bazinga, в 10 February 2011 - 10:27 AM, написа:
Наскоро непознат мъж се загледа в него и каза - А, това доберман ли е..? От 20 години не съм виждал тази порода, сякаш изчезнаха изведнъж!
И мен постоянно ме спират с тази реплика "А, доберман ли е това, откога не бях виждал!", много хора ми споделят, че са имали добермани, но са починали от старост. Миналата събота един младеж на кучешката поляна пък направо ме пита каква порода е. Отговорих му, но явно тона ми е бил възмутен или насмешлив, как тъй няма да знае той любимата ми порода, май го пообидих.
Но пък й се радват хората, хвалят я каква е хубавица дългокрака, как умно гледа и колко е елегантна. А тя върти дупе на всички
(Ще видим като порасте и стане голяма магарица дали ще има толкова кандидати да се запознават с нас и да я милват)
mik, в 10 February 2011 - 11:46 AM, написа:
Лично познавам няколко собственика на Добермани и с огромна мъка мога да заявя,че самите хора притежават "малко" повечко агресия от обикновенно,докачливи,раздразнителни и надахъни са в присъствието на своето куче ... което сами разбирате само по себе си е признак на чувство за малоценност което се опитват да запълнят с напращялото от мускули до тях куче .
Аз пък откакто съм с доберман сякаш гледам да се държа по-спокойно и възпитано с хората, отстъпвам като се разминаваме с деца, въобще гледам да създавам положително отношение към мен и кучето ми. Преди бях доста по-груба и нетърпелива, особено към майки с деца. Но благородството задължава. Не бива да излагам породата.