[ironic_]

В името на дискусията, ще копирам в темата това, което ти писах на лични.

Нямам голям опит с възпитанието, а и моето куче е съвсем младо, но също се опитва да дърпа напред и го прави най-упорито, когато я дърпам директно назад, под ъгъл 180 градуса.

Сизър Милан съветва да се дръпне повода леко из-страни, защото така кучето губи равновесие за секунда и се спира. (аз не забелязвам видимо да губи равновесие или да спира, но както и да е). Друго, някои експерти препоръчват кучето като почне да дърпа, да смениш посоката, в която отивате (тоест ти не възнаграждаваш дърпането като отиваш там, където той иска) или другото предложение, леко да отпуснеш повода и после да дръпнеш по-рязко - за да разбере, че отдалечаването от теб носи такова неприятно усещане.

В зависимост от ситуацията прилагам някои от тези неща. Целта ми просто е да я свикна да ходи на отпуснат повод и дърпането да й стане непривично. Както се сещаш, е почти невъзможно, особено при младо и енергично животно.

Сигурно зависи и от повода. В неделя скъсах и загубих дългия кожен повод, сега е на къса метална верижка и се дърпа в пъти повече, върти се като пумпал около мен. А така хубаво си беше свикнала да ходи

Но най-хубаво върви в крак и не дърпа като е добре изморена, това е истината.

[bazinga]

Вчера го заведнохме в морската градина и се разхождахме два часа. Водеше го приятелят ми и на връщане вървеше с отпуснат повод Но, естесвено разходките в квартала са най-проблемни.. ще продължава да се дърпа и това е! Много неприятно впечатление ми прави, когато виждам как всички са пуснали кучетата си без повод. Освен, че е е незаконно е и опасно. Не само, че може да ги блъсне кола, но и те се спускат към други кучета... Явно Варна е градът на хилядите Ретрийвъри, защото срещнахме поне 10 за 2 часа. Единият пребяга разстояние от 200, 300 метра до нас и собствениците не се виждаха никакви, а ние се опитвахме да отблъснем чуждото куче и да удържим нашето!!! Най ме дразни, когато мъже от типа " квартален гъзар" си изведат псетата и ги пуснат, стоят и пушат на едно място ( става въпрос за оживена част на града, където играят и деца от близкото училище). Приятелката ми сподели, че преди време кучетата им ( голдън ретрийвър и боксер) са я уплашили и тя ги е помолила да ги вържат.. Отговорили ли " Ай, върви си по пътя ма"!!! Момичето каза, двама мъже са, аз какво да направя, почувствах се като изплюта дъвка! Еми, следващият път и казах да звънне в полицията! Нашето куче се пуска без повод на неоживени места, извън града и в гората, на поляна, но не и в междублоковото пространство и мисля, че така е правилно.

[bazinga]

European vs. American Doberman




"By the way a protection dog does not mean the dog that attacks. In fact a dog with unprovoked aggression is not good material for Schutzhund or IPO training and won’t be able to pass the ZTP requirement. A truly proper temperament will have the mind (intelligence) to be stable around children and non-threatening strangers, but will also be protective when danger arises."

[tok4ev]

Така казано горното твърдение може да подведе много хора, та дори и някои не добре подготвени съдии. При ZTP правилната преценка на вродените качества на кучето е най-важна. Понякога на съдията му се налага да направи тази преценка въпреки придобитите поведенчески реакции на кучето, дължащи се на обучение или на лошо обучение. Трябва да се има впредвид, че при едно правилно съдене от страна на съдията, непровокираната агресия при ZTP не се дисквалифицира докато водача запазва контрол над кучето.
Друго нещо, което трябва да се отчита, че понякога уж непровокираната агресия всъщност е провокирана от нещо, което много хора може и да не успеят да забележат. А породата е Доберман и има много хора, които познават и умеят да контролират кучетата си добре, и предпочитат те да са, как да го кажа... по-серт да ги наречем.
А IPO и SchH (VPG) са спортове, при които се оценява до много голяма степен дресировката на кучето, както и представянето на водача, а не конкретно вродените качества на животното. Затова там кучета, които са по-избухливи, агресивни и т.н. по-трудно биха се справили, в сравнение с едно спокойно куче. Но пък тези по-избухливите, с правилно моделиране на поведението биха могли да покрият изискванията на друг вид изпитания или изискванията на собствениците в определени случаи, с доста по-добър успех от тези, които вече определихме като спокойни.
Нещата са доста по-комплексни и сложни, за да бъдат обяснени в две-три изречения, като цитираните по-горе, които доста хора биха приели за единствената истина, без въобще да се замислят повече. Това води до неразбиране или неточно разбиране, а от там и до погубване на ценни качества в породата, чрез погрешна селекция, при която твърдите, с остри реакции, голям кураж, и силно желание за борба кучета, се подменят с по-посредствени такива.

За финал ще споделя нещо, което е много вярно и според мен.
Един голям познавач на породата е казал, че добрия Доберман, попаднал в правилните ръце е способен на всичко, което можем да си представим... а понякога дори и на това, което не можем.....

[KOKO_ko]

ironic_, в 15 February 2011 - 03:22 PM, написа:

В зависимост от ситуацията прилагам някои от тези неща. Целта ми просто е да я свикна да ходи на отпуснат повод и дърпането да й стане непривично. Както се сещаш, е почти невъзможно, особено при младо и енергично животно...Сигурно зависи и от повода. В неделя скъсах и загубих дългия кожен повод, сега е на къса метална верижка и се дърпа в пъти повече, върти се като пумпал около мен. А така хубаво си беше свикнала да ходи

Но най-хубаво върви в крак и не дърпа като е добре изморена, това е истината.

Ако си от София, ела в неделя на полянката зад х-л Хилтън и за 10- 15 мин. ще решим проблема. Подарък от мен за младото и енергично животно ... и ми го доведи НЕУМОРЕНО!

[ironic_]

От Варна сме, Коко.

tok4ev, ти си вдъхновение!

[bazinga]

Стига да можем да определим какво точно е непровокирана агресия Защото май е пояснено, че става въпрос за спокойно поведение около деца и непознати и реакция на защита, когато опасността нарастне..
което си го обяснявам и с житейска ситуация.
Когато запознахме кучето с родителите ми, то беше в чудесно настроение и готово за игра. Когато спяхме вечерта и той спеше до нас на земята, баща ми открехна вратата да ни попита нещо.. и аз се събудих от ръмженето на доги За това го обичам, защото е най-доброто и послушно куче вкъщи и с гости, но винаги е готов да ни защити, ако се налага. Така, де... никой не може да влиза в стаята, докато спим Охраната е безотказна, наложи се да ни събудят по телефона, защото нощтната стража не пуска хах!

А, за IPO i SchH се съгласявам. Просто, тези дни се позанимавах със стандарта в Щатите и в Европа.

[tok4ev]

ironic_ - ако писанките ми са подействали като вдъхновение на поне един човек, значи не съм си загубил времето в писане, посред нощите

bazinga - Точно този въпрос изниква. Какво е непровокирана агресия?
Според мен понятието непровокирана агресия има смисъл в случаи когато едно куче ръмжи и атакува опашката си, сянката си, или други неща от този сорт или агресия към хора, които не са на близо до водача и кучето, и не демонстрират заплашително поведение. Във всяка друга ситуация при която непознати хора се доближават до водача с кучето, и то прояви агресия, би трябвало да се тълкува като провокирана агресия. Върху всичко това може да се работи и да се промени поведението на кучето. Това също трябва да се има впредвид от този, който оценява.
А ZTP в голямата си част е точно разминаване с група хора, събиране на група хора около водача и кучето, оставяне на кучето завързано за мин. 5 мин., само и далеч от водача, след което съдията отива при кучето, минава от едната, от другата му страна, спира до него, изтърва нещо, навежда се да го вземе, а дори понякога си позволява да го пипа. Все ситуации, в които не можем да говорим за непровокирана агресия, ако кучето се опита да предупреди някого с ръмжене, за да внимава какво прави, или дори посегне да го захапе.
И ако на едно куче реално се разчита да бъде куче за защита, или пазач, и е подготвяно да служи като такова, то е вероятно да реагира остро в някоя от посочените ситуации. И тогава какво става? Куче, което по принцип си върши добре работата и има необходимите качествата за това, като силно развит защитен инстинкт, след проявата, на който кучето не се опитва да отбягва заплахата, а има куража да предпочете да я елиминира, може да бъде определено като куче, с нестабилна психика... Това са глупости.
Затова аз мисля, че е по-правилно да се говори за контролируема и неконтролируема агресия. И ако в някоя от ситуациите кучето прояви какъвто и да е признак на агресия, но водача успее веднага да я прекрати, то това е куче, което определено заслужава да се възпроизвежда. А не другата крайност – куче, което проявява апатия и абсолютна незаинтересованост към всичко да е "най-невероятното куче", с което всички трябва да си сверяваме часовниците, едва ли не.....

Сещам се за едно мъжко куче, което веднъж имах възможността да видя и наблюдавам известно време, и което ме впечатли с това, че стоеше дълго време седнало и не отлепяше поглед от лицето на стопанина си, като това се случваше на място, където имаше много кучета и хора. Но когато клекнах на 1-2 метра встрани от тях, за да ги снимам, се обърна и оголвайки зъби (!) ме изръмжа. Тогава стопанина му каза нещо и то просто забрави за мен..... Малко по-късно упражнението се повтори с почти същия сценарий.
По-късно когато проверих, видях, че кучето е покрило IPO3, а на ZTP са го оценили с клас 1B, който определя характера като все още допустим, а не като препоръчан за развъждане - 1А. Същото това куче след това взема по-високото ниво изпит за развъдна годност при Доберманите – Кьорунг, с клас 1А.....?!!!
Явно много прав е бил създателя на Кьорунг и участник в написването на ZTP за Добеманите - Отмар Фогел, когато е казал, че някои хора, които са на важни позиции в породата, си нямат представа какво са работни качества, как се проявяват, и как се унаследяват. А какво остава за обикновения човек, който чете в нета и се опитва да разбере нещо.....

И в крайна сметка истината е, че по смисъла си ZTP е елементарен тест за повечето Добермани. А ако на някое куче му е необходимо много обучение за да покрие този тест, то не е добро за развъждане.

Между другото в ZTP няма ситуация с деца. Но истинският Доберман в зряла възраст никога не би нападнал дете!

[bazinga]

Това за контролируемата и неконтролируемата агресия ми допада много!
Първите ми срещи с породата Доберман бяха като дете, когато съседите ни имаха мъжки доберман Макс. Беше ужасно, лаеше 24/7, ръмжеше ни, когато ни види.. мислех, че домерманът е най-гадната и непоносима порода, а съм израстнала с ловни кучета. От две години насам се интересувам от добермана и за мен вече не съществува друго
Когато за пръв път четох историята на породата, бях супер удивена, че при селекцията е използван Ваймаранер, тъй като това ми беше, и все още е една от любимите породи ловни кучета.

Сега отглеждаме нашият доберман и той е на 5 години почти. Обичам го и го ценя толкова много, че чак си създавам един проблем - Как бих могла да го заменя? Знам, че той ще остарее и ще си отиде завинаги един ден. Кажете ми какво става след това? Какво правите след като любимото ви същество го няма вече ... За себе си, не съм сигурна дали мога да си взема пак куче от същата порода, защото постоянно ще ми напомня предходното и ще го сравнявам по всички критерии. Сегашният ни доберман дойде без да сме го търсили, подарък и не знаем изобщо какъв му е произхода. Знам, че след време, ако търся друг, за мен ще е важно да има родословие, а това не ми пречи да обичам сегашното ни куче безкрайно... Просто се чудя, как ще забравя съществото, което ме е разсмивало, радвало и тревожило толкова дълго.. и ще го заменя с ново?! Сигурно тук има хора, който са отглеждали не един или два добермана и вече на минали по този път.. но аз още съм на 22 и тепърва ми предстои това..

* За времето в което отглеждаме нашето зверче, спасихме още един изоставен доберман, на който му намерихме дом и един курцхар, който беше полужив и живее при мои роднини. Не, че е решаващо, но подписах петиция против Ебей, който продават по интернет кученца от ферми - ако някой сметне, че иска също да се подпише, прилагам я отдолу:
Ebay Classifieds: Stop Selling Live Animals

[ironic_]

Не го мисли отсега, кучето ви е още младо. Имате още поне 5 щастливи години заедно, дай Боже, а когато трудното време дойде, сама ще почувстваш как е редно да постъпиш.

[bazinga]

Точно сега, когато съм така емоционално настроена, защото сме разделени за малко с добчо и ми липсва... едва ли беше подходящо да гледам филмът Hachi: a dog's story Крайно време е някой да използва Доберман за ролята на добро куче и верен приятел, а не за пореден път - всеомразен звяр, който яде хора Ще бъде оригинално, неочаквано и новаторско. Ако, някой им аномера на Тим Бъртън... да ми го прати

[Грахче]

Здравете колеги кучкари,
ние бяхме доста щастливи, че от почти половин година никой от никъде не бе звънял за бедстващ доберман. Но ето че в събота на телефона ми бе жена от софийско село, която прибрала "смешна хрътка". "Хрътката" тичала из селото вече от месец - явно поредното изхвърлено в покрайнините на София животн. Не давала никой да се приближи до нея, но от липса на храна и няколко срещи с местните глутници нещата се влошили и животното накрая се предало на същата мила дама, която му спасила де факто живота.

След известно разглеждане дамата разпознала в суперкльощавие младеж доберман, на който не са купирани нито опашката нито ушите. След като отидохме до там аз видях, един симпатяга на около година, на ръст сравнително добре развит, но ужасно слаб, с гъбички, известен рахит на задните крака, добре нахапан по муцуната, задните крака и ушите.

Гъбичките и другите подобни знаем как да ги борим. Но момчето е като солетка! Отсякъде стърчат кокалесте. Иначе е малък феномен - не знае никакви команди, но на разходка изобщо не се нуждае от повод - ходи редом като залепен и само тика муцуна в крака ми.

Аз отдавна не съм имала подрастващи у дома. Позабравила съм какво беше... Той има нужда от друг тип храна /аз имам само за Senior dogs/ и още повече, че е загубил маса и ако спешно не се вземат мерки може да остане тотално недоразвит. Тук има доста хора с подрастващи тъй че давайте съвети за храненето да не го изпуснем и да окепазим това хубаво животно. И други съвети се приемат. Аз ще почна начално обучение седни, легни и т.н., надявам се да успея да го науча на гонене на пръчка... какви други упражнения ще са полезни за него?

Предварително благодаря за съветите ви!

[Galiadogs]

Грахче Само моля те,не го учи да гони пръчка.Опасно е.Освен това има толкова много кучешки играчки подходящи за игра.

[tok4ev]

Грахче, едва ли има нещо, което да не ти е ясно. На кучо му трябва силна храна и стабилна почивка. И храната ако е натурална да не е много мазна, че да не се поака, че понякога това трае 5-6 дни и трябва да гладува, за да се оправи... Аз на мойте им давам ту гранули ту обезкостени пилешки фенери с хляб, а понякога и кисело мляко, яйца, риба...
А ако успееш да го научиш да играе с играчка и да я връща, че той ще е готов спортист
Евала, че си спасила още една животинка!

[Camellia]

Как е възможно да оставиш Доберман да се скита сам по улиците!?!!? И защо тези случаи зачестяват? Явно породата отново започна да става популярна...
Грахче, след всички "твои" теми, които съм прочела знам, че младежът ще се чувства добре при теб и че ще направиш най-доброто за него! Ние ти вярваме, а ти?

[tok4ev]

Ами да, популярна е особено сред нелегалните развъждачи. А и легалните развъдници е хубаво да знаят, че всяко едно куче, на което се изгубват следите почти със сигурност започва да произвежда кученца извън клуба....... на ишлеме..... Така, че ще помоля всички да развъждат толкова, колкото могат да реализират при добри и отговорни стопани, на които може да се разчита, и с които може да се подържа връзка. А не да се въдят кученца, които не могат да се реализират и накрая да се раздават на сульо и пульо..... И не когато някой вземе куче, да бъде отблъснат от клуба, за да не развъжда родословни кучета, и да НИ пречи... А това кой колко разбира, нека не е критерия, по който да се избират кучетата за разплод....

[oppaaa]

Това е много голяма тема която отваряш с тази молба с която засягаш мен и Пламен защото други легални няма.
Ще дам само един пример върху който може да се замислш-преди 3 години iz Ongal произведе куче на име Фиона което нямаше реализиран собственик както твърдиш че е добре да има но човека се надяваше да се намери добър собственик за доброто куче което е произвел и се оказа че новия собственик съм аз,а дали е попаднало в добри ръце всеки който ме познава може да даде своето мнение ,за това аз мисля да произвеждам добри кучета с надеждата за добри стопани,защото ако се ограничим до две,три или пет кучета годишно къде ще сме на картата,а нали целта е да има повече красиви кучета за да има популярност породата в България

[tok4ev]

Дълбока е темата, вярно е. Извинявам се и най-малко искам да се меся на някой.
Но който чувства, че се обръщам към него е хубаво да се замисли Аз лично го имам впредвид... темата беше как кучета с родословие при новите си стопани в БГ се развъждат извън всякакъв клуб и защо това се случва. Не съм споменал имена и засягам всички, които са развъждали досега, и които ще развъждат вбъдеще...... ти даваш за пример Фиона, аз пък мога да дам други примери... но няма да се впускам в тях засега... то лошо няма, ама поне да не се оплакваме от нерегламентираното развъждане... Надявам се скоро да има събрание, на което да обсъдим всички въпроси, които касаят както породата така и всеки един от нас. Надявам се на промяна, защото всичко, което се случва досега е в ущърб не само на мен и на теб, а на абсолютно всички любители на породата.
П.П. Целта е да имаме ако ще малко да са, но истински Добермани, а не просто повече красиви кучета, въпреки, че въобще не ми харесва това говорене в множествено число, защото в устата на някои лесно преминава от множествено в единствено. Но това също е дълга и дълбока тема.

[tok4ev]

двоен пост

[ironic_]

oppaaa, всички искаме България да е на доберман картата, но истината е, че има много нерегламентирано развъждане и внос на всички породи и остър недостиг на отговорни стопани. Българина няма културата да отглежда куче. Масовата нагласа е, че кучето си е "куче" и щом ти стане неудобно, съвсем в реда на нещата е да увисне на верига на вилата или да го пуснеш в гората. Има и хора, без съвест и сърце, които след години съвместен живот си изхвърлят старото куче, точно когато има най-много нужда от тях. Всъщност няма какво да говоря, който иска, може да види подфорум Без дом.

Мисълта ми беше, че няма достатъчно хора за качествено гледане на кучета. И колкото по-популярна става породата, толкова повече ще се злоупотребява с нея и толкова повече добермани ще виждаме изхвърлени, осакатени, бити, немили-недраги да скитат и пр.

За развъждането не съм капацитет да се обаждам, вие си знаете.