[parusheva]

За това 2 мнения няма, ама родословието за кво го намесваме. То си има стандарт някакъв

[Ivo Skoklev]

Колкото и да звучи смешно за пове4ето от вас,наистина наблюдавам че има разлика в косъма на индивидите от различни линии(респ. различни държави).....не съм специалист но все пак имам 2 кучета от една порода,които нямат нищо общо с гъстота и твърдост на косъма!.....Дали е жива случайност или е характерно,не знам просто гледам фактите.

[Ivo Skoklev]

Eто и какво става на студено !
А при малкия....няма този ефект.....
И тъй като ве4е ми е жал да го гледам хърбав.....днес му взех подарък:

Снимка (и)

• 
• 
• 

[parusheva]

Несъмноно ще има разлика в космената покривка щом се отнася до условия, но тук не се намесва родословието, а условията на живот.Какво е това , с което си го почерпал, ако не е тайна разбира се?!

[Ivo Skoklev]

parusheva, в 11 February 2011 - 04:29 PM, написа:

Несъмноно ще има разлика в космената покривка щом се отнася до условия, но тук не се намесва родословието, а условията на живот.Какво е това , с което си го почерпал, ако не е тайна разбира се?!

Ами това е добавка за кончета,ще коментирам за ефекта върху Виктор след да речем седмица,до тогава не бързам да хваля продукта.Той е на базата на човешките добавки(протеини),даже има и есенция....кльопат го с интерес,в малки дози разбира се. :)

[bazinga]

Леле, наистина гори мазнини на студено.. това не е недостатък, а особеност Дано да навакса маса, но конските добавки дали са подходящи за кучета/ Изпробвани ли са или си правиш експеримент аз също предприемам диета, но просто за разнообразие и следзимно събуждане на организма.. ще варим патешки маншони мммм!!!

[nor4e]

a може ли да видим малката красавица ???

[mik]

Този продукт се използва много от немските селекционери на кучета и определено има невероятен ефект върху козината на кучето.

My link

[nor4e]

ЗА КОЗИНАТА ползвам орехи !!!след седмица блести като коприна!!! по 3-4 орехчета на ден а и много ги обича..
и си е естествен продукт

[bazinga]

Хмм.... имам въпрос. Как коригирате нуждата на вашите добермани да се дърпат и да ви влачат, докато са н аповод? (тези, който са имали подобен проблем) Независимо от всичко, нашето момче продължава да ме разхожда, вместо аз него Днес, когато се събух след разходката, дори видях, че съм разкъвила крака си. Когато върви целенасочено напред е търпимо, но когато забележи дърво за маркиране ме тегли със зверска скорост, след което ми трепери дясната ръка!!! Преди време минахме на строг нашийник, но свикна и с него..

[Ivo Skoklev]

bazinga, в 14 February 2011 - 09:31 PM, написа:

Хмм.... имам въпрос. Как коригирате нуждата на вашите добермани да се дърпат и да ви влачат, докато са н аповод? (тези, който са имали подобен проблем) Независимо от всичко, нашето момче продължава да ме разхожда, вместо аз него Днес, когато се събух след разходката, дори видях, че съм разкъвила крака си. Когато върви целенасочено напред е търпимо, но когато забележи дърво за маркиране ме тегли със зверска скорост, след което ми трепери дясната ръка!!! Преди време минахме на строг нашийник, но свикна и с него..

Определено строгия нашийник не помага,имам чувството че тази порода няма граница на болка.....постоянни забележки,почукване на повода настрани,спиране докато се успокои-такива работи аз лично го буттам с крак малко зад ребрата,така че да се завърти към мен,мисля че би могло да ти е от полза

[ironic_]

В името на дискусията, ще копирам в темата това, което ти писах на лични.

Нямам голям опит с възпитанието, а и моето куче е съвсем младо, но също се опитва да дърпа напред и го прави най-упорито, когато я дърпам директно назад, под ъгъл 180 градуса.

Сизър Милан съветва да се дръпне повода леко из-страни, защото така кучето губи равновесие за секунда и се спира. (аз не забелязвам видимо да губи равновесие или да спира, но както и да е). Друго, някои експерти препоръчват кучето като почне да дърпа, да смениш посоката, в която отивате (тоест ти не възнаграждаваш дърпането като отиваш там, където той иска) или другото предложение, леко да отпуснеш повода и после да дръпнеш по-рязко - за да разбере, че отдалечаването от теб носи такова неприятно усещане.

В зависимост от ситуацията прилагам някои от тези неща. Целта ми просто е да я свикна да ходи на отпуснат повод и дърпането да й стане непривично. Както се сещаш, е почти невъзможно, особено при младо и енергично животно.

Сигурно зависи и от повода. В неделя скъсах и загубих дългия кожен повод, сега е на къса метална верижка и се дърпа в пъти повече, върти се като пумпал около мен. А така хубаво си беше свикнала да ходи

Но най-хубаво върви в крак и не дърпа като е добре изморена, това е истината.

[bazinga]

Вчера го заведнохме в морската градина и се разхождахме два часа. Водеше го приятелят ми и на връщане вървеше с отпуснат повод Но, естесвено разходките в квартала са най-проблемни.. ще продължава да се дърпа и това е! Много неприятно впечатление ми прави, когато виждам как всички са пуснали кучетата си без повод. Освен, че е е незаконно е и опасно. Не само, че може да ги блъсне кола, но и те се спускат към други кучета... Явно Варна е градът на хилядите Ретрийвъри, защото срещнахме поне 10 за 2 часа. Единият пребяга разстояние от 200, 300 метра до нас и собствениците не се виждаха никакви, а ние се опитвахме да отблъснем чуждото куче и да удържим нашето!!! Най ме дразни, когато мъже от типа " квартален гъзар" си изведат псетата и ги пуснат, стоят и пушат на едно място ( става въпрос за оживена част на града, където играят и деца от близкото училище). Приятелката ми сподели, че преди време кучетата им ( голдън ретрийвър и боксер) са я уплашили и тя ги е помолила да ги вържат.. Отговорили ли " Ай, върви си по пътя ма"!!! Момичето каза, двама мъже са, аз какво да направя, почувствах се като изплюта дъвка! Еми, следващият път и казах да звънне в полицията! Нашето куче се пуска без повод на неоживени места, извън града и в гората, на поляна, но не и в междублоковото пространство и мисля, че така е правилно.

[bazinga]

European vs. American Doberman




"By the way a protection dog does not mean the dog that attacks. In fact a dog with unprovoked aggression is not good material for Schutzhund or IPO training and won’t be able to pass the ZTP requirement. A truly proper temperament will have the mind (intelligence) to be stable around children and non-threatening strangers, but will also be protective when danger arises."

[tok4ev]

Така казано горното твърдение може да подведе много хора, та дори и някои не добре подготвени съдии. При ZTP правилната преценка на вродените качества на кучето е най-важна. Понякога на съдията му се налага да направи тази преценка въпреки придобитите поведенчески реакции на кучето, дължащи се на обучение или на лошо обучение. Трябва да се има впредвид, че при едно правилно съдене от страна на съдията, непровокираната агресия при ZTP не се дисквалифицира докато водача запазва контрол над кучето.
Друго нещо, което трябва да се отчита, че понякога уж непровокираната агресия всъщност е провокирана от нещо, което много хора може и да не успеят да забележат. А породата е Доберман и има много хора, които познават и умеят да контролират кучетата си добре, и предпочитат те да са, как да го кажа... по-серт да ги наречем.
А IPO и SchH (VPG) са спортове, при които се оценява до много голяма степен дресировката на кучето, както и представянето на водача, а не конкретно вродените качества на животното. Затова там кучета, които са по-избухливи, агресивни и т.н. по-трудно биха се справили, в сравнение с едно спокойно куче. Но пък тези по-избухливите, с правилно моделиране на поведението биха могли да покрият изискванията на друг вид изпитания или изискванията на собствениците в определени случаи, с доста по-добър успех от тези, които вече определихме като спокойни.
Нещата са доста по-комплексни и сложни, за да бъдат обяснени в две-три изречения, като цитираните по-горе, които доста хора биха приели за единствената истина, без въобще да се замислят повече. Това води до неразбиране или неточно разбиране, а от там и до погубване на ценни качества в породата, чрез погрешна селекция, при която твърдите, с остри реакции, голям кураж, и силно желание за борба кучета, се подменят с по-посредствени такива.

За финал ще споделя нещо, което е много вярно и според мен.
Един голям познавач на породата е казал, че добрия Доберман, попаднал в правилните ръце е способен на всичко, което можем да си представим... а понякога дори и на това, което не можем.....

[KOKO_ko]

ironic_, в 15 February 2011 - 03:22 PM, написа:

В зависимост от ситуацията прилагам някои от тези неща. Целта ми просто е да я свикна да ходи на отпуснат повод и дърпането да й стане непривично. Както се сещаш, е почти невъзможно, особено при младо и енергично животно...Сигурно зависи и от повода. В неделя скъсах и загубих дългия кожен повод, сега е на къса метална верижка и се дърпа в пъти повече, върти се като пумпал около мен. А така хубаво си беше свикнала да ходи

Но най-хубаво върви в крак и не дърпа като е добре изморена, това е истината.

Ако си от София, ела в неделя на полянката зад х-л Хилтън и за 10- 15 мин. ще решим проблема. Подарък от мен за младото и енергично животно ... и ми го доведи НЕУМОРЕНО!

[ironic_]

От Варна сме, Коко.

tok4ev, ти си вдъхновение!

[bazinga]

Стига да можем да определим какво точно е непровокирана агресия Защото май е пояснено, че става въпрос за спокойно поведение около деца и непознати и реакция на защита, когато опасността нарастне..
което си го обяснявам и с житейска ситуация.
Когато запознахме кучето с родителите ми, то беше в чудесно настроение и готово за игра. Когато спяхме вечерта и той спеше до нас на земята, баща ми открехна вратата да ни попита нещо.. и аз се събудих от ръмженето на доги За това го обичам, защото е най-доброто и послушно куче вкъщи и с гости, но винаги е готов да ни защити, ако се налага. Така, де... никой не може да влиза в стаята, докато спим Охраната е безотказна, наложи се да ни събудят по телефона, защото нощтната стража не пуска хах!

А, за IPO i SchH се съгласявам. Просто, тези дни се позанимавах със стандарта в Щатите и в Европа.

[tok4ev]

ironic_ - ако писанките ми са подействали като вдъхновение на поне един човек, значи не съм си загубил времето в писане, посред нощите

bazinga - Точно този въпрос изниква. Какво е непровокирана агресия?
Според мен понятието непровокирана агресия има смисъл в случаи когато едно куче ръмжи и атакува опашката си, сянката си, или други неща от този сорт или агресия към хора, които не са на близо до водача и кучето, и не демонстрират заплашително поведение. Във всяка друга ситуация при която непознати хора се доближават до водача с кучето, и то прояви агресия, би трябвало да се тълкува като провокирана агресия. Върху всичко това може да се работи и да се промени поведението на кучето. Това също трябва да се има впредвид от този, който оценява.
А ZTP в голямата си част е точно разминаване с група хора, събиране на група хора около водача и кучето, оставяне на кучето завързано за мин. 5 мин., само и далеч от водача, след което съдията отива при кучето, минава от едната, от другата му страна, спира до него, изтърва нещо, навежда се да го вземе, а дори понякога си позволява да го пипа. Все ситуации, в които не можем да говорим за непровокирана агресия, ако кучето се опита да предупреди някого с ръмжене, за да внимава какво прави, или дори посегне да го захапе.
И ако на едно куче реално се разчита да бъде куче за защита, или пазач, и е подготвяно да служи като такова, то е вероятно да реагира остро в някоя от посочените ситуации. И тогава какво става? Куче, което по принцип си върши добре работата и има необходимите качествата за това, като силно развит защитен инстинкт, след проявата, на който кучето не се опитва да отбягва заплахата, а има куража да предпочете да я елиминира, може да бъде определено като куче, с нестабилна психика... Това са глупости.
Затова аз мисля, че е по-правилно да се говори за контролируема и неконтролируема агресия. И ако в някоя от ситуациите кучето прояви какъвто и да е признак на агресия, но водача успее веднага да я прекрати, то това е куче, което определено заслужава да се възпроизвежда. А не другата крайност – куче, което проявява апатия и абсолютна незаинтересованост към всичко да е "най-невероятното куче", с което всички трябва да си сверяваме часовниците, едва ли не.....

Сещам се за едно мъжко куче, което веднъж имах възможността да видя и наблюдавам известно време, и което ме впечатли с това, че стоеше дълго време седнало и не отлепяше поглед от лицето на стопанина си, като това се случваше на място, където имаше много кучета и хора. Но когато клекнах на 1-2 метра встрани от тях, за да ги снимам, се обърна и оголвайки зъби (!) ме изръмжа. Тогава стопанина му каза нещо и то просто забрави за мен..... Малко по-късно упражнението се повтори с почти същия сценарий.
По-късно когато проверих, видях, че кучето е покрило IPO3, а на ZTP са го оценили с клас 1B, който определя характера като все още допустим, а не като препоръчан за развъждане - 1А. Същото това куче след това взема по-високото ниво изпит за развъдна годност при Доберманите – Кьорунг, с клас 1А.....?!!!
Явно много прав е бил създателя на Кьорунг и участник в написването на ZTP за Добеманите - Отмар Фогел, когато е казал, че някои хора, които са на важни позиции в породата, си нямат представа какво са работни качества, как се проявяват, и как се унаследяват. А какво остава за обикновения човек, който чете в нета и се опитва да разбере нещо.....

И в крайна сметка истината е, че по смисъла си ZTP е елементарен тест за повечето Добермани. А ако на някое куче му е необходимо много обучение за да покрие този тест, то не е добро за развъждане.

Между другото в ZTP няма ситуация с деца. Но истинският Доберман в зряла възраст никога не би нападнал дете!

[bazinga]

Това за контролируемата и неконтролируемата агресия ми допада много!
Първите ми срещи с породата Доберман бяха като дете, когато съседите ни имаха мъжки доберман Макс. Беше ужасно, лаеше 24/7, ръмжеше ни, когато ни види.. мислех, че домерманът е най-гадната и непоносима порода, а съм израстнала с ловни кучета. От две години насам се интересувам от добермана и за мен вече не съществува друго
Когато за пръв път четох историята на породата, бях супер удивена, че при селекцията е използван Ваймаранер, тъй като това ми беше, и все още е една от любимите породи ловни кучета.

Сега отглеждаме нашият доберман и той е на 5 години почти. Обичам го и го ценя толкова много, че чак си създавам един проблем - Как бих могла да го заменя? Знам, че той ще остарее и ще си отиде завинаги един ден. Кажете ми какво става след това? Какво правите след като любимото ви същество го няма вече ... За себе си, не съм сигурна дали мога да си взема пак куче от същата порода, защото постоянно ще ми напомня предходното и ще го сравнявам по всички критерии. Сегашният ни доберман дойде без да сме го търсили, подарък и не знаем изобщо какъв му е произхода. Знам, че след време, ако търся друг, за мен ще е важно да има родословие, а това не ми пречи да обичам сегашното ни куче безкрайно... Просто се чудя, как ще забравя съществото, което ме е разсмивало, радвало и тревожило толкова дълго.. и ще го заменя с ново?! Сигурно тук има хора, който са отглеждали не един или два добермана и вече на минали по този път.. но аз още съм на 22 и тепърва ми предстои това..

* За времето в което отглеждаме нашето зверче, спасихме още един изоставен доберман, на който му намерихме дом и един курцхар, който беше полужив и живее при мои роднини. Не, че е решаващо, но подписах петиция против Ебей, който продават по интернет кученца от ферми - ако някой сметне, че иска също да се подпише, прилагам я отдолу:
Ebay Classifieds: Stop Selling Live Animals