[ongal]

Тя е на копютара не в интернет.

[gogdelb]

Doberman

[dog.bg]

Цитат

Тя е на копютара не в интернет.

Изпратете вашата снимка на dog.bg@mail.bg и ще бъде тук r) d)

[Mad_Max]

Онгал! Виж си личните!!! Горе в дясно! с дребен шрифт!!! Дала съм инструкции как става номера! b)

[Mad_Max]

".Нашият доберман Ахат беше невероятно умен, той разбираше всичко, даже знаеше повече от 500 думи и когато в къщи искахме да скрием от него някаква информация, започвахме да разговаряме на английски."

Наталия Белохвостикова, филмова актриса


Виц... b) b) b)

Един шар-пей и един питбул си говорели. Питбулът казал:
- Виждаш ли я тази дупка в кожата ми?
- Виждам я.
- Е, тя ми е от един доберман. А тази виждаш ли я? Тя ми е от един булдог. А тая ми е от един мастиф.
Шар-пеят започнал да рови из гънките на кожата си. Ровил, ровил, изровил нещо и го показал на питбула:
- Тая дупка виждаш ли я?
- Виждам я.
- Е, това ми е гъза.

[Mad_Max]

Възможни вредни недостатъци дисплазия на гръбнака, вродена глухота, бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, проблеми с кожната обвивка.

Така ли е в действителност?


Доберманът се избира по краката и кожата!!!

[Mad_Max]

Ваймайнер
Рубрика в търсене на предците на добермана...

На външен вид ваймаранерът е общо взето едър, представителен и силен птичар. Полът е изразен много ясно т.е. мъжкото куче е значително по-голямо, силно и здраво от женското. Като общо впечатление ваймаранерът има леко заоблени форми. Мускулите му не изпъкват толкова пластично и релефно като например при пойнтера или курцхаара. Формите на ваймаранера са относително по-едри, а това е още по-ясно забележимо поради по-дебелата и не съвсем плътно прилепнала кожа. Този факт, разбира се, не бива да се тълкува като мекота и отпуснатост на тялото!
Онова, което отличава ваймаранерът от подобните му породи още при пръв поглед, е сивият цвят. Дали цветът на кучето е сребристо, сърнено или мише сиво често е трудно да се отсъди защото това зависи от осветлението, фона, на който го наблюдаваме и т.н. Решението за оттенъка най-често е субективно, а и тъй като споменатите оттенъци могат да се дефинират доста трудно, може би за в бъдеще ще е по-добре да се откажем от подобни определения. Във всеки случай цветът на ваймаранера несъмнено трябва да е сив! Жълтеникави или кафеникави тонове, както и така нареченият тип "бранд" (жълто или кафяво оцветени вежди, горна устна и предна страна на предните крайници) определено се смятат за погрешни. Затова пък бели петна, освен ако не са много големи, се смятат за положителен породен белег.
Окосмяването при късокосместия ваймаранер най-често е грубо и гъсто. Къса и мека, фина козина като при немския курцхаар, се среща доста по-рядко.
Главата на ваймаранера е един от типичните породни признаци. Най-добре изразените й особености са дългата и силна муцуна с права или леко изпъкнала нагоре линия на носа, малкото и скосено чело (стоп) и забележимо издадената тилна кост. Впечатлението за дълга муцуна се засилва и поради относително изтеглената назад лицева мускулатура.
Ушите на ваймаранера са по-скоро дълги, отколкото къси. Към главата те са тесни и не твърде високо поставени. Особено типично е, че ваймаранерът ги носи леко подвити напред.
Носната гъба е с тъмен телесен цвят. Твърде светлата, понякога даже розово-червена носна гъба не само не е красива, но е и признак за пигментна недостатъчност, което е нежелателно за тази и без това бедна на пигментация порода.
Светлото кехлибарено око на ваймаранера учудва много наблюдатели поради ефекта си на "орлов поглед". Това обаче е последица от споменатия общ недостиг на погментация на породата и отглеждането на ваймаранер с тъмни очи сигурно би било невъзможно! При малките ваймаранери очите винаги са небесно сини и с възрастта се изменят през синкави към зеленикави до тъмно кехлибарено жълти.
Челюстта трябва да е силна и безупречна. В това отношение развъдчиците на ваймаранери рядко имат проблеми тъй като наследствената загуба на зъби е изключителна рядкост.
Шията (поради предназначението на породата) не трябва да е прекалено къса дори при наведена глава. На леко отпуснатата кожа по гръкляна и шията не трябва да се гледа с твърде критично око.

Ако анализираме по-нататък строежа на тялото му, ще установим, че ваймаранерът е по-дълъг, от колкото е висок т.е. дължината на трупа му е по-голяма от височината при холката.
Доста издълженият гръб е породна особеност така, че не бива да се смята за нещо ненормално или дори да се полагат усилия за "поправянето" му. Именно благодарение на дългия, добре развит и мускулест гръб кучето може да прави дълъг, елегантен, галопиращ скок, който е невъзможен за куче с квадратна структура и къс гръб. При бягането в тръс дългият гръб предодвратява евентуално навяхване. Функцията на гърба като движещ орган при бягането става съвсем очевидна ако наблюдаваме скоростно снимки на галопиращи кучета, особено хрътки. Естествено падналият (седлообразен) гръб, известен като лордоза, който се среща по-често при кучетата с дълъг, от колкото с къс гръб, вече е вид деформация. Но тя не бива да се бърка с леката гънка в средата на гръбначната линия и издигащата се оттук към опашката поясна мускулатура.
Гръдният кош трябва да е вдлъбнат и дълбок - при възрастните кучета да достига лакътните стави. Малко по-заобленият гръден кош в сравнение с този на курцхаара или пойнтера може да се смята за породен белег, който напомня за наследството от кучетата-водачи. Този малко по-широк гръден кош е и причината за леко извитите встрани лакътни стави при някои кучета.
Опашката е относително силна и в сравнение с други подобни породи е поставена по-ниско спрямо гръбната линия. Характерна е тенденцията към отпуснато носене на опашката - също наследена от кучето-водач. По време на работа много ваймаранери (дори и когато не са под напрежение) носят опашката си полувисоко или дори спусната. При късокосместия ваймаранер опашката винаги се купира - само няколко дена след раждането от нея се отнема половината. При дългокосместия ваймаранер опашката се купира рядко - препоръчва се отнемането само на 2-3 прешлена за да се предодврати образуването на трудно лечими екземи по върха и.
Крайниците трябва да бъдат общо взето прави и паралелно поставени. Прекаленото значение, което се отдава на наклона им, е пренесено в кинологията от изискванията към конете, които имат съвсем различни анатомични особености. Спецификата на стойката при кучето прави определянето на наклона на крайниците много трудно. Едно животно в дадена ситуация може да се изопне много силно, в друга - да се свие и отпусна. Най-правилният във функционално отношение наклон е най-добре да се определи в движение т.е. куче със свободни и хармонични движения има и правилен наклон на крайниците. Тясно свързан с този въпрос е и друг проблем - за твърде високо поставеното тяло. Тук трябва да се пазим от прибързани оценки. Много кучета изглеждат твърде високи защото в най-удобната си поза протягат леко наклонените си задни крака под тялото си. Затова опитните хендлери карат кучетата си да позират с опънати назад задни крайници. В тази поза кучето вече съвсем не изглежда прекалено високо. Във връзка с това трябва да посочим, че всички хрътки има леко по-издигнати тела. От друга страна се спори дали при някои породи домашни кучета оформянето на падащата гръбначна линия чрез силно изопване (наклон назад) на задните крайници не е причина за разпространението на тазобредрена дисплазия.
Лапите на ваймаранера също са типичен породен белег. Почти всички кучета без изключение имат по-дълги средни пръсти, което придава на лапата общ овален вид. Опитът да се развъжда ваймаранер с кръгла котешка лапа би бил биологичен парадокс! От друга страна кучета с ярко изразени "пантофки" (т.е. заострени лапи), които възпрепятстват плавното движение, съвсем не са цел при развъждането на породата.

Резултатът от функционално правилния строеж на тялото и хармоничното съвместно действие на отделните части е процесът на движението. При всички видове ход кучето трябва да има плавни, уверени и свободни движения. Отсечените, скокообразните и нестабилните движения показват, че отделните части на тялото не са изградени правилно с оглед на функциите си или че не действат добре заедно. Това правилно функциониране и добро съвместно действие за извършващите движението части би трябвало да е основен критерий при определянето на изискванията към ваймаранера като порода с определено практическо предназначение. Едно ловно куче, притежаващо тези качества е и "красиво". Затова пък човешките разбирания за красота (и без това твърде относителни) по възможност не трябва да се вземат предвид при отглеждането на ловни кучета. Тази препоръка се потвърждава и от наблюдението, че определени физически признаци са свързани с душевно-емоционалните качества на кучето и именно в тази си свързаност се унаследяват.
Сред душевно-емоционалните качества на ваймаранера на първо място прави впечатление изключителната, понякога почти досадна привързаност към стопанина и неговите познати. Оттук идва и лесното обучение и податливостта им на дресура. Защитният инстинкт също може да се приеме за следствие от тясната връзка с личността, семейството и дома на стопанина. При поощряването на тази прородна даденост ваймаранерът може да поеме отбранителната функция на кучето-пазач - факт, който все повече ловци и лесничени съумяват да използват. По време на лов ваймаранерът се проявява като издръжливо куче, впускащо се с хъс в поставените му задачи. Действията му се определят от обуздания и сдържан темперамент, затова изглеждат планомерни и обмислени. Патологичната настървеност по време на лов, каквато се наблюдава при други породи ловни кучета, не е цел при отглеждането на тази порода. Като наследствена черта от кучето-водач днешният ваймаранер все още е запазил склонността си към работа със спуснат нос т.е. предимно със следване на оставената диря. Тази своя склонност той проявява обикновено при работа след изстрел т.е. при търсене на дивеча по кървава следа или при търсенето на изчезнал. Необходимият за случая изострен нюх за дивеч е естествена цел при развъждането на тази порода ловни кучета.

Д-р Вернер Петри

[Mad_Max]

Манчестер Териер
Рубрика в търсене на предците на добермана...

Група за порода : териер

Тежест : 12 - 22 паунда

Височина : 15 - 16 инча

Цвят (и) : черен и жълтокафяв, с вакса

Косъм : обикновено черен. То е късо, загладено, и лъскаво.

Преглед : загладения, спретнат териер на Манчестър е снимката с елегантност в малко куче. Това куче има бърза, защитна природа. Той е най-щастлив с малки деца, и може да бъде стеснителен с нови хора. Но той е част от неговото собствено семейство; той се привързва дълбоко към тях.

Герой : това куче е смело, интелигентно и изкусно. То само джафка по време на опасност.

Темперамент : те се разбират добре с деца, но може да опитва да доминра над други кучета. Тази порода трябва да свикне с котки и други домашни любимци на домакинство в млада епоха. Те стават отлични дворни кучета.

Грижа : мъртвите и свободните косми трябва да бъдат махнати с гумена четка. Ушите трябва да бъдат поддържани чисти, и ноктите трябва да бъдат държани къси.

Трениране : териерът Манчестър се учи доста бързо. Трудно може да бъде пречупен. Но веднъж след като сте укротили "опърничевия" ще имате едно много вярно и изпълнително куче.

Дейност : тази порода иска много упражнение. Обикновени всекидневни разходки. Много упражнения!

П.С. Превода е мой! На български не можах да намеря информация... Моля, ако някой има да я публикува!

[Mad_Max]

Босерон
Рубрика в търсене на предците на добермана...

Происхождение. До 1889 г., когда были зарегистрированы стандарт и название этой породы, босерон был сельской собакой, смелым и энергичным защитником отары. К концу XVIII в. благодаря отбору эти собаки стали легче переносить плохую погоду, улучшился их характер.
Описание. Средний рост 70 см. Вес 30-35 кг. В зависимости от разновидности окрас может быть черным, серым, палевым или рыжевато-черным. Обычно кончики ушей обрезают. О босероне говорят, что он "ходит в красных чулках", из-за похожих на носки рыжих отметин на его лапах. Для этой породы характерны черные умные глаза, мускулистая шея без подвеса и совершенно прямые лапы. Босерон известен в основном во Франции.
Характер. Принято считать, что босерон - собака, которая ласково смотрит только на своего хозяина. В действительности, благодаря селекции, получилось послушное, умное и надежное животное. Однако, принимая во внимание ее агрессивных предков, рекомендуется, чтобы эта собака прошла курс дрессировки. Босероны, ласковые с членами семьи, в которой они живут, не всегда будут столь добродушны с чужими, поэтому им необходим строгий хозяин. Собак этой породы лучше содержать в доме с садом, где они могли бы совершать необходимые им длительные прогулки.О босероне говорят, что он смотрит ласково только на хозяина. Однако, на самом деле, в процессе выведения породы эти собаки сделались послушными, умными и уравновешенными. Тем не менее, учитывая агрессивный характер предков эт ой породы, босеронов необходимо специально обучать. Они всегда добры и корректны с членами семьи, однако могут быть недоброжелательны к незнакомцам и, как правило, нуждаются в твердой руке строгого хозяина. Этой собаке необходимо много двигаться и бегать , поэтому для ее содержания необходим по крайней мере двор.
Применение. Как и доберман, босерон используется как сторожевая дворовая собака.

П.С. Надявам се, че никой няма проблем с руския... bl)

[Mad_Max]

Грейхаунд
Рубрика в търсене на предците на добермана...


Внутри породы отчетливо выделяются три типа: выставочный, курсинговый (охотничий) и беговой.
Выставочные собаки - элегантные, крупные, часто ростом выше 71-76 см, с крепким костяком, глубокой (ребра опущены до локтя и ниже) грудной клеткой и ярким подрывом. "Точеная", сухая голова и длинная элегантная шея. Непременно грейхаунд должен иметь грациозные, легкие, стелющиеся движения.
Курсинговый (охотничий) тип - крепкие, недостаточно элегантные, с богатырским корпусом: широкой, распахнутой объемной грудью, широчайшей поясницей и мощным крупом, с ярко выраженной рельефной мускулатурой. К примеру, один из участников Кубка Ватерлоо 1990-х годов кобель грейхаунда по кличке Биг Сэм при среднем росте 74 см имеет вес 116 фунтов (52 кг). Очень резвы, выносливы, злобны и ловки на охоте.
И беговой (для скачек на треке) тип - с сухим-крепким костяком, ростом - 63-74 см, весом от 54 до 77 фунтов. Идеальный вес, по мнению лучших беговых тренеров Ирландии, Америки и Австралии, 70-77 фунтов (31,5-34,5 кг). Собаки этого типа часто с недостаточно глубокой, но всегда объемной грудной клеткой, неярко выраженной линией низа. Многие известные беговые линии Ирландии и Америки имеют недостаточно выраженные углы сочленений задних конечностей, что, как ни парадоксально, не отражается на резвости. Отбор собак для разведения идет чисто по показателям резвости, азарта и по длительному сохранению своей лучшей беговой кондиции.
В мире сложилось несколько центров, отражающих конкретное ведение этой замечательной породы.
Великолепных собак шоу-разведения, культивирующих несколько линий этого типа, разводят в английских питомниках: Gaysyde Christmas, Windspiel, Solstrand, Wenonah и др. Кинологи этих питомников особое внимание уделяют общим пропорциям, гармоничности сложения, линиям головы и непременно сохранению идеального роста. Основоположником всех современных шоу-линий признан легендарный английский чемпион 1950-х годов, победитель выставки Крафта - тигровый кобель Treetops Hawk (вл. Джуди де Кейзмбрут).
Американские шоу-грейхаунды, наверное, самые вычурные, стилизованные собаки. Часто крупного роста - 80 см и выше, с гипердлинной шеей, длинными, но плоскими задними ногами. В профиль они изумительно красивые, но спереди абсолютно плоские ("Два профиля и ни одного фаса"). Лучшие шоу-грейхаунды Америки разводятся в питомниках Kingsmark и Gallant.
Скандинавские страны известны шоу-питомниками Jet's, Guild, Taikatassun и др. По праву лидирует и диктует направление развития породы норвежский питомник Jet's, давший Норвегии 75 чемпионов. И более того, собаки разведения этого питомника экспонируются по всему миру, и многие получают чемпионские титулы. Jet's сосредоточивает свое внимание на удачном сочетании мощного и в то же время элегантного грейхаунда, обладающего как значительным ростом, так и необходимой длиной. Самым известным грейхаундом всех времен является чемпион Jet's the Sting, прародитель многих современных мультичемпионов.
На базе кровей питомника Jet's в Дании основан питомник экстра-класса Eikika.
Среди наших ближайших соседей, пожалуй, хороший уровень поголовья в Польше, где известны питомники Skierdy и Acrimonia.
Говоря о собаках шоу-типа, хочется также подчеркнуть, что наряду с безупречным экстерьером основное природное отличие борзой - резвость и ее инстинкт - жадность к зверю претерпели видоизменения. Рабочие качества практически утрачены.
Но есть немало любителей, которые держат и разводят грейхаунда не ради его красоты и показа на выставках, а ради стремления иметь самую быструю собаку в мире, участвующую в бегах на кинодроме или на охоте в поле и дарящую несравнимые минуты спортивной страсти, которой пылает грейхаунд, будь то погоня за искусственным или вольным зайцем.

Общий вид. Крепкое телосложение, классические пропорции, обладает большой мускульной силой, с длинной сухой головой и шеей, четкими наклонными и хорошо сформированными плечами, глубокой грудью, объемным корпусом, выпуклой поясницей, мощными задними ногами (бедрами), подчеркивающими породный тип. Гибкость и пластичность линий в значительной степени подчеркивает предпочтительный тип.
Характеристика. Обладает удивительной выносливостью и стойкостью.
Темперамент. Интеллигентный, благородный и выдержанный.
Голова. Длинная, умеренной ширины, с плоским черепом, с легким переходом ото лба к морде. Челюсти сильные и хорошо развитые.
Глаза. Блестящие, выразительные, овальные и слегка раскосые. В основном - темные.
Уши. Маленькие, тонкие, в форме "лепестка розы".
Зубы. Челюсти сильные, прикус ножницеобразный, зубы белые и крепкие.
Шея. Длинная и мускулистая, элегантно изогнутая, расширяющаяся к плечам и плавно переходящая в плечи.
Корпус. Грудная клетка глубокая и объемная, обеспечивающая достаточно места для сердца и легких. Ребра длинные, выпуклые, направленные назад. Спина довольно длинная, широкая. Поясница сильная, слегка выпуклая (аркообразная).
Передние конечности. Плечи мускулистые, наклонные, плавно переходящие в линию спины, мускулатура не перегруженная, хорошо очерченная (рельефная). Предплечья длинные, прямые и параллельные, с хорошим крепким костяком. Локти свободные и правильно расположены под корпусом. Пясти средней длины, слегка пружинистые. Локти, пясти и пальцы не должны отклоняться ни внутрь, ни наружу.
Задние конечности. Бедра и голени широкие и мускулистые, свидетельствующие об огромной толчковой силе. Коленный угол хорошо выражен и не отклоняется ни внутрь, ни наружу. Постав плюсен строго вертикален, без "коровины". Корпус и конечности пропорциональны и соразмерны.
Лапы. Умеренной длины с компактными сжатыми пальцами и крепкими подушечками.
Хвост. Длинный, посажен скорее низко, чем высоко, толстый у основания и сужающийся к концу, незначительно изогнут в форме серпа. Собака несет его низко.
Шерсть. Тонкая, короткая, плотно прилегающая и блестящая.
Окрас. Черный, белый, красный, голубой, палевый, тигровый или любой из этих окрасов в сочетании с белым.
Высота в холке. Идеальная высота: кобели - 71-76 см, суки - 68-71 см.
Недостатки. Любые отклонения от вышеуказанных требований должны считаться недостатками. Порок соответствует величине и серьезности этого отклонения.

Ольга ЮНГ, эксперт-кинолог
"Охотничьи собаки" №3/2000

[Mad_Max]

За ротвайлер, дог и немски пинчер няма да публикувам информация, за да не се повтаряме... Има цели форуми за тези породи...


П.С. По повод сравнението ми е доста трудно да го направя, но ще измисля как да систематизирам нещата. Все пак, за най-близък до добермана считам босерона след хилядата страници които посетих и всичко което прочетох... Почти навсякъде вървеше информация от типа: "Доберман, като охрана и босерон като охрана са с много сходно поведение"...

[caki]

Здравейте. Съжелявам че пиша толкова рядко но просто компютъра ми е на работа а там нямам достатъчно свободно време а и ме мързи да пиша. Зара е добре. Няма никакви обриви по кожата и мисля че се постабилизирахме. Напълня и взе да заприличва на Доберман. Определено се чувства много добре

[Vabank]

Тръгнах да гледам на Макси на бебетата снимките, та се зачетох във форума...
Май се сещам какво може да й е на Зара, може ли на ЛС малко по-подробно описание на обрива? При късокосместите (добермани и догове) достатъчно често се срещат два "сходни на вид" проблема, изразяващи се в пъпки; в единия случай - по-често ограничени по муцуната, над очите и по вулвата, в другия - по цялото тяло, но... интересува ме най-вече какви са самите пъпки: малки, големи, в основата на косъма, между космите и т.н.

[Tyson]

Здравейте отново!
Много се радвам, че Зара е добре!
Няколко думи относно произхода. Г-н. Доберман за съжаление не е оставил абсолютно никаква документация и всичко известно за неговата дейност е въстановено от сина му - това го казахме вече. Използван основно е бил немският пинчер и точно от там идват големите неясноти. В Германия по онова време т.нар. "пинчери" са били изключително разнородна група кучета, различни по размер, цвят, темперамент и предназначение. В самата тази група подбора на екземпляри с определени данни е бил, предполагам, доста труден. Според някои автори, дори т.нар. месарски кучета е можело да бъдат причислени към огромната и разнородна група "пинчери". В тази връзка, за Добермана, Ротвайлера и Босерона може единствено да се каже, че имат общ предшественик; всяко друго твърдение за взаимодействие между тези породи според мен е необосновано. За Ваймаранер въпроса също е спорен, някои смятат неговото участие за малко вероятно. Грейхаунд и Манчестерски териер са участвали със сигурност, това е официално документирано от хроникьорите, еднократно за всяка една порода. После- селекция и отбор.
За посочените 10 характеристики- с първата не знам кой собственик на куче не би се съгласил!
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЖИВОТА - 12 години за съжаление, са съвсем пределна възраст за Доберман, а една част от кучетата не ги доживяват изобщо В Италия в момента има една женска, която е на 14, но това е по скоро изключение, а не правило.
ГЕНЕТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ - макар и рядко, докладвани са следните проблеми : Кожни проблеми при "сините" добермани, които трудно подлежат на контрол и поради което от 14.02.1994.г. синия цвят вече не е признат от FCI; очни аномалии засягащи лещата и/или стъкловидното тяло, т.нар. тест за PHTVL/PHPV, който задължително се прави в развитите "Добермански" държави. Докладван е при единични кучета потомци на холандски и белгийски линии и в САЩ; Псевдохемофилия - проблеми с кръвосъсирването - в САЩ, там носители са около 70% от поголовието; сърдечни проблеми - САЩ; Синдром на Wobler - стесняване на гръбначния канал в шийната област, от което следва прогресираща невъзможност за движение. Среща се най-вече в САЩ; Тазобедрена дизплазия - от едрите породи Добермана е може би най-малко обременен, но поради факта, че има някои индивиди с макар и начална допустима форма на това заболяване, редно е всички индивиди да се изследват. Поголовие с дисплазия говори за неграмотно развъждане.; Хроничен хепатит, свързан с невъзможност за изхвърляне на медта от организма. Установено е през 80 години на миналия век, рядко се среща.
Общо взето европейския тип доберман е доста добре в здравен аспект. За САЩ - изводите са ясни.
ПОДХОДЯЩИ ЗА - ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО ДЕЙНОСТИ.
СТОЙКА - типична за породата, термина "стегнато тяло" не ми е известен.
ПОДХОДЯЩА КАИШКА - мека кожена или от здрав плат, достотъчно широка и удобна. При обучение може и нагръдник. В ринга - тънък метален ланец с достатъчна дължина.
ПОДХОДЯЩА ХРАНА - БАЛАНСИРАНА И АДАПТИРАНА КЪМ ВЪЗРАСТА И РЕЖИМА НА НАТОВАРВАНЕ! Гореупоменатата "манджа" неминуемо ще заведе кучето при ветеринарния лекар, дано това да стане навреме.
РАЗХОДКА - две разходки минимум по 1 час и една разходка минимум 2 часа. Ако искате спокойно и лесно управляемо куче.
ВРЕМЕ ЗА ОБУЧЕНИЕ - от първия ден и първия час, но трябва да бъде съобразено с темперамента и нуждите от движение.
УСВОЯВАНЕ НА КОМАНДИ - потенциал за 100%, зависи от обучаващия. При неграмотен подход процента може да е нула и това понякога е необратимо.
Освен всичко друго, отговорихме и на въпроса защо Добермана не е за всеки.
Сърдечни поздрави.

[Mad_Max]

Много благодаря за вниманието което обръщате!!! Особено и за темите относно добермана които ни вълнуват! Благодаря Тайсън! И още нещо... Тайсън дай ни някаква информация относно женската, която г-н Чубуров има в момента? Благодаря предварително!

Дано и Онгал ни посети скоро защото с нетърпение очаквам да видя и неговите кучета и да ни разкаже за тях!!!

Учудва ме факта, че е толкова малък интереса към породота сред хората влизащи в интернет!!! Надявам се, че все повече есесовци-доберманисти ще посещават интернет! r)

[ongal]

Цитат

! И още нещо... Тайсън дай ни някаква информация относно женската, която г-н Чубуров има в момента? Благодаря предварително!

Дано и Онгал ни посети скоро защото с нетърпение очаквам да видя и неговите кучета и да ни разкаже за тях!!!

[ongal]

[Mad_Max]

Ongal tova tvoite dobermani li sa? Razkaji ni za tqh... Postoqnno samo pitam - tova tvoe li e ne e li... obqsnih ti na lichni kak da publikuvash snimka, ako ne mojesh vse oshte prati mi snimki na krismateva@abv.bg az shte go napravq... S netarpenie ochakvam da mi razkajesh i da gi vidq!

[dog.bg]

Снимки на първите добермани ... 10 х на Христо Енчев ! На какво ви приличат ?

Прикачени файлове

•  DOBERMAN.jpg (34.48K)
  Брой сваляния: 320

[mik]

Цитат

Ongal tova tvoite dobermani li sa? Razkaji ni za tqh... Postoqnno samo pitam - tova tvoe li e ne e li... obqsnih ti na lichni kak da publikuvash snimka, ako ne mojesh vse oshte prati mi snimki na krismateva@abv.bg az shte go napravq... S netarpenie ochakvam da mi razkajesh i da gi vidq!

Esaul е много известен пройзводител и е дал много шампиони,жестоко се съмнявам,4е е на юзерът когото питаш,но ина4е е 4удесно ку4е,за жалост няма много ка4ественни ку4ета в БГ s) ,а са прекрасни животни w)