[starrkopf]

modera, в 27 September 2013 - 09:17 AM, написа:

Здравейте,

от известно време имам проблем с бягането на Гари.

Така... живеем в къща с двор и той е свободно пуснат денонощно. (Някакси не възприемам идеята да го връзвам на синджир). Когато беше на 4-5 месеца се беше научил да разплита оградата и да се провира през дупките

Ако помислите защо кучето прескача оградата и всичко ,което според Вас би трябвало да го спира (???) , ще Ви е по-лесно .
Без да съм запознат с историята му разбирам ,че то в къщата не влиза ,защото ако беше така ( т.е. ако имахте други отношения , ако не го държахте далеч от Вас, пък дори в един двор ) , това нямаше да се случва.
Кучетата госпожо имат нужда от внимание : дали то ще се изразява в контакти със себеподобни или с хората,които ги отглеждат не е толкова важно. Важното е да не се пренебрегва емоционалното им състояние , като така се снижава и стреса . Волиерата не е изход поне доколкото става дума за кратко затваряне .
Дайте му внимание на кучето , занимавайте се заедно в двора с различни игри : можете да му построите уреди ,които то да преодолява или да се катери или люлее ...
Направете така,че дори и само (понякога ) то да не изпитва остра нужда от бягства : можете да му криете в различните части на двора лакомства . Така ще пренасочите мотивацията му , а и ще развиете обонянието . Покажете му , че двора не е затвор , а място на което го очакват алтернативни радости .
PS. Друг вариант е да му вземете дружка .

[isi_ar4i]

не съм съгласна, че бяга, защото приема двора за затвор. Вие маламут ли гледате? И защо заключихте, че то не влиза в къщата?
Моя позната си гледаше кучето (хъски) в къща с двор, вътре в къщата го пускаше, спеше на дивана и пак прескачаше 2м ограда, така че това е природа, не отношение на хората към кучето......Говорим за северно куче все пак. А пък през деня, когато кучето е само няма, как да се остави и къщата отворена...... И именно тогава то бяга, а не когато има хора там, а и да му е оставена къщата отворена, ще прави бели вътре и сигурно пак ще бяга през оградата!!!!!

[modera]

Starrkopf, има няколко неща, в които твърдо съм убедена и за които съм си дала ясна сметка още преди да взема осъзнатото решение да си вземем нов член на нашето семейство. Сигурна съм, че то не страда и от минута липса на внимание до този момент.Без да навлизам в подробности - стои сам единствено нощно време, както и между 2-3 часа сутрин. През останалото време е в наша компания, а и с две малки момчета у дома - не му липсват игри :) Освен това съм му предала изцяло властта върху дворното пространство - отказах се от цветя и всичко,което исках като декорация за сметка на куп тунели, дупки, люлки и дънери с които да се забавляват то и децата.

Единствено не съм му крила лакомства по двора, но съм твърдо против да го уча да яде от земята, защото всички знаем какво може да се случи като си "улови" неподходящата баничка в парка например.

Isi_ar4i, за съжаление и този ни опит не даде ефект и вчера вече се случи далеч несмешен инцидент. Опитал се е да прескочи оградата, не е успял да прехвърли кльона и висейки на оградата със зъби е разплел мрежата и се е промушил през дупката, при което завършихме със сериозна коремна операция в Син кръст. Още утре ще дойдат майстори да вдигнат и от тази страна на двора ни бетонна ограда. Никога не съм била привърженик на високите дувари, но за негова безопасност ще се наложи да се окепенчим тотално.

Ето две снимки - на едната се вижда какво е сътворил, за да избяга на височина около 1.70 от земята, а на другата е част от оградата ни , каквато ще сложим и сега.

[starrkopf]

isi_ar4i, в 03 October 2013 - 12:43 PM, написа:

не съм съгласна, че бяга, защото приема двора за затвор. Вие маламут ли гледате? И защо заключихте, че то не влиза в къщата?
Моя позната си гледаше кучето (хъски) в къща с двор, вътре в къщата го пускаше, спеше на дивана и пак прескачаше 2м ограда, така че това е природа, не отношение на хората към кучето......Говорим за северно куче все пак. А пък през деня, когато кучето е само няма, как да се остави и къщата отворена...... И именно тогава то бяга, а не когато има хора там, а и да му е оставена къщата отворена, ще прави бели вътре и сигурно пак ще бяга през оградата!!!!!

Вие може да не сте съгласна , но фактите говорят друго . Всъщност имате ли представа какви са нуждите на едно куче ?
А иначе не гледам северни породи , но знам как да покажа на което и да е куче защо и как да свърши нещо така,че да се почувства сигурно в себе си ( като така едновременно и двете страни са удовлетворени ) .
Дворът ми е заграден с двуметрова гофрирана ламарина ,като в един от ъглите има колиба висока 1м. Всичките ми кучета ( без бебетата, с които работя в момента ) са научени на такава увереност ( чрез подходяща мотивация и уреди ) , че разликата от метър не е проблем за никое от тях. Ще отговорите ли защо те не прескачат?

Вие тези северни кучета ги изкарахте едва ли не най- свободолюбивите и независими ?

[starrkopf]

Modera ,
не случайно в едно от мненията си цитирах момента :
"...Така... живеем в къща с двор и той е свободно пуснат денонощно. (Някакси не възприемам идеята да го връзвам на синджир). Когато беше на 4-5 месеца се беше научил да разплита оградата и да се провира през дупките ... "
Страхът и безпомощността са лош съветник за едно куче . След като то продължава да бяга , осигурете му ( и ще се убедите ,че съм прав ) човек,който да е с него в моментите, когато Вие отсъствате и проведете антистресова програма .

[ElenaA]

starrkopf, Аз също не съм съгласна. Може би това се отнася за повечето кучета, но не за всички. Ще дам 2 примера. Моето куче, като я взех преди 8 години, тя беше на 7-8 месеца, първата година нямах никакво време да й обръщам внимание. Кучето живееше първите няколко месеца в къщата, след това на двора. Дворът беше тотално разграден - една падаща ограда и дървена порта с дупки от всякъде. Въпреки че определено й липсваше внимание, никога не е излизала извън двора. Дори и сега при отворена порта седи вътре и никога не съм я учила къде трябва да седи - с нея тотално изпуснах всякакво време в ранна възраст за тренировки и навици, да не говорим за емоционалното състояние, въпреки това кучето е направо кукличка. Вторият пример е за кучето на съседите, за което писах. На това куче не му липсва внимание, ама никакво - има си другарче, има деца да играе, има си хубава къщичка, подплатена, стопани, които са почти винаги на двора. Въпреки това си примъкна кученцата в един кашон на двора, вечно висеше навън, спеше на тревата. Десетина минути след като са я вкарали вътре, тя вече се катереше по оградата, за да излезе. С Ники примерно, това е кучето, което осинових, все още не може да се справим със страха от раздяла - когато я оставя сама, вие и не мърда от портата, но не е бягала, макар оградата да е ниска - 1,40, а в момента има един куп дърва за горене до нея и може да я прескочи без проблем.

Макар да не съм куче-есперт, мисля, че прекалено много изпадате в крайности за кучетата. те са почти като хората - някои са природно интелигентни и бързо схващат, други са леко простовати и искат повече работа, за да схванат, А други искат повече работа, защото знаят какво искаш, ама не искат да го спазват, трети обичат домашния уют, а други - да скитат наоколо.

[Annie]

starrkopf , далеч не подценявам Вашия опит. От малкото опит, който имам с маламут, обаче не мога да се съглася с Вас. Имаме още две кучета, които далеч не доближават любопитството и желанието за самостоятелни приключения, което има Тимбър. В същото време не мога да се оплача, че се е опитвал да избяга, оставяме го сам в апартамент през деня и нямаме проблеми. През почивните дни също е оставян сам в къщата на село и дори не е правил опит да избяга, като се има в предвид, че може да отваря врати доста умело. Мисълта ми е, че едва ли липсата на внимание е проблема, още повече 2-3ч на ден... Пък и две деца го морят освен възрастните. Далече съм от мисълта, че едно куче трябва да е под 24-часов надзор
Според мен малкия вижда нещо интересно през оградата или пък му доскучава и си мисли " Абе, защо да не си направя малка разходка докато нашите ги няма." Северняците не изпитеват толкова силен страх, от това че са на непознато място, даже мисля, че им доставя огромно удоволствие. Докато другите ни две зверчета постоянно наглеждат къде сме и към всяка разходка на различно място подхождат с едно наум.

modera , как е малкия

[isi_ar4i]

аууу това е ужасна случка, Modera, каква точно е била травмата на корема? Ужас!!!!!! И колко време е стоял с тази рана, изобщо дайте малко повече инфо.

Strakopf, не знам дали маламуте са "най- свободолюбивите и независими"кучета, но вие не сте се сблъсквал с този характер и не мисля, че можете да ги сравнявате с другите породи, защото това са кучета, които знаят командите и знаят какво искаш от тях, но мислят и преценяват дали да изпълняват и трудно ще ги накарате да изпълнят нещо, в което няма смисъл, като да седнат без причина, както примерно повечето кучета биха го изпълнили. Освен това са невероятни психолози и винаги ще се опитат да ви се наложат, а не да ви се подчинят, особено ако сте някой нов за него. То мнг може да се говори за тях. Дет се вика докато не опиташ няма да разбереш :)

Annie е мнг права с това, че обичат непознатите места и мисля, че точно това желание да опознават и да се сблъскават с различни миризми и приключения ги кара да прескачат огради, да тичат в гората.....по мои наблюдения ако прекалено дълго ги водиш на разходка на едно и също място, те губят интерес и просто не им се разхожда....

Освен това е мнг вероятно да е видял някое животно отвъд оградата и да иска да го преследва. Арчи друго може да не помни, но къде има котки помни. Дори само веднъж да сме били на това място, когато пак отидем, веднага проверява за тях!

[Finwe]

isi_ar4i, в 04 October 2013 - 12:10 PM, написа:

Освен това е мнг вероятно да е видял някое животно отвъд оградата и да иска да го преследва. Арчи друго може да не помни, но къде има котки помни. Дори само веднъж да сме били на това място, когато пак отидем, веднага проверява за тях!

Фини като беше малък при една разходка мина покрай един козарник - с малки козички вътре. Това го развълнува много. Който има хъски или маламут знае какво означава това... Оттогава нататък правеше постоянни опити да излиза от всевъзможни места на двора и винаги го намирахме до този козарник - бясно блъскащ по оградата в опит да докопа яретата. Независимо дали е уморен или не, играл /неиграл, с достатъчно компания и внимание, ... резултатът беше, че не мирясваше докато не излезе и отиде при козичките. И наистина като кучето на modera се беше превърнал в Дейвид Копърфийлд да измисля начини да преминава през огради - ту копаеше проходи, ту се катереше по мрежата, ту отваряше врати. И така докато порасна и миряса някъде към третата си година. И въпреки това още помни къде са били тези кози, макар вече този козарник да не съществува. Ние пък подменихме изцяло оградата на двора, и обезопасихме доста места, от които можеше да излиза.

Според мен желанието да бяга/излиза от двора не е свързан с липсата на внимание или правилно отношение на стопанина, колкото до характера на конкретното куче, което носи по-приключенски дух, пълна липса на страх, желание да скитосва, понякога съчетани с определени дразнители - разгонена женски, или пък животинки като кози, овце, котки и кокошки.

[modera]

Слава Богу, Гари се възстановява изключително бързо и днес вече може да става и да се поразтъпква. Даже немирникът се опита и да прескочи един обичаен за него маршрут на двора, но явно доста го заболя и се спря. Но за 30 мин. ... при следващото му извеждане за кратко разтъпкване пак се опита да мине оттам. Упорит е, няма спор :)

Иначе, целият инцидент се е случил в сряда сутрин. Съпругът ми е излязъл към 10.30. На мен съседите ми се обадиха към 13.15, че пакостникът е пак при тях и че е доста пострадал, но не им давал да го видят. Аз буквално прелетях софийските задръствания и като пристигнах, мъникът (който според съседката въобще не е давал признак, че го боли и дотогава геройски се е държал на крака) като ми видя започна едно жално скимтене и направо се срути в краката ми. Като му повдигнах задната лапичка и ... нямам думи просто да опиша. Разпорен около 30 см. от вътрешната сгъвка до пишката и после нагоре, отлепена кожа колкото широко разперена мъжка длан с провиснали участъци и както после се оказа в клиниката и липсващи парчета. Операцията беше повече от час кърпене и сега има два реда шева плюс укрепителни шевове, за да предпазват от скъсване на кожата. Днес бяхме на контролен. Казаха, че раната е добре и може би в неделя ще му свалят дренажите, а конците живот и здраве след около още две седмици.

Колкото до причината, почти съм убедена че от желание за игра с приятелите каракачанки през два двора или съседските 16 !!! котки през един двор.

И, да, имат безобразна памет - винаги помни къде е видял кози, мишки, котки и прочее и всеки път като минем покрай даденото място се спуска като обезумял, за да го провери !

[isi_ar4i]

милият....и пак геройски се е държал. Предполагам като ви е видял е реагирал като малко дете, мнг ги бива в тая част. Поредното доказателство, колко са издръжливи. Навярно е щял да устиска и докато се приберете, просто не е в стила им да скимтят.... Мнг корави кучета!!!!!Може би за негово здраве ще е по-добре временно да го държите в къщата, докато ви няма?

хахах, а тея 16 котки- еми няма какво да коментираме повече, то е очеизвадно, защо иска да излиза!!!!

[ElenaA]

modera, радвам се, че ще се оправи

[Finwe]

modera, в 04 October 2013 - 02:34 PM, написа:

Слава Богу, Гари се възстановява изключително бързо и днес вече може да става и да се поразтъпква. Даже немирникът се опита и да прескочи един обичаен за него маршрут на двора, но явно доста го заболя и се спря. Но за 30 мин. ... при следващото му извеждане за кратко разтъпкване пак се опита да мине оттам. Упорит е, няма спор :)

И, да, имат безобразна памет - винаги помни къде е видял кози, мишки, котки и прочее и всеки път като минем покрай даденото място се спуска като обезумял, за да го провери !

И тъжно, и смешно... скоростно поправяне ви желая. Защо не му вземете другарче, може би тогава няма да търси така настървено компанията на каракачанките или котките

[modera]

Благодаря, дами!

Не случайно има поговорка "Да ти мине като на кученце" :) Сигурна съм, че съвсем скоро диването ще е в пълна бойна готовност!

Isi ar4i, и аз не мислех , че е нещо сериозно като го видях през прозореца на колата, но в момента, в който слязох и той се сгуши при мен, осъзнах колко е силен духом и колко е смел при тази безумна рана (определено слаба дума)!

Finwe, аз много искам още един маламут, но съпругът ми се шегува "За да събираш двама професионални бегачи от съседите ли?"Не съм загубила надежда и се надявам да го убедя до някой и друг месец /ако се налага и година-две/. Но реално едно от най-големите му съображения е ,че ние много пътуваме цялото семейство. И с едно куче едвам ни пускат по хотелите, камо ли с два "вълка". Но начини предполагам се намират... все още сме нови , така да се каже само на 7 месеца :)

Хубави почивни дни ви желая, с много приятни разходки (наваксвайте и за нас, защото следващия поне месец ще сме на олекотен режим)!

[starrkopf]

Момичета, макар ( уж ) да не сте съгласни с мен , всички ( без да знаете ) ме подкрепяте.
Попитах знаете ли какви са нуждите на кучетата и всички дадохте примери.
Вярно, нв сте длъжни да бъдете информирани по всички кучешки теми , но след като се опитвам да поясня нещо,то не би трябвало да се разглежда като несъгласие от моя страна.

[Sasha I]

Здравейте, реших да споделя и да попитам за нещо, което не знам дали трябва да наречем проблем с нашия маламут Гандалф. Всеки ден, когато му даваме храна , го караме да седне и да чака, докато му сипваме и докато не му позволим да яде. Може би като всяко куче той полудява за храна и докато не му дадем да започне да яде, той започва сякаш да се напряга и направо да трепери целия от напрежение. Разбира се не го караме да чака половин час, става въпрос за минута, най-много две.
Имаме си и една игра с него - казвам му да седне някъде, откъдето не ме вижда, и аз му скривам на 3-4 места по една бисквитка. Като отида да го извикам да ги търси, той явно вече е усетил миризмата на бисквитките и се напряга по същия начин просто за някакви си бисквитки.
Това нормално ли е? Не съм виждала друго куче да реагира по този начин (не че съм виждала и много кучета да чакат да им се позволи да ядат). На някого случвало ли му се е?

[starrkopf]

Sasha I, в 30 October 2013 - 08:32 PM, написа:

Здравейте, реших да споделя и да попитам за нещо, което не знам дали трябва да наречем проблем с нашия маламут Гандалф. Всеки ден, когато му даваме храна , го караме да седне и да чака, докато му сипваме и докато не му позволим да яде. Може би като всяко куче той полудява за храна и докато не му дадем да започне да яде, той започва сякаш да се напряга и направо да трепери целия от напрежение. Разбира се не го караме да чака половин час, става въпрос за минута, най-много две.
Имаме си и една игра с него - казвам му да седне някъде, откъдето не ме вижда, и аз му скривам на 3-4 места по една бисквитка. Като отида да го извикам да ги търси, той явно вече е усетил миризмата на бисквитките и се напряга по същия начин просто за някакви си бисквитки.
Това нормално ли е? Не съм виждала друго куче да реагира по този начин (не че съм виждала и много кучета да чакат да им се позволи да ядат). На някого случвало ли му се е?

Саша ,
не е необходимо излишно да натоварвате кучето ( преди хранене ) - тези "техники" не вършат услуга на никоя от двете страни . Друг въпрос е с какво го храните( по колко пъти) и с какво качество е храната ... Ако сте последователна в действията си ( т..е. спокойно приготвяте храната , не се колебаете и не подтиквате кучето със своята припряност към възбуда ) , то ще изчаква спокойно всеки път.
Аз имам шест кучета ,от които две живеят навън , но останалите всеки ден виждат как се справям преди хранене ... Всяко изчаква момента ( представете си шест купи, тракане ,миризма на топла храна ) и когато всичко е готово ,чак тогава получават "манджата" ...
А за игрите с търсенето - поздравления ! Дали кучето ще изчаква спокойно или не , това зависи пак от Вас .

[Finwe]

Sasha I, в 30 October 2013 - 06:32 PM, написа:

той полудява за храна и докато не му дадем да започне да яде, той започва сякаш да се напряга и направо да трепери целия от напрежение.
.... Това нормално ли е? Не съм виждала друго куче да реагира по този начин (не че съм виждала и много кучета да чакат да им се позволи да ядат). На някого случвало ли му се е?

Не знам дали е нормално, но на мен ми се случва с Индис - понеже е много лакома и иска всичката храна да е единствено само за нея, когато ги храня - тя винаги така трепери - макар да седи и да чака, е много напрегната. По никакъв начин не можах да променя това й напрежение, въпреки че не мисля, че изкуствено създавам такова. Останалите си чакат спокойно, най-много да пуснат по някоя лига... но определено не треперят както Индис го прави.

[Pr07o7yp3]

Здравейте, пускам мнението си тук защото имам нужда от съвет.
Започнах да разхождам моята Хера преди около половин месец. Като цяло смятах, че започването на разходките ще е по-трудно, но като цяло съм доволен.

Вече се научи да не се страхува от минаващи коли, не се дърпа много, а когато е пусната без повод си се движи около мен и се отзовава на повикване (е не всеки път).
Проблемът обаче е, че явно е куче с характер. Много често докато се разкарваме тя решава, че иска да мине по даден път, а аз пък съм решил друго, и когато не стане на нейното започва да ми се кара.
Под това имам в предвид, че започва да ме лае, ръмжи, а ако опитам да и се скарам положението се влошава. Опитва се дори да ме хапе по-краката, не силно, но въпреки това е дразнещо.
Примерно днес ми направи няколко подобни сцени и то пред хора, умрях си от срам. Бяхме на едно кръстовище, тя ми се дърпаше да завива надясно, а аз пък продължих направо и... последва караницата.
По никакъв начин не показвам или поне така си мисля, че може да ме контролира. Тя е на почти 4 месеца, на 3.11 ще ги навърши. Възможно ли е да развива доминантно поведение от толкова малка?
Вече я научих да сяда при команда, е не сяда винаги и то от първия път, но все още работим по въпроса. Уча я и да яде когато аз и кажа и има голям напредък.

Та, имал ли е някой друг подобен проблем и ако да как се е справил с него? Аз лично опитах да не и обръщам внимание, когато се ядоса просто си гледам напред и се правя, че не я виждам, като цяло помага, но все пак. Знае и командата "НЕ", но в този случай и тя много не помага.

[Finwe]

Pr07o7yp3, в 30 October 2013 - 09:45 PM, написа:

Възможно ли е да развива доминантно поведение от толкова малка?

Да, точно това е доминантно поведение - за съжаление при маламутите е често срещано (говоря за доминантността дори и в бебешка възраст, а не за конкретния случай, че не иска да върви в посоката, която вие определяте).

Опитайте с храна - ако е лакома, при всяко кръстовище, или преди него даже, започнете да й давате храна, така тя ще следи ръката ви, и така докато преминете кръстовището, като преминете - я похвалете и пак я наградете с лакомство. Въпреки че нямам като вашия проблем, аз правя така, за да науча кучетата си на команди "Ляво" и "Дясно" и много помага (просто преди завоя казвам командата и държа лакомството в ръката, кучето я следва.

Ето нагледно видео, там са показани всичките команди - редом, седни, лежи, просто кучето следва постоянно човека, и не то задава какво да се прави (и посоките на движение). Храната в случая се ползва за мотивация на малкото кученце и то прави всичко, което иска човека без да бъде наказвано, спирано или принуждавано. Този метод обаче действа само на кучета, ориентирани към храна http://www.youtube.c...h?v=43nGCLiFQM4