Много окаяно куче в Люлин
#1
Публикувано: 27 February 2012 - 01:58 PM
http://www.facebook....&type=1&theater
Това куче го видях за пръв път преди два-три месеца, едва успях да го нахраня, толкова беше страхливо и мислеше, че го замервам с камъни сигурно. Много слабо, костите отзад му старчът. Преди десетина дни дни или повече, точно послендите мразовити дни, пак го видях, тогава пак го нахраних. И днес прочетох а него във ФБ, че е болно. По снимката се ориентирах къде е и отидох при него, вече не може да бяга, защото няма сили, но все пак крета някак, много трудно. Занесох всичката храна, която имах, но другите кучета я изядоха, докато то реагира и за това по спешност купих кремвирши от един магазин. Изяде един, докато скимтеше.
Ако някой може поне храна да му носи, защото аз нямам никаква, чак утре може би ще имам, но не много, защото там са общо 5 кучета, които реагират много бързо и всичко изяждат. То не можа да изяде последния оцелял кремвирш, само го гледаше, все е дно няма сили да се наведе и се прозяваше много често. Аз имам още животни, които храня и се видях в чудо днес. Най-малкото, което можем да направим, е да му носим храна, а аз нямам големи възможности, както и някой ако има да постеле нещо, да не е върху земята - дори беше легнало на едно място, където снега не се е стопил. Аз нямам нищо вече, дори бебешки дрехи не ми останаха, всичко постлах тази зима и миналата. Не смея да поискам помощ от сорта на транспорт и лекарска, защото ще получа упреци, че само си подавам сигнали и нищо не правя, но поне за храна и някакви парцали моля. Кучето се намира ***
Моя тел. е 0897924350
Моля, добавяйте и снимките, не само линк.
Аз я сложих.
Точното местонахождение е махнато. Който се интересува - да пише на лс на авторката на темата.
мод
Това куче го видях за пръв път преди два-три месеца, едва успях да го нахраня, толкова беше страхливо и мислеше, че го замервам с камъни сигурно. Много слабо, костите отзад му старчът. Преди десетина дни дни или повече, точно послендите мразовити дни, пак го видях, тогава пак го нахраних. И днес прочетох а него във ФБ, че е болно. По снимката се ориентирах къде е и отидох при него, вече не може да бяга, защото няма сили, но все пак крета някак, много трудно. Занесох всичката храна, която имах, но другите кучета я изядоха, докато то реагира и за това по спешност купих кремвирши от един магазин. Изяде един, докато скимтеше.
Ако някой може поне храна да му носи, защото аз нямам никаква, чак утре може би ще имам, но не много, защото там са общо 5 кучета, които реагират много бързо и всичко изяждат. То не можа да изяде последния оцелял кремвирш, само го гледаше, все е дно няма сили да се наведе и се прозяваше много често. Аз имам още животни, които храня и се видях в чудо днес. Най-малкото, което можем да направим, е да му носим храна, а аз нямам големи възможности, както и някой ако има да постеле нещо, да не е върху земята - дори беше легнало на едно място, където снега не се е стопил. Аз нямам нищо вече, дори бебешки дрехи не ми останаха, всичко постлах тази зима и миналата. Не смея да поискам помощ от сорта на транспорт и лекарска, защото ще получа упреци, че само си подавам сигнали и нищо не правя, но поне за храна и някакви парцали моля. Кучето се намира ***
Моя тел. е 0897924350
Моля, добавяйте и снимките, не само линк.
Аз я сложих.
Точното местонахождение е махнато. Който се интересува - да пише на лс на авторката на темата.
мод
#3
Публикувано: 27 February 2012 - 02:56 PM
http://www.facebook....100000453897987
Ето го профилът на Вяра. Ако някой искада помогне, да се свърже с Вяра. Писала е на едно място, че можело да не оцелее до довечера, ако някой може по-рано да предложи транспорт иначе тя е намерила.
Много се извинявам, мислех да кача снимките, които аз му направих, но нямах време.
Ето го профилът на Вяра. Ако някой искада помогне, да се свърже с Вяра. Писала е на едно място, че можело да не оцелее до довечера, ако някой може по-рано да предложи транспорт иначе тя е намерила.
Много се извинявам, мислех да кача снимките, които аз му направих, но нямах време.
#5
Публикувано: 28 February 2012 - 08:34 AM
Снощи Вяра не е открила кучето. А то е страхливо, не знам как ще го хване, ако днес го намерят с жената, която има кола. Идеята и била да го захлупи с одеало, но то е голямо куче и макар и немощно, едва ли ще се остави да го натикат в колата. Това куче има спешна нужда от храна и вода. Вчера два пъти бях при него и разбрах, че не може да се наведе, за да достигне до храната, а е твърде плашливо, за да яде от ръка. Може да легне и да седи изправено, но не и наведено. Онзи кремвирш се закачи на едни сухи треви и му беше удобно, за сегунди го погълна скимтейки, което ми говори, че сигурно дни наред не е яло. Щом не се навежда, значи е и обезводнено, защото няма как да е пило вода. Трябва да му се остави храна и вода на високо - кашонче примерно, и да се остави само, за да се осмели да отиде при нея, но като винаги е заобиколено от кучета които изяждат всичко, не знам как ще стане. Днес чак към обяд ще имам възможност да го потърся и да се опитм да му дам храна и вода. Вчера дойдоха и момче и момиче от квартала, бяха с кола, но не можаха да го хванат, защото то не дава, опитва се да избяга, кретайки. Момичето успя да му даде от ръка малко паченце салам.
#7
Публикувано: 28 February 2012 - 10:52 AM
Проблема е, че сигурно някое друго куче ще ги изяде и тогава съвсем ще се оплетем. Трябва един човек, който да хвърля храна на другит, за да ги държи настрани и друг, който да се занимава само с кученцето, но като види повече от един човек, се плаши и бяга. Мислих вариант да се простреля със стреличка, но то ще хукне да бяга и може да го блъсне кола.
Ще кажа на Вяра за идеята с хапчетата.
Ще кажа на Вяра за идеята с хапчетата.
#8
Публикувано: 28 February 2012 - 05:21 PM
Днес намерих кучето и го нахраних, като му сложих на едно кашонче телешки салам, начупен и вода и се отдалечих. То го изяде много бързо. Едно парче падна и като се опита да се наведе, изскимтя от болка и не успя, което ми говори, че е много зле със ставите. Опашката му също е неподвижна, а задните лапи едва го държат и седят някак криви. Като има храна на земята, я бута с лапичка и не може да се наведе, а сигурно дни наред не е виждало храна, представям си какво му е да я гледа. И постоянно се прозява. Веднага надойдоха и другите кучета и каквото имаше, изядоха. Иначе гледа много тъжно и умно, все едно знае, че съм добра, но се е отказало.
Мисля си, че ако Вяра не го беше открила, щеше просто да си умре от глад. То и преди едвам се навеждаше, но сега вече изобщо не може. Довечера пак ще го търсят, да го приберат. През деня няма никой свободен с кола.
Ако не го хванат, всеки ден ще му нося мека храна и каквото може, ще изяде.
Мисля си, че ако Вяра не го беше открила, щеше просто да си умре от глад. То и преди едвам се навеждаше, но сега вече изобщо не може. Довечера пак ще го търсят, да го приберат. През деня няма никой свободен с кола.
Ако не го хванат, всеки ден ще му нося мека храна и каквото може, ще изяде.
#10
Публикувано: 02 April 2012 - 05:59 PM
Ако някой се интересува, кучето вече не е окаяно, а прилично закръглено, защото аз и една жена от моя блок го храним. Момиче, казва се Скарлет - от скелет... Все още е много страхлива, милата душица.
Веднъж обаче я видях да си играе с друго куче - скачаше и тичаше като зайче, чак не повярвах на очите си. Маха си с опашка... Държи задните си крачета леко свити, като че ли са и били счупени и зарастнали накриво или е прекарала рахит, но общо взето, е много, много по-добре, пу-пу.
Никой не можа, нито се опита да я хване, но то явно не е и била за лекар, по-скоро пред гладна смърт. И по-добре, че е страхлива. Като гледам каква злоба се изсипа напоследък срещу уличните кучета, не и трябва да общува с хора.
Веднъж обаче я видях да си играе с друго куче - скачаше и тичаше като зайче, чак не повярвах на очите си. Маха си с опашка... Държи задните си крачета леко свити, като че ли са и били счупени и зарастнали накриво или е прекарала рахит, но общо взето, е много, много по-добре, пу-пу.
Никой не можа, нито се опита да я хване, но то явно не е и била за лекар, по-скоро пред гладна смърт. И по-добре, че е страхлива. Като гледам каква злоба се изсипа напоследък срещу уличните кучета, не и трябва да общува с хора.
#11
Публикувано: 02 April 2012 - 06:19 PM
Важно е кучето да се кастрира.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#12
Публикувано: 03 April 2012 - 09:19 AM
Скарлет е кастрирана. Още като я видях за пръв път преди месеци, ми направи впечатление, че ухото и е рязнато. На най-горната снимка се вижда, макар и неясно, дясното и ухо как е рязнато на триъгълник. Ако не беше, не бих я оставила за нищо на света да ражда кученца, това ми е най-големия кошмар... Тук в Люлин почти няма некастрирани женски кучета. Постоянно обитаващите поне са кастрирани всичките. Има една жена Ракова от Люлин 10, на която хората се обаждат. Всеки понеделник тя ходи с камиона на Екоравновесие и прибират за кастрация кучета, които са посочени от местните и ги карат към Немският кастрационен център. След няколко дни ги връщат. Поне такава беше практитака до преди няколко месеца.
Лошото е, че някои хора, като видят камиона на Екото, се опитват да прогонят кучетата, защото си мислят, че ще ги карат в Сеславци. Някои пък изобщо не дават да се кастрират, и с чиста съвест ги оставят да раждат. Тук има една Джина, която се наложи да подмамвам, дегизирана с дебела шуба с качулка. Издебнах лудият, който се има за неин попечител, да се прибере вкъщи и я подмамих с храна на закътано местенце, докато изчакаме камиона. После старецът ме кле, но всяко чудо за три дни. Джина сега е охранена и доволна, прилича на малко пони :) А като я видях за пръв път, кърмеше и беше само кожа и кости.
Лошото е, че някои хора, като видят камиона на Екото, се опитват да прогонят кучетата, защото си мислят, че ще ги карат в Сеславци. Някои пък изобщо не дават да се кастрират, и с чиста съвест ги оставят да раждат. Тук има една Джина, която се наложи да подмамвам, дегизирана с дебела шуба с качулка. Издебнах лудият, който се има за неин попечител, да се прибере вкъщи и я подмамих с храна на закътано местенце, докато изчакаме камиона. После старецът ме кле, но всяко чудо за три дни. Джина сега е охранена и доволна, прилича на малко пони :) А като я видях за пръв път, кърмеше и беше само кожа и кости.
Страница 1 от 1