
Събиране на пари за форума чрез разпространение на флаери около 190лв. месечно
#61
Публикувано: 05 April 2012 - 07:43 PM




Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#62
Публикувано: 06 April 2012 - 10:13 AM
Изобщо в квартали като нашия е сложна задачата.




Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#63
Публикувано: 06 April 2012 - 12:42 PM

"За величието на една нация, и моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните" - Махатма Ганди
http://forum.dog.bg/...0-%D1%82%D0%B8/
#64
Публикувано: 07 April 2012 - 01:59 PM
Тръгнах да разнасям, обадиха ми се, че петлите се сбили (не съм затворила една врата както трябва). Хукнах от средата на пътя, ма то кифла, дето пафка като комин, тича ли. Едва си поемах въздух, петлите целите в кръв, а едно от кучетата дори подкопало оградата и влязло...да ги разтървава. Бута единия, бута другия.
Разделих ги, оправих оградата, оправих вратата.
Тръгнах пак да разнасям.
Железни нерви трябват - кучетата по дворовете са големи гадняри. Спотайват се до последния момент и когато вече си се пресегнал към пощата, изскокват и кресват "Бау!". Ти се стряскаш, изпускаш листчетата, навеждаш се, което още повече вбесява кучето, пускаш в пощата, като си мърмориш "нещо" под носа и отминаваш

Обходих места из квартала, на които скоро не съм била. Навсякъде, където има некролози на старите хора, ги няма вече саксиите с мушката, няма ги малките градинки, няма ги розовите храсти. Има по още една къща в двора, от който нищо не е останало, и някоя и друга нова, лъскава кола. Жалка работа. Но пък пощите са повече.
Забих се в част на квартала, в която не са къщи, а кооперации. По няколко с обща ограда и кабинка с пазач. Там никой не ти казва "добър ден", а най-лошото е, че нямат пощи.
Купих си по пътя баничка с боза, с една ръка хапвах мазното, с другата бърках в плика, който вързах на кръста си и пусках листовките. После седнах на един бордюр, изпуших една цигара, а съчетанието от слънце и лек вятър ме накара да се чувствам много добре.
Днес е Лазаровден. Срещнах лазарките - красиво накипрени, стройно пеещи. Влязоха в една къща, от която изскочи да ги посрещне щастлив бернер. После чух как стопанина на къщата би камбана. Не знаех, че има хора с камбани в къщата си. Песента им се чуваше и на съседната улица, която беше от "хубавите" - къщи нагъсто и всяка с поща!
Купих една кутия бонбони от магазина, да почерпя лазарките ако минат през нас. Отивайки до върбата в двора, да откъсна клонче, за да направя венец за вратата - цопнах в езерото. Кракът ми потъна дълбоко, разбърках тинята добре и миризмата, която излезе на мехури на повърхността, не беше никак приятна. Ожулих си коляното на другия крак и някакво детско усещане се възроди в мен. Че от кога не съм била с ожулено коляно?! Хареса ми

Е, имам венец на вратата, ще си пера едната гуменка, ако не дойдат лазарките - ще си изям бонбоните сама. Раздала съм половината листовки и се чувствам приятно уморена.
Приятно разнасяне и на вас!




Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#65
Публикувано: 07 April 2012 - 02:08 PM
Много мислих дали ще успея с такъв ангажимент, понеже свободното ми време е доста ограничено, почти го няма.
Затова си заръчах половината бройки - между 500 - 700, не знам де факто колко бяха.
Днес приключих работа с около час по-рано и реших да използвам времето за флаерите. Районът край работното ми място се оказа много много благодатен - дълги блокове с много апартаменти. За около два часа всички флаери бяха благополучно настанени в пощенски кутии.
За моя изненада най-трудната част се оказа напъхването на флаерите. Някои пощенски кутии (около 50-60%) бяха задръстени с рекламни материали и книжки на вериги магазини, та се изискваше усилие да "задомя" флаерите в кутиите.
Тъй като от много време все бързам по задачи и се придвижвам основно с кола, днешната двучасова разходка в прекрасния слънчев ден ми показа, че пред част от блоковете хората бяха поставили или кашончета, или направо бяха сковали къщички, маскирани доколкото е възможно, за четирикраки бездомници. Никога преди не съм имала време да се загледам в такива подробности (ние от 9 години сме в къща и съм позабравила "блоковия" живот).
Та: ако някой смята, че се изисква много време, не е точно така. Само си намерете район с много блокове и отделете 2 часа за разходка ...
#66
Публикувано: 07 April 2012 - 04:29 PM

Ако продължим и занапред с такива начини за събиране на средства за форума,според мен би било хубаво, ако някой може да уреди раздаване за 2 различни фирми, за да ги раздаваме едновременно

#67
Публикувано: 07 April 2012 - 04:48 PM
Моите 2 пакета днес свършиха, както бях планирала.
Fanfann, отмятай ме като отличник :)

We make a Living by what we get... We make a Life by what we give...
#68
Публикувано: 07 April 2012 - 05:50 PM
bushkata, в 07 April 2012 - 12:59 PM, написа:
Тръгнах да разнасям, обадиха ми се, че петлите се сбили (не съм затворила една врата както трябва). Хукнах от средата на пътя, ма то кифла, дето пафка като комин, тича ли. Едва си поемах въздух, петлите целите в кръв, а едно от кучетата дори подкопало оградата и влязло...да ги разтървава. Бута единия, бута другия.
Разделих ги, оправих оградата, оправих вратата.
Тръгнах пак да разнасям.
Железни нерви трябват - кучетата по дворовете са големи гадняри. Спотайват се до последния момент и когато вече си се пресегнал към пощата, изскокват и кресват "Бау!". Ти се стряскаш, изпускаш листчетата, навеждаш се, което още повече вбесява кучето, пускаш в пощата, като си мърмориш "нещо" под носа и отминаваш

Обходих места из квартала, на които скоро не съм била. Навсякъде, където има некролози на старите хора, ги няма вече саксиите с мушката, няма ги малките градинки, няма ги розовите храсти. Има по още една къща в двора, от който нищо не е останало, и някоя и друга нова, лъскава кола. Жалка работа. Но пък пощите са повече.
Забих се в част на квартала, в която не са къщи, а кооперации. По няколко с обща ограда и кабинка с пазач. Там никой не ти казва "добър ден", а най-лошото е, че нямат пощи.
Купих си по пътя баничка с боза, с една ръка хапвах мазното, с другата бърках в плика, който вързах на кръста си и пусках листовките. После седнах на един бордюр, изпуших една цигара, а съчетанието от слънце и лек вятър ме накара да се чувствам много добре.
Днес е Лазаровден. Срещнах лазарките - красиво накипрени, стройно пеещи. Влязоха в една къща, от която изскочи да ги посрещне щастлив бернер. После чух как стопанина на къщата би камбана. Не знаех, че има хора с камбани в къщата си. Песента им се чуваше и на съседната улица, която беше от "хубавите" - къщи нагъсто и всяка с поща!
Купих една кутия бонбони от магазина, да почерпя лазарките ако минат през нас. Отивайки до върбата в двора, да откъсна клонче, за да направя венец за вратата - цопнах в езерото. Кракът ми потъна дълбоко, разбърках тинята добре и миризмата, която излезе на мехури на повърхността, не беше никак приятна. Ожулих си коляното на другия крак и някакво детско усещане се възроди в мен. Че от кога не съм била с ожулено коляно?! Хареса ми

Е, имам венец на вратата, ще си пера едната гуменка, ако не дойдат лазарките - ще си изям бонбоните сама. Раздала съм половината листовки и се чувствам приятно уморена.
Приятно разнасяне и на вас!

Страхотен преразказ наистина


п.п..Бушка хем ме развесели, как образно си ги описала ситуациите, хем ми създаде едно такова чувство ....ахааа и аз да искам да съм на твоето място.

п.п.2 Който е станал свидетел на грешката(някакво двойно цитиране) и после съответно мазането и желанието по най бързият начин да я коригирам..Извинете, но компютрите не са ми силна страна наистина


Успелият е винаги част от разрешението.
Губещият е винаги част от проблема.
Успелият сравнява постиженията с целите си.
Губещият сравнява постиженията си, с тези на другите.
#69
Публикувано: 07 April 2012 - 10:21 PM
#70
Публикувано: 07 April 2012 - 10:31 PM
#71
Публикувано: 09 April 2012 - 11:43 PM




Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#73
Публикувано: 10 April 2012 - 10:41 PM

"За величието на една нация, и моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните" - Махатма Ганди
http://forum.dog.bg/...0-%D1%82%D0%B8/
#74
Публикувано: 10 April 2012 - 11:00 PM
Както и прекрасни хора, с които се запознах покрай една кучешка история тук, във форума.
Та чудни възможности предоставят тия листовки!
Който не се е включил - да знае, че изпуска.




Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#77
Публикувано: 12 April 2012 - 08:23 PM
Споделих го с приятели, много им хареса и на мен също естествено!
Предлагам да го преработиш малко и да се кандидатираш за някой конкурс за къс разказ!
Ще спечелиш естествено и можеш да дариш наградата за кучовците

Благодаря за емоцията

#78
Публикувано: 16 April 2012 - 08:42 AM
Мърфи, в 12 April 2012 - 08:23 PM, написа:
Споделих го с приятели, много им хареса и на мен също естествено!
Предлагам да го преработиш малко и да се кандидатираш за някой конкурс за къс разказ!
Ще спечелиш естествено и можеш да дариш наградата за кучовците

Благодаря за емоцията

Благодаря




Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com