[wind]

Двете госпожици са били намерени като палета, тогава 3 броя и подслонени от добри хора. Мъжкарят в кучилото е бил задомен, но госпожичките така и не дочакват някой да ги хареса за приятел.

С кучовци се видяхме, когато ни се обадиха за кастрации. Преди да ги пуснели обратно на улицата, поне да бъдели кастрирани.

Полуобещах да ги приберем, само ако могат да изкарат зимата при тях. И ето, зимата си отиде, а Пики и Аки дойдоха в нашето кучешко семейство.

Кученцата са на около 10 месеца. НИКОГА не са били извеждани навън. Хората са се грижили много добре за тях, Аки е била лекувана от тежко заболяване, не биха се разделили с малките, въпреки всички изядени дограми и други подобни бели. Обаче не се живее под непрекъснат страх и стрес съседите да не разберат, че освен тяхното регистрирано куче има още две, които търсят дом, но така и не успяват да намерят такъв почти година. А и за кучетата не е добре - да не знаят какво представлява светът извън четирите стени, леглото и семейството.

Кученцата си нямаха имена, идеята е била да им се намерят стопани и така си остават некръстени. При нас обаче всеки получава име. Пики - защото винаги, когато ме видеше (да я водя за кастрация, после за ваксина), се напишкваше на пода, а после върху мен. Аки - защото ме наака последния път.

Когато ги преместихме в новият им временен дом, госпожичките бяха много стресирани. И все още са - днес е вторият им ден при нас, Аки все още категорично отказва да яде. Успокояват се само когато влязат в бараката, която явно им напомня на апартамента им и се отпускат на леглото.

Не ми се мисли какво би им се случило, ако вместо при нас се озовяха на улицата.

Не съм оптимистка, че някой в България ще ги хареса и ще им осигури добър живот, но ... ще чакаме. Те ще са поредните на опашката на чакащите.

По принцип не вярвам на разни предсказания, но напоследък някак все се надявам календарът на Маите наистина да предрича край декември 2012 г., защото иначе опашката от чакащи при нас има изгледи само да нараства ...

Така протече запознанството с глутницата и светът извън апартамента.


Тук е малко по-спокойно, защото прилича на стая, дори има нещо, което някога е било легло.


Пики


Аки

[bushkata]

Много са красиви!
Приличат ми, макар и доста бегло, на Поденко или някоя друга разновидност на хрътките.
Дано се успокоят бързо и да разберат удоволствието от това, да тичаш на воля.

[Temenuzhka Vergilova]

И на мен ми приличат на хрътки, особено Пики. Прелестни, какво друго да кажа, дано да имат късмет...но първо май ще им трябва малко социализация!

[grima]

Прекрасни са!!! Уникално красиви кучета!
Сигурна съм, че съвсем скоро ще има кандидати за тези две госпожици!

Уинд, страхотно е, че сте ги взели сега при вас!
Ще свикнат и с живота извън затвореното пространство, пък и дано съвсем скоро да могат да лежат отново по легла и дивани!

[wind]

Благодаря ви за милите думи!

То за мен и грозните кучета са красиви по своему, но се радвам, че и вие ги намирате за симпатяги.
Пики на мен ми прилича на чакал, с тези щръкнали уши :)

Grima, дано да си права и скоро някой да хареса госпожиците, но ... как да кажа ... надявам се единствено на чудеса напоследък, защото вече не знам какво да направя, че да им потръгне с осиновяванията на нашите подопечни :)

[wind]

Месец и нещо по-късно.

Пики и Аки свикнаха с новото място и с другите кучета. Пики е по-отракана, не се притеснява дори да предизвиква скандали. Аки е нежна и отстъпчива. Още не съм ги извеждала на разходка, не ми остава време да ги привикна на повод, а без повод не смея. Отделно, че на разходките сме цяла тумба кучета и все гледам да е тъмно, когато излизаме, че да няаме срещи с хора и други кучета.



А тук скандали за празна купа

Снимка (и)

• 
• 
• 

[wind]

Много странно се развиват нещата при Пики и Аки.
В началото Пики беше доста смела, сравнително бързо се адаптира към новата обстановка, а Аки със седмици се криеше в храстите и гората, не излизаше да яде с другите, а трябваше да й нося купата в нейното скривалище.

Сега обаче Аки се справя доста по-добре от Пики. Аки играе И с другите кучета, докато при Пики всичко е по-трудно. В началото започваше да скимти, когато някой искаше да я покани на игра, после Мила започна да я гони от купата с храна, а сега, когато Нати влезе в глутницата, Пики ходи с отпусната опашка и приведена глава.

Много ми е мъчно.

Снимка (и)

• 
• 
• 

[wind]

Двете моми отдавна излизат с другите кучовци на разходка, но още не ми остава време да ги привикна към повод. Много са чувствителни на тази тема. Всъщност само Аки досега е имала тази чест на няколко пъти, но толкова се паникьосва, че ... все отлагам за време, когато ще съм по-свободна и ще мога повече внимание да им обръщам.
За съжаление, времената, в които живеем, са толкова динамични, че тъкмо приключа някой допълнително поет работен ангажимент и с нетърпение очаквам мига, в който ще си отдъхна, на хоризонта се появява следващото задължение и ... Пики и Аки си остават неприучени да ходят на повод.
Ако някой реши, че има възможност и желание да се заеме със социализацията на някоя от маймуните, ще помогне много. Ще им увеличи шансовете да бъдат харесани. Иначе Пики е с уникална външност.

Снимка (и)

• 

[wind]

Двете сестри чакат, все още.
Никой не ги е харесал.
Все още се ужасяват от повода, но ще разрешим този проблем, стига някой да ги хареса.
Пики е по-адаптивна, Аки е по-срамежлива.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[wind]

Пики и Аки, все още чакащи.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[wind]

Пики и Аки чакат, все още. Податливи на обучение, само търсят човек, който да ги обучава.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•