[Furia_S]

Chiita
еее, не може да рискуваш да купиш по бащина линия с ДТБС Е а по майчина с отлепване на ретина и демодекоза.
Мерси за комбинацията, но не. Предпочитам да не рискувам.
Много моля да не ме питате за истински имена. Разговора с едната от стопанките на производител беше личен.

Ще мълчим.

Ко да правим.

Четохте ли това?

OМЕРТА: Кодекс за мълчание на развъдчиците
Автор: Сиера Милтон, развъдник за курцхаари “Stormsong”

Какво е общото между болшинството съвременни развъдчици и мафията? Странен въпрос ще кажете вие. За съжаление това е напълно обективна реалност. Отговорът се заключава в това, че Педжет, известен генетик го нарича “кодекс за мълчание” на развъдчиците или “омерта” както е прието в Коза Ностра. Двете понятия означават гробно мълчание. Когато става дума за престъпници, причините за тяхната конспирация са напълно разбираеми, но защо развъдчиците спазват “омертата”?

Най-разпространената причина за това е, че развъдчиците не желаят да споделят генетична информация, поради страх да не станат обект на “лов на вещици”. Въпреки, че на практика е много по-сложно. Всичко започва с човешкото желание за притежаване на най-доброто. Помните ли манталитета “бъди не по-зле от другите”? Всички искат да имат най-доброто и да бъдат обект на похвали. Повечето хора трудно признават, че това, което им принадлежи или е създадено от тях има недостатъци. Освен това, не на последно място роля играят и огромните финансови и емоционални инвестиции, които влагат в своите кучета. Признанието за това, че производителят или производителката, които развъдчиците така старателно са подбирали могат да се окажат с генетични дефекти е ужасно, а много хора дори не допускат мисли за това, че техните кучета могат да имат дефектни гени. Страхът от прикачването на етикет “лош развъдчик” се явява причина за това, че развъдчиците се придържат към този прословут “кодекс за мълчание”.
Още по-пагубно от кодекса за мълчание е нежеланието да се замислят за това, че дефектните гени могат да се окажат в рамките на развъдната програма и да се съхранят в продължение на поколения, невидимо да се затвърдят чрез различни кръвни линии, преди да се проявят. Възможно ли е, външно здрави кучета да разпространяват опасни, понякога дори летални гени в популацията на породата до тогава, докато двама здрави носителя на дефектни гени не произведат болно потомство?
Разбира се, че е възможно и времето, и генетиката показват, как се случва това.
Казано просто, развъдчиците не могат да видят дефектните гени и веднъж като не ги виждат приемат, че ги няма. Затова, следвайки тази логика, всички нетествани кучета трябва да бъдат абсолютно толкова здрави отвътре, колкото са красиви отвън. Ако тази логика е истина! За съжаление, по-голямо внимание се обръща на анатомичната и повърхностна красота просто, защото е по-лесно да се види, признае и получи. И затова не трябват “ненужни” финансови разходи. Не ви трябва да плащате за рентгенови снимки, кръвни изследвания или консултации със специалисти, за да оцените доколко вашето куче отговаря физически на стандарта. Реалната опасност не идва от тестваните кучета, а от тези развъдчици, които заравят глава в пясъка и отказват да повярват, че техните кучета могат да бъдат несъвършени. Ние можем да започнем напрегнато да се отнасяме към това, което не скриваме, но това, което остава скрито може да носи заплаха за бъдещето. И тук “омерта”, или кодекса за мълчание става напълно очевиден. Такива развъдчици не само бързо заемат позиция, че техните кучета не са засегнати от дефектни гени, анатомични нарушения или проблеми с темперамента, но те още считат, че нито едно куче, което е попаднало в тяхната развъдна програма, не може да бъде носител на нещо лошо. Те “развъждат само най-доброто” и разбира се това най-добро трябва да бъде безупречно.
Сега следва най-големия престъпен акт. Такива развъдчици много често имат изложбени успехи; всички считат, че техните кучета са най-добри – те побеждават, заемат призови места, получават титли, което доказва тяхната ценност! По силата на техните изложбени успехи тях ги възприемат като авторитети в породата. Хората, които са начинаещи се обръщат към тях за съвети и информация. А информацията, която тези начинаещи получават се заключава в това, че кучетата нямат никакви генетични проблеми и “няма нужда се се правят тези скъпи тестове, ако всички кучета са здрави”. Но още по-разрушително за породата се явява това, че такъв подход на развъдчиците става преобладаващ. Начинаещите виждат изложбените успехи на кучетата на тези развъдчици и ги купуват (дори не обръщайки внимание на това, че само някои от тях, ако изобщо има такива, са преминали макар и най-простите тестове за анатомични нарушения, отклонения в здравето и дефектни гени). По натам тези начинаещи правят финансови и емоционални инвестиции в тези кучета, които трябва да оправдаят, откъдето и започва такова отношение с напълно предсказуеми последствия. Скоро, понеже тези развъдчици се явяват “сила” в породата (съдии, хора, които се канят за провеждане на семинари, развъдчици, диктуващи цените на кученцата и връзките, побеждаващи на изложби развъдчици), те използват тази “сила” за разпространението на тезата за това, че е неетично да се обсъждат каквито и да било дефекти, били те проблеми със здравето или характера, кучета, които се срещат в родословията на техните кучета или потомства от тези кучета. Много често може да се чуе такава фраза: “Аз не трябва нищо да казвам, ако искам да печеля” или “има три линии с епилепсия (или патология на сърцето, или очите, или каквъто и да е друг проблем), но не ви е нужно да знаете за това”. Разбира се, че ни е нужно да знаем за това, иначе как ще можем да вземаме осъзнати и обосновани решения за това, какви кучета най-добре ще подхождат на нашите, ако не ни вълнува само външната красота, но и скритата генетика, която също се опитваме да подобрим? А какво може да се каже за развъдчиците, които открито обсъждат дефекти, открити в техните собствени кучета? За съжаление, много често им се прикачва етикет “лоши развъдчици”, защото техните кучета страдат от определени дефекти. Тях ги избягват, за тях говорят с шепот и насмешка. Самият факт, че тези развъдчици се стремят открито да споделят знанията си и тестват своите кучета, ги прави обект на “лов на вещици” от страна на хора, които са по-обезпечени, разнодушни, егоистични, безгрижни по отношение на бъдещето до толкова, че дори не тестват своите кучета и им липсва смелост честно да ги обсъждат. Вместо това, да се аплодират развъдчиците, които споделят информация, тях ги избягват и преследват. В резултат на това и от силата на човешкото желание да бъде част от група, а не извън нея, развъдчиците започват да правят това, което им се получава най-добре – да пазят мълчание и лъжат или отказват да признаят това, което те знаят.
Тъй като все повече и повече начинаещи се присъединяват към породата и неопитни развъдчици и експоненти започват да участват в изложби, запознавайки се с изкуството на развъждането, те се обръщат към печелившите развъдчици, отъждествявайки изложбените победи с прекрасното качество на кучетата. Затова развъдчиците не искат нещо лошо за техните кучета да стане обществено достояние, закрепвайки мислите за съвършенството на своите кучета и увеличаване на финансовите и емоционалните инвестиции за поддържането на тази теория. Победите на изложбения ринг нямат нищо общо с генетичното здраве. Разбира се, някои кучета-победители се явяват в по-малка степен носители на генетични нарушения, а в някои случаи и сами имат такива нарушения. И въпреки генетичното нарушение само по себе си, в зависимост разбира се от типа и тежестта му, не трябва да се изключва кучето от генофонда, но е съвършено необходимо хората да знаят за проблемните места и да могат обосновано и обмислено да подходят към развъждане. Най-малкото кучетата, с които се заплождат другите кучета, трябва да бъдат тествани и тяхното минало трябва да бъде старателно анализирано, за да се понижи вероятността за нови кучета носители или поразени от дефекти. И понеже победителите не искат да им се прикачва етикет на “лоши развъдчици” и да престанат да ги хвалят като най-добрите (а също и да понесат възможни финансови загуби от падането на цените на кученцата и връзките), кодекса на мълчанието още повече се ожесточава.
Начинаещите, понеже искат да бъдат приети в съобществото избягват разговори за производителите даващи проблемни кученца, било то проблеми в анатомията, здравето или характера. Освен това, те вече са вложили определени финансови и емоционални инвестиции като допълнение на техния стремеж да бъдат приети в “клуба на победителите”. Те може би дори са осъзнали наличието на определени проблеми в някои от линиите в родословията на кучетата им, но отказват да признаят това и го пазят в тайна от страх да не бъдат заклеймени.
Много често развъдчиците не признават открито наличието на проблем, опитват се да разредят възможността от появата на дефекти по пътя на аутбридинга със съвършено други линии. Д-р Джеролд Бел, известен генетик, коментира така такъв подход: “Повторяемия аутбридинг в опита да се разредят определени рецесивни гени не е най-добрия начин да се избавим от наследствените нарушения. Рецесивните гени не трябва да се разреждат; те или съществуват или не. Носителите, получени в резултат на аутбридинг се размножават и по-нататък разпространяват дефектни гени в генофонда на популацията. Ако е известно, че кучето е носител или има голям риск да бъде носител по резултатите от анализа на родословието, то следва да се изключи от развъждане и да се замени с едно или две негови качествени деца. Тези деца трябва да се развъдят и заменят с вече техни качествени деца с надеждата да се избавим от дефектните гени”.
За съжаление отказът да се признаят дефекти или да се правят тестове няма да ги накара да изчезнат. Това, което ние не виждаме, оказва огромно влияние на породата и ако продължават да се развъждат тези носители на дефектни гени, това ще позволи на тези гени само да се закрепят в генофонда на породата. Тези развъдчици, които с всички сили се стараят да развъждат здрави кучета и използват всички научни достижения в тази област, за да обезпечат генетичното здраве, започват да ги отбягват поради стремежа им, които би трябвало да се аплодира; усилията, които те правят, в най-добрия случай се омаловажават, а много често се възприемат като “ненужни” и “паникьорски”. В резултат на това такива развъдчици работят сами и извън пределите на техния развъдник техните усилия имат малко въздействие върху породата като цяло.
Омертата може да се разбие само от хора с кураж, убедени в това, че от това породата ще стане по-силна и здрава. Вместо да се устойва лов на вещици по отношение на тези, които ги боли сърцето за всички тези проблеми, всички породни клубове във всички страни трябва да приветстват и поддържат тези, които имат смелост и решимост да говорят открито. Освен награда за развъдчиците имащи големи изложбени успехи, трябва да се присъждат награди и на тези които работят неуморно за усъвършенстването на породата. Красотата и ефективността не подобряват породата; много по-важни са генетичното здраве и способността да се живее дълъг здрав живот, но това е много по-трудно да се направи.
Стойността на генетичните тестове не е толкова висока, ако се оценят последствията от отказа да се правят такива тестове. Попитайте кой да е знаещ развъдчик, с порода при която има сърдечни патологии, нарушения в кръвта, проблеми с очите или тазобедрените стави, винят ли те недалновидността и отказа на развъдчиците от миналите години да влагат пари в порода с практически непреодолими проблеми и отговора ще бъде напълно предксазуем. Във Великобритания е възможно да се проведат сертифицирани тестове на тазобедрените стави, лактите, очите, сърцето, кръвта, имунни нарушения например за 295 фунта стерлинги (в САЩ малко по-евтино); това е по-малко от стойността на кученце или стойността на заплождане. Могат да се направят по-малко тестове, но на каква цена това ще се измери в бъдеще? В бъдеще породата ще страда от сърдечни патологии само защото простият тест на стойност 7,50 паунда (прави се в една от сърдечните клиники, спонсорирани от породата, в дадения случай боксери) се е оказал не толкова важен? След няколко години породата ще се мъчи над изкореняването на слепотата само защото тестването на очите за 16 паунда (провежда се ежемесечно в една от многочислените очни клиники или дори безплатно, ако това се направи на изложбата Crufts в клиника, която те организират всяка година) се е считало за необосновано? Потомците на днешните кучета ще страдат от болести в тазобедрените и/или лакътните стави, защото представителите на породата са се движели прекрасно на изложби и не изглеждали страдащи при оглед с невъоръжено око. (Рентгена за оценка на тазобедрените и лакътни стави се явяват най-скъпите тестове и съставляват примерно 110 паунда за тазобедрените стави, плюс още 80 паунда – за лакътните, ако се правят едновременно с тазобедрените; за съжаление, за оценка на състоянието на лактите трябват 6 различни снимки, и този тест е толкова скъп, поради необходимостта от голямо количество плаки). Проверката за такива неща като болест на фон Вилебранд (VWD) и тироидни тестове (на имунната система) могат да бъдат сравнително не много скъпи, 30 и 50 паунда съответствено. Разбира се, тестването за тези генетични нарушения не гарантира това, че тези проблеми няма да възникнат при последващо развъждане, но това значително понижава вероятността от възникването на тези проблеми, а това вече е добро начало.
Ако развъдчика не може да представи доказателства във вид на ветеринарни сертификати или справки за това, че са проведени генетични тестове, купувачът трябва да осъзнава, че купува куче на свой собствен риск! Развъдчиците могат да казват, че техните кучета никога не са куцали или, че няма необходимост да правят каквито и да било тестове, защото породата е здрава. Някои дори казват, че техните ветеринари не съветват да се правят генетични тестове, защото в това няма смисъл. Такива заявления са безотговорни. Още веднъж, гените са невидими и носителите на дефектни гени могат да изглеждат напълно здрави. Само с помощта на тестове можем да узнаем имат ли нежелани гени нашите кучета или не, и само тогава честно да оценим родословията на кучетата и да осъзнаем потенциала им за носителство.
Какво можем да направим, за да се наруши убийствения кодекс на мълчанието? Най-главното, ако не всички, то някои породни клубве имат етичен кодекс, които изисква от развъдчиците да развъждат здрави кучета. Едно от местата, от които може да се започне са клубовете. Вместо това да бъдат социални институти от типа “добри стари приятели”, тези организации трябва да започнат да преследват напълно реална цел - да защитят бъдещето на породата, чрез изисквания и задължително провеждане на генетични тестове преди развъждане. Много по-сериозно, от заплождане на 16 месечна женска е заплождане без да се взимат предвид всички възможни предпазни мерки, където генетиното здраве е приоритет. Все още в много клубове “лошите развъдчици” се определят според възрастта, на която започват да развъждат кучетата си или честотата на заплождането им, а съвсем не по тези критерии, които се явяват задължителни доказателства за здраве. Ако се вземет под внимание изложбените успехи – колко клуба избират “развъдчик на годината” по количеството на потомците, които побеждават? Има ли такива клубове, които в действителност изискват развъдчика също така да докаже, че прави всичко възможно, за да обезпечи бъдещето на породата?
Ние можем да нарушим мълчанието, поощрявайки тези, които имат смелост и решимост да говорят за проблемите, да споделят успехите и знанията, вместо да ги отлъчваме. Мълчанието ще бъде нарушено ако всеки купувач на кученце или собственик на женска, отиващ на заплождане, изисква документи, свидетелстващи за провеждането на генетични тестове. Мълчанието ще бъде нарушено, когато ние разберем, че не е достатъчно да се развъждат кучета-победители или да се държат високи цени на кученцата или да имаме мъжко куче производител, което ще се използва петдесет, шестдесет, сто пъти; ние трябва да върнем обратно страстта, с която за първи път сме влезли в породата и настойчиво и упорито да работим с цел в бъдеще количеството на наследствените заболявания да намалява с всяка година.
Ако познавате такива, които развъждат кучета без тестове, запитайте се защо – това може ли да е липса на смелост да открият носители сред своите разплодници? Може ли да е страх от финансови загуби ако направят тестове? Или те действително считат, че техните кучета са безупречни? Или се страхуват да загубят статуса си на “топ-развъдчици”, ако признаят наличието на проблеми над които трябва да работят? Или се страхуват, че ще стане трудно да се развъдят красиви и здрави кучета? Или са загубили любовта, с която са обичали породата в началото на своя път към изложбените успехи? Или, което е тъжно, защото наистина не ги е грижа за това, което те в действителност не виждат?
Разработването на програма за развъждане с използване на научни методи и тестове е трудно и изисква голяма смелост, но надеждата за по-добро бъдеще трябва да ни води към това задължение. Ключът е да сме способни да работим заедно, без да се страхуваме от шушукане или мълчание. Омерта, Кодекса за мълчание може да се разруши ако повечето от нас решат, че вече няма да толерираме мълчанието.

Източник: http://www.caninechr...milton_404.html
Превод: Елена Нейчева, собственик на развъдник SPOTMANIAC, България

[Chiita]

Разбира се ,че не можеш да рискуваш когато знаеш (!)или когато има изява(тук е разликата),но мисълта ми беше , за тези за които нямаш информация ,не означава автоматично, че са "чисти".

[sosy]

Станахте вече за смях със сравнението на развъдчиците със мафията , говорите за кодекс на мълчанието и лов на вещиците .Явно вече сте влезнали във вашия филм .Темата ви май претърпя деградация .Звучите меко казано несериозно и абсурдно .Спирам да чета тези нелепи фантасмагории .

[Furia_S]

Chiita, в 20 June 2012 - 02:09 PM, написа:

Разбира се ,че не можеш да рискуваш когато знаеш (!)или когато има изява(тук е разликата),но мисълта ми беше , за тези за които нямаш информация ,не означава автоматично, че са "чисти".

Разбира се:-))) Нали точно това имам в предвид - тези които мълчат и не се знае за изследванията им (дори ако са направени и премълчани) далеч не значи че са "чисти".
Точно така:-)))

[Chiita]

какво показват изследванията?
Не ,генетичните(!) ,а обикновените, примерно изследване на очи на куче за допускане до разплод?
показват че това куче(то, самото) няма очни изменения и може да влезне в разплод ! Но това изследване не показва например , че кучето е носител на наследствена катаракта(без изява )!Давам този пример , защото вече има ДНК изследване за наследствена катаракта.Но има толкова други заболявания , за които няма.
За това ми беше препратката към ГАТАКА и не съм имала в предвид криене на инфо.

[Furia_S]

Chiita, в 20 June 2012 - 02:22 PM, написа:

какво показват изследванията?
Не ,генетичните(!)А ,обикновенните примерно излседване на очи на куче за допускане до разплод?
показват че това куче(то, самото) няма очни изменения и може да влезне в разплод ! Но това изследване не показва например , че кучето е носител на наследствена катаракта(без изява )!
За това ми беше препратката към ГАТАКА и не съм имала в предвид криене на инфо.

Но нали точно това ви казвам и аз - дори и да се роди едно кучило без ентропион или ДТБС, то гледайки назад и виждайки производителите които вървят с тази диагнози, не е ли по-разумно да се избегнат, особено като виждаме инбридинг назад, с производител който е умрял на 5-6 години поради неизвестни причини?
Нищо че всичките производители назад в родословието са супер-шампиони. Това не бива да е показател, нали?

[DessyD]

arina, в 20 June 2012 - 03:57 PM, написа:

DessyD, в 20 June 2012 - 03:41 PM, написа:

Не знаех, че спорим.
Явно не четете всичко, защото написах какво не мисля, че е наред( и не само в тази тема).

Не, аз чета само темите, които ме интересуват, а не специално публикациите на отделен потребител, извинете ме. И смятам съм достатъчно откровена да си призная, че не всичко ми е ясно в кинологията и всички констатации, които правя са лично мое мнение, с което не обвързвам никого.

Явно зацикляме на едно ниво и няма смисъл от повече обяснения. Аз съм посочила в скоби, че не само тук съм изказвала мнение и това е просто пояснение, че имам ясна позиция не само в тази тема, а не че трябва да четете непременно какво съм писала. Но за да участвате в дадена тема е хубаво поне да четете постовете на потребителите, които пишат в нея. Това имах предвид под "всичко", защото малко по-напред съм споделила какво не считам за редно. Както и да е !

[DessyD]

sosy, в 20 June 2012 - 04:10 PM, написа:

Станахте вече за смях със сравнението на развъдчиците със мафията , говорите за кодекс на мълчанието и лов на вещиците .Явно вече сте влезнали във вашия филм .Темата ви май претърпя деградация .Звучите меко казано несериозно и абсурдно .Спирам да чета тези нелепи фантасмагории .

sosy, цитираната от Фурия статия е съвсем сериозна и само човек, който не се е сблъсквал с тази част на кинологията може да си позволи лукса да казва, че става въпрос за филм. Да, определението е мелодраматично, но статията е отпреди 7-8 години. Благодарение на такива статии и показване на негативните прояви се сътвори онзи скандал в Британския клуб. Точно затова съм на мнение, че не може да се нарича деградация нещо, което се променя и в периода на своето развитие негативите са били отразявани, порицавани и изолирани по един или друг начин. Благодарение точно на призива да се търсят изследвания на кучетата, допускани до развъждане, се въведоха допълнителни такива за някои породи. Убедена съм, че в по-далечно бъдеще това ще добие вариант на генетична банка. Не считам това развитие за деградиращо направление.

[Furia_S]

DessyD

Цитат

Убедена съм, че в по-далечно бъдеще това ще добие вариант на генетична банка.

Дали? Иска ми се да вярвам, ама...

Въобще не съм толкова оптимистично настроена. Нито филма на ВВС нито статията за Омерта все още не промениха Крафтс, например. Процеса ще отнеме години, години, години. Ефекта на махалото, нали се сещаш - колкото години отне едно непрекъснато вкарване и закрепване и набъркване в развъждане по окраската в породите - предполагам още толкова ще отнеме и работата по изкореняването на вече заложени генетични дефекти. А както ти самата виждаш - обществото ни иска резултата тук и сега, за това промяна в мисленето и в работата ще отнеме много време. Докато се промени виждането на хората, занимаващите се с развъждане.

Би ми се искало да вярвам че си права, и нещата ще се обърнат към по-добро, но... Ще отнеме поколения, сигурно.

[fanciful]

Очевидно темата продължава да се разклонява, което е хубаво!
Тя е прекалено обща затова някои от мненията може на някого и да звучат като клишета.
Нещата опират до познанията,съзнанието и отговорността на тези, който работят в най-широкия смисъл с кучето - отглеждат,обучават, развъждат, лекуват, изучават и т.н. Клише, но е истина!
В света съществува понятието reputable breeder и то събира в себе си знания, почтеност,отговорност, перспектива.
Кучето е биологичен вид, който винаги е живял с човека, до човека, за човека. Обслужвало е винаги неговите нужди и потребности - лов, охрана..."диван"... Да, повечето кучета в съвременния свят са компаньони, защото такива са потребностите на съвременния човек. Както и имат много нови предназначения - терапевти, спорт с куче. Няма го "кучето на месаря", бернерът тегли каручката с гюмовете /гюмовете са по ISO 2001 и ги карат с хладилни камиони, с каручка няма да отговаря на изискванията на ЕС!!!/ само на демонстрации, доберманът не е страшилището край телената ограда край обути с ботуши и въоръжени с шмайзери обергрупенфюрери. Породите са създадени преди много години с някакво предназначение, но хората които ги обичат се стремят дори в съвременния свят да ги запазят, въпреки позагубилото се конкретно такова. За "кълбо от енергия" наистина може да се говори при много от работните породи и наистина при тях не трябва да се залита в превръщането им в покорни домашни любимци, защото ще се достигне до разочарования, неадекватен темперамент и поведение на животното и дори злополуки. Тук е ролята на развъждащите тези породи - да преценят при кого отиват тези кучета, защото от малиноа, например, трудно би се очаквало да лежи на дивана и да ви чака търпеливо да свършите 8 часовия си работен ден, да напазарувате и се помотаете в мола, да се приберете през задръстванията... и да го изведете кротичко да "си свърши работата" за 15 минутки...
Дали ще ги отглеждаме в апартамент или не - ами такива са реалностите ни, за съжаление. Населението на България знаете как е разпределено, какъв процент живее в София и големите градове. Аз имам три кучета от гигантска порода, от тях при мен живее едно / защото съм в апартамент/ другите две са в съпритежание. В апартамент съм отгледала и двете си засега кучила и не смятам по никакъв начин, че съм ги лишила от нещо, но признавам, че е много трудно. Гледаните в близост до хората, както казахте по-горе, "в кухнята", кученца, според мен и скромния ми опит се развиват отлично и със стабилен характер. Те са винаги обградени с любов и внимание и чувстват човешката подкрепа. А дали ще се спазва хигиена и грижи зависи от конкретния стопанин и може да си си мърляч и в най-хубаво построените боксове и "следродилни помещения". Поради това, че сме в апартамент кучето ми е тренирано и има строго изработен режим на физическа активност и натоварване - всеки ден сутрин изминава около 5-6 км от които 1/2 са с наклон, разбирай, баир. На почти 6 годишна възраст качва Черни връх без да се задъха. Да, апартаментната глезла, която дори не се качва на дивана, защото не й е разрешено...Искам да ви кажа, че на вилата ни прави същото - седи около нас, обикаля си кротко двора, понякога спи вътре, понякога навън. Дали всички кучета, отглеждани "на открито, на двор" имат подобен режим? Само питам риторично, не желая да ги противопоставям по никакъв начин. Който стопанин си се грижи за кучето, той го прави дори и в сламена колиба да живее.
С тези конкретни примери и скромния си опит искам да не се съглася с абсолютно некоректното противопоставяне на "куче от апартамент" на " куче, живеещо на двор" в контекста на "деградация на породите". Деградацията, ако има такава, се дължи на купища други фактори, повечето от които бяха коментирани досега, а най-малкото и на отглеждането на кучето в апартамент.

ПП Пастирските кучета не "търчат с овцете", а съпровождат стадо едър рогат добитък. Темпото на работа е доста по-бавно, кучето е яко,издържливо и пъргаво едновременно. Точно затова породите са разделени на "овчарски" и "пастирски"; shepherd dogs и sennenhunde. Работата с добитъка е различна.

Хайде пък и да се похвалим в този контекст - младата ХХХ родена в България, но живееща в Швейцария, тези дни се качва на високопланинска паша с юниците. Тя ще прекара с животните в Бернските Пре-Алпи около 2 месеца и половина, след което цялата компания се прибира във фермата. Хората не са непрекъснато с тях, така че кучетата изпълняват и известна охранителна функция. Щастлива съм, че в софийския апартамент се роди такъв "мутант" - хем на шоу-ринга, хем с кравите на работа...

ПП2 Докато съм писала, гледам, че има публикации за някаква "омерта". Гореописаният reputable breeder не премълчава за липсващите зъби, за епилепсията, за дисплазията и т.н. Такива хора има, ние познаваме и моля ви се, не обобщавайте отново развъдчик=мафиот понеже сте попадали и на такива! Точно затова говорим - за доверие и съмишленици, а не как да пре..ем другарчето за да се получат при него дефектите....Ако е така - ами тя ясна причината за деградацията и няма повече какво да обсъждаме тук генетика и т.н. - причината е човешкият егоизъм!

[DessyD]

Furia_S, в 20 June 2012 - 05:43 PM, написа:

Нито филма на ВВС нито статията за Омерта все още не промениха Крафтс, например.

Ма понякога така ме изумяваш, че чак се чудя откъде ти идват тези неща наум!
Как така да не се е променил Крафтс ?! Крафтс е най-голямата изложба на Британския клуб. В нея няма какво да се променя, но породните клубове в Британия се промениха или поне тези, които бяха засегнати. Поне се промениха откъм вътрешни правила. В редица породи поне от 5 години насам се наложиха допълнителни медицински изследвания. Как може да казваш, че нищо не се е променило?! Промяната се наложи дори само заради високите технологии, защото "клюкарника" стана твърде бърз и твърде голям.

[Furia_S]

DessyD

Много добре знам кои кучета от кои развъдници печелят Крафтс:-)))) Откъм вътрешни правила може и да се са променили, но от към външните дори след скандали и оглеждане на кучетата откъм ветеринари много добре знам че това натискане ще отнеме време. Години. Дали не е буря в чаша с вода? И после всичко ще се уталожи, утихне и тръгне по старому?

[fanciful]

Furia_S, в 20 June 2012 - 02:26 PM, написа:

Chiita, в 20 June 2012 - 02:22 PM, написа:

какво показват изследванията?
Не ,генетичните(!)А ,обикновенните примерно излседване на очи на куче за допускане до разплод?
показват че това куче(то, самото) няма очни изменения и може да влезне в разплод ! Но това изследване не показва например , че кучето е носител на наследствена катаракта(без изява )!
За това ми беше препратката към ГАТАКА и не съм имала в предвид криене на инфо.

Но нали точно това ви казвам и аз - дори и да се роди едно кучило без ентропион или ДТБС, то гледайки назад и виждайки производителите които вървят с тази диагнози, не е ли по-разумно да се избегнат, особено като виждаме инбридинг назад, с производител който е умрял на 5-6 години поради неизвестни причини?
Нищо че всичките производители назад в родословието са супер-шампиони. Това не бива да е показател, нали?

Точно така! Но за да знаеш тези факти, трябва да се ползваш с авторитет и доверие, за да ти ги споделят!

Точно поради подобни причини за наша млада клубна женска от "листата на годениците" изпаднаха не един и двама мулти-шампиони! Затова когато попитахме в немския клуб може ли да заплодим с еди-кой си, казаха :"изпратете за одобрение: педигри, снимките на лактите и тбс със сертификат ФЦИ, както и данни за продължителността на живота на 14 предци плюс клиничното състояние на живите..." Нещо да кажете за "никой не може да ми каже кво да правя и да ме командва???" и за регулаторната роля на клубовете? Нашето момиче получи одобрение, но все пак бе предпочетен още по-добър и наистина до 9-то коляно проверен мъжки.

[DessyD]

Furia_S, в 20 June 2012 - 06:11 PM, написа:

DessyD

Много добре знам кои кучета от кои развъдници печелят Крафтс:-)))) Откъм вътрешни правила може и да се са променили, но от към външните дори след скандали и оглеждане на кучетата откъм ветеринари много добре знам че това натискане ще отнеме време. Години. Дали не е буря в чаша с вода? И после всичко ще се уталожи, утихне и тръгне по старому?

Тук не говорим кой печели Крафтс, а кое от разплодните животни влияе на популацията на дадена порода. Доста ги омотаваш тези неща. Не винаги този ,който печели Крафтс или световния шампионат е най-използвания разплодник. Това би трябвало да си го разбрала.

[Furia_S]

DessyD, в 20 June 2012 - 04:19 PM, написа:

Furia_S, в 20 June 2012 - 06:11 PM, написа:

DessyD

Много добре знам кои кучета от кои развъдници печелят Крафтс:-)))) Откъм вътрешни правила може и да се са променили, но от към външните дори след скандали и оглеждане на кучетата откъм ветеринари много добре знам че това натискане ще отнеме време. Години. Дали не е буря в чаша с вода? И после всичко ще се уталожи, утихне и тръгне по старому?

Тук не говорим кой печели Крафтс, а кое от разплодните животни влияе на популацията на дадена порода. Доста ги омотаваш тези неща. Не винаги този ,който печели Крафтс или световния шампионат е най-използвания разплодник. Това би трябвало да си го разбрала.

Ти вярваш ли си че количеството на наградите на шоу-шампионите не влияят върху избора на бебета? Стига, все едно не знаеш що е суета и човешки фактор.
Недей така, ако само родословие е индулгенция за скачка, то пък родословие с мега-шампиони назад в поколенията го разбират като директна заповед свише за разплод:-)))))))) А пък като има победители или взели прекрасни места в Крафтс (па макар и с изумителен груминг и хендлинг), то кой ти търси здраве, дълъг живот и разглежда предишните кучила от същите производители? Единици, които са наясно с какво се захващат.

Аз съм много против разбиване на шоу и работен клас кучета от която и да е порода. Тези неща би трябвало да се комбинират и да се балансират, не мислиш ли?

[DessyD]

Ами считам, че имам по-добър поглед от теб точно в това направление. Сори, ама ...въпрос на дългогодишни преки занимания. Има си шампиони, които правят едно-две кучила за да се продадат и има разплодници, които дават по 300 приплода точно защото носят качествени доминантни генетични комбинации. Кой според теб влияе на породата повече?!

[MyDuality]

И аз да се включа със закъснени... деградацията в отношение на приложимост е пълна.. . лошото е , че наскоро и визуално някой от породите стават непоносими...
И сега да кажа нещичко за моята порода булдог ...мн общо название включващо нат 10 типа кучета от различните крайща на планетата ...
при американския буллдог в някой типове деградацията е пълна...напълно неприложими кучета като например тип ДЖОНСЪН - много ниски адски широки мн обърнати захапки едва дишащи и движещи животни , СКОТОВИЯтип пък станата прекалено едри..договете пасти да ядът което води до изкривявания на крайниците при неправилно отглеждане и прочие и прочие... сега дори в топ развъдниците работят над обединяване на 2-та типа..новото 100 търсим широко масивно куче с мн обърната захапка и с размерите на магаре ....да си припомним за какво е създадена тази порода ...бой ...по-късно немерено приложение и в лов на глигани и охрана ...
Моят булдог е смеска от 2-та типа от най актуалните ... резултата знаете ли какъв е... ? Много бързо и пъргаво куче за първите 30минути от разходката ..прибираме се с теглене и дърпане..за преходи да не говорим..страх ме е да си го помисля...
новата генерация (джонсън)


старата школа

[DessyD]

Сега да те попитам одобрена ли е породата като стандарт вече? Защото съобразно отговора ти има различни обяснение за това, което даваш като пример.

[MyDuality]

има някакви стандарти в америка..има изложби..за мен пълна идиотяина..защото скот и джонсън типове се състезават заедно..а кучетата са тотално различни
на снимките не си личи ..но имат над 20кг разлика :Д

[DessyD]

Ами точно защото очаквах да го напишеш затова те попитах. За да се одобри една порода като стандарт трябва да се представи защита на този стандарт. Защо и как е постигната тази визия и каква е целта на създаването на породата. Докато не се докаже, че кучетата от новата порода няма да имат трайни увреждания вследствие на породните стандарти тази порода се счита за все още в процес на работа. Затова примера с американските булдоци не пасва на темата. Те все още са в процес на развитие и дори в работния им стандарт има много въпросителни и много общи фрази, точно защото го отработват. При тях по едно време се допускаха и синеоки кучета, но имаше съмнения, че това ще донесе и огромен процент глухота. Така, че няма как да говорим за деградация на нещо, което все още търпи промяна и уточняване.