Но няма да бъде честно ако поне не опитам.Живота и без това не е бил щедър към тях,а всяко едно от бебетата се е борило здраво за да оживее.И сега се питам :А сега накъде?
Те са на различна възраст,всяко с различна история,и в момента без никаква надежда за бъдещето.
Номер едно.
Момиченце.Когато я видях преди месец беше една малка бяла топчица.




Уж имала осиновител,щели да я вземат за чужбина.
Днес, номер едно все още е без име,без ваксини,без переспектива и без ясна визия за бъдещето.Някакси неестествено тъжна ми се видя днес,сякаш съвсем се е отчаяла .



Мила,чаровна и социална,разбира се с кучета и с котки,с хора,с кокошки.Иска ли някой да помогне на номер едно?Да и даде име,ваксинка,паспорт,чип,дом...Номер едно няма да откаже никаква помощ.Тя отдавна не е хапвала нещо вкусничко,много обича кисело мляко и консерва,а все се налага да яде големи евтини гранули.
Номер едно според мен е на около 3 месеца,така че може да пропуснем бебешката ваксинка и да минем направо на втора и трета-за 20 лева ще я окомплектоваме с 2 ваксини и паспорт за да може да я предлагаме за осиновяване и в чужбина.Очевидно у нас тя е непотребна.
Номер две.



Пак момиченце.Със здравословен проблем--бъбречна или чернодробна недостатъчност,лицеви деформации,хлътнала челюст,чупещи се и липсващи зъби и дупки във венците.Трудно и е да се храни с твърда гранула,а само това има осигурено като храна.Номер две се нуждае от специализирана храна или поне консерви и кисело мляко за да не гладува.Не знам дали е удачно да се ваксинира в нейния случай.Момичето,което я е намерило е публикувало нейната история във ФБ,има някакви хапчета ,които приема,но коремчето и пак е започнало да се подува.Аз пиша каквото видях- кученцето е гладно,съвсем слабичко,стои пред него купчинка гранули, които не може да яде,а при вида на консерва и кисело мляко буквално трепери и гълта като за последно.
Номер две най-много се нуждае от приемен дом,добър доктор и диагноза....после каквото и е писано.Но тя не разбира това,най-много и се иска да има нещо вкусничко за хапване...
Номер три,четири и пет са всъщност героите заради които започнах тази тема.


Те са слепите мишоци изхвърлени в кашонче на боклука преди месец.Тогава шансовете им да оживеят не изглеждаха големи,тъй като бяха едва на няколко дена ,а нямаше кой да ги поеме и откърми.Комбинирахме се с още една "мама" - от нея терена и нощните смени,от мен храната,следобедите и уикендите и ето че малките мишлета порастнаха неусетно и вече са готови да поемат към ...ами няма накъде да поемат всъщност.Досега имаха приемен дом в апартамент,разполагаха отначало с тераса,после с коридор и баня,но вече им стана тясно а и те станаха много шумни ,така че сега са на двор,където имат отделно кътче,оградено Досега великолепната тройка не са имали проблеми с храната,получихме дарение сухо кучешко мляко,после минахме на кисело,на накиснати в мляко гранулки, на кремвирши,на консерви.ЗА съжаление пари за ваксинки все не уппявахме да заделим. За тях ще трябват по три ваксинки и паспорт- това прави по около 30 лв за кутре за пълна ваксинационна схема.

Може би някой ще си хареса кутренце?Може би някой ще може да помогне с ваксинка?
Номер три е момиченце,естествено.


Тя е борбена,жива,смела и любопитна,Най-активна от трите и единствената с дълга опашка.Носи я завита на кравайче и високо дигната.Първа във всичко и много активна.С чудесни сиви очички.Гласовита.
Номер четири е пак момиченце


Много спокойна и кротичка.Едричка.Черна,с бяло петно на гърдичките.С къса опашчица.Обича да се гуши и да спи.Обича да се топи във вода.Все си пъха дебелото дупе във паницата с водата за да се разхлажда.На някой да му трепна сърцето за номер четири?Тя може да размекне много сърца.
Номер пет е ....момченце




Черничък и много скромен.Като малък ( не че сега е много голям,де) въобще не му се чуваше гласеца.Дамите пищят и се бутат да се докопат до биберона,той все едно не е там,като нищо можеш да го пропуснеш.Даже ме плашеше по едно време,мислех си че е болен.Сега номер пет е малък напет господин ,весел и гласовит.Е опашката му не порастна,ама и така е хубав.С черната си сестричка( номер четири) са като близнаци,само дето той си няма бяло петънце.Като брикетче е,съвсем черничък.Това слънце и тая жега хич не му харесват, и той все гледа да се топне във водата.А може и да има нещо от лабрадор в гените си...Очевидно е че е роден от домашна мама,как иначе ще се озове във кашонче на боклука.
Ами това са засега пъпитата.Не че няма и други наоколо,ама на дворчето му е толкова капацитета.
Моят капацитет откъм финанси и оптимизъм никакъв го няма напоследък.
Е дружно с групата малчовци се надяваме на чудо.Надеждата умира последна.
ПС:Има и един батко- на 8-9 месеца в дворчето.Той си има име- Дон Кихот,на галено Дончо.Беше доста кльощав и неугледен,със следи от каишка на врата,с една проскубана пършива козина,ама сега е загладил косъма и хич не е за изхвърляне.Ще стане златист и лъскав.Разбира се със всякакви твари- дребни кучета,котета,кокошки,хора.Ходи на каишка.Не е ваксиниран,нито кастриран(щото нали женските все са с предимство,не може да му дойде редът)