Публикувано: 29 August 2012 - 11:16 AM
Може да се е тръгнало от измамник, но да се стигне до всички мамещи и заблуждаващи.
А за мен голяма част от хората се самозаблуждават и мамят сами себе си като смятат, че те нямат никаква вина за проблема с бездомните кучета и че никак не ги касае как този проблем трябва да се реши. Заблудата продължава с твърдото мнение, че това е единствено и само работа на държавата.
Защо непрекъснато пиша за бездомните ли? Защото те са проблем, обществен. Всичко друго е лично желание, интерес, предпочитание. Личните дела на хората не ме касаят и нямам отношение към тях.
И защото смятам, че човек може да постъпва по определен начин просто защото никога не се е замислял и не е осъзнавал дадени факти. И защото за мен най-важното е всъщност хората да се замислят повече и да действат въз основа на личен размисъл и преценка, а не под давление на реклами, на хорско мнение, на наложени моди ...
Проста схемичка такава, каквато я виждам аз (опростена, без хилядите вариации на отделната човешка психика).
Купувам породисто куче - по-евтино от зоомагазин, борса, обяви. По-скъпо от развъдчик.
Но понеже има хора, които купуват, винаги ще има хора, които продават.
Нека направим аналогия с наркотиците, които са забранени по закон и се преследват и наказват.
Кой е виновен според вас - производителите и пласьорите, или потребителите? Дали един наркопласьор би рискувал да произведе и пласира нещо, което никой не търси и да заплати за това с лишаване от свобода? Но наркопласьорите в същото време зарибяват - хубавото за тях е, че човек се пристрастява към дрогата, та веднъж зарибени, клиентите сами търсят... Аналогия и тук има, но няма да я обяснявам ...
Така. Поради търсенето винаги ще съществуват зоомагазини, зооборси, ферми, междусъседски скачки, от които собственикът на женската да се възползва и да продаде малките.
Обаче. Какво става, когато има прекалено много кучила, но няма достатъчно желаещи? Продадени са определен брой паленца (знаете, че пораснали кучета по-трудно се купуват, така ни е насадено, да си ги отгледаме от малки), но са останали и непродадени. Какво става с тях, с онези, за които не е имало "пазар"? Ще оставя отговора на вас.
И още едно обаче. Сдобиваме се ние с желаното кученце. То пораства и ... проявява сексуалните си нагони. Ако е мъжко, ще го оставим да задоволи нагона (защо не и с някоя улична женска, или ще му потърсим партньорка по обява, няма да го мъчим кучето я). Ако е женска - да роди веднъж за здраве, или как така се случи, за 5 минути се заприказвах, а през това време са я заклещили ... Хоп, имаме си наше поколение (ако имаме женско куче). Ако имаме мъжко - така и не разбираме за поколенията. Какво правим с кученцата, родени у дома? Продаваме, подаряваме, намираме читави стопани? И ... сме доволни. Ние нямаме пръст в повята на бездомни. Всичките ни кученца са задомени щастливо, проверяваме хората, добре си ги гледат. Да, ама те дали няма да имат кученца, или дали няма да пускат мъжкия на улични женски? И какво ще стане с поколенията на родените от моето женско куче паленца? Аааа, толкова надалеч аз не мога да мисля, нито пък имам толкова въображение, че да си го представя. Това мен не ме касае, това не е моя отговорност.
Да, не е моя отговорност. Но ... Дали ако се направят ДНК тестове на невзрачни, типично улични превъзходни кучета, няма да се окаже, че в техните гени има и от породата на твоето куче, и от други породи? Ще се окаже със сигурност, но ... моето куче няма нищо общо, някое друго куче ще да е дало гените си. Само да имаше начин да се доказва кое точно куче е участвало в родителството или прародителството на бездомно "улична превъзходна", нещата щяха да изглеждат съвсем другояче.
И още едно обаче. Да речем, че имаш породисто куче, кастрирано, няма поколения. Похвално. Обаче идва време по едни или други стечения на обстоятелствата за друго кученце. Ще си купиш породисто. Ще платиш за екстериор. Ще подхраниш същия порочен кръг на търсенето и предлагането. Знам, никой не може да те вини, че искаш определена външност и че не искаш да дадеш добър дом, грижи и любов на невзрачно "улично превъзходно". Но... Защото ти си готов да купиш, някой е готов да развъди. Но не всички развъдени успяват да се продадат. Връщаме се на по-горното. И кръгът се затваря.
По същия начин въпреки, че се говори за глобално затопляне, изчерпване на ресурси, замърсяване и т.н., никой не се смята за виновен за тези проблеми. Оставяме си крушки да светят по стаите без да са ни необходими (да, обаче за производството на този ненужен ток се изразходват ресурси, или се замърсява, или и двете). Оставяме водата от чешмата да тече, докато сме си отклонили вниманието и не ни е необходима тази вода. Ами че питейните запаси ако се изчерпват, аз нямам никаква вина за това. Вземаме си торбички от магазина, ползваме ги за всичко, изхвърляме камара боклуци, включително и тези, дето се разграждат в продължение на десетки години, но... ние не замърсяваме никак, всичко си изхвърляме в казаните за боклук ... То ако капката вода можеше да говори и размишлява, и ако някой й кажеше, че тя е допринесла за издълбаването на камъка под нея, тя възмутено щеше да свие устни, да се нацупи и да ти се присмее: "Ти наред ли си, как така аз ще съм издълбала тази дупка в тоя твърд камък? Че я ме погледни внимателно - аз нямам тази сила, аз нямам никаква вина". Да, ако беше само една капка, дори десетки, но когато това са хиляди капки - твърдият камък се издълбава. Въпросът е дали капката се смята за част от водата, която се процежда надолу към камъка, или се смята за една единствена частичка, несвързана с нищо друго.
Да, някои ще кажат, че какво сега, да се върнем в праисторическите пещери ли? Не. Не. Просто живеем в консуматорско общество, което се движи от паричните единици. Нима забравяте, че сме техническа нация? Смятате, че не е възможно да намерим технологии, които да ни осигуряват същия лукс, но и да щадят природата? Убедена съм, че в мига, в който нефтът примерно се изчерпи окончателно, тутакси ще се въведат масово "чисти" технологии за задвижване на колите. Сега вероятно умуват кое точно да таксуват на слънчевата енергия примерно ...
Та така, мили хора, ние никога за нищо не сме виновни. Ние сме просто едни незначителни водни капки, от които нищо не зависи. Виновните са онези гадните, или държавните управници, ние сме си най-невинните и примерни хора ... Прото не е наша работа да мислим за бездомните, замърсяването, гладуващите в Африка, войните ... Ние трябва да мислим единствено за онова, което на нас ни харесва, което ние предпочитаме, което на нас ни носи удоволствие, комфорт ... за да можем да си го купим. Да работим, за да си купим супер телевизор, от който да ни заливат реклами как ако искаме да имаме супер външност, да си купим супер кремове, супер шампоани (щото ние никак не сме супер без тези продукти), да купуваме различни видове мобилни телефони и да говорим, говорим, говорим с нашите приятели ... само така няма да се чувстваме сами и самотни ... Другото не ни засяга. Да, не ни засяга пряко, засега. Но косвено със сигурност. А един ден ще е и пряко, например като улична глутница ни нападне или нарани наш близък. Но ... затова ще са виновни единствено глутниците и онези, дего ги хранят и събират. Ние нямаме пръст в това ...