Вход
Регистрация
Помощ
Цитат
...Обаче това на което ние викаме игра, за тях е по-скоро борба за надмощие. Борба, която в случая ние поущтряваме. По едрото и силно кутре избутва останалите, взима им играчките, търкаля ги и всъщност доминира. После порастват и силните стават още по-силни и още повече искат да доминират и да са тартори в глутницата, което в природата е съвсем естествено...
Естествено, че съзрявайки, кучетата следват своите инстинкти да се преборят в йерархията на глутницата. Играта в глутницата на кучешката полянка е чудесна възможност стопаните да приучат да поставят граници на поведението на своето куче, най-често с команда "Не!", така че да не се стига до крайности. Всяко куче в така образувалите се случайни глутници се опитва да се наложи и да стане водач, но лидер би трябвало да бъде винаги човекът. Поне, ако желае да владее инстинктите на подопечните си. Точно за това и поставих темата, защото собствениците на агресивни кучета най-често не поставят граници в поведението на своите любимци. Пример с моето, което преди месец се запозна с поредното питче, женско. Играеха си често, но когато питбулката хапеше ушите и черепа на френчито до кръв, собственичката, едно девойче, не го спираше, ами го дърпаше за момент, галеше и му говореше с успокителни думи "миличко, не така, по-спокойно" и отново го пускаше в глутницата. То, милото, как да разбере успокителният тон, ако не като поощрение и още по-настървено се хвърляше в борбата, насмиташе джакчета, бигълчета, на моя му проби дупка зад ухото и след като се опитах да обясня на собственичка, че би трябвало да го дисциплинира със строг тон в подобни ситуации, да не се поощрява подобно поведение, тя не се съгласи с това, ами доста доволно се усмихна, че питбулите били такива и да се пазим, ако не ни изнася. Вярно е, че питовете, когато съзреят си имат своите породни характеристики, но именно заради това такъв род породи не би трябвало да се поверяват на сообственици без необходимата подготовка. Е, друг пример е играта на моя с немския дог, сребристосивият Цезар, които на пръв поглед са несъразмерими по размери и сила, но се получава игра, лигавят се, догът му ляга, за да го боричка моя, който бива вдигнат от мен, ако прекали. Стопанинът на немския дог винаги си го контролира в точни граници до къде е играта и борбата. Същият този немски дог един ден се спречкаха с един нюфандлънд по инстикт да си преборят кой е по-по-най в глутницата на полянката, но стопанинът му се намеси и го спря навреме, а нюфандлъндът беше пуснат с деца, без присъствието на възрастен наблизо!!!
Цитат
... Сега си мисля, че когато кученцето стане на 4-5 месеца и покаже склонноста си да доминира трябва да се отдели от тази глутница и да започне да се насърчава към други занимания, които да го сближават най-вече със стопанина. ....
Според мен е разумно да се спазва някакъв баланс към такъв род занимания със стопанина, защото се прекрачва и друга граница, че някои кучета толкова са занимавани от стопаните си, че настояват и общуват само с тях. И така, неусетно се самоизолират от общуване с други себеподобни, а след това следва и десоциализация, понякога и агресивност към себеподобните.
Цитат
... Каква е ползата 5 кучета да се борят, при което непременно ще се появят стремежи за надмощие, а стопаните да стоят около тях безучастно? ........ Социализация на практика означава излагане на кучето на въздействието на най-различни дразнители при най-различни обстоятелства с цел то да изработи умения да реагира спокойно и адекватно на тях....
А защо хората стоят безучастно, когато се прекрачват границите? Глутницата винаги се води от Човекът, нали? Или:) Именно, написали сте го, това е и смисълът на играта на поляната с други кучета - част от социализацията.
Цитат
... Що се отнася до ограничаването - ами и аз искам да бъдат ограничени онези, които са нахални, но такъв начин не съществува, иначе щяхте вече да сте успели. ...
Съществува, но не и в България. Дори донякъде законово е установено, но не се прилага на практика. При подаден сигнал за агресивност е редно да се провери ситуацията и при доказване от компетентен орган (не съществува все още у нас) собственикът на агресивно куче (без значение породата; в началото писах моето разбиране какво означава агресивно куче - непровокирано и безпричинно нападащо агресивно себеподобни и хора куче) да бъде принуден да го води поне на повод на обществени места, ако е небходимо и с намордник (това го има в закона) , да проведе обучителен курс, завършващ с тест за проверка на придобитите умения за контрол над домашния си любимец и при повторно нарушение глоба и последно предупреждение, при трето нарушение отнемане на кучето и въвеждане му в осиновителни и рехабилитиационни програми от регламентирани частни дружества на зоозащитни организации, ако го пожелаят. При липса на желание от нито една зоозащитна организация - евтаназия. Жестоко, но жертвите плащат, когато няма превенция и контрол над човешката агресия.
Горе
Цитиране +
, а другите кучета не ги вълнуват. Те съвсем не са агресивни, а спокойни животни. Смятам че това е нормалния ход на нещата - кучето не би следвало да има 2 глутници -една на поляната и една у дома. Човекът е водач на глуница, в която кучето заема определена позиция. И в тази глутница има определени права и задачи. Другите кучета са друга глутница - с други водачи. Няма лошо да се срещат, нито да имат общи задачи (игра), но всеки трябва да си знае къде принадлежи.
