Като чета излиза, че да намеря съвестен развъдчик, трябва да съм поне от ранга на Шерлок Холмс. Чрез дедукция и индукция да отсявам търгашите развъдчици (фермери) от съвестните развъдчици. Нищо, че и фермерите може да са регистрирани и с редовни документи. После трябва от нетъргашите да подбирам кой е бил достатъчно съвестен, та не е допуснал да "произведе" куче с болести и проблеми (т.нар. брак). Освен всичко това трябва да умея да разпознавам и фалшификаторите, защото ако и дори да успея да премина горните тестове, може да се окаже, че ако не "моето" куче, на което след кански труд съм се спряла най-сетне, отсявайки едни развъдчици от други, то на някое от родителите му родословието може да е само принтирано. Ако пък все пак си купя куче, но се окаже, че съм сбъркала някъде в индукциите и дедукциите и нещо му има на кучето, то да не се отчайвам и да продължавам с търсенето.
А, забравих, в търсенето трябва да включвам и чуждестранни развъдчици, но не мога да се доверявам на посредници или агенции за внасянето, така че ще трябва и почти цял свят да обиколя и там да разнищвам ...
Ега си, аз цял живот трябва да търся само, а като стана на пенсионна възраст може и да намеря нещо.
Майтап ли си правите, бе, хора?
Кажете всико това само на онези, които ще ходят по изложби с кучетата.
На другите за какво им е? Да си вземат едно изоставено породоподобно или родословно (има ги бол) и да им е мирна главата ...

То голяма част от стопаните и представа нямат как точно изглежда породата и когато им кажат "кралски пинчер" и им подарят/продадат абсолютно мелезче, хората си го обичат и му се радват, вероятно до момента, когато им се каже, че кучето им нито има родословие, нито порода. Тогава изведнъж покрусват и ... кучето вече не е същото като преди, не ги радва, изведнъж се променя. Добре, че сред хората поне "синята кръв" на аристократите отдавна се е позабравила като критерий за създаване на семейство, че то щяха да са едни Изаури ... щяха да са едни Шекспирови трагедии ...
Затова, моля, недейте да променяте кучетата на хората, оставете ги да им се радват и да ги обичат, въпреки че нямат родословия.
А тези неща, за които говорите, ги говорете само във вашите кръгове - на изложбаджиите и развъдчиците.(Предполагам обаче, че ще настъпи проблем, защото няма да има достатъчно хора да купуват кучилата, защото надали всеки, закупил родословно куче, ходи по изложби и има интерес да селектира, развива, подобрява ... Тогава какво ще се прави с родословните кучета, като няма да има желаещи да ходят по изложби с тях - не е ясно.).
На останалите казвайте само едно единствено, което е достатъчно - КАСТРИРАЙТЕ! Ако ги убедите да кастрират, няма да има махленски скачки, зооборсите няма да изкупуват такива кучета, ще останат само фермерите. Това вече ще е грижа донякъде и на киноложките структури, защото някои фермери са регистрирани като развъдчици. Ако пък ги убедите да си купят родословно, но не и да го кастрират, то тогава няма никаква гаранция, че това родословно куче няма да бъде заплодено или пуснато да заплоди и съседско родословно, като поне едно от двете кучета не би трябвало да се развъжда, или съседско породоподобно, или улично превъзходно. Т.е. - купуването на родословно куче от всеки, който иска да има куче, няма да доведе до спиране на махленските скачки ...