Има ли изобщо смисъл от темата кученце, мъжко, във Варна
#1
Публикувано: 30 August 2012 - 02:50 AM
Колкото и отчайваща и безнадеждна да е ситуацията, не мога да описвам сърцераздирателно, нито отчаяно да моля за помощ.
Пиша като че ли повече за себе си, да ми олекне.
Поредното нежелано кученце. Отново с рязани ушенца. Дори подозирам, че е възможно да е братче на едно вече щастливо задомено кученце Рики. Намерих го в същия район. Дори на видима възраст изглежда да са връстници. На около 5-6 месеца. Мярнах го като сянка и ми се привидя Рики. Реших, че халюцинирам, но все пак отидох зад ъгъла да надзърна. И го видях. С рязани ушички, не ми се беше сторило.
Веднага дотича при мен и започна да скача отгоре ми. Бързах, имах работа, но го качих в колата и се върнах да го оставя в къщи. На едната си лапичка имаше прясна кървава рана.
Надявам се да е здравичък. Да има късмет.
Бройката ни пак се закръгли на 16 подопечни и 5 наши.
Не ми тежи да се грижа за тях. Финансово ... какво да кажа, няма смисъл да говоря. Чувалите с гранули се топят като пролетен сняг... Обаче ми тежи, че трудно се намират домове. В България вече не пускам обяви - аз ли не мога да преценявам, прекалено високи изисквания ли имам - трудно случваме на съвестни стопани.
Мъка отвсякъде. А всичките ни подопечни заслужават повече от това да се скупчват и прескачат едно друго, за да получат кратка ласка за краткото време, през което отивам да ги нахраня, почистя, напоя и ... разходя (последното все по-рядко, просто не смогвам)...
#2
Публикувано: 30 August 2012 - 01:58 PM
#4
Публикувано: 02 September 2012 - 11:52 AM
#6
Публикувано: 03 September 2012 - 08:35 AM
Желая ти кураж и търпение, и да задомиш успешно всичките! :)
#7
Публикувано: 05 September 2012 - 08:10 AM
Но ... чудех се дали има смисъл от темичката в тази насока по-скоро - някой в милата ни родина да си хареса Бъди (така кръстих героя). Някой, който ще си помисли и прецени внимателно, но реши ли се, ще е с Бъди "в добро и зло, докато смъртта ги раздели"...
Чудех се дали изобщо някой ден повечето от темичките тук ще завършват с "чуден край" с щастливо задомени кученца в родината ни ...
#8
Публикувано: 05 September 2012 - 01:26 PM
wind, в 05 September 2012 - 08:10 AM, написа:
Уви, едва ли...
Късмет на Бъки и по-бързо задомяване му пожелавам! Дали тук или навън в чужбинско, важното е да намери Своите си Хора!
#9
Публикувано: 05 September 2012 - 09:26 PM
Трябва много време да мине, за да се промени мисленето на хората, поколения! Да направиш каквото е по силите ти, това е важно, да не подминаваш, да покажеш състрадание - това те прави Човек!
Възхищаваме се от това, което правиш ти, което правят другите от този форум!

#10
Публикувано: 05 September 2012 - 10:33 PM

Това не е нормално .
Да се индентифицираш с всяко страдащо куче , да се саможертваш отричайки себе си ...
Станало ти е мания . Депресия , постоянно чувство за вина .
Човек по презумпция е невинен, вкл. и ти .
#11
Публикувано: 05 September 2012 - 11:04 PM

Просто правя онова, за което имам възможност (с малки, незначителни от моя гледна точка жертви, от които не губя себе си). И не ми е проблем да отказвам помощ и да подмина животинче, за което не мога в момента да помогна с нищо, макар и да ме жегва сърцето. Рядко поемам повече, отколкото бих понесла като товар. (И не се чувствам никак виновна, когато при липса на възможност отказвам да прибера или се погрижа за куче, когато сигнализиралият човек може да стори същото, което и аз).
Доста други хора тук жертват много повече.
Отчаянието ми в момента е свързано основно с това, че получихме във фондацията писмо от САЩ с молба за помощ, описвайки два квартала с испаноезично население с нисък доход - проблемите им са същите като при нас. Като добавя и кореспонденция с Великобритания, и подобните на нашите проблеми в страни като Испания, Португалия, Гърция (за Румъния, Сърбия и т.н. няма да споменавам)- отчайвам се, че изобщо човечеството ще има време да се развие в по-добра насока... (За Гамбия например гледната точка на една западноевропейка там, която не е безразлична към проблема с бездомните животни, е следната: кучета има много, но всички си имат стопани. Просто стопаните пускат животните да се разхождат свободно, а хората са дружелюбни и не нараняват животните. Един път годишно ветеринар идва да лекува по-тежките случаи).
Изпращането на наши нежелани бездомници в чужбина не е решение. Хубаво е, че я има опцията,(и слава богу, че я има), но тя не е решение ...
#12
Публикувано: 06 September 2012 - 12:06 AM
Не си толкова зле .

#14
Публикувано: 03 November 2012 - 01:53 AM
Хората, които го осиновят, ще са невероятни късметлии.
Толкова ми харесва това куче, че въпреки, че от цялото си сърце му желая по-скорошно задомяване, някак тайно се радвам, че имам шанса всеки ден да му се радвам ...
Изключително красиво вълче, с благ нрав ...
#16
Публикувано: 15 January 2013 - 01:30 AM
#18
Публикувано: 17 March 2013 - 11:41 AM
А той е просто разкошен - и като външност, и като нрав!
Никакви забележки относно характера - обичлив, внимателен, разбира се с всяко едно същество, привързан към човека си, спокоен ...
Някак се радвам, че все още имам възможност да се наслаждавам на това прекрасно куче, но ... вероятно изчаква най-доброто за него, затова му се разминава осиновяването все още.
#19
Публикувано: 08 April 2013 - 12:02 AM
Мършавото пале се превърна в чудесно куче с изключително хубав характер.
Бъди е от онези кучета, които бързо изграждат онази специална връзка със своя си човек. Обича ласките, но не досажда, когато си зает и не можеш да му обърнеш внимание, обича да тича и да играе с приятелчета, но предпочита да е край човека си и го следва, независимо от изкушенията край него.
Късметлии са стопаните му в чужбинско!
Надявам се един ден, по-рано или по-късно, и в България хората, които са решили да си вземат приятелче да разберат, че не е важно кучето да е с порода, със или без родословие, а че най-важното е да дадат шанс и спасят бездомниче, което не е задължително да е пале.

