[Мъни]

Великолепен обект за снимки, но некадърен фотограф
Ще гледам да се поправя, обещавам!
Нормално е да е "зъл" - на чужда територия е, а и всички са значително по-едри от него (той е толкова мъничък ). Но опасенията ми, че моите ще го атакуват (котковете) са безпочвени. В момента, в който Мърчо се успокои и престане да се държи неадекватно - ще го приемат.
Иначе той е удивително спокоен, въпреки несъмнения стрес и НАИСТИНА се държи сякаш тук си е отраснал.
На колко месеца е всъщност? Изглежда на около 4, а и е с млечните си зъби все още (добре, че мързеливо се прозява от време на време, инак няма как да проверя). Тумбакът му е подозрително издут. Гледам, че е приемал Цестал преди два дни и се чудя дали след 12 дни да му дам нова доза или да подраня...
Преял е бандитът, но е патологично гладен и първосигнално се хвърля на храна - надявам се скоро да се успокои, че храна ще има винаги, в достатъчно количество и вкусна В тази връзка, Чери - метнала си тон храна и сега ми е супер съвестно (имаш толкова подопечни душици )

П.С. Знам, че съм супер досадна, ама тук така се забавляваме - от година и половина не е имало нов дребс у дома...

[grima]

Мъни, хич не си досадна! Толкова се радваме на споделеното от теб за Мъро, че аз има-няма 10 мин. и пак поглеждам дали няма да има нови впечатления и снимки на котко
Определено сте добър екип!

[чери1]

Възрастта на Мърчо е малко под въпрос.Аз го познавам от около 3 месеца и половина,заварих го в кучешкия "бебешориум".Тогава изглеждаше така(вадя снимки от архива)



Не беше съвсем бебе тогава,едномесечно коте е по-дребно май.Така че е над 4 месеца.Докторите казаха че е на около 5-6 като го водих за ваксинация,а това беше преди месец близо.Може би просто е дребен?.Освен цестала (преди 2 дена )си е обезпаразитяван редовно- всеки месец.През септември - с бихелдон.Но не е лошо да повториш след десетина дена,поне ще може да видиш"резултата"-при мен е невъзможно да се проследи кой какво изкарва
Иначе си е лаком,макар че никога не е гладувал- имал си е винаги на разположение гранули.Разбира се има предпочитания към консерви и обожава пастет(човешки) .И е любопитен- ходи да инспектира всички чужди панички.Ако се добере до кухнята-ще дегустира всичко каквото докопа.Братчето му Лео така правел в дома ,в който го осиновиха.И бил много досаден-все се бутал да се гали...От това се оплакваха.Говоря за Лео в минало време,защото няма и месец от осиновяването му и Лео изчезна-бил излязъл и повече не се върнал.
Надявам се,че сега ,в приемния дом ще има възможност всички недостатъци на Мъро да бъдат установени(недей да спестяваш нищо) и когато някой е готов да го осинови да знае какво да очаква и да го обича въпреки или точно заради тях.
Иначе аз съм му втори попечител,играя го лошото ченге и инспектор Дю-Дю едновременно ,гледам лошо изпод вежди и хич не ми се дава на непроверен човек.Не че някой го е поискал,де.Баш-приемната му мама е по-дашна,искаше да го дава в манастир,калугер да го прави,добре че не са се съгласили да го вземат.

Снимка (и)

• 

[Мъни]

Значи го броя 5 месечен, главно заради пълния набор млечни зъбета
Подутото шкембе се оправи след едно звучно и смърдящо посещение в тоалетната - иначе ни притесняваше, заради странните пози, в които Мъро лежеше (ама то тумбакът беше огромен и твърд). Сега е екстра.
За обезпаразитяването и аз мисля, че е по-добре да му дам една доза след 10-на дни, за да видя има ли, няма ли...
Много тъжно за Лео
Мърчаев в никакъв случай не е досаден - изобщо не се бута, почти не говори, просто настоява да е близо до човек (всякакъв опит за изолация води до скръбно и сърцераздирателно мяукане).
Много е рано да се говори за недостатъци, а и да има - ще ги коригираме
Почти цяла нощ и трите котки хъскаха и виеха, но някъде сутринта им писна и сега са в примирие.
С кучето нещата се оправиха - не са близки, но няма страх дори когато Дарма го прескача.
Още има мераци към папагала, но той определено не е беззащитно пиле, а и кафезът му е обезопасен.
Схвана, че по маси, печки и кухненски плотове не се ходи. Не разбира защо, но ще свикне
По отношение на храната е тип просяче, но всъщност е доста претенциозен, а и хапва по малко. Забравя за манджата в мига, в който го погалиш. За всичко забравя когато го погалиш. Без ръце останах

[Мъни]

Мъро + Маги (щерчето) = ВНЛ

[grima]

Мъни, в 12 October 2012 - 07:04 PM, написа:

Мъро + Маги (щерчето) = ВНЛ

[чери1]

Ех,за по-добри вести не съм и мечтала Мъни,много ме радваш
Мъро има поздрави от пернатите си другари.Тях никога не е припознавал за плячка(или пък е безнадеждно слаб в лова)
Пиленцата доскоро бяха едни малки жълти пухчета,и сега не са много големи де,но никое не падна жертва- 6 се излюпиха и досега са си толкова.Има и декоративна дребна кокошка ,ама тя е чевръста и може да лети Живееха си с Мъро в пълна хармония.

ПП : Уж котешка тема,пък я напълних със снимки на кучета и кокошки моля да ме извините.

Снимка (и)

• 
• 

[Мъни]

Нашата "кокошка" явно събужда древни инстинкти, но само по отношение на дебненето - все още регулярно се върти около кафеза с един такъв, загубен поглед Пилето пък демонстрира английски маниери и даже се радва на вниманието
Кучето се опита да се заиграе с Мърчо, подскачайки и размахвайки лапи като слонче - не мина номерът (Мъро се скри под стол, изхъска и взе да си мъркоти и да се прави на разсеян). Кучката изпя увертюрата от Фигаро С две думи до няколко дни очаквам да спят гушнати
Заради безумната любов с детето, британецът Гош е посърнал. Игреае го "Луиза дьо Лавариер" и като всяка бивша фаворитка ръси мирова скръб навсякъде Щерчето се засрами и се опитва да огрее навсякъде - получава се за сега Малко не схваща концепцията за приемните стопани, но се надявам да я разучи в движение.
Предполагам, че това ще е последното ми комюнике за седмица-две, докато Мъро се отпусне и започне да се разкрива. Иначе за сега имам известни притеснения за някои черти от характера му, но ще видим. Каквото и да е ще разберем и тушираме.
Мил, мил, мил, та дрънка - фантастичен домашен кот ще излезе от него

[чери1]

Комюникето за Мъро ми липсва,да си призная.И самия Мъро ми липсва,няма кой да ми се бута в ръцете докато забърквам кучешките манджи
Мъни,имаш стахотен стил на писане ,радвай ни по-често.

[Мъни]

Привет-мривет от нас - Мъро и всички, които върти на едното си мустаче
Когато му се играе, само старата ми котка оказва отпор - останалите - изпълняваме Който не го слуша - яде бой (стига да не е човек). Все така бръмчи като трактор при всяка ласка и е все така деликатен и мил Схваща исключително бързо и почти не се налага да повтаряме.
Вероятно не знае как се правят поразии или изчаква по-сгоден момент - не знам, но не протестирам





Не е важно да се гледаме един друг, а да гледаме в една посока...

[чери1]

Мъро е възмъжал.И погледа му чак е станал един важен-важен.Определено е натрупал самочувствие откак стана столичанин
Имах честта да го видя за малко на път през София- правеше се че не ме познава,да не би да реша пак да си го взема обратно Оказва се,че аз страдам за животинките си повече,отколкото те за мен.... и това ме радва

[Мъни]

Мърич



Днес (т.е. вчера), благодарение на добрата фея fullmoon и на страхотния екип от Добро хрумване, младежът бе модернизиран. Сега е леко скръбен, доста оплаквателен и малко залитащ. Но общо-взето щастлив.
Няма и грам загуба на апетит, на мама змейчето

Отношенията му с другите четириноги у нас са странни, но като цяло се разбират. С детето категорично са голяма любов, а успя и да влезе под кожата на съпруга ми. Моето отношение е ясно

чери,

[Мъни]

Отдавна не съм писала тук
Ако Чери1 и първата приемна мама на Мъро не са против - местете ни в хубавия раздел.
Къде с добро, къде с палав бандитизъм, Мърич успя да се инжектира подкожно у съпружието
Доста е конфликтен с други котки или поне с моите, но полека-лека се тушира напрежението и чат-пат спи гушнат ту с котковеца, ту с котчицата. Ту с кучето, ту с детето
Щастлив е. Спокоен, че е у дома...

[чери1]

За по-добро развитие на нещата не съм и мечтала. Всъщност точно за това си мечтаех тайничко(признавам си).Мъни ,направи ме много-много щастлива,благодаря ти Първата приемна мама също е много доволна.Ама най-доволен би трябвало да е Мъро.Голям късметлия излезе,че и аз покрай него,че никога ,ама никога ,няма да се тревожа какво ли се случва с него.Сигурна съм че е в най-добрите ръце
Желая ви дълги и щастливи съвместни години и дано Мърчич да носи само хубави емоции на цялото семейство!

[Мъни]

След 7-8 години заедно,
всичко е точно, Светът се върти около Него, а той раздава любов (и маймунджулъци) в неизчерпаеми коичества.
Не е скучно тук :)