JL, в 17 October 2012 - 10:52 AM, написа:
Aми...ок ще те цитирам по точно, но да си призная честно не мога да разбера общият смисъл на всичките ти постове...
Значи, общата ти теза е , че "вината не е само на родителите"...после започна да даваш примери със зоопаркове и отговорност на общо основание?!.След това достигна до подозрението(и аз не знам как успя, при наличната оскъдна информация и въобще тенденциозно поднесена 'гореща новина' в публичното пространство), че най вероятно причината за драмата се корени във факта, че кучетата са "ловни", колко са ловни само те и стопанина им си знаят..., но не само това...нямам никаква идея, в каква връзка, на какво основание и въобще имаше ли нещо общо по темата предположението ти, че най вероятно става дума за "бракониер"(естествено без ловен билет), "организирал незаконен лов или просто "нерегламентиран развъждач", който пък щом имал 10 кучета, веднагически означава, че ги гледа със стопанска цел...и аз пак не разбирам каква връзка има...Аааа да не забравя(но все пак толкова много смисъли имаше, че не успях да ги запомня всичките), не пропускаш да дадеш пример, подаден ти от един друг разбирач, за 220 волта ток, ако си си пуснела в двора и там какво щяло си да стане?!...
По някое време с особена твърдост и убеждение заявяваш, че "тук много хора скочиха да защитават стопанина, като автоматично били приели, че е един от тях/нас", което Не е вярно.Поне аз доколкото си позволих да взема отношение, беше принципно, а и останалите коментари ме наведоха на мисълта, че и те така.
На фона на всичко това, "апелираш да мерим по тънко и да не се изказваме на килограм"?!
Ще ти кажа аз как ги разбирам нещата, въпреки, че въобще не ми се иска да навлизам и изказвам конкретна позиция точно в тази тема и на чужд гръб и нещастие...затова ще ти кажа личната ми гледна точка и , ако евентуално аз съм на мястото и на едната и на другата страна..., с пожелание никога дори и мислено да не се случва на никой...
Ако съм на мястото на майката, загубила детето си по този нелеп начин, вследствие моя грешка, моментна разсеяност, подценяване на дадена ситуация или непредвидена потециална опасност...Лично съм свършена....Няма да мога да го преживея и по добре веднага да вляза в лудница или просто ще се гръмна.Абсолютно подчертавам, аз как бих се почувствала.Познавайки се няма да мога да преживея вината, която независимо от всичко ще ме погълне, когато осъзная, че аз и единствено аз съм виновна!!!.Дали ще ме съдят и дали ще ме осъдят и ще изхвърлят ключа, ще ми е все тая...Точка.
Ако съм на мястото на стопанина, пак ще има вина...и колкото и да се успокоявам, че не е конкретна, колкото в крайна сметка да си изсмуквам от пръстите някакви извинения или въобще да се хващам като удавник за сламка, как съм била отговорна, как съм направила всичко, че и в пъти повече...все пак на финала чувството за вина ще надделее, може евентуално да се примеси с малко ярост и презрение срещу родителите, защо са ми причинили това, с какво съм го заслужила?!Но с времето ще разбера, че няма смисъл от омраза, защото по тежко от тяхното наказание Няма.В крайна сметка, ще си остана белязана вътрешно със сигурност доживот.
Точно поради тези причини се сдържах да пиша конкретно по темата(и в момента се старая да не го правя), точно поради тези причини, смятам, че е редно съда да прецени по същество и на основа факти, доказателства и т.н съществени неща.Точно поради тези причини си позволих да коментирам общо...т.е изказах абсолютното си недоволство и несъгласие по отношение тенденциозното, меко казано непрофесионално, отвратително гадно и срамно поднесена новина...от някакви си боклуци, наричащи се "журналисти".Точно поради горепосоченото се лимитирах до...'Има драма, има вина, има от всичко по много'.Това е.
п.п.Последен цитат все твой(аз няма няма, ама...)...Казваш "Въпросът е, че собственика е взел мерки, но се оказа, че не са достатъчни".
Аз ще ти споделя, че каквито и мерки да вземе човек, никога няма да са достатъчни.Лично го изпитвам на собствен гръб от доста години или по скоро, откакто си позволих да се влюбя и да си взема кучета от определена порода.Независимо от факта, че съм изпълнила, преизпълнила, според много хора надминала нормалното дори, като мерки, независимо от факта, че живея на майната си(имам предвид, че нямам залепени , дори близки съседи), независимо от факта, че всеки Божи ден се събуждам с едничкото желание всеки да си гледа живота, да не пречи на останалите, да бъдем малко по разумни , толерантни и да уважаваме личната неприкосновеност на всички.Е да, ама не...Аз мога да си се събуждам как ми е кеф и с каквито желания си искам, ама пак пред вратата си ме чакат няколко полицейски коли(изпратени я от любящи съседи, я дори от случайни минувачи) и се почват едни проверки, едни чудеса...Както и да е...Не ми се разказва,щото мога до утре, а и не е важно.Няма да цапам повече темата, ще завърша с думите на Starrkopf, които ме впечатлиха и цитирах още на първа страница(трябваше и с това да си остана, сега ме е яд, че не се сдържах и прописах)..а именно..."Изводът е един...Болно ни е обществото".
Лек ден на всички.