[GAG]

Рижо е голям. Твърде голям. Срещнах го един ден в малко градче до В. Търново и останах възхитена от него. Повиках го и той дойде веднага, но за съжаление нямах нищо за ядене и само го помилвах по главата, за което получих мило близване и той тръгна след мен. Нямаше как да го взема и със свито сърце се върнах в Търново. Рижо нямаше да изкара зимата на улицата, беше само кокали, а и беше твърде голям да намира достатъчно храна. Вечерта просто взех гранули и отидохме до Килифарево да го търсим. Някак си знаех, че ще ходи добре на повод и че ще се разбере бързо с моите кучета, въпреки че моите животни не харесват големи кучета, а още по-малко мъжки. Сложих му каишката и тръгнахме. За секунда се поколеба пред вратата на колата, но след „Хайде“ веднага се намести на задната седалка. В къщи всичко мина повече от перфектно, въпреки че най-много се страхувах как ще реагира на котката и дали няма да събуди ловните му инстинкти. Но и тя го прие за около 10 мин.

Рижо е прекрасен във всяко отношение, като изключим грамадния си ръст. На повод е перфектен, не дърпа, не тегли, върви плътно редом. Не се вълнува от други кучета, изключително спокоен, дори когато уличните лаят отстрани. Не е особено енергичен, по-скоро улегнал и безкрайно спокоен. Харесва хора всякакви – мъже, жени, деца. Перфектен откъм хигиена – чака си търпеливо разходките. Разбира се чудесно с котки. Няма никаква агресия при хранене (дори позволяваше на едно малко кученце да си взема от неговите гранули, малко преди да го приберем). Много спокоен и мил. На около 5 г., в момента тежи 26 кг., но след добро хранене може да достигне и до 40. Май има нещо ловно в него, но не мога да се сетя на коя порода ми напомня.
Безкрайно ще съм благодарна за всякакво съдействие за намиране на дом, че този път май загазих здраво

[greyli]

На мен лично ми прилича на барак - само без брадата.

Пожелавам му бързо да си намери дом,а на вас само радост да ви носи!

[grima]

GAG, прекрасен е!!!
Наистина е потресаващо слаб, но съм сигурна, че при теб бързо ще успее да позаглади малко косъм и ще стане още по-голям сърцеразбивач!
Късмет има момчето, че сте се срещнали!

[DDG]

GAG, поздравления за това, че не сте се върнали за него, стискам всички палци бързо да се опровергае теорията, че големите са трудно осиновяеми! Прекрасен е!

[buddy]

Голям, голям... колко пък да е голям? Да не е с размерите на санбернар? По-скоро е висок за килограмите си. Но съвсем скоро ще бъде точно!

Прилича на ловно, но по-скоро е микс между няколко ловни породи. Те ловците обичат да експериментират. В случая се е получил един красавец, който сигурно не се е справил добре с ловните задачи и е бил пратен да си търси късмета по широкия свят. За ловците красотата не оправдава храната.

Късмет, Рижо! Срещнал си правилния човек.

[GAG]

Не мога да реша какво да си мисля за Рижо - толкова е възпитан, толкова добре е учен, не е бит или страхлив, някой много се е грижил за него, ама наистина много. Или може би докато е бил по-млад и е можел да припка, предполагам.
Когато го срещнах обаче, видях и другата страна на малките градчета. В Килифарево нямаше нито едно кастрирано куче (явно няма програма за това). По улиците срещах ходещи сенки, умрели от глад. Кучета - кой каквото си помисли, това има - малки и красиви, млади и социални, кърмещи майки, плашливи, по-големи и по-малки, но всички приличащи си в едно - ужасно гладни и мършави. На всеки 5 м по няколко. Ядоха от занесените за Рижо гранули така, сякаш скоро няма да има друго. Останах потресена от тази гледка. На фона на това се радвам, че поне Рижо с огромните си размери няма да подяжда останалите.

[GAG]

Рижо живот си живее - цял ден се търкаля на дивана ту на едната, ту на другата кълка, а днес успя и да падне на земята, докато още си хъркаше. Голям образ и голям добряк, такова безпроблемно куче досега не е минавало оттук. Дори и нахалната Пухелина (временното коте) му се завира в храната, а той милия търпи нахалството й. Няколко дена беше изолиран в коридора, защото беше с разстройство, чудя се и не разбирам как така поне една беличка не свърши, дето се вика поне обувките да беше поразхвърлял от немай къде. Златен е, абсолютно прекрасен. Та ако не бях с две, сега щях да стана

Разбрах, че Рижо се е материализирал от нищото това лято в Килифарево. Направо е невероятно колко се е стопил за този кратък период.
Откакто обаче водя него и голямата на разходка заедно, само скандали ми се струпват на главата, а арията е до болка позната. Все пак не разбирам хората големината ли ги провокира толкова или по принцип хейтърската им нагласа, не че ме и интересува чак толкова де.

Специално за почитателите на по-високи и елегантни кучета:

[deni_avr]

Гаг, и при нас така с Робин. Не стига че две водя, ами и едното голямо! Безобразие! Почти всяка вечер има по някой "завистлив" поглед или думичка. Заобикалят ни, път ни правят - това ми е много добре :)
Какво да правиш - завистници /да бъда откровена напълно, трябва да кажа, че има и понякога положителни реакции и спирания/
Стискаме палци на големан! Ама много ме натъжи това, което си писала за Килифарево и другите...Този е бил късметлия, че е с породна външност, а другите, които не са...тях никой няма и да ги погледне даже :(

[GAG]

Е, породна, породна, колко да е породна :) Дени, този го взех, защото беше твърде голям, твърде мил, твърде спокоен, твърде кльощав и определено твърде социален. Много отдавна съм надскочила онова мислене за породисто животно, преди да кажем повече от 4 г., когато взех за мой домашен любимец намерено на улицата куче, колкото и цял живот да съм мечтала за немска овчарка. Това обаче е друга тема...

За съжаление след като вчера докторите на Рижо установиха, че отново не е качил нито грам, му пуснаха тестове за дирофилария и ерлихиоза. Е, поне дирофилария няма. Идва ми да се пръсна от яд, защото за зимата имах планове за едно друго куче, а лечението на Рижия ще е дълго. Надявам се да е и успешно, и без рецидиви. Не мога и не искам да си мисля, какво би станало ако... Напоследък толкова много неща вървят наопаки, че тази ерлихиоза е като онази последната капка. С Рижо трябва и това явно да минем, но ние вече сме изграден отбор, така че няма мърдане. Може би единственото по-лошо от това е, че много улични кучета в Килифарево вяроятно също са болни. А на тях със сигурност никой няма да помогне.

Ето две снимка на Рижия, поне нещо хубаво да има в този пост:

[GAG]

Днес ходихме за инжекция с Рижондера, наддал е цял килограм! Не че му личи де, голяма е елеганция. Само малко трудно посрещам укорителните погледи на хората, като го загледат какъв е кльощьо, но като се напъна и това се получава. Преди седмица едни деца минаха покрай нас и едното викна "Ей, помните ли го това куче? Ей това, много слабото!", та пак ми стана едно лекинко тегаво. Ама ще видят те, като напълнее
Иначе Рижон си пие редовно антибиотика, редно е вече да се пооправя, само дето на мен ми се струва, че времето голямо точене се точи, но все някога и това ще свърши.
И специално за всички, които хвърлят по едно око на Рижон:

[GAG]

На нашия фронт нищо ново. Освен че се опитва да е с една идея по-деен. И му викаме Рижо-ближо



Диванът ви тесен за мойте крака е :)

[DDG]

Ей GAG, много ми е на сърце тоз дългун, да знаеш и много поздрави от нас да му пратиш! И също така, пожелания: бързо да пребори гадната болест, да продължи с успешното тапициране на ребрата и така, както на твоя диван се е излегнал, скоро да краси някой холандски, немски или австрийски примерно. Не сме придирчиви за националността
И като ти пращат снимки да си викаш, ей какъв кльощак беше, какъв дундьо стана!

[GAG]

DDG, пратих му ги с намачкване на ушаците (уф, много са готини за мачкане). Нищо не каза :) Да ти кажа, за националността и аз не съм придирчива, важно е да си поживее колкото му е останало на топло и сигурно място. А той и без това не блести с особена интелигентност, така че сигурно ще му е все едно на какъв език ще звучи неразбираемата реч - български ли, немски ли, холандски ли. Все ще си е същия глупчо.
А до тапицирането бая път ще има да измине, един път да се оттърве от тази гадна болест, че завалията е бил на финалната права.

[GAG]

Ние да се похвалим: Рижо е харесан за Германия! Хората много го искали, даже мъжът започнал да тренира какво е усещането да казваш "Рижо, хайде на разходка".

Обаче... Много ще ми е необходима помощ този път и то за съжаление от финансова гледна точка. Когато Рижо стане готов за път, ще трябва да го изпратя по най-скорострелния начин, за да не стане така, че хората да вземат друго куче и той да увисне. И тъй като знам, че много са се разредили транспортите към немско, може да се наложи да пътува със самолет, че и там едни сериозни числа... Другото много плашещо е голямата клетка (безобразно скъпи са, ок. 300 лв и нагоре), чак не смея да смятам... Само леко започвам да изпадам в паника.
Каквото и да стане, ще имам сериозна нужда от помощ. Това, което смятам, са ок. 450-500 лв., в които не включвам тестове, ваксини и кастрация, които ще се опитам да оправя сама, а за другите разходи увисвам отвсякъде. Още не съм безкрайно изостанала във времето, но това ще е толкова скоро, по-скоро, отколкото би ми се искало.
Ще съм много благодарна за всяка помощ...

[grima]

GAG, колко голяма ще трябва да е клетката и знаеш ли ориентировъчно кога ще ти трябва?
Освен това дали ще има възможност да бъде върната клетката след това?

[GAG]

Ами това, което знам е, че няма опция връщане на клетката, иначе със сигурност щях да търся вариант на заем.
Като големина - пробвах го и се събра в Petmate Deluxe (102 -д, 69 - ш, 76-в), а на нея като размери отговарят Atlas 70 и Гъливер 7. Ориентировъчно ще е необходима в края на декември, освен ако не намеря сухоземен транспорт, където варианта е или клетка назаем, или клетка на самия превозвач (ако има такава опция).

[GAG]

Приятелят на Рокси :)
Има му страшно доверие, което съвсем не е в неин стил. Чуден Рижо...




http://www.youtube.c...h?v=CTGfkuscXck

http://www.youtube.c...h?v=ZrGhBOPuWuA

Снимка (и)

• 

[GAG]

Ей го доброто момче отново.
Горският (с чуждоземското име Мр. Форестър) се появи за 3-седмично гостуване, ама един мазен котак е станал... Чудо... Че и модернизиран, дет' се вика...
Аз отново бях на тръни с Рижо, но сравнително бързо се напаснаха нещата. Е, след контролираното запознаване походи и с намордник, ама пак сравнително бързо мина. Тази снимка е 4-5 часа след появата на Форестър. На вън обаче имаше едно такова преживяване - гледа котката до контейнера, прискимуцва на онези високи честоти, по които хич не си падам и целия трепери от вълнение. Там предполагам може и да има жертви.
Но това, което показа удома, ме радва - все пак това си е нов за него, идващ след него, израсъл кот с характер. Чуден Рижо е това, чуден...

Снимка (и)

• 
• 

[bushkata]

Да повдигна темата с едно извинение - Гаг ме помоли преди много време да впиша Рижо в темата за помощ, защото се появи шанс да пътува. Аз се замотах и забравих, за което се извинявам.
И да помоля за помощ за пътя му, защото е ултра, супер, друпер, мега спешно вече.

[GAG]

Вчера Рижака замина при своето семейство, което много, много го хареса. Чудеса направиха, за да си го приберат при тях - изминаха 500 км до Берлин, за да го вземат от летището и още толкова, да си го закарат у тях. Последното им съобщение във ФБ е от 6:52 сутринта, когато Риж е влязъл в дома им. И са го завели на разходка
Засега Рижльо е единственото куче, което съм изпратила, без да се притеснявам как ще се впише в атмосферата на домашния живот и новите хора. Затова и вчера на изпращането нямаше сълзи. Невероятно, но факт! А колко свито ми беше, когато го прибирах в къщи, мислех си, че никога никой няма да поиска това злато с размери на малко конче и ще си отвиси цял живот у нас. А и голямчо – вчера се наложи да организираме пътуване с бус, заради пустата му клетка – не влезе и в най-големите автомобилни багажници, до които се добрахме.

И сега частта с Оскарите за всички, без които това никога нямаше да се случи:

След цялата лудница – ОГРОМНИ благодарности на deni_avr за търпението й, докато двете страни на тази щастлива история й скъсвахме нервите, редувайки се по веригата. За това, че направи толкова хора и животни щастливи (новите стопани, нас и не на последно място Еми, която вече не е прегазвана и изтиквана встрани от социалния живот у дома). Дени, каквото и да кажа, все ще е малко и ще звучи глупаво на фона на това, което бих искала да кажа...

Огромни благодарности и на всички, които помогнаха финансово тази приказка да има чудесен край – Platypus, Мил и butci. Вашата помощ беше безценна, особено в ситуацията на Голямото Коледно просене, в която се озовах. Неприятно ми е да съм финансово зависима, все пак човек винаги трябва да е наясно с какво се захваща и да има ясна идея как ще го приключи. Но понякога се получават и такива моменти, за взаимен ужас на всички.

На Felisity, че предложи помощ и протегна ръка с разбиране, когато в къщи беше лека драма, на Мария, която се съгласи да придружи Риж до Берлин и на sanita, че бяха готови да закарат дзверо в София, ако все пак бяхме успели да вкараме пустата клетка.

И сега... снимки от изпращането за всички, които помогнаха (или им се е искало да могат да помогнат) и за тези, които ще се усмихнат на това, че вече приказката с щастлив край за милото конче е написана.




Последна Рижава целувка:




А това е снимка на единствените хора, които позволиха детенцето да погали Рижо, вместо да ни следят с тревожен поглед дали не ги доближаваме твърде много. Чужденци? Естествено...