[Джаки_Кити]

Здравейте!
Извинявам се че отварям вече със сигурност обсъждана тема но съм нова във форума и незнам къде точно да търся, а и да напиша въпроса си. Също така се извинявам и за обширното въпросче :)
Имам куче,джак ръсел, за което се гриже основно съпругът ми-прегледи, разходки, обучение и т.н., но той в момента не е в БГ и тази отговорна задача е дадена на мен. В темата отворена за породата вече питах но там не отговориха на всичките ми въпроси. Та ето ги и тях:
- възможно ли е първо разгонване да е чак на 1 год и 1 месец? Питам защото за първи път виждам кучето да кърви
- колко време продължава периода на разгонване?Как да разбера, че вече е преминал, за да мога да я пускам без повод?
- Душенето по дърветата (до сега не го е правила никога) какво точно изразява? Разбирам че е свързано с размножителния период но...само до тук
- по принцип кучето ми не е агресивно даже е много дружелюбна и към котки и към кучета, бих казала че е дори и страхлива, но от няколко дни забелязвам по време на разходки(избягваме места с много кучета както ме посъветваха) че я лаят и ръмжат , а и тя отвръща и мъжки и женски кучета.Това поведение в резултат на това че е разгонена ли е или има друга причина?

Моля добавете и ваши съвети и допълнения за въпроси които не съм се сетила да задам.
П.П. Когато се разхождаме, при това поведение, да си призная малко ме е страх т.к. с мен са и децата ми, а някой кучета подхождат доста агресивно...Каква е опасноста за нас и как да постъпя ако куучето отсреща не е на повод или няма стопанин, който да го контролира (разходките без дацата са изключени - малки са и няма на кого да ги оставя)

[wind]

Бих ви посъветвала да кастрирате кучето. Така ще си решите множеството проблеми, свързани с този период на разгонване. И за самото куче ще е по-добре.
За съжаление не мога да отговоря на въпросите ви, защото всичките ни кучета ги кастрираме още в началото и ... нямат никакви проблеми и те, и ние.
И най-вече ... в ситуация като тази в България в момента няма нужда от нови кученца ... няма достатъчно отговорни стопани за всички новородени животинки.
А за душенето и лаенето по другите кучета - по-скоро това си е част от поведението на кучетата, ако нещо искате да променяте, нужно е обучение.

[rimela]

Не съм спец по въпроса, а обикновена стопанка на женско куче и пиша най-вече за да те успокоя, защото се усеща, че си притеснена. Надявам се да се включат и "баш-професорите", да пуснат и линкове към теми по въпроса, че аз нещо не намирам систематизирана информация .
Намерих ТОВА от нет-а - за обща култура.

Първото разгонване, доколкото знам, понякога е не съвсем типично, закъсняването след едногодишна възраст също се случва понякога. Продължителността на разгонването и периодичността си е също нещо индивидуално, но считай, че един месец трябва да е "под карантина" за свободно пускане.

От скромния ми опит - да, нормално е да промени поведението си по време на разгонването, да има повишен интерес към други кучета и те - към нея, все пак е в "интересно положение". Моята хубостница в такива периоди не я събирам въобще с други кучета, включително женски, че съм си патила ...
Три седмици до месец си се разхождаме двете далече от кучешки полянки, нося си и някаква пръчка за досадни мъжкари - за сплашване, иначе не ми се е налагало да я ползвам, слава богу!

С разгонена женска, че и с деца с теб - то си е за притеснение, но нищо не можеш да направиш освен да внимаваш и да избягваш нежелани срещи. В зоомагазините продават спрей за разгонени - пръска се около опашката и подтиска характерната миризма, която събира мъжкарите. Има известен ефект, но не е чудодеен, най-вече защото самата разгонена хубостница усърдно уринира по време на разходка, така че мераклиите пристигат по следите и няма спасение. Душенето по дърветата е в резултат именно на засиления интерес към противополжния пол в този период - кучетата си "пишат писма" чрез миризмите, които оставят с урината си, там дават инфо за себе си, после пък "четат отговорите" на тези, които са минали след тях и така си общуват.

За самото куче най-общо - да, има промени през този период ( моята например отказва храна няколко дни около баш-момента, определено е по-недружелюбна към други кучета, особено женски и др. подобни ), но като цяло не са нещо особено.
Ако забележиш нещо сериозно и притеснително - тичай при вет-а, а иначе - просто чакаш да свърши. Външно края си личи си най-вече по това, което е "под опашката" - връща се към нормалното си състояние, не е подуто и не отделя нищо. Мъжкарите около нас също са ми добър индикатор, особено по-възрастните - престанат ли да ни обръщат внимание и да душат след нас - значи е отминало.

Следи внимателно за признаци на т.нар. "фалшива бременност" и ако откриеш такива - посъветвай се с доктор. Инфо по въпроса има - ТУК и ТУК.

От мен - толкова.
Успех!

[Джаки_Кити]

rimela, в 27 October 2012 - 02:54 PM, написа:

Не съм спец по въпроса, а обикновена стопанка на женско куче и пиша най-вече за да те успокоя, защото се усеща, че си притеснена. Надявам се да се включат и "баш-професорите", да пуснат и линкове към теми по въпроса, че аз нещо не намирам систематизирана информация .
Намерих ТОВА от нет-а - за обща култура.

Първото разгонване, доколкото знам, понякога е не съвсем типично, закъсняването след едногодишна възраст също се случва понякога. Продължителността на разгонването и периодичността си е също нещо индивидуално, но считай, че един месец трябва да е "под карантина" за свободно пускане.

От скромния ми опит - да, нормално е да промени поведението си по време на разгонването, да има повишен интерес към други кучета и те - към нея, все пак е в "интересно положение". Моята хубостница в такива периоди не я събирам въобще с други кучета, включително женски, че съм си патила ...
Три седмици до месец си се разхождаме двете далече от кучешки полянки, нося си и някаква пръчка за досадни мъжкари - за сплашване, иначе не ми се е налагало да я ползвам, слава богу!

С разгонена женска, че и с деца с теб - то си е за притеснение, но нищо не можеш да направиш освен да внимаваш и да избягваш нежелани срещи. В зоомагазините продават спрей за разгонени - пръска се около опашката и подтиска характерната миризма, която събира мъжкарите. Има известен ефект, но не е чудодеен, най-вече защото самата разгонена хубостница усърдно уринира по време на разходка, така че мераклиите пристигат по следите и няма спасение. Душенето по дърветата е в резултат именно на засиления интерес към противополжния пол в този период - кучетата си "пишат писма" чрез миризмите, които оставят с урината си, там дават инфо за себе си, после пък "четат отговорите" на тези, които са минали след тях и така си общуват.

За самото куче най-общо - да, има промени през този период ( моята например отказва храна няколко дни около баш-момента, определено е по-недружелюбна към други кучета, особено женски и др. подобни ), но като цяло не са нещо особено.
Ако забележиш нещо сериозно и притеснително - тичай при вет-а, а иначе - просто чакаш да свърши. Външно края си личи си най-вече по това, което е "под опашката" - връща се към нормалното си състояние, не е подуто и не отделя нищо. Мъжкарите около нас също са ми добър индикатор, особено по-възрастните - престанат ли да ни обръщат внимание и да душат след нас - значи е отминало.

Следи внимателно за признаци на т.нар. "фалшива бременност" и ако откриеш такива - посъветвай се с доктор. Инфо по въпроса има - ТУК и ТУК.

От мен - толкова.
Успех!

Много благодаря! Няма значи чак такава нужда от притеснения от моя страна, но при положение че досега само я храня и разхождам и са ми поверени грижите за нея изцяло се постреснах малко. когато навърши 4-5 месеца (съпруга ми отново беше зад граница) и започна да сменя зъбите и се измени и формата на ушите, така си и останаха малко нанякъде си. .Да ама аз от къде да знам, че трябвало да отделям спецялно внимание и на тях....То голямо мърморене беше, та и сега се притеснявам да не объркам нещо. Най вече да не направим гаф естествено, но и не знам дали не е необходима спец. грижа през този период.
Благодаря още веднъж и за линковете

[fnqkhhhzzz]

Какво какво било за ушите?

[shifter]

"За ушите" - най-вероятно са се поизправили на хрущялите, при много джакове възниква подобен екстериорен проблем, случва се даже да се изправят напълно и да стърчат.
Иначе за разгонването... май никой не каза най-важното:
Госпожо, през периода на разгонването СВЕДЕТЕ РАЗХОДКИТЕ ДО МИНИМУМ. Т.е. извеждайте кучето по-често да си свърши нуждите, но на кратки разстояния. Не си правете експерименти да се разхождате по-надалеч, ОСОБЕНО там където има повече кучета или минават кучета, примерно в парка. Дори ако не посещавате полянките, на които се събират кучкарите.
Отивате навън, пишка кученцето, върши голямата нужда и се прибирате. Вкъщи играйте повече, за да компенсирате неизхабената енергия. НО имайте предвид, че мъжките ще минат през иглено ухо, за да се докопат до съблазнителната красавица, а вие, с малки деца... кошмарът ще е сериозен.
Така че - ограничете разходките. Да добавим и че понякога са нужни секунди да стане белята... а след като се заклещят момченцето и момиченцето, няма разделяне.
Протичането на разгонването:
1. Период на обилно кървене - 10-ина дни. Постепенно кръвта се избистря до сламеножълто и изчезва. При някои породи се случва женските да кървят по-дълго време. Поне доколкото знам, джаковете нямат такава специфика.
2. Период на допускане на мъжкия - 7-8 дни. Статистически женската е готова и "дава" някъде около 9-ия ден от началото на кървенето, на практика естествено всяка порода си има специфика и всяка женска - също. Така че може да започне да дава и по-рано, и по-късно; и да допуска мъжките и само 2-3 дни, и 10-12 дни... В какво се изразява това: женската активно търси партньори; по време на игра с друго куче "чупи" специфични стойки, като повдига вулвата, отмята силно опашката настрани и всячески тика въпросната вулва в муцуната на мъжкия. Доколко активно е това поведение зависи от породата и от самото куче. Постепенно женската спира да се "предлага" на мъжките, към края на периода вече им се сърди и бяга от тях, макар все още да могат да я заклещят.
Тук ще отбележа, че половият акт при кучето има специфично протичане - ерекцията настъпва СЛЕД проникването на мъжкия в женската. Изпълват се с кръв така наречените булбусни тела: две топкоподобни образувания на около 1/4 от основата на половия член и така се осъществява заклещването - "напомпаните" булбусни тела не позволяват на мъжкото куче да извади члена си докато ерекцията не спадне. По този начин природата е подсигурила а) изстрелване на спермата дълбоко навътре без шанс женската да мръдне и да стане фалстарт; б) изстрелване на обилни количества "хранителни" сокове след спермата така, че да се подсигури по-дълъг живот на сперматозоидите и същевременно "натъпкването" им още по-дълбоко навътре и съответно по-близо до узрелите яйцеклетки. Заклещването настъпва доста бързичко след като мъжкият проникне в женската, т.е. - ако нямате опит и нямате желание да заплождате женската си, НЕ допускайте мъжки кучета изобщо да се катерят по нея... или, ако тръгнат да се качват, първо и преди всичко гледайте да раздалечите задната част на кучетата , а не просто да махнете мъжкия от женската. Повтарям се, но улучи ли мъжкият правилния ъгъл и нужната, така да се каже, дълбочина, всичко е въпрос на секунди и след това...
Заклещването продължава около 15-20 минути, понякога повече. Разделянето на кучетата е... трудна работа, ако се прави насилствено; шансът да ги нарани човек е много по-голям, отколкото да успее да ги раздели. Така че, като цяло, по-скоро единствено чакаме заклещването да приключи и грижовно не позволяваме на женската да се дърпа, скача, върти и т.н. Иначе може да станат наистина големи бели.
И... така.
Затова по време на разгонване: женското куче само на каишка, водене с пределно внимание и на кратки разходки, далеч от други кучета.
3. Период на "затихване" на разгонването - женската е все още привлекателна за мъжки и те могат да са настойчиви, но тя не ги допуска; вулвата, която е силно набъбнала, постепенно си връща нормалното състояние, кървенето спира (ако вече не е спряло), спират и светлите до безцветни изтечения; поведението на женската се връща към нормалното.
Като цяло разгонването продължава 20-25 дни от началото до края; за някои кучета и над 30.

[wind]

Не стига с кастрациите - после улиците, форумите, вестниците са пълни с обяви за подаряване, продаване, намерени изхвърлени, тормозени, удавени, сгазени ...
На кого са нужни още малки кученца, ако жената не успее да предпази кучето от забременяване? Та тя дори не знае как протича разгонването ...

[shifter]

Е тамън оня ден ме въвлече в (поредния) безплоден разговор за кастрация една позната по скайпа. Аз се изнервих и й се обидих, тя подозирам също се обиди... Хем изрично я помолих да НЕ МЕ въвлича - аз съм "про", тя е "анти", ясно е като бял ден, че освен да се скараме, друго няма да стане...
КАК да обясниш на идиотите точно тези прости точки от живота на кучето/котето; в много случаи дори ако е породоподобно, та даже и породисто?!
КАК да го обясниш, когато насреща ти стои човек, който обяснява мило и търпеливо, или поне търпеливо:
- че е имал и друга котка, тя също не е била кастрирана; знае как мяука като се разгони, но на него не му пречи
- че тая котка е имала две котета, много били сладки
- че после я загубили (сиреч избягала)
- че иска тази му котка също да си има потомство
...
....
.....
и като кажеш "горката котка" - предвид, че са я загубили и е пукнала навън мизерно, но най-вероятно е успяла и там да роди две-три-пет котета, които също са умрели в мъка и нищета... и той ти вика: "Горката ще е, ако я кастрирам!".
НЯМА път към душите на онези, които си държат очите здраво затворени. Те това е истината.

Както и да е, туй оплакване няма нищо общо с темата на жената за разгонването и много се извинявам за лиричното отклонение.
Честно казано, и аз не съм съгласна с моменталната реакция "кастрирайте джакчето". РАЗБИРА СЕ, кастрацията е лесен и разумен подход към нещата от живота. Но: 1) има шанс кучето да е родословно и дори да е хубав представител на породата - това не се е обсъждало. 2) джаковете поне имат пазар, т.е. има шанс ако си развъждат момичето, да намерят домове на кученцата. Та, макар и половината да завършат един Господ знае къде, ситуацията не е отчайваща. И 3) хората не искат СЪВЕТ за или против кастрация, те питат за разгонването - няма нужда да им се натрапва такъв вариант. Да, несъмнено кастрацията е опция за ВСЯКО куче, която трябва да се обсъди сериозно от ВСЕКИ собственик. Но...
--
Това за половината кученца един Господ знае къде не е шега. Светът е голям и идиотизъм дебне отвсякъде, дори ако собствениците на женската са съвестни хора и се стараят да подберат добър дом на кученцата си. Въпреки това накрая има откази, връщанки, захвърляне на кучетата по села и паланки, изхвърляне на улицата и какво ли още не; а породоподобните, та дори и породистите ги дебнат освен това прекупвачи, зооборси и всякакви други ужасии. ВАШ е изборът искате ли да го причините на кучката си, на себе си и на потомството.

[wind]

Нека да погледнем какво пише в Закона за защита на животните, който е в сила от далечната 2008 г.:

Закон за защита на животните

Цитат

чл. 34 (3) На кучета, които се отглеждат на открито, се осигурява подслон или къщичка, които ги защитават от неблагоприятни атмосферни условия.
(4) На кучета, които се отглеждат предимно вързани, се осигурява 5 метра тел (въже) за свободно движение, както и ежедневна разходка
чл. 35 (5) Собственикът на куче, който го отглежда с цел развъждане, се регистрира по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и заплаща в общината такса.
(6) Таксата по ал. 5 не се заплаща от развъдчици и членове на киноложки клубове, членове на Българската републиканска федерация по кинология или на други български или международни киноложки федерации, които извършват развъдна дейност на чистопородни кучета.

Чл. 36. (1) Собствениците на животни-компаньони осигуряват стерилизацията им, освен ако в случай на възпроизводство са в състояние да отглеждат новородените животни или да ги предоставят на нови собственици.
(2) Собствениците на кастрирани кучета не заплащат таксата по чл. 35, ал. 5 и таксата по чл. 175, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Та, да попитам, първо колко от кучетата, живеещи на верига, имат 5 метра тел за свободно движение и ежедневни разходки? Да не говорим, че подслонът много често е под стълбища, варели, сандъци за зайци, т.е. кучето да се мушва под стойките за зайци (наблюденията ми са от квартал на Варна и село на 10 км от Варна).
Второ - колко от онези, чиито кучета раждат и продават малките, са регистрирани и плащат такса в общината? Ако пък са членове на посочените в Закона организации, то те са длъжни да спазват правилата за развъждане и колко от тези хора действително спазват всички правила за развъждане?
Трето - колко от онези, които не са си стерилизирали животните, си отглеждат потомствата при себе си, или са намерили стопани още преди малките да се родят (тук не визирам продажбата, защото тя е визирана във втория ми въпрос)? (в повечето случаи търсене на собственици започва след раждането, а никога няма гаранция, че ще успеят да намерят стопани на всичките кученца)
Знам, че българинът изобщо не се интересува от законите. Такава си ни е народопсихологията - остатък от онези времена, когато човек е трябвало да оцелява - да се съгласява с поробителите и българските чорбаджии, но в същото време да си прави каквото си знае.

Та ... докато сме все още с тази робска нагласа, ще си влачим мизерното ни робско съществуване в иначе прекрасната ни като природна даденост родина ... И медиите ще гърмят с шокиращите новини за оглозгани хора ...

ПП. В този смисъл изобщо не бива да се поставя въпроса уместно ли е или не да се говори за кастрация. Към 70-80% от случаите стопаните са закононарушители според цитирания по-горе закон и би трябвало дори да бъдат санкционирани, не само съветвани.

[John]

Първото разгонване е,голямо изпитание за стопанина и кучето. Миризмата която отделя "девойката" е по-силна от обичайното/в сравнение с нормално разгонване/и побърква по-младите мъжкари.Стопанина ,трябва внимателно да следи за времето на протичане на различните етапи в разгонването,това ще му помогне при следващите.Извеждането на кучето е най-добре да става на повод от самото начало /за краткотрайните извеждания.И ,рано сутрин и по-късно вечер в началото на разгонването ,за да може кучето все пак да поиграе на спокойствие.Имайте в предвид че,няма да можа да се сдържа по малка нужда/трябва да се извежда по-често,за кратко/.Наличието на тънка пръчка в ръката /не е нужно да се използва/отказва повечето мъжки кучета от досаждане,опита ги е научил.

[Джаки_Кити]

Благодаря на всички за отговорите! Дори и кратките ми бяха полезни, а за обширните и по-подробните още по голямо благодаря - те ще са ми полезни и в бъдеще
Кървенето при кученцето вече спря, това под опашчицата се нормализира , с разходките се справяме отново отлично . На нашата полянка мъжките кучета са само две, но за наш късмет не успяхме да се срещнем с тях, а и аз повече (да си призная) я пусках на двора .

[Hera_Ivanova]

Здравейте на всички.
Позволявам си да се намеся в тази тема,тъй като в момента изпитвам същите притеснения с нашата мома.Това е първото женско куче,което гледам,кученцето ни не е породисто,на около 9 месеца е-казвам около 9 м.,защото си я взехме от улицата,беше едно малко и мокро пале и незнаем точната възраст,ориентираха ни в клиниката.Та девойката от около 15ти ноември е разгонена.В началото се появи кафеникаво зацапване,което премина за 2 дена.Вулвата и се наду.Реших,че се разминахме с кървенето,но уви след седмица прокърви.Всеки ден капки насам-натам в апартамента,взех и гащи,не можа да свикне,две сутрини имаше повечко кръв като ставаше от сън.Кървенето продължава вече 2 седмици.Вече не е обилно,по един,два пъти на ден капват по няколко капки,но си е кръв,не избледнява.Вулвата е още надута.Свела съм разходките до минимум,но вчера едва я опазих,един мъжкар,който по принцип се страхува от всичко и всички почти и се беше качил.Трябваше да го ритна леко,че да го разкарам.Тя си измести опашката и щеше да му "даде".Четох,че когато е готова би трябвало да е спряло кървенето,но тя очевидно е готова,а има още кръв.Вече незнам докога да я пазя,имам чувството,че няма край това разгонване.Аз самата съм бременна в 7мия месец и ме е страх вече да я извеждам с тия бездомни грамадни кучета навън,но няма начин.Та помогнете ми ако можете със съвет как да разбера,че всичко е минало без да експериментираме с мъжки кучета нали Ще съм благодарна за мнения,наистина не очаквах,че ще е такава драма това разгонване.В нас е тъжна по цял ден,имам чувството,че всеки момент ще ревне.Почвам да се замислям за кастриране,все пак не е породиста,няма шансове,но мъжа ми се дърпа,ще видим....Благодаря и поздрави на всички ви.

[bushkata]

30 дена са най-сигурният период, за да сте сигурни, че й е минало.
Ако й е първо разгонване, то скоро може да се повтори. Няма правило, но се случва първият и вторият път да са често един след друг, докато се регулира и започне да се разгонва два пъти в годината.
И наистина - пазете я много, изобщо не я пускайте от повода, а дори на повод си отваряйте очите за "натрапници" - може да стане мега бързо белята.

[Flawless]

Въпросът е, че след като й мине разгонването, може да мирише още един месец и тогава по-чувствителните мъжкари още ще я преследват! Но определено разгонени кучета не трябва да се мяркат в парковете, освен всички кучета, които ще съберат след себе си ще предизвикат и някой бой и да не продължавам!

[shifter]

Аз ще задам въпроса си другояче - при условие, че кученцето няма да се развъжда, защо сте чакали да се разгони? Кастрация преди първото разгонване спестява на 98% риска от рак на млечните жлези. След първото разгонване този процент намалява значително... Но все пак е достатъчно голям да се замислите.
Да го кажа другояче: некастрирано куче почти със сигурност ще развие рак на млечните жлези, който е хормонално-зависим (т.е. подстрекават го разгонванията). При кастрирано куче тази вероятност намалява чувствително. Но ако кучето никога не се е разгонвало - т.е. кастрирано е навреме - то тегли печелившото билетче и стечението на обстоятелствата трябва да е наистина кофти, за да развие рак на млечните жлези...
Другият бич на женските е пиометрата - възпалението на матката. Нелекувано (и незабелязано) това заболяване може да убие кучето в рамките дори на няколко седмици: възпалителният процес отравя организма, прецаква бъбреците и... чао.
Кастрацията решава на 100% този проблем, защото се отстранява матката.
Доказано е, че над 70% от кучетата след 8 г. възраст (а някои и преди това) правят пиометра - тя също е хормонално-зависима.
Статистиката показва също, че над 80%, дори може би над 85% от некастрираните кучета след 6 г. възраст развиват рак на млечните жлези.
На практика по-малко от 20% от кучетата над 10 г., некастрирани, нямат проблеми... един или и двата...

[marin4eto]

Във всяка тема непрекъснато се повтарят едни и същи прочетени от други места мнения..Това, което казвате за кастрацията е така и не е така. Знам за случаи на 14-15 годишни женски, които не са развили споменатите заболявания. Нека всеки сам да прецени дали да кастрира кученцето си. Стига с това набиване в главите на една и съща информация. Ако си съвестен и отговорен, ще пазиш кучето си и няма да допуснеш заплождане. В един момент обаче започва да писва едно и също нещо, което е обсъждано хиляди пъти. А поучителния тон пък е още по-неприятен. И аз имам женско куче, взела съм решение да не развъждам, но и да не кастрирам. Имам право на този избор.

[desi79]

Маринчето,тук не става въпрос за поучаване .Самият пост предразполага към такъв отговор.Бременна жена,която след два месеца ще роди,а след още четири отново кръв по пода,количка и разгонено куче,да ревне детето с кое да се занимaш по напред.Дете ли да оправяш ,кучета ли да гониш.В ситуацията на госпожата най- разумно е да кастрира кучето.Дори и да не е за да предпази кучето от евентуални заболявания,ще си спести главоболия при разходките.

[Hera_Ivanova]

Много благодаря на всички за мненията ви.Кучето го водя само на каишка откакто се е разгонила,не припарваме въобще до поляната,където си играе по принцип,водя я само колкото да си свърши нуждите,но все пак досадници не липсват.Относно кастрирането,аз лично бих я завела веднага след като и "мине",защото наистина не мога да си представя живот и здраве като дойде бебчето да се чудя с кое по-напред да се боря,с мъжкарите навън,с моята госпожица ли,бебе ли да пазя....Изчакахме я да се разгони защото не искахме да я кастрираме,но въпреки всичко което изчетох за разгонването все пак си мислех,че нещата ще преминат по-леко.Остава да убедя мъжа ми,на него му е жал да я оставим без поколение,защото ние самите доста време са борихме за наследник и да причиним това на друго същество,незнам,не мога да го опиша....Още веднъж ви благодаря,явно ще я пазим до догодина живот и здраве,ще питаме и лекарите в клиниката,ако те го убедят,че това е по-добре за нея,предполагам ще се съгласи.Весели празници на всички,бъдете здрави!!!

[desi79]

Именно,че сте прибрали кучето Ви от улицата защото някой друг си е изпуснал кучето да забременее трябва да Ви бъде най-големият довод и на двамата.Кучетата в България са много,а отговорните собственици все по-малко.При едно кучило от 5-6 палета ,липса на порода не виждам как бихте намерили стопани.Малкото ,които са останали със сърце и сега имат огромен избор -кастрирайки кучето си или не допускането на бременност биха дали шанс на друга,вече родена душичка.Поговорете със съпруга си и му покажете,че недопускането на бременност не е грях,напротив,макар и неволно бихте дали Шанс на друго ,като вашето за дом и любов.
Успех