Наистина темата с кастрирането е безкрайно обширна и всеки собственик трябва да реши за себе си,за кучето си и за ситуацията,в която се намира кое е най-добре.Вярно,че веднъж като срежеш връщане назад няма и трябва да се помисли добре,но за мен лично решението е само едно и това е кастрацията.Както казва Desi79 въобще не ми се мисли ако пропусна капчица кръв и бебето вземе да пипне и....само като си го представя и ми се повдига.Разходките въобще няма да ги коментирам,просто трябва да тичам с кучето за 2мин навън и после да го оставя да тъжи само вкъщи.Сега не ми пречи толкова кръвта,която и днес си я има,колкото настроението и,честно ви казвам имам чувството,че ако можеше щеше да си пререже вените,то е мъка,то е чудо.Близо до блока имаме поляна,на която си играят много кучето,преди летеше като луда всяка вечер,сега вече цял месец,че и още ще се наложи не е припарвала до там.То излиза,че 3 месеца в годината ако трябва да я пазим тя от стоенете вкъщи ще надебелее повече отколкото ако е кастрирана и търчи с другите.80% от кучетата на тази поляна са женски и само едно от тях е кастрирано и то колкото и да е странно за мен,това е най-красивото куче,породисто и ако имаше малки сигурно нямаше въобще да е трудно на собствениците и да им намерят дом,но те са взели своето решение и да ви кажа,въпреки,че е голяма порода не е напълняла въобще,но тя тича и сутрин и вечер поне по 30мин,така,че се компенсира.Нашето кученце колкото и да си е красиво за нас,за другите хора си е просто един мелез и шанса за дом на кученцата и би бил сигурно 0,01% в тези времена.Мисля,че сме и осигурили достатъчно добър живот и дори и кастрирана би била много по-щастлива при нас,отколкото ако си беше останала на улицата и вече може би щеше да е бременна.Пожелавам на всички ви здрави и щастливи кучета със здрави и щастливи стопани,пък дали са кастрирани или не-това вече всеки си решава.Хубав ден на всички