Публикувано: 03 March 2006 - 10:41 AM
Здравейте и Честит празник скъпи приятели на българско овчарско куче!
В този знаменателен за нашата история ден, използвам възможността най-накрая и аз да се появя в интернет пространството и да ви пожелая здраве, успех и твърдост в отстояването на българската национална позиция! Както знаете, овчарското куче е жива частица от нашето историческо наследство - плод на селекционерския гений на българина.
Поттвържденията от най-дълбока древност и до днес са безкрайно много и абсолютно неоспорими. Тъй като някои "приятели" на породата, "радетели" на българщината, умишлено и непрекъсното заобикалят историческите и езикови аргументи, в качеството си на пионер в работата и организацията с любимата ни порода ще приведа само някои, не мои, лични, а общоизвестни истини за произхода, развитието и предназначението на овчарското куче на Българския народ. А то е такова, защото е съпътствало българина от недрата на най-ранното формиране на българското начало и останало непроменено до наше време.
Първите исторически данни за нашето овчарско куче, за наша голяма гордост, са и най-старите законодателни документи за използване на служебна порода кучета. Прабългарския хан Сандилах - 150 години преди Кубрат, бащата на Аспарух, издава закони за ползването на овчарското куче и го описва, като казва, че този, който нарани, ослепи, окриви, убие, отрови или открадне таково куче, подлежи на жестоко преследване и глоба. Наказанията започват от 25 удара и глоба от 50 овце и достига до 100 удара и глоба от 600 овце.
Споменава се дори случая, в който овчар насъсква две кучета срещу едно, като законодателят е безкомпромисен, "особено ако кучето е звероборец". Виждате колко детайлно и подробно са третирани проблемите, което показва, колко важно е било овчарското куче за древните българи, наричани тогава овчарския народ в цитатите на хрониста. По нататък, Сандилах казва, че овчарското куче трябва да бъде "голямо, мощно, с едра глава, здрава муцуна, висящи уши, дебели предни крака, рунтаво, шарено, с навита нагоре опашка". Сами можете да се уверите, че това се покрива безупречно с днешната представа за породата. Цитатите са на древногръцкия хронист Аноним и бяха любезно предоставени от големия радетел на породата, Николай Тодоров от гр.Силистра, който ги публикува заедно с факсимиле на оригиналния документ - Трактата на Аноним за Българите.

Не признавам друго превъзходство пред добротата. [br]Kogito ergo sum - мисля, значи съществувам!