Публикувано: 15 March 2006 - 03:23 PM
Някога ни учеха, че сме тюрки, но не и Българи.
Учеха ни, че сме ниски, кривокраки, с дръпнати очи монголоиди, но не и Българи.
Учеха ни, че сме индоевропейци, родствени с циганите, но не и Българи.
Учеха ни, че държавата ни е славяно-българска, но не и Българска.
Учеха ни, че писмеността ни е славянска, но не и Българска.
Учеха ни на всичко друго, само не и на това, че сме Българи, че трябва да се гордеем с факта, че сме Българи, че сме носители на древния дух на Българина.
Всичко това бе плод на една целенасочена тоталитарна политика на едни лакеи на Великия Съветски съюз, който с неговите мегаломански панславянски имперски доктрини искаше да унищожи самочувствието и достойнството на народите станали негови доброволни сателити.
Какво чудно има, че сега някои са готови на всичко и са готови почти за нищо да предадат българския дух. Та нали и те са рожби на това време.
Може би едно от най-големите достойнства на така наречената демокрация (също рожба на старото време), е че даде възможност науката да черпи от безкрайните извори на обективизма и неполитизирането на историческите факти.
Печално е, че млади хора, претендиращи, че се занимават със сериозни неща не могат да прозрат истината. Мъдреца е казал: По-сляп от всеки е този, който не иска да вижда. Отправяни ми бяха многократно обвинения, че съм защитавал тезата за каракачанското куче, а после съм се отметнал.
Да, защитавал съм тази теза, защото тогава други тези нямаше. Друга история нямаше, друга наука нямаше. Но аз искам не само да гледам, но и да виждам. И затова, когато пиша или казвам нещо се мотивирам с факти. Не използвам жалкия подход най-достойните ми аргументи да бъдат художествените произведения и авторската измислица, която е допустима в такъв род творчество.
Жалко и печално е, че се плещят (извинявам се заизраза, но по-силна форма не намирам) всевъзможни глупости, сочат се факти без доказателства, развиват се теории, които или трябва да не си в ред за да ги твърдиш или трябва да не си в ред, за да им вярваш.
Колкото и да е печално, колкото и да не ми се иска да го кажа, но лично аз не виждам светлина в тунела. Когато насреща си имаш фанатизирани слепци, когато насреща си имаш хора, които робуват на старите догми и аксиоми от времето на тоталитаризма, колкото и да ти се иска, нищо не можеш да направиш. Изхода е само един. И той е посочен преди много хиляди години в най-ценната книга на света.
Когато Мойсей тръгнал да извежда еврейте от Египет, за да ги върне в старата им, родна земя, той можел да прекоси пустинята точно за две седмици (доказано е научно). А Светеца се лутал с народа си цели 40 години в безводието и адската жега. Задавал ли си е някой въпроса защо. Да, хората с новаторско мислене, хората, които не се затварят в черупките на закостенелия наивизъм и винаги са се стремили към истината са намерили отговора. Мойсей е скитал с народа си 40 години, защото в Новата Земя, в новата истина, няма място за хора със старо мислене.
Новото се прави от нови хора, не от роби на тщестлавието си, комплексирани от това, че винаги са били неудачници, обременени, закостенели, ограничени.
Ако човек иска да бъде верен на принципи, позиции и научност трябва винаги да търси новото, постоянно да изследва истината. Тя е многолика и многообразна и само от личния морал и компетентност на всеки един може да се оформи обективността.
"Давай наставления само на този, който търси знания,
осъзнавайки своето невежество."