Вход
Регистрация
Помощ
Темата е заключена
Цитат
Точно това имам предвид (от едно известно време насам)! Това, че някой ще каже нещо "по телевизора", това (казаното) не се превръща моментално в неоспорим факт. Освен разбира се, ако не са направени необходимите проучвания и изследвания на здрава научна основа и някой ни съобщава резултатите! Тогава обаче трябва да сблъскаш мненията на няколко научно подковани страни и от това да направиш (или да си направиш) извода за това, кой крив - кой прав!
Чета темата от самото и начало и въобще не мога да проумея целия спор! Всъщност ясно ми е за какво става въпрос, но не искам да взимам страна.
Само ще дам един пример, за който си спомням и който много ме впечатли, когато за първи път видях "каракачанка" (в 1988г. още нямаше хора, които да искат да защитят чисто българска порода). Та от Тетевенския балкан слизаше един овчар, който зиме-лете си ходеше с коня, с едно плетено елече без ръкави и с един адски анджар на крака. Слизаше два-три пъти в годината за някой основни продукти. Та този човек беше вуйчо на един съученик, който ни заведе едно лято горе при кошарите, за да ни покаже кучетата. Това, което си спомням за екземплярите които видях там, е че бяха разнотипни. Имаше такива, които можеха да се определят като БОК (защото бяха много едри с големи глави); такива, които бяха като сегаописваните "каракачанки"; имаше и такива, които според сегашните разбирания, някои биха определили като чист мелез. Но всички те си бяха "каракачанки" и се развъждаха от "време оно", както твърдеше един дядо!
Лично моята позиция е, че кучетата може да са отглеждани и съхранени по някакъв начин от определена етническа група хора, но България трябва да има своя порода куче, та дори ако трябва да се създаде на някаква база! Може и да са правени някои опити за подобряване на породата, но може ли някой да ми докаже, че едно куче е истински чистопородно, когато няколко негови поколения носят белезите на друга порода? (Изключение може би прави единствено дивото куче Динго и някои древни породи) Романтично, лирично - това е положението! bgflag
Чета темата от самото и начало и въобще не мога да проумея целия спор! Всъщност ясно ми е за какво става въпрос, но не искам да взимам страна.
Само ще дам един пример, за който си спомням и който много ме впечатли, когато за първи път видях "каракачанка" (в 1988г. още нямаше хора, които да искат да защитят чисто българска порода). Та от Тетевенския балкан слизаше един овчар, който зиме-лете си ходеше с коня, с едно плетено елече без ръкави и с един адски анджар на крака. Слизаше два-три пъти в годината за някой основни продукти. Та този човек беше вуйчо на един съученик, който ни заведе едно лято горе при кошарите, за да ни покаже кучетата. Това, което си спомням за екземплярите които видях там, е че бяха разнотипни. Имаше такива, които можеха да се определят като БОК (защото бяха много едри с големи глави); такива, които бяха като сегаописваните "каракачанки"; имаше и такива, които според сегашните разбирания, някои биха определили като чист мелез. Но всички те си бяха "каракачанки" и се развъждаха от "време оно", както твърдеше един дядо!
Лично моята позиция е, че кучетата може да са отглеждани и съхранени по някакъв начин от определена етническа група хора, но България трябва да има своя порода куче, та дори ако трябва да се създаде на някаква база! Може и да са правени някои опити за подобряване на породата, но може ли някой да ми докаже, че едно куче е истински чистопородно, когато няколко негови поколения носят белезите на друга порода? (Изключение може би прави единствено дивото куче Динго и някои древни породи) Романтично, лирично - това е положението! bgflag
Уважаеми/а Lagerfeld,
Допадна ми начина, по който разсъждавате. Не Ви познавам и по принцип с анонимни хора контактувам в рамките на една две размяна на мнения. След това единствено от отсрещната страна зависи дали ще продължа или не.
Позволявам си (вече за трети път) да поместя част от мое разсъждение. Веднаж го написах като лично съобщение на един анонимник, силен и много аргументиран под маската на безличието си. Отговор - никакъв !!!
Поместих го втори път във форума отговор и разсъждения отново никакви !!!
Сега го помествам отново (почти дословно като предишните ми помествания, със съкращения) Написано е като зададени въпроси. Не ги задавам на Вас, Lagerfeld. Така ги бях задал на компетентния анонимник.
1. Каракачанската овца е Цакел, Каракачанският кон е абсолютно подобие на т. н. Риломанастирски кон (има и порода овце с аналогочното име). Да сте чули или прочели някъде в масовата литература за тези породи ???
2. Официално България съществува от 681 г. Каракачаните се повяват по нашите земи около 1000 години по-късно. Вие как мислите. През целия този период не е ли имало кучета по нашите земи ?
3. Каракачаните се появяват от Южна Тракия в Гърция заедно с овцете си и кучетата си (и конете си), подвизават се из Българските пасища до настъпване на следващото застудяване и отново се връщат в Гърция. Можем ли да говорим, че те водят със себе си българска порода ?
4. Не само различни учени, но и самите каракачани се определят като хора с общ произход с този на гърците. Казано най-общо, при това положение имаме ли основание да казваме, че тези хора развъждат българска порода кучета ?
5. Не можем да отречем факта, че каракачаните се заселват трайно по нашите земи, но след 9. ІХ. 1944 г. (впрочем в един малко по-късен период) комунистическото правителство насилствено ги свали в равнините, принуди ги да се погражданеят и постепенно класическите овчари каракачани започнаха плавно, но сгурно да изчезват. Те започнаха да се занимават с други видове дейност. Е, как се занимава със селекция, създаване и консолидиране на породата едно разпръснато, не консолидирано население, което се отдалечава от традиционния си поминък овцевъдството и съпровождащото го куче ?
6. Сериозните проучвания на местното животновъдствно и кучевъдство са правени през първата половина на 20 век, някъде до около 1937-1946 г. Тогава в България се пявяват и редица чужденци, които говорят за каракачанско куче, защото по това време основно каракачаните циркулират нагоре-надолу из страната и водят със себе си кучета. Но когато говорят за каракчанско куче, това може да звучи и като кучето на каракачаните или казано по-друг начин кучето, използвано от каракачаните. Това съвсем не означава, че това, което се използва непременно е създадено от тези, които го използват. Макар и малко упростенчески това ми звучи долу горе така: Иван има куче. Ние можем да го наречем Ивановото куче, но значи ли, че това е Ивановата прода?
Николай Атанасов
Горе
Цитиране +
