Какво искаме от кучето - понякога и самите хора не знаят точно. Но все пак различните хора искат различни неща - някои искат агресивно куче, което да лае и да хапе влезлите в двора/къщата. Други искат кучето хем да не хапе, за да няма проблеми при разходки и т.н., хем като се наложи да захапе. Трети искат куче, което изобщо да не се забелязва, че съществува - т.е. да си кротува там, а когато на тях им кефне, да го погали, поразходи ... Други искат кучето да върши нуждите си в банята - за да не се налага да излизат всеки ден навън ... И т.н.
На мен обаче ми е интересно следното:
starrkopf, в 28 November 2012 - 03:02 PM, написа:
Новата Кинология дава възможност стопанинът да изразява емоцийте и желанията си така,че те да бъдат достатъчно добре разбрани и предсказуеми в очите на кучето му. Това напълно изключва всякаква грубост и невнимателност.
Тук не става дума за това стопанинът да залъже кучето с дейност, заместител на онази, към която кучето проявява интерес, но за нас е неприемлива. А става дума за това, стопанинът да ИЗРАЗИ ЕМОЦИИТЕ и ЖЕЛАНИЯТА си така, че КУЧЕТО ДА ГИ РАЗБЕРЕ, т.е. не кучето да се залъже да гони играчки, а да РАЗБЕРЕ, че АЗ НЕ ИСКАМ то да гони и убива котки или да се бие с други кучета. Ако кучето примерно разбере правилно какво искам, ще задоволи ли моето желание, или неговото, въпреки че знае какво АЗ искам? Или ако в мое присъствие изпълнява моето желание, в мое отсъствие ще се съобразява ли с него? Че аз не искам да се бие в мое отсъствие, примерно?
Как стопанинът да изрази неодобрение така, че хум кучето да разбере, хем стопанинът да не е груб и невнимателен. Дали единствено игнорирането върши работа? Кучето винаги ли разбира, когато стопанинът го игнорира, че то върши нещо нередно? Защото ние го игнорираме и когато ние самите имаме работа и не искаме да играем с него. Тогава как кучето да разбере недвусмислено, че като го игнорираме, то е направило нещо нежелано от нас? Интересно ми е дали в изразяването на емоция се включва изразяване на негативна емоция, защото ако нещо не ни хареса, или ни ядоса - ние го показваме и на хората край нас чрез жестове, повишаване на глас, проямна на тембър и т.н. Това допустимо ли е според новата кинология (за мен няма значение как се казва, въпросът е, че се написа, че тя е ОТВЪД позитивните методи на обучение. Т.е. независимо от името, искам да разбера разликата между тези две неща, ако наистина имаме нещо ОТВЪД).
Другото, което ми е интересно. Изключва се всякаква грубост и невнимателност.
Кучетата не се раждат научени, дори и на кучешките взаимоотношения. Какво съм виждала при палета - когато са малки, дори не могат да запазят равновесие на стъпало примерно и падат, но после вече се научават. Когато са малки, се качват буквално на главите на майките, които са добродушни, а при онези, които са по-строги, бързо разбират, че не може - майката им показва, чрез отместване, чрез ръмжене, чрез захапване, зависи от темперамента на кучето. Виждала съм палета да пазят храната си от майките, като се спускат към майката и я прогонват (съвсем символично, но се спускат, изръмжават, понякога излайват). Виждала съм и майки, които ръмжат и по същия начин прогонват малките си от храна.
Когато кучето все още не е обучено, или не е свикнало с нашия ритъм на живот, с онова, което ние одобряваме или не одобряваме - при хипотетична ситуация. Кучето се спуска и хваща котка/катерица/лалугер/язовец/кокошка ... каквото и да е. Не сме успели да предотвратим спускането (не сме гледали в този момент към кучето - невъзможно е само него да гледаш, когато си навън, или пък кучето е далеч от нас). Как трябва да се постъпи? Ако се намесиш в ситуацията - как ще се намесиш без грубост и невнимателност? Най-малкото ако има нашийник, да се дръпне за нашийника, да се извика нещо ... В такава ситуация не можеш да залъжеш кучето с нищо, абсолютно нищо. Ако не извикаме, не дръпнем, ако изключим всякаква грубост и невнимателност, животинката просто ще умре. Ако се намесим по-грубо (не да го пребием), е възможно да спасим другото животно ...
starrkopf, в 28 November 2012 - 03:02 PM, написа:
Способността на кучето за самостоятелна интеграция в животът на семейството,без някакво специално обучение е забелязана отдавна.Но на тези случаи се гледаше по-скоро като на „щастлива” случайност.
Новата Кинология доказва,че самостоятелната интеграция на кучето е напълно естествено явление.Тя се крепи на същите биологични закони,на които всъщност се дължат взаимоотношенията в животинските общности.
В едно семейство, както и при взаимоотношенията в животинските общности, ИЗОБЩО не се изключва негативната емоция, според мен. И хората се карат, и кучетата се карат, и т.н. Липсата на всякаква грубост и невнимателност според мен е чиста утопия. Пожелателна, но утопия. Това според мен е част от самостоятелната интеграция на кучето в семейството - когато се повиши тон - трябва да се спре някакво поведение ... Нещо като аналог на предупредителното ръмжене при кучетата - спри, недей, ако продължиш, ще си изпатиш ... Кучетата го разбират.
Та, как да разбирам точно изключването на всякаква грубост и невнимателност към кучето? Възможно ли е на практика? Строгият тон и скарването считат ли се за невнимателност/грубост към кучето? То и към хората се считат за грубост, но ... има ли човек, който никога не нагрубява други хора - с думи или поведение? Какво остава пък към кучето ...
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +
да запретне ръкави и да се прави на герой, воювайки за титлата АЛФА със собственото си куче, както някои си го представят обучението.
