[Петя Кръстева]

^Rosita^ , ама те наистина са еднакви ?!?! И са като лъвчета ! Красавици !

[Петя Кръстева]

untouchable_r, в 10 May 2011 - 05:38 AM, написа:

Петя,

Белите акити в Пловдив, за които ми говориш, са най-вероятно майката и таткото на Каи, но пък те не са от една майка; има още 2 бели в околностите, които са ни братчета и сестричета.
За други бели не знам. Имаме си разбра се Тайра, Юки, още една мъжка акита, чието име не знам и една американска акита.

Роси, сигурно са един от родителите на Кай ! Преди да закупя Химера проучих почти всички внесени акити в БГ. Внимавайте когато заплождате, без да сте сигурни в родословието, защото акита ину в България са много малко и вероятността да са роднини е голяма! Иначе, ако разгледеш по назад темата има една бяла женска акита в София - казва се Рокси и е дъщеря на Рафи и Арта на снимките по-горе ! Рокси е много красива бяла акита ! За съжаление момичето което и е собственичка напоследък не влиза във форума !

[untouchable_r]

Благодаря, Петя! Ще се разровя да открия Рокси.

[Петя Кръстева]

Малко история за всички любители на породата !

Акита е представител на една от най-древните породи кучета. Сведения и описания на тази благородна, мощна, и за съжаление извънредно рядка в наши дни порода идват от зората на античната история първите писмени източници датират от 7-ми век преди новата ера от древна Япония. Тогава неизвестен далекоизточен Херодот описва грамадно, могъщо и умно куче, отглеждано с огромни грижи и любов от местните владетели и използвано с неизменен успех при лов на едър дивеч, включително и за смъртоносно опасните мечки и планински тигри. Разбира се, името си тази боготворена в Япония порода получава доста по-късно, в средните векове. Наричат я на името на североизточната префектура Акита, прославила се не само със суровите си и непобедими войни-самураи, но и с прекрасните си, добре обучени и перфектно служещи на стопаните си кучета. Така Акита-ину се нареждат, наред с Фараоновата хрътка и Българското овчарско куче, сред най-древните кучешки породи на нашата планета. Още повече, през последните години при архиологически проучвания в пещери в префектура Акита са намерени скални изображения на едро куче със завита на гърба опашка, което ловува редом с хора. Рисунките са датирани отпреди 18 000 години!
Неугасващата слава и митичната си легендарност Акита-ину спечелват във времената, предшестващи Шогуната в средновековен Ниппон /Япония/. Тогава страната е била разпокъсана на отделни княжества, управлявани от самозвани царчета, които номинално се подчинявали единствено на императора, но реално не признавали ничия власт. Кървави междуособици, религиозни разпри и ужасяващи братоубийствени войни обезкървявали иначе могъщата империя. Владетелите-даймийо, безскрупулни и алчни, не подбирали средства, за да утвърдят и запазят властта си. Използвали не само армиите си от фанатични, обладани от духа Бушидо самураи, но и подлите наемници-нинджи, чиято безпардонност станала пословична. Именно тогава се прославили т.н. кучешки войни. Те били прекрасно обучени войни-самураи, безумно предани на своите князе, които изпълнявали с успех дори и най-безнадеждните мисии шпионаж в цитаделата на врага, съгледвачески походи на стотици мили от родната префектура, отвличане и премахване на неудобни за сюзерена личности. Тези древни Джеймз-Бондовци се осланяли не само на собствените си умения и таланти, но най-вече на верните си спътници кучета Акита, които не само се биели редом със стопанина си, но и го охранявали зорко по време на почивките на вражеска територия. Легендарни са подвизите на самурая Токичи-сан и неговото куче Акечи, които не само победили и унищожили ордата нинджи на непобедимия главатар Спорико, но успели да преминат невредими през цяла Япония и да спасят отвлечения син на Ода Нобунага-сама първият истински шогун на Империята на изгряващото слънце...
На два пъти тази легендарна порода е била заплашена от тотално унищожение. Първият път, когато легендарният обединител на Япония - Точиро Хийдейоши Тайко, възпят в историческите романи на Йежи Йошикава и Джеймс Клавел, решава да завоюва Корея и претърпява тежко поражение. Тогава победителите буквално пируват с телата на загиналите в битките кучета-самураи. А знаем каква е страстта на корейците към кучешките деликатеси... След този случай японският император събира оцелелите Акити в своя непристъпен дворец в Токио, провъзгласява ги за национално богатство и забранява под страх от смъртно наказание износа им зад граница. Дори нарочен принц от императорско потекло бива назначен за техен попечител и десетки благородници са се надпреварвали да получат почетното звание Пазач на Императорските Акити.
Така, възбуждайки любопитството на останалия свят, загадъчните императорски кучета били познати на американци и европейци само по рисунки и фотографии. Чак до 1945 г. Но това е друга история. Нека първо си припомним историята на Акитата Хачи-Ко може би най-покъртителната история за вярност на едно животно към своя стопанин. Мнозина са чували тази история чели са в пресата или са гледали по Анимал Планет или Дискавъри ченъл някой от чудесните филми, посветени на тази съвсем истинска приказка:
През 1923 г. се ражда едно съвсем обикновено кученце. Е, ако куче от извънредно рядката порода Акита-ину може да се нарече обикновено и императорския двор на Япония е нормално място за раждането му. Но съдбата на Хачи-Ко е съвсем необикновена!
Третия син на император Хирохито, богоподобният повелител на японците по това време, изучава право и държавно управление в престижния Токийски университет. Младият принц е така запленен от своя ментор и преподавател проф. Ейзабуро Уено, че решава да почете своя учител с наистина кралски дар императорско куче Акита. Така професорът става един от малцината простосмъртни, благословени да имат за другар такова прекрасно животно. Младото куче се привързва силно към своя стопанин и всеки ден го изпраща до малката ЖП гара в предградието на японската столица, наречено Шибуя. Умното животно само се прибира в къщи, но никога не забравя да посрещне своя стапанин в късния следобед. Така, до фаталния за проф. Ейзабуро Уено 21 май 1925 г., когато маститият учен получава сърдечен пристъп и умира на работното си място. И никога не се завръща на гара Шибуя... Но вярното животно го чака. Цели 10 години! Студ и пек, дъжд, сняг, буря, земетресение, глад, жажда нищо не може да прогони Хачи-Ко от перона, където очаква завръщането на своя стопанин. Изумени, железничарите се грижат за вярното животно, Хачи-Ко става атракция за стотиците туристи, пристигащи всеки ден, за да го видят. Проф. Кинозабуро Кобаяши, близък съратник на починалия стопанин на Хачи-Ко се опитва нееднократно да прибере кучето в своя дом, но вярното същество изминава десетки километри през задръстения трафик на Токио до своя пост - гара Шибуя. До 8 март 1935 г., когато намират Хачико мъртъв на перона, където цели 10 години неотлъчно е чакал своя приятел...
Въодушевен от подобна вярност, големият японски скулптор Теро Андо създава великолепна статуя на Хачи-Ко, която поставя на площада пред гара Шибуя. Мястото става любимо на младите японци, решили да се врекат във вечна вярност един към друг.
Но буря надвисва над Страната на Изгряващото слънце. Въвлечена от алчните имперски амбиции на своите ръководители във Втората световна война, Япония е заплашена от тотално унищожение. След Пърл Харбър идват Хирошима и Нагазаки, главнокомандващият на Въоръжените сили решава да направи със цялата страна колосално сепуко /ритуално самоубийство/. Всичко, що е метал, бива претопено, за да бъдат изковани оръжия за армията. Така и статуята на Хачи-Ко се превръща в снаряди... Но и това е недостатъчно пилотите-камикадзе се нуждаят от кожени шлемове, якета и ръкавици, а Япония вече е загубила Китай и Корея. Кожи няма. И тогава Императорът заповядва да бъдат убити всички кучета. Дори тези във собствения му дворец. Това е вторият, и този път почти фатален катаклизъм за породата Акита. Всичко в името на победата! Но победата не идва... Идва безусловната капитулация и съюзническа окупация. И спасението за древните императорски кучета. Защото назначеният за генерал-губернатор на Япония, героят от войната ген. Монтгомъри е виден кинолог и като любител на легендарната порода нарежда всички Акити, преживели касапницата, да бъдат доставени в резиденцията му. Ревностните усилия на подчинените му довеждат до успех 11 кучета от породата са натоварени на кораб и откарани в Америка. Там, след внимателна селекция, въпреки тежкия инбридинг, популацията на Акита-ину постепенно се увеличава и стабилизира. Естественият стремеж на американците за подобряване и рационализиране довеждат до незначителни промени в породната линия кучетата стават по-масивни, леко се променя горната и долната линия на животното. По този начин се формира т.н. Американска Акита. Същевременно от нищожните остатъци от популацията в Япония се възражда и оригиналната, японска линия. Тя е характерна с по-нежно телосложение и насочени напред уши. При засилените международни контакти по линия на Американските и английски кенел клубове, и най-вече при утвърждаването на Световната киноложка федерация FCI, акитите и от двете линии печелят все повече поклонници и киноложки успехи. Водят се една порода, въпреки различията помежду им. През 1999 г. японската киноложка федерация активно лобира за разделянето на линиите на две отделни породи, което през 2000г. става факт. Появяват се Акита-ину и Голямо /Велико/ японско куче, като второто дори е извадено от пета породна група на северните кучета, и е класифицирано във втора група при догообразните и молосите. Това е едно доста грешно решение, което бе ревизирано през 2006 г. Световната киноложка федерация FCI промени името на Голямото /Велико/ японско куче на Американска акита и върна породата при северните кучета.
Американската акита е уникално многофункционално куче. Може с успех да се ползва като ловна порода за улов на едър дивеч, като мощен мотор на шейни, като овчарско куче, пазач, следотърсач и незаменимо служебно куче, гледач на деца, перфектен другар и компаньон. Успехите на тази порода по изложбените рингове по света и у нас са наистина впечатляващи. Притежателите на представители на тази ве още изключително рядка порода могат да се гордеят, че имат могъщ и надежден другар, на който могат да разчитат във всяка ситуация.
Ще завърша с думите на Втория баща на породата ветеранът ген. Монтгомъри: Акитата е невероятно същество мило, обичливо и същевременно твърдо като кремък, интелигентно и вярно като никое друго куче. И ако едно добре обучено германско овчарско куче ще скочи без колебание в пропаст по заповед на стопанина си, то Акитата ще го погледне с бездънно умните си бадемови очи и ще го поведе към личния му психотерапевт...

[lilianas]

Ееех, най-накрая форумът малко живна!!! Страхотни снимки, приятели, поздравления за красивите ви и умни любимци! Петя, много благодарности за интересното четиво.
Друго интересно, което съм забелязала при нашия Хачи е как яде кокали...Господи, не ги докосва с лапи ВЪОБЩЕ... Работи само с челюстите си, като че ли ще си нацапа ръчичките...голям смях пада. Вчера го водих на ветеринар, защото въпреки че му мия зъбите, на горните големи два кучешки имаше някаква плака. Слава богу, оказа се просто налеп, не е зъбен камък, но ми дадоха едни специални таблети, които се залепят от вътрешната страна на устната (по 1 на 10-на дни) за профилактика и хигиена. Сега като се прибера от родителстка ще му измия зъбите, да видя дали ще падне, защото твърдят че трябва да падне. Таблетите са безвредни за стомаха, тъй като на кучо не мож му каза : Изплакни и плюй!
Имам видео как яде кокала, но не знам как и къде мога да го кача... Петя - ти си спец, гледах клипа на Химерка, казвай на ЛС ко да прая...
И ние сме полудели по женски, ако можем все навън ще си стоим да гоним кучетата. Но още е малък...има време...иначе още съвсем малко ни остана от зимния пух, почти олисяхме, обещавам утре да кача някоя снимка, да ни видите... Сега за съжаление рядко имам време, че нали сме седмокласници, изпити, документи...глупости...все за нещо друго се кахъря.
Поздрави на всички!!! И само така - по-честичко във форума, пък някой ако има инфо за изложба, където да се съберем - да казва...

[untouchable_r]

Lilianas,

Какви са тези таблети? Нашият плюшко днес е на системи, много ни изплаши. Явно е изял някакво насекомо у нас и е направил алергичен шок. Намерихме го безпомощен, едва дишаше. За 30 минути ми побеля косата.

Ето го душичка ми жална :(

[untouchable_r]

.

Снимка (и)

• 
• 

[Петя Кръстева]

untouchable_r, в 10 May 2011 - 05:10 PM, написа:

Lilianas,

Какви са тези таблети? Нашият плюшко днес е на системи, много ни изплаши. Явно е изял някакво насекомо у нас и е направил алергичен шок. Намерихме го безпомощен, едва дишаше. За 30 минути ми побеля косата.

Ето го душичка ми жална :(

Как е Кай ? Вече по-добре ли е ?

[Петя Кръстева]

Ето една девойка в която съм влюбена ! Казва се Azayaka !

Снимка (и)

• 

[untouchable_r]

Да Петя, Каи вече е по-добре! Стои до мен в момента и проси пилешки пържолки Юнак.
Добре, че нашият доктор е вълшебник и го познава още от входната врата какво му е!

[Петя Кръстева]

untouchable_r, в 11 May 2011 - 03:45 PM, написа:

Да Петя, Каи вече е по-добре! Стои до мен в момента и проси пилешки пържолки Юнак.
Добре, че нашият доктор е вълшебник и го познава още от входната врата какво му е!

Да, така е случили сте на доктор, защото алергичния шок не е шега работа и трябва да се реагира веднага !
Каи в двор ли го гледате ? Бях чела, че акита ину не е куче за апартамент, което според мен не е така ! Химера и Норта спят по цял ден и ме чакат да се прибера и тогава започват да щуреят Привикват с начина на живот на стопаните и ние с техния донякъде Вместо да киснем в скучния фитнес салон ние хвърчим по поляните и сме във форма!

[^Rosita^]

Петя Кръстева, в 10 May 2011 - 07:42 AM, написа:

^Rosita^ , ама те наистина са еднакви ?!?! И са като лъвчета ! Красавици !

Даааа.Много са готини.И аз се изненадах от приликата,защото забелязах,че по принцип дългокосместите се различават момежду си.

Снимка (и)

• 

[untouchable_r]

Петя, Каи го гледаме в апартамент и жилището ни не е голямо. Но с две дълги разходки на ден (понякога повече от две, разбира се, стига време да има) се оправяме. Но в дъжд, сняг или жега - разходка, сутрин и вечер. Искам да отбележа, че имаме най-кроткото куче на света. По цял ден си спи или седи върху спалнята и гледа през един прозорец към булеварда, това му е много забавно. Такова съзерцаване, може да го прави с часове... Никога не е правил бели у нас, дори, когато беше бебе. Нямаме нито една надъвкана обувка или мебел, или каквото там дъвчат кучетата като ги хванат лудите из къщи.
Моето мнение е, че не е толкова важно къде го гледаш, а колко време можеш да му отделиш на кученцето. Едно куче, което не страда от липса на внимание, е винаги кротък домашен любимец. Поне аз си мисля така, нямам претенции, че съм голяма кучкарка.
Имаме една къща на село и когато ходим там, Каи през деня стои на двора, но вечер първи си влиза вътре в къщата и се изпъва на дивана. Спи си като пич - с главата на възглавница. Да не говорим, че зимата го завивам и с одеалце.
Знам, че малко сме го разлигавили, но ние за това сме си го взели - за домашен любимец. Сутрин се гушкаме, обича да се протяга и да се прозява - поспаланко е! Иначе, като тръгне да играе навън е бяс голям.
След около година ще се местим в къща с двор и живот и здраве, обмисляме да си вземе женска акита.
Акитата е страхотен домашен любимец, освен че е и изключително вярно и безстрашно куче.

[Петя Кръстева]

untouchable_r, напълно споделям твоето мнение ! Ежедневния контакт човек - куче е уникален ! Само така може да се изгради силна връзка и само така може да се живее в хармония с домашният любимец ! Голямото ми куче Норта /дива хъска на две години/ я познавам как се чувсвта само по погледа и знам какво е правила през деня по начина по който ме посреща вечер.......Не мога да си представя, че вечер кучето ще е навън в двора и няма да е около мен, а и самите кучета искат да са около хората. Снощи например рашихме да отидем в парк "Гео Милев" с кучетата и дъщеря ми. В парка има малък ресторонт в който решихме да вечеряме навън. И двете с Химера поиграха малко с други кучета, но повечето време седяха до нас и гледаха от разтояние другите кучета. Не си мислете, че го правят заради храната ! И двете не обичат нито пържени картофи, нито кюфтета !

[untouchable_r]

Да, така е. На мен ми е много смешно някой като започне с коментари от сорта "Това куче е за двор". Така говори човек, на когото не му се занимава и такъв по-добре да не си взима куче, даже и да има двор...Аз миналата година развих алергия с асматични пристъпи към домашен прах и косми и според лекарката трябваше да махнем кучо, но....смених лекарката Тръгнах на хомеопатия, сега съм добре, чистим яко с прахосмукачката всеки ден и изобщо не ми пречи. Ако искаш едно животното и го обичаш, няма какво да те спре. То и моят случай не беше много тежък и хванах нещата на време, но все пак много хора на мое място щяха да се отърват от кученцето. Обаче аз не мога вече да си представя да го няма около мен.
А иначе Кайки бръмчи с нас почти навсякъде. Бил е даже на Чудните мостове и щеше да оповръща цялата кола :))) Обожава да се вози в кола и като види отворена врата на кола веднага се качва, без значение дали е нашата или чужда.

[Петя Кръстева]

Забелязах, че Каи също като Химера има оранжаво но върха на ушите много е красив !
Когато ги разхождам с Норта много рядко някой да разпознае породата и редовния въпрос който ми задават е - "колко голяма ще порастне ?" Като им отговоря "по-голяма от хъскито" учудването им е голямо! Каи колко килограма е ?

[untouchable_r]

Даааа, имаме някой рижав прародител. Като малък беше бял като пуканка, но с течение на времето на ушетата и на задните лапи леко изрижавя. За килограмите не знам, като ходим при доктора за инжекция утре трябва да го кача на кантара, че не сме го теглили отдавна. Над 30 ще да е, но колко точно, не съм сигурна. За 3 дни поизмършавя малко от болестта, смъкнал е някой килограм лакомника.

А, Петя, не ти ли вакат, че бялото хъски е много красиво. Мен като ме мързи да обяснявам каква порода е и казвам "бяло хъски". Като кажа акита и следват още 25 въпроса и някои път гледам да си го спестя този разговор

[untouchable_r]

А напоследък или сме известни в квартала, или вече породата не е толкова неизвестна покрай филма, но все повече хора го разпознават и казват, че това било като "Хачи".

[Петя Кръстева]

untouchable_r, в 12 May 2011 - 11:36 AM, написа:

А напоследък или сме известни в квартала, или вече породата не е толкова неизвестна покрай филма, но все повече хора го разпознават и казват, че това било като "Хачи".

Породата като цяло е непопулярна в България, въпреки, че съм имала случаи когато Химера е разпознавана веднага ! Да ви кажа честно страхувам се от популяризирането на породата, защото ние тук на Балканите сме способни на какво ли не ! Например смесването на японска и американска акита, която след това е продавана на каквато прилича........Но разчитам и на това, че акита е скъпо куче, което не всеки може да си позволи !

И за да не е само спам ето още една снимка на моята любимка порастналата вече Azayaka ! Любовта и към стопанина е изписана на муцунката и !

Снимка (и)

• 

[sin_zaek]

относно белите акити...

предполагам ги храните със специална храна за бели кучета.. иначе пооранжевяват.. също така моркови и други деликатеси допринасят за промяната на окраската.. макар и бавно...

имам опит с моя юки (макар и не акита). беше бял като го осинових.. постепенно от храната, морковките, а може би и от възрастта започна да рижавее все повече и повече.. вече не е точно юки (сняг), но пак е предимно бял.. най-оранжеви са му ушичките и гръбчето (осинових го на 2.5 години приблизително, сега е на почти 7)