desi79:  Аз първо гледах филма, ей така - отникъде, по препоръка от приятел. Много плакахме всички. Естествено, гледахме щатския, после (след като вече имах Хачи) си направих труда да сваля и Японския оригинал. Там, на едно-единствено място се загатва за нрава на животното (където се прибира от плажа на гарата и е с разкъсан нагръдник, преди това има озвучаване от кучешки лай и вой с абсолютно акцентиране на кучешка битка). После, като теб, влязох да получа информация, и установих че по Международната класификация тази порода е тип "придружител"  

  Ех, викам си...това е МОЕТО куче!!!  

  Толкова вярно, толкова мило, че и придружител като лабрадора и голдън-ретривъра.  И хайдеее - юруш на маслините.... 

 И тъй като детето искаше "голямо" куче (каза ми, че ако взема УестХайленд Уайт Териер, аз ще си го гледам) веднага се грабнах и намерих животно. Мдааа....това с какво е кръстосвана породата през годините, в случая няма абсолютно никакво значение, защото тази порода е оформена още в средата на 20 век във вида, в който е в момента. Не е нормално в класификатора и стандарта на Международната Киноложка организация В МОМЕНТА, това животно да се определя като "придружител". 
Кучетата определено СА АГРЕСИВНИ към други животни, определено са АГРЕСИВНИ и към чужди хора. Изключително доминантни, 
пазачи, както на дома, така и на семейството. Това са те. А иначе - спокойни, даже в дадени моменти мудни, изключително умни и изключително големи инати!!! Това е моето мнение, не само от моето съкровище, но и от брат му, както и от други източници... 

  Много е важно каква ръка води акитата. Тя трябва да е стабилна, спокойна и показваща му мястото ръка! Но е изключително важно с постоянство да му се покаже къде му е мястото в семейството и кой е водачът на глутницата. Ако кучето не го възприеме...няма тренировки, няма чудеса, не очаквайте нещо вълшебно! Той/тя ще си бъде водачът и нищо не е в състояние да го/я пречупи!
Васко, това с вдигането на храната е факт. И не забравяй, че на тези жеги самите животни си показват колко са гладни. То на нас не ни се яде, а на тях с тая безумна двойна козина - съвсем...  
 
 
Това е от мен засега. Поздрави от нас, морим се в жегата, защото вече сме си в София. Ето и няколко от последните ни снимки.