Здравейте приятели!
Нищо чудно, че вашите акити са ваши "кламери". Това е присъщо за породата. Адски много се социализират с най-близкия техен характер от семейството. И човекът, от когото имат необходимост като психика.
Питайте ме какво ми е,като го извеждам сутрин, давам му да яде, а в същото време той показва най-голяма обич към друг член от семейството...

Мдаа, ама аз съм нервна, син ми е нервен, и само тате остава най-спокойния, най-близкия, най-уравновесения, най-непритеснения. Акитата го усеща от раз. На нея няма нужда да й обясняваш, да й се умилкваш и да ближеш рани. Това е куче с достойнство, което си е избрало човека, който го радва най-много.
Относно гранулите: Големината указва и големината на кучетата, това съм установила. Повръщането, както казах, може да се преодолее с ДИАДОГ хапчета. Но най-важното е бебчо да не се прехранва, и да му се избере подходящата и вкусна за него храна. С годините тези фактори се изменят, така че - ВЪОБЩЕ НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ!!! В никой момент кучето ви няма да спре да яде...защото инстиктът при него е доста по-силен от при нас!
Ако стомахчето му куца: Варено бяло пилешко месо с ориз, без никакви подправки. Лекарствено средство за спешни ситуации: Диадог, както казах. Аз бях същата, с изключителни притеснения и нерви. След известно време установих, че само се хабя излишно, оти, щото, понеже, кучето си е куче...

И са ни лепили, и са ни шили, и какво ли не сме претърпяли...и пак ни е страх от гърмежи...и колкото сме големи, толкоз сме страхливи и агресивни вследствие на страха...
Липсва ми Байо, да видя неговия сладурчо, дет толкоз прилича на моя...отвсякъде...
Целувам ви и ви пожелавам весело изкарване на празниците! И двата - пък който както иска да ги празнува!