Лили, спри да гониш хората с акити от форума.

В момента, според правилата на форума не
бан, а доживотно запрещение трябва да получиш, ама като няма админ - ще си пишеш ферман след ферман докато не видим бялата лястовица.
По повод безумните спорове и обиди, които се подмятат тук...
Мога да изкажа едно лично впечатление и мисъл, които отскоро обмислям, поради факта че започнах лично да говоря с чужденци, които не са собственици на кучета от V група на FCI (за Лили пояснение - това са примитивни породи и шпицове) на тема развъждане и искам да ви кажа, че ние от V група глобално сме си примитивни, за да не кажа друга дума. Включително моите доскорошни разбирания за развъждане се промениха доста и започнах да обръщам внимание на съвсем други неща.
А специално развъждането на Акита Ину е такова безумие и меле за мен, че човек трябва в близките поне 20 години от своето развъждане да не се хвали без значение от къде внася и какво прави. Акитата е все още млада порода в Европа, предвид факта че не са минали и много години от разделянето между двете породи и те първа предстоят изненади в частност за двете породи, които почти винаги са лоши. Със заболявания като SA и VKH трябва да сте крайно внимателни например - както японските, така и американските, а то по принцип се среща и при северните като цяло. Тази Кенши, за която Петя е писала, има в родословието си кучета, които ги има във всички сръбски кучета, които тази година имаха/ще имат бебета - Казуми, Кирей, Бени, Акита... Как ще постъпите ако ваши бебета се разболеят? Обръщам се към всички. Акита няма да има повече бебета и е заплодена със съвсем друга линия. Бени също е заплодена с куче, което по спомен не ги има тези кучета, а и тя самата мисля че само бащата на Такахиро Мори имаше в родословието си. Остават Казуми и Кирей, които даже повторено кучило ще си имат. От едната страна на родословието на Кенши е Такахиро Мори - а него или баща му ги има във всяко сръбско родословие в България (или поне 90%). От другата страна е Aisha White Sox, която е сестра на майката на Кирей (според дата базата) и май беше баба или прабаба на Акита.
И като изключим това някои има ли представа какво се прави срещу това заболяване в глобален мащаб? Защото не знам дали знаете, но в 21ви век вече има милиони генетични тестове и определянето на това как се предава SA няма да е непосилна задача, но може да се окаже трудна. В момента за акита са на разположение единствено стандартните тестове за всички породи - цвят и дължина на косъма (тоест на какви цветове и дължини на косъма е носител според гените) , породност и определяне на родители. Имате ли идея дали някоя лаборатория е започнала проучване как се наследява гена за SA дали събират проби от кучета - болни, вероятно носители и чисти? Това е доста важно според мен да се разбере и да следите тази информация, особено в случаи като този. Защото носите пълна отговорност за това, което произвеждате. И ако случайно, да не дава Господ, се получи проблем сте задължени да окажете всяка възможна помощ и да се запознаете с всякаква налична информация която в момента е възможна. Защото един албум със снимки на заболели кучета е крайно недостатъчен и в днешно време не разрешава никакви проблеми. И трябва да споделя, че тези тестове не са непосилна задача и за нас, особено за хора които внасят скъпи кучета на поразия. Ако се пратят повече проби наведнъж не се плаща и 10 пъти път...
Не казвам, че ауткросинга в този случай е сигурна гаранция за хубаво и здраво кучило, тъй като никой не може да е сигурен къде ще удари подобно заболяване и кога, но е поне един начин да имаш някакво минимално спокойствие.
За още инфо мога да копирам един линк и само на бързо ще напиша за какво става въпрос, че много се отнесох.
VKH проучвания
Преди известно време Линда Рот е започнала такова изследване, за да определи ДНК маркера, от който идва това заболяване. Събрали са около 1000 проби, но поради изчерпване на ресурсите за това проучване, проекта е замразен . Въпреки това, те са открили доста информация, но се нуждаят от още и още проби, тъй като всеки ден се раждат нови акити и тяхното ДНК също е от значение.
Американския клуб за акита също събира проби.
В общи линии се предполага, че е рецесивно.
Тоест както когато обяснявах за козината с онази табличка:
- Ако двамата родители са носители ще се родят 25% чисти, 25% болни и 50% носители.
- Ако единият е носител, а другият чист ще има отново процент чисти и процент носители, без болни.
- Ако единият е болен, а другият чист - всички ще са носители.
- Ако единият родител е болен, а другият носител - ще има или болни или носители.
Като пак ще повторя, че това е логичния начин за наследяване и най-елементарно за обясняване, а живия организъм съвсем не е прост и върху него влияят много и различни фактори, които могат да предизвикат различни здравословни състояние и да отключат различни гени.
И в общи линии това е, което мога да споделя и да се обърна с най-добри пожелания към всички, които искат да развъждат тази така особена порода. Бъдете внимателни и не се изхвърляйте в изказванията си, защото не сте застраховани - нито за болни кучета, нито за неправилни от гледна точка на екстериор. Кучка, която по никакъв начин не блести с екстериор, може да даде много добри бебета и това да не е заслуга на бащата (лични наблюдения). Същото съм виждала и в обратния вариант - прекрасна женска, прекрасен мъжки с крайно посредствени бебета. Не всяка кучка е развъдна и не всеки хубав мъжки дава добри поколения. Женската можеш много бързо да я определиш, мъжкия малко по-трудно, но в общи линии бързо се разбира. А когато има генетичен проблем, то почти винаги той идва от двете страни. Не можете да обвините само единият или само другият родител и трябва да обмисляте добре.
В случая с Антон, мъжкият който си избра е мъжки, който без значение на каква женска е пуснат дава поне 2-3 хубави бебета в кучило. И тук няма значение, че е внос от Япония, а че е добър производител, базирайки се на много кучила в цяла Европа с женски от най-различни линии.
А що се касае до женската му - където и да беше отишла по близките географски ширини щеше да вземе минимума оценки, които са необходими. Ако щеше и да мине на експертни, щеше да мине при същите съдии, при които и Казуми е взела оценките си и пак щеше да е допусната в разплод. Клубът определя минимума, оттам насетне човека преценява и определя кое и как ще се запложда. А до преди година и този минимум в развъдния правилник беше жестоко оспорван.