Вчера с Ангелчето се отправихме към Ромча с пълна кола, благодарение на Butci

и Мартина

.
Тъй като и от двете ни беше предоставено на нас решението по отношение на разпределянето на дарената храна, а пък аз съм зодия Везни и никога не мога да взема решение твърдо в полза само на един, минахме през всичките ни горещи точки:
Мартина, кучетата на Мария - Мая обещаха, че няма да им се напукат петите от Роял Канина
Butci , въпреки, че сивият грамадан не пожела да застане пред обектива, след като му освободихме пространството, и той е уважил сериозно вкусната манджа:
От там продължихме към единия ни сериозен проблем, до който все не мога да стигна да отворя нова тема. Проблемът не знам защо сме го кръстили Зоя, тъй като проблемът не е жената, просто тя прави каквото е по силите и горските животни да не умират от глад и една част от тях се хранят при нея - около 20-ина котки и 4 кучета. Момичета, Зоя и животните в нейния район много, много Ви благодарят, че известно време, няма да са на попара /която нали не мислите, че се включва сирене/:

Butci

Мартина
И тръгнахме по гората, за където запазихме многото по-малки пакети храна за кучета, осигурена от Мартина и голяма част от сухата храна за котки, осигурена от Butci. Кучетата бяха разпръснати и изплашени повече от последния път, в който ходихме, явно не сме ние единствената причина да са уплашени:
Тръгвайки към котките, засякохме по пътеката да се катери лудата баба Мария, което наложи бързо оттегляне от нас, тъй като целта ни беше и хващане на две котки за кастрации, което беше немислимо в нейно присъствие и се върнахме след малко повече от час, при което заварихме само 4-5 котки, от най - страхливите, очевидно другите бяха се нахранили със солети и храна за кучета, която успяват по някакъв начин да взимат от един от софийските приюти и бяха забягнали по гората:
Насипахме малко храна и оставихме на сухо и в двете къщи, където са ги позиционирали. Междувременно Зоя е успяла да разбере къде са затворени друга част от котките, които издирваме от известно време. За съжаление нито едно от по-социалните котета не видяхме и се върнахме с празни клетки.
Тъй като тази седмица имам търчане по клиники в София, кастриране на майката, която свалихме с нас и пр. ежедневни щуротии, разчитам много на местните да ги хранят колкото им е във възможностите, лошото е, че хич не може да се разчита на тях. А през уикенда организираме пак кастрационна акция вече на майките, които ни "зарадваха" с толкова много бебета и храненето ще ни е проблем. Дано местните ни изненадат! Имат оставена храна от по-рано, сега не оставих, тъй като не останах с впечатление, че признават гранулите за храна и имам съмнения кои и как изобщо са хранени. Така, че благодарение на Мартина и Butci имаме храна още поне за едно качване за животните в гората. В момента най - спешна там е Мария - Мая, тъй като храната за кучета ще и стигне за 5-6 до 7-8 дни в зависимост от количеството ориз, което слага към консервите.