Действително всичко е въпрос на вкус и избор. И до голяма степен на навика да виждаш дадена порода с даден "вид". Да не забравяме, че едно време са купирали и ушите на далматинците... отдавна, но е факт.
Ето ви порода, на която не сте толкова "свикнали".
1. Бриар - с уши и без уши (Анджи и Ейнджъл Шаги Каситерит)

Кое е по-симпатично?

Може би това?
Или пък това?
Сериозно казано, радетел съм на анти-купирането (на уши специално) от безкрайно много години. Бях една от първите във Варна, която поведе по улиците догове с уши и все още съм доволна от избора си...
Факт е обаче, че всичките ми кучила кавказчета са били с купирани още в първия ден след раждането уши и за този си избор също не съм съжалявала.
Виж, опашките са друго нещо. Отне ми много време да свикна с трагичната гледка "роти с опашка" и все още лея горчиви сълзи за най-прелестната... черта във външния им вид: способността да въртят бясно чуканчето с все цялото си дупе. Нещо, което е непостижимо с дългата опашка. Същото се отнася за боксери, добермани... за мен това от най-ранните ми години е било едва ли не същината на чара на тези породи.
Много ме радва и фактът, че днес черната териерка Вовка е с "фабрично" отрязана опашка и също е способна диво да я фъца-врътка w) - прелестно упражнение, което дългата опашка не може да изпълни... И ми е много жал, че например нейното потомство (да е жива и здрава!) също няма да го умее това фъцапашкане...
НО и това е въпрос на привикване. След няколко години, когато гледката на безопашат боксер, рот или доберман ще е изключителна рядкост, кой ще се замисля?