Ами точно това имам предвид, дог. Защо стандартите на овчарски породи от различни географски региони се различават по този важен въпрос, след като това се счита за жизненоважна необходимост при пазачите на стада. Необходимост ли е или някаква екстериорна традиция?
Мога да обесня само това, което зная аз за породата.
Най старата намерена статуетка на куче е от глина и е на азиат, на възраст няколко хиляди години. На нея кучето е с купирани уши - имам снимка на статуетката у дома, тук на работа ми е ограничен нета и не мога да я намеря, но ако я има някой - може да я добави.
Средна Азия е един огромен регион, в който овцевъдството е било основен поминък. Там, където има овце, има и вълци и това е било най силното животно на степите - не случайно дори вълка е бил тотемния знак на Чингис хан, както и на прабългарските родове. Вълци, ловуващи на големи глутници. Срещу тях са се притовопоставяли само няколко кучета - в суровия живот са оцелявали само няколко, многобройните стада овце - хиляди глави, са били охранявани от малък на брой кучета, които твърде често са излизали сами срещу вълците - едното пази от едната страна на стадото, другите са от другата страна, която при такива стада е на огромно разстояние и докато чуят и дойдат, схватката вече е приключила. Войни, сурови като хората - това били кучетата им, едно излизало на глутница вълци, инстинктивно насочвайки се към водача и поемайки схватката с него, докато другите вълци са му висяли отстрани.
Но това е едната страна на въпроса, която е засегната. Другата е чист развъден процес. Есента стадата са се събирали в аулите, пашата е приключила, стадата се подготвят за зимуване. Това връщане от степите съвпада и с разгонването на женските кучета - мисля, че това не е случайно, майката природа си знае работата. Проблема е, че мъжките кучета започват да се бият помежду си за женските. За да решат този въпрос, древните хора постъпили така, както постъпвали с себе си - ако двама младежи искали едно момиче за жена, са организирали състезания. Постъпили по същия начин и с кучетата - пускали мъжките кучета да се бият помежду си. Забележете - никота, никога до смърт, винаги до подчинение. Първичния човек не е можел и да си помисли да се раздели с най верния си страж, този, който дава живота си за опазването на имуществото му и стадата му. Най силното мъжко куче е било на особена почит, стопанина му получавал подаръци, а самото куче - правото да заплоди кучките, считало се е за особена чест да заплодиш на такъв безстрашен боец, който не би участвал в тази надпревара, ако не е бил работно куче и е нямал среща с вълци - тогава понятието "домашен любимец", "компаньон" не са били познати - ако работи, живее, ако не - умира.
Малките е трябвало на няколко месеца да тръгнат с стадата, на ранна пролет. Раждат се три, четири, пет - майката няма кърма да ги кърми, овчаря избира едно до две - най едрите или най доминантните, реже им ушите - те вече са подчинени, те служат, те са готови за битка. Останалите - умират, за да може майката да кърми едното или двете останавени живи. Съвсем на няколко месеца тези кученца тръгват с стадото и като най малки, разбира се - изостават. Глутниците атакуват първо тях, те се движат най отзад, но те са готови на няколко месеца - ако оцелеят до година, ще участват в битката за правото да оставят потомство, ако не - умират с чест, вдигат шум, задържат вълците, докато дойдат другите кучета.
Имената на кучетата, печелили такива турнири са ставали легенда, техните поколения са ставали легенда. За това и до днес, за да отдаваме почит на последните кучешки войни, ушите им се купират, за да се знае и помни - те са подчинени, те служат, те ще умрат, но няма да отстъпят. И породата ще я има, докато ги има живи наследниците на тези кучета. Изчезнат ли те, породата няма да бъде вече същата, няма да го има онзи поглед на азиата, който може да те разтърси както с топлотата си, така и с строгостта си, поглед, който може да спре вълк или лош човек - той е готов винаги, от малък, да бъде това, което са били дедите му - да бъде последната преграда, свещенния страж.