Трудно решение със старо куче
#62
Публикувано: 13 April 2013 - 02:45 PM
Язък за животното!
Върви си търси внимание някъде другаде!
#63
Публикувано: 13 April 2013 - 02:48 PM
С тези проблеми най -доброто за куч е да живее на двор естествено имайки всички удобства.
За въшкарниците по-добре да го игнорирам.....

Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен без твоето съгласие.
Елинор Рузвелт
#64
Публикувано: 13 April 2013 - 03:09 PM
dgb, в 13 April 2013 - 12:33 PM, написа:
Не ми се били давали пари за подготовката. Наистина ли някой болен мозък тук си мисли, че ще пестя пари за някаква си ваксина и чип при положение, че има кой да го вземе. ShiBumi_GirL, не ми излизай с тия номера за да ми се правиш на голяма светица и благодетел. Ясно ти беше от самото начало, че кучето няма да дойде при теб и сега се опитваш да печелиш точки в очите на наивници.
Още от самото начало казах, че не искам да го давам в приют защото така се мъчи. Ако исках да се отърва по лесния начин досега да съм го дал хиляди пъти. Зная че много от вас за собствено успокоение са способни да продължават нечия агония с години. Е аз няма да го дам да се мъчи на открито заедно с някакви въшкарници от улицата. Затова и не съм го оставил в приют. Няма и да го пратя да се друса и в някой бус до Англия, затворен в клетка.
Тази арогантност в тона Ви е повече от неуместна! Ако на хората тук не им пукаше за кучето, повтарям и дебело подчертавам за кучето, не за Вас, предполагам щяхте да прочетете много неща за себе си, които, дори и да минат добрия тон, биха били адски на място! Вашето нахалство наистина премина много граници! А и ShiBumi_GirL е от достатъчно дълго време във форума, за да няма нужда тепърва да печели точки пред когото и да е!
И да, болни мозъци сме, но поне сме достатъчно човечни и отговорни да си носим отговорността, произлизаща от вземането на куче - гледаме си ги и не се опитваме да ги умъртвим или сбутаме на някой друг, когато стане трудно ... Дай Боже всекиму такова мозъчно заболяване, защото то говори за ЧОВЕЧНОСТ у хората...
Надявам се да се намери най-доброто решение за кучето, защото то, горкото, не е попаднало на човек ...
#65
Публикувано: 13 April 2013 - 04:11 PM
Плюйте на воля, сякаш заради агресията на някой фанатизиран кучкар ще тръгна още днес да си убивам кучето.
#67
Публикувано: 13 April 2013 - 05:39 PM
Съжалявам ако аз съм от грешната страна!
Съжалявам и че има толкова хора,които са на отсрещната.........
#68
Публикувано: 14 April 2013 - 12:01 PM
А , и още един съвет от мен - никога повече не си вземай да гледаш куче !
#69
Публикувано: 14 April 2013 - 01:16 PM
#70
Публикувано: 14 April 2013 - 01:34 PM
Най-лошото в случая е че историята е абсолютно истинска - дори да не е конкретно на този автор, но като цяло е истинска.... И не е единствена. Просто на човека му трябва някакво извинение пред себе си най-вече, макар че вътрешно усеща че не постъпва редно спрямо животното, за това първо обяснява, после се оплаква, а после идва фазата на отрицанието и изпада в гняв срещу тези които не го подкрепят и го обвиняват в безотговорност, като им закача етикети - лицемери, ментално увредени и т.н.
По-лесно е да обвиниш отсрещната страна, защото иначе излиза че ти самият си морален изрод.
Знам за случаи, когато хората евтанизират 2-годишни ЗДРАВИ животни след ухапване. Първо ги разглезват и ги качват на главите си, после като се стигне до ухапване вместо да работят с животното - водят го за смъртоносна инжекция. И на втория ден след евтаназия на предното си куче идват да се оплакват колко им е трудно и как тежко го преживяват в търсене на следващото кутре.
Безотговорност, мързел, инфантилност - това масово се среща сред така наречените стопани.
И за съжаление това е реалноста, това са истински случки.

Чау - кучето, близнало небето...
#75
Публикувано: 15 April 2013 - 10:36 PM
Blackle, в 12 April 2013 - 04:11 PM, написа:
Преди 2 месеца почина 17 годишното ми куче. Година и половина по-рано му се появи тумор на ануса. Не го оперирахме, защото всички казваха, че няма да издържи операцията (но като се върна назад смятам, че трябваше да поемем риска). Последната година той беше едно изкуфяло старче, което едвам се носеше, нямаше зъби и се изпускаше навсякъде. Но той имаше воля за живот - по време на хранене той подмладяваше с 10 години и пак беше толкова жизнен и щастлив. По това време се влоши и всички вкъщи само ходеха и подсмърчаха, защото краят беше близо. Тогава се съветвах с един приятел ветеринар и той ми каза - вземи малко куче, то ще му помогне да си отиде по-лесно. Взех една малка пекинезка, която щом го видя се залепи за него. Тя го дигаше, подканяше го за игра и по този начин го раздвижваше. Той бързо се оцефери и станаха голяма комбина. Като помня как излизат двамата и припкат един до друг. Убедена съм в това, че малката му даде втори живот. Той живя една година повече, защото направихме всичко възможно за да го задържим.
Последният месец вече спря да излиза, защото го боляха краката. Няма да споменавам колко много средства сме пръснали за разни мазила за този тумор, да не казвам, че дори съм ходила при билкар и му варях чай и го мажех с какви ли не работи, но не се отказах. Тумора не му пречеше да се изхожда и не го болеше, но миришеше ужасно, а също така си вършеше работата вкъщи, което значеше, че се чистеше през целия ден. Чак когато си отиде осъзнах колко всъщност цапаше.
И въпреки всички трудности, всички гадости, които сме изживели и изчистили не се отказахме до последния ден. Всъщност той беше зле само ден и половина (вече не можеше да става и го вдигах за да се изпикае) и когато момента настъпи всички бяхме до него и си спомняхме за всички щастливи години прекарани с него и за това, че му осигурихме достойни старини, а не го изхвърлихме, както искаш да направиш ти - и не, не ми казвай, че не искаш.
Сега както казах имам малка пекинезка, която обичам повече от всичко, но не минава и един ден , в който да не се сетя, за онази беззъба уста, която трепери от кеф, че ще яде.
Мисълта ми беше, че моето куче не се мъчеше, както и твоето и дори за миг не се замислих, че ще го изоставя, когато най-много има нужда. Седни и помисли за годините, които сте прекарали заедно и ако тези години не значат нищо за теб, то тогава трябваше отдавна да си го дал на някой, който ще го оцени.
Браво!