[adreeen]

Здравейте, имам хъски на 2 г. Той е много своенравен и от уважение към тази му черта май изпуснахме нещата съвсем. Проблемите с него са доста - не отговаря когато го викаме, не можем да го разхождаме без повод или да го пуснем извън двора и да разчитаме, че ще се върне. Навън скача върху хората понякога не съвсем дружелюбно. Живеем в къща и той е пуснат почти постоянно, но си има колиба със заграждение, което е доста широко и понякога искаме да го приберем там.Никога не е връзван. Напоследък стана невъзможно да го прибираме и един от последните пъти ухапа член на семейството, който се опита да го съпроводи до неговата колиба. Не знам как да постъпя, моля ви за съвет!

[desidi]

Опитен треньор Ви трябва ! Успех !

[isi_ar4i]

еми , как - намираш в нета информация за възпитание на малко куче и го прилагаш на твоето с мнг постоянство и упоритост. Примиряваш се, че може и да не го пускаш навън без повод и се държиш мнг строго с него, но без бой. Освен това имаш предимство, че живее в двор и има все пак къде да тича. Кастрация, задължително!!!!!!
Щом аз успях да укротя маламут на 3 години, силно доминантен и ти ще успееш, но само ако си мнг инат и мнг чела. Резултата при нас дойде чак след 6-тия месец, но като вземеш предвид факта, че го прибрахме от улицата и трбваше да го обучавам и да градя доверие, можеш да си обесниш бавния резултат. Освен това за изчистване на оргазима от тестостерона след кастрацията са необходими няколко месеца.

Истината е, че кучето ти може да се промени, но всичко зависи от теб!!!!!!!!

[jeepsa]

isi_ar4i, в 20 April 2013 - 10:03 AM, написа:

еми , как - намираш в нета информация за възпитание на малко куче и го прилагаш на твоето с мнг постоянство и упоритост. Примиряваш се, че може и да не го пускаш навън без повод и се държиш мнг строго с него, но без бой. Освен това имаш предимство, че живее в двор и има все пак къде да тича. Кастрация, задължително!!!!!!
Щом аз успях да укротя маламут на 3 години, силно доминантен и ти ще успееш, но само ако си мнг инат и мнг чела. Резултата при нас дойде чак след 6-тия месец, но като вземеш предвид факта, че го прибрахме от улицата и трбваше да го обучавам и да градя доверие, можеш да си обесниш бавния резултат. Освен това за изчистване на оргазима от тестостерона след кастрацията са необходими няколко месеца.

Истината е, че кучето ти може да се промени, но всичко зависи от теб!!!!!!!!

Ето заради такъв отговор форума все повече не предизвиква интерес....

Не мога да си представя как може някой изобщо да каже на непознат, с този груб и дори вулгарен тон, той да си кастрира кучето.

Поне попитайте горкият човечец, който надали би отговорил повече, кучето само от него ли е гледано, как е гледано тогава му давайте подобни оказания. а предният коментар с

Цитат

Опитен треньор Ви трябва ! Успех !

... Уаууууууууууу, уау, уау, ялллллллллллллл... Ти си гениалността на човешкото мислене, невероятният Сократ ходил нявгаш из нашите земи.

Един съвет от мен, аз мислех също да питам тук, но както се разбира явно съм се отказал, аз имах Дого, дълга история но го гледах от първият до четвъртият месец, изключително добро куче, с невероятен дух за самоотбрана, за отбрана на собственика, компаньон и какво ли още не щеш, във едно клипче на анимал планет за него се казваше "Ultimate dog machine that human is created", наистина е брутално умно, брутално здраво, брутално красиво, макар и аз да не харесвам късокосмести. За справка то е на аватара ми, та Рондо се справяше изключително добре с дълги преходи с ментална тренировка, както и да е не това е важното, взеха ми го и сега един приятел имаше Голдън но реши че не му трябва и аз го осинових, много умно куче, санитаризирано, изпълнява команди но много трудно ходи на повод, страхуваше се само от някой членове на семейството не от всички, това говори за не много добро отношение в другото семейство и то от страна на тази възрастова група членове.

Голдъна в момента в който го пуснеш от повода пощурява не иска да бъде хванат и прочее, нормално е кучето никога не е пускано, но на мен само това ми е единственият проблем, че ме влачи. При теб проблемите са доста сериозни и професионална помощ не би ти била излишна.

Но все пак аз питам: кучето вие ли сте го гледали тези 2 години, ако не е така, кучето скоро ще промени нрава си като гледа от вас, хубаво е да му давате свобода като за начало и да прочетете някой неща за поведението на стопанина пред кучето, има тук, основната информация която имам е тук писана не от хора които кастрират всичко де що има, и после казват "аз го обучих"(Не ти, топките му ти позволиха то да бъде обучено от ТЕБ). Но ако сте го гледали вие, Аз имам този въпрос: Вие какво правихте 2 години, че това куче така да се държи?

Това е от мен, потърси из форума днес четох една добра тема на тази страница и имаше интересен сайт постнат, ако не стига ти да се оправиш, обърни се към треньор, за начало за съвет за поведението и в последствие към обучение, ако искате да го обучите.

Аз съм до тук, не мога да дам реално практически съвети, пък камо ли кастрация... защото тепърва набирам опит с голямо куче. И аз те умолявам от името на кучето НЕ ГО КАСТРИРАЙ.

[ShiBumi_GirL]

А ти кво каза с твоя пост,освен че приповтори останалите?
Особено за кастрация мъжете са ми любими-обаче обосновано не може да обясни що да не го кастрира.
Хайде обори ме,но аргументирано.
Въпреки,че нямам желание за дубликат на темата ''За и против кастрацията''-вече си имаме такава .

Цитат

Цитат
Опитен треньор Ви трябва ! Успех !
... Уаууууууууууу, уау, уау, ялллллллллллллл... Ти си гениалността на човешкото мислене, невероятният Сократ ходил нявгаш из нашите земи.

Цитат

При теб проблемите са доста сериозни и професионална помощ не би ти била излишна.
обърни се към треньор, за начало за съвет за поведението и в последствие към обучение

[starrkopf]

ShiBumi_GirL, в 30 April 2013 - 07:11 PM, написа:

А ти кво каза с твоя пост,освен че приповтори останалите?
Особено за кастрация мъжете са ми любими-обаче обосновано не може да обясни що да не го кастрира.
Хайде обори ме,но аргументирано.
Въпреки,че нямам желание за дубликат на темата ''За и против кастрацията''-вече си имаме такава .

Най-лесно е да се припише определено поведение на кучето,за което виновен е стопанина и аргумента за кастрирането да се свърже с хипер активност (в т.ч. "агресия" или свръх сексуалност).Практиката показва,че дори кастрирано,едно куче не променя коренно поведението си,без помощ...
И въобще преди да се пристъпи към този необратим акт,по-добре то (кучето) да се види от специалист (това всеки да го разбира както му е изгодно) и чак тогава да се решава.
Знаете,че без ясна представа за истинските причини,никой не е в състояние да съветва,но от опит мога да кажа - голяма част от проблемите са заради стреса....,а той е многолик.

[ShiBumi_GirL]

Старкоф знаеш,че те уважавам,но не може така категорично да се твърди ''зА НИЩО НА СВЕТА НЕ ГО КАСТРИРАЙ''
Защо кучето се държи така,ами защото му се позволява и не му се показва,че това не е допустимо.
Доказано е че кастрацията намалява нивото на тестостерона с времето...но не е панацея.
Ако кучето няма да се развъжда не е зле да се кастрира.Случаите на рак на тестисите също не са малък %.

[starrkopf]

Надали от нашия „диалог” стопанката ще извлече някаква полза...
Но да се върна на кастрацията (ако тя в случая би могла да помогне) :
знаете (както писах вече),че във форумите правото на мнение е свободно и нерядко написаното е отражение на изкривена представа или стари схващания,които пречат на отношенията с кучето.
Да,мило им е на хората да лишат кучето си от неговата мъжественост,свързвайки я подсъзнателно със себе си,както им е и „вътрешно”,че то така не би могло да плоди... Но плоденето е свързано с отговорности – и към кучетата и към обществото.
Нивото на тестостерона би могло да свърши работа ако кучето се отглежда при нормални условия,т.е. то не се подлага на стресови ситуации като изолация,непредсказуемост (от тук са някои проблеми) на стопанина,прекомерни физически натоварвания,грубо отношение .
В природата да не би да изобилства с постоянни битки между мъжките представители – тези отношения се наблюдават единствено през брачния период,но тъй като в съвременното общество целогодишно може да се срещнат разгонени кучки,мъжките са „винаги готов...”,поддържайки високо ниво на тестостерон,а оттам и готовност за агресия към „опонентите”...

[valnata]

Цитат

Особено за кастрация мъжете са ми любими-обаче обосновано не може да обясни що да не го кастрира.
Хайде обори ме,но аргументирано.

Може. Има риск кучето да започне да пълнее и да си остане цял живот на храна за "кастрати"... Има и др. рискове, но да не ги изброяваме тук. Никой, ама никой не може да ти гарантира, че след кастрацията кучето няма да попадне в онзи 0,001%(това според феновете на кастрациите) кучета, които започват да пълнеят. И ще ти дам пример с моето куче. В момента яде храна с много ниско съдържание на мазнини(лечебна е, знаеш), затова е във форма.

Виж не е нужно кастрацията да се натрапва така агресивно, защото отблъсквате хората. Кое му е задължителното... Няма да изчезнат бездомните кучета ако човека си скопи кучето.. Доколкото знам и твоя ротвайлер не е кастриран, но не е и ставал татко, нали. Не е задължително НЕкастрирано куче да ражда или да плоди женски.. Всичко зависи от собственика, не от кучето. Ако той не желае малки и е отговорен кучето ще си ходи девствено до края на дните си.

[ShiBumi_GirL]

Вълна в случая не аз апелирам на видиш ли кастрирай си кучето и всичко ще цъфне и ще върже.
Просто ме подразни агресивното и категорично ''не го кастрирай за нищо''.
Моя ротвайлер щеще да е с клъцнати топки ако зависеше от мен.Въпреки,че е част от семейството ми той си има стопанин,който мисли по ето този начин:

Цитат

мило им е на хората да лишат кучето си от неговата мъжественост,свързвайки я подсъзнателно със себе си,както им е и „вътрешно”,че то така не би могло да плоди... Но плоденето е свързано с отговорности – и към кучетата и към обществото.

Поздрави
ПС:Ние вече не сме на лечебна храна,а на нормална и куч се чувства добре

Цитат

Доколкото знам и твоя ротвайлер не е кастриран, но не е и ставал татко, нали. Не е задължително НЕкастрирано куче да ражда или да плоди женски.. Всичко зависи от собственика, не от кучето. Ако той не желае малки и е отговорен кучето ще си ходи девствено до края на дните си.

Като цяло съм съгласна с това на почти 100%.
Въпреки всичко остава възможност за бягство от двора(а хъски могат да бъдат изключително изобретателни в това),кражба,загуба,които дават възможност за пръкване на нови кученца.
Разбира се ще кажеш какви са шансовете-малки,но ги има.
Кастрацията трябва да е обмислен и информиран избор.

[Iily]

adreeen, в 19 April 2013 - 03:27 PM, написа:

Здравейте, имам хъски на 2 г. Той е много своенравен и от уважение към тази му черта май изпуснахме нещата съвсем. Проблемите с него са доста - не отговаря когато го викаме, не можем да го разхождаме без повод или да го пуснем извън двора и да разчитаме, че ще се върне. Навън скача върху хората понякога не съвсем дружелюбно. Живеем в къща и той е пуснат почти постоянно, но си има колиба със заграждение, което е доста широко и понякога искаме да го приберем там.Никога не е връзван. Напоследък стана невъзможно да го прибираме и един от последните пъти ухапа член на семейството, който се опита да го съпроводи до неговата колиба. Не знам как да постъпя, моля ви за съвет!

Здравейте,

От прочетеното, по мое лично мнение кучето Ви има повече енергия отколкото изразходва. Как е на повод? Разходка с повод (каране на колело с повод), гонене на топка в двора са неща които трябва да са ежедневие според мен. Пробвайте да го 'изморите' преди да го вкарвате в ограждението, т.е ако знаете че ще Ви идват гости с малки деца и кучето ще трябва да се затвори излезте до потичате с него или каквото обичате да правите. Съветът ми е да използвате заграждението, само когато наистина е необходимо и никога като 'наказание'.

Аз в момента се опитвам да науча нашето ново куче (3+г) да идва надежно, когато я викаме. Моята тактика е винаги когато дойте да си е заслужавало и ако сме на вън да я пусна пак да си души или каквото си прави, т.е това че е дошла не означава край на партито. В двора играем с двама човека, но гледам да не прекаляваме, всеки да я вика 3-4 пъти т.е като видя, че и става скучно преставаме. Същото важи и за името й, гледам да не прекалявам с използването му. Въоръжена съм с търпение и така.

Относно 'скача върху хората понякога не съвсем дружелюбно' и 'един от последните пъти ухапа член на семействот' от написаното аз лично не мога да преценя за колко 'агресия' става въпрос, но наистина най-добре е да се конултирате със специалист, но при всички случаи ще се наложи да вложите енергия в физическото и умствемото стимулиране на кучето.

Написаното си е лично мое мнение и нямам претеции да съм специалист.

Успех!

[starrkopf]

Хората все още не могат да разберат,че кучето е социално животно.Като член на семейството защо е необходимо да се затваря,когато идват гости?
Когато социалният контакт с кучето е нормален,повикването (ако приемем,че ще използвате команда,извън невербалното общуване) може единствено да закрепи връзката - иначе позата на тялото,движенията (цялостното излъчване) са напълно достатъчни.

Относно скачането трябва да се познават причините за даденото поведение ( което при всички случаи е продиктувано от превъзбуда свързана със стрес) и успокояващите сигнали.
Не е нужно човек да е специалист,за да види промените в поведението и да потърси причините за тях.

[starrkopf]

Не знам защо темата е заключена в раздела за хъски - или защото мода на подфорума е видял в нея възможност госпожица Kiss да бъде оборена,или поради пълното й изчерпване.Аз ще я продължа тук и дано веднъж завинаги да се изясни,защо нито едно куче няма желание да доминира над човек.
Уважаема госпожице Kiss,
Трудно е да убедиш човек далеч от нормалното мислене,че на света нищо не се постига с принуда (или ако тук-там се прокрадне успех,то той със сигурност е краткотраен),еле да го накараш да повярва,че в общуването с кучетата това е недопустимо.
Темата беше за непокорното хъски,после Вие дадохте съвет :” ... Според мен, първият и основен проблем е, че вашия малчуган се смята за главатар на глутницата ви. Т.е. той е ваш лидер. Затова си позволява да ви напада и хапе - санкционира ви за неподчиение..”
Сега наистина ще Ви светна и гарантирам,че в близко бъдеще единственото,което ще правите ще е да четете...Според разпространената теория за доминантността, присъща и определяща статуса при вълците,всичко е в лапите на най-силния - затова при възникване на „разногласия” кучето се държи по този начин.
Каква е етимологията на думата доминантност : имащ господстващо положение над някого; поддържане на най-висока позиция над някого;стимул за отстраняване на конкуренцията при съешаване.
1.При вълците доминантността се свързва с премахване на конкурента по време на брачният период и получаване правото да се предадат гените на новото поколение.Но щом е така,кой определя правото на възпроизводство – ние или кучетата ни?Ние казваме дали и кога ще заплождаме,пак ние определяме партньора,като дори (изхождайки от разсъжденията Ви за лидерството) не им позволяваме да се сбият за дамата на сърцето си...
2.Нещо от Вашата специалност : има хора ,които решават да заемат водеща позиция.Тяхното решение е съзнателно,но и носещо отговорност към подчинените. И другото – хора,предпочитащи да остават в сянка,по-стеснителни и затворени.
Това е правото на избор,но могат ли кучетата да го вземат?
Ето още една причина доминантността при кучетата да не работи.

3. Друга Ваша умност : „...Започнете от А и Б... ще ви са необходими много търпение и постоянство, но резултатите ще дойдат скоро (след малка съпротива от негова страна, разбора се лидерски позиции не се дават лесно). „
Като как госпожице психолог, авторката на темата да покаже на хъскито че е лидер или алфа или водач или каквото си измислите?Как да стане тази гимнастика,като ритуализираното поведение е присъщо само (защото пишем за тях) за представителите от сем.кучета?
Нямаме възможност да кривим уши като тях,нямаме опашки,зениците ни не могат да се разширяват като техните,анатомически не сме способни да общуваме така, че да сме разбрани.
Вие наясно ли сте с израза социален контакт?И знаете ли какво е необходимо за неговото изграждане?
Той уважаема,предполага както дълбоко емоционална връзка,така и отговорност за физическото и менталното здраве на кучето,наред с всестранната комуникация.И ако едно от условията не е изпълнено,проблемите се множат прогресивно... Ако авторката на темата имаше представа (а и Вие също) от това,едната щеше да наблюдава кучето и да разбере нуждите на животинката,проявявайки грижа и оказвайки помощ,а другата нямаше да се прави на Бог,раздаваща некомпетентни и измислени съвети,защото куче с ясни послания ( то аз с неясни още не съм виждал) отправени към стопанина и останали без отговор,рискува само да се набута в нови (пак заради човека),или да направи опит да ги реши...И в двата случая кучето ще го отнесе.Защо ли,защото в единия случай ще му лепнат етикет „доминантен”,в другия ще страда заради простотията на стопанина.
Кучетата, госпожице психолог именно от това страдат –от неразбиране и грубо отношение.Тормозят ги и ги подлагат на такива натоварвания,че промените в поведението им се забелязват едва когато достигнат ясни забележими стойности.И пак (ще го повтарям постоянно) всичко е заради пустия му стрес.И с неговата физиология и симптоми не сте наясно,затова четете...
Някъде авторката беше споменала,че нямала време за кучето – тогава какво иска от него,щом не е в състояние да полага грижи,а в замяна иска подчинение (нали така го наричате?).
Докато такива като нея не излязат от наложения стереотип,че едно куче трябва да е благодарно получавайки храна(?),подслон(?) и разходки (на повод 1,5;1,8м) по 20-30 мин.,а в замяна да им позволява грубо (да не кажа просташко)отношение и проба докъде на животинката ще издържат нервите,положението ще е все такова!Иначе куче отгледано в хармония и разбиране е нещо повече от топка косми,готова да реагира единствено на генетично заложени инстинкти – нали така повечето от Вас гледат на кучетата?!
Като осмислите написаното ще продължа с копчето...,а дотогава (във връзка с продължението) проучете съкращението R.H.P. . Това поне трябва да Ви е ясно – все пак (като жокер) то е приложимо и при животните и при хората.
Дано сега не ме упрекнете,че не споделям знания...

[ShiBumi_GirL]

Стар имаш знанията определено,но хората искат простички съвети какво да направят за да се престане такова поведение.Все пак търсят помощ някаква.Средностатистическия стопанин не е склонен да седне да чете книги по кучешка психология.
Иска се наготово някаква рецепта.
Всички знаем,че всяко куче е индивидуално и при едно сработват едни методи,при други хм други.
Като цяло какво да направят?
Макар да няма рецепта точна има някакви насоки и препоръки,които при дадено желано или нежеланоповедение се използват.
Фрешно ли ще е ако кажем,че трябва да прекарват повече време с кучето,да учат команди-с тях се гради връзката между човека и кучето,повече изхабяване на енергия и приучаване да си влиза в заграждението с много търпение и игра или лакомства щом си отиде на мястото.
Не разбрах кога посяга да хапе за храна или,но итова си има своето решение.
Опитвам се да кажа,че на хората им трябват простички стъпчици поне откъде да започнат да коригират даден проблем.
Поне са осъзнали,че имат такъв и търсят решение,а не са го натирили на улицата или в някой приют.

[sisaria]

Здравейте,
Един съсед гледа хъски в апартамента в блока.
Постоянно се оплакваше преди време, че не го слуша, че не може и да си помисли да го развежда без каишка, че е много див и т.н. Преди време, когато ми е споделял всичко това, го посъветвах да направи едно от нещата, които не е правил с него досега, а именно да потърси професионална помощ. Викаше човек да се занимава с него, заедно със самия стопанин. Курса по превъзпитаване, ако не се лъжа беше около 4 месеца. Доколкото разбрах доста пари хвърли съседа, но в крайна сметка, кучето се поовладя малко и сега се разхождат много по-спокойно. Кучето просто разбра през тези месеци, какво точно се иска от него и доколкото знам, сега нямат проблеми. Това което аз виждам сега, е че като се разхождат, не се тегли както преди, и когато дойде момента да се прибират, много послушно влиза във входа, нещо което преди месеци представляваше направо война, докато се прибираха. :D

[starrkopf]

ShiBumi_GirL, в 06 May 2013 - 11:41 PM, написа:

Опитвам се да кажа,че на хората им трябват простички стъпчици поне откъде да започнат да коригират даден проблем.
Поне са осъзнали,че имат такъв и търсят решение,а не са го натирили на улицата или в някой приют.

Никой не кара стопаните да се превръщат в треньори (не говоря конкретно за дамата с хъскито),но дори неосведомен човек четейки темата би се поставил на мястото й и мислено би изпитал напрежение...Това е като да седнеш в мощен автомобил и да се чудиш защо не можеш да вдигнеш висока скорост,при положение ,че на километража пише 240 km/h. Или домакинята да готви при неподходяща температура и винаги зеленчуците да прегарят,вместо да се задушават...
Така е и при кучетата – ние (хората) грешно считаме,че единствено приемливи са нашата гледна точка,правила и решения,но те (кучетата) имат различни възприятия и макар в много отношения решенията на дадена ситуация да са еднакви с човешките,не можем да постигнем единомислие.
1.Кучето не идва при повикване –
*стопанката не използва правилно визуалната комуникация.Как кучетата се канят за игра?Да сте виждали куче да стои като пън (напълно неподвижно – засега ще оставя на мира различните визуални сигнали) и другото да доприпка и играта за започне?Или + това да ръмжи ,като се надява на „близък контакт”?...
Езикът на тялото ни говори много повече на едно куче,отколкото думата.Няма да изглеждате глупаво в кучешките очи ако разкършете телата си,ако не стоите на място .Наблюдавайте кучетата и ще разберете повече за тях.
*Мотивацията – винаги трябва да се следва правилото: успехът при формиране на навик е огледалният образ на степента на мотивация,т.е. колкото по-просто е упражнението,толкова по-високо е нивото на мотивация.
Нима дамата не може в двора (използвайки лакомство) да повика кучето (както беше описано вече) и веднага след приближаването да го награди с храна говорейки му одобрително и ласкаво.Веднъж,втори път,почивка...Без използване на повод и нашийник.Все пак мястото му е познато и стига то (кучето) да не е наплашено или малтретирано,няма причина да не се отзове.
Ако връзката помежду им е лоша,тогава трябва да се търси причината,наблюдавайки кога точно и как кучето подсказва (чрез успокоителни сигнали) моментното си състояние и да се доведе до понижаване на напрежението.
*неправилно използване на повод,нашийник,груб тон –
Нищо не се постига с принуда.Теглене,рязко дърпане на повода товарят кучешката психика и ако кучето се приближи по неволя,със сигурност ще покаже някой успокоителен сигнал : облизване,свеждане на погледа,изпъване на бърните,присвиване на ушите,плахо размахване (или завиране) на опашката между краката.Ако към това (странно за човека поведение) прибавим и неговата раздразнителност подкрепена с припряност както по отношение на телодвижението,така и по-подканящият и уж радостен (а всъщност изнервен тон),кучето се обърква.
Причините може да са още,но за тях трябва да се види всичко на място или най-малкото стопанката да опише подробно отношенията с кучето.

Това мнение го пиша заради Вас.И то не е в подкрепа на отправените суперлативи,а като отговор на молбата Ви.Вярно че писах само за един от „проблемите” на авторката ( дори без да навлизам в подробности),но ако тя наистина желае да има добро куче,първо да преосмисли отношението си към него,после да изисква.Може и да пише как точно постига (или не) успехи,но да помни,че лошото отношение и най-добрият треньор не е в състояние да поправи вместо нея.

[zlatabani4ka]

Не мога да кажа точно какво да направите с пример,но едно е ясно и то е че явно кучето доминира над вас, а трябва да е обратното...в повечето случаи това става когато кучето е малко още плашливо сладко и с едни такива очички :) че всичко му е позволено,а след миг вече е голямо и не го контролирате...във връзката човек куче трябва човека да доминира и при най-малкия признак,че това може да се промени те се пробват :) Няма малко или голямо куче все са такива симуланти и като малките деца ако могат ще ти се качат на главата хахах

[simona623]

zlatabani4ka, в 07 May 2013 - 01:45 PM, написа:

Не мога да кажа точно какво да направите с пример,но едно е ясно и то е че явно кучето доминира над вас, а трябва да е обратното...в повечето случаи това става когато кучето е малко още плашливо сладко и с едни такива очички :) че всичко му е позволено,а след миг вече е голямо и не го контролирате...във връзката човек куче трябва човека да доминира и при най-малкия признак,че това може да се промени те се пробват :) Няма малко или голямо куче все са такива симуланти и като малките деца ако могат ще ти се качат на главата хахах

Поне четете ли преди да пишете.

starrkopf, в 06 May 2013 - 11:08 PM, написа:

...нито едно куче няма желание да доминира над човек...

Спомням си, когато взех кучето си вкъщи. Мислех си, че съм домъкнала някакво същество, което се опитва да командва мен и цялото ми семейство. Всичко, което четях по форумите, ме караше да мисля така. Дори кучето не ми даваше възможност да мисля друго - скачаше, хапеше, не можех да го погаля без след това да нямам поне три нови драскотини от зъбите му или синини. Опитвах се да се държа строго с него, да го държа в подчинение, защото така пишат стопани(на объркани кучета, естествено) по форумите. Не му давах да се качва на леглата, даже не го галех. Поне не съм го била с разни предмети, както съветва някои доволни от този метод хора. Добре, че навреме се осъзнах(само няколко дни, най-много седмица след като го приютих вкъщи) и спрях да тормозя животинката. Започнах да се държа нормално с него, защото разбрах най-важното - той не се опитва да ме командва. Естествено не знам всичко и не успях да разбера всичко навреме, затова пък сега си имам други проблеми с него, които вярвам, че ще изчезнат с малко помощ и следване на правилна мисъл и съвети. Мисълта ми е, че не пречупване и слагане в подчинение са начините.

[zlatabani4ka]

Дам сега всяка дума не трябва да излиза от контекст или пък трябва да обяснявам по 50 реда какво имам предвид леле това поведение във форумите е "нормално"! Както има деца безобразно разлигавени и плачещи нон-стоп само защото знаят,че така ще получат своето еми така са и нашите любимци...не говоря да ги тормозите биете и тн ама както се "целуваме" с моя всяка сутрин за добро утро така като му викна е ДЛЪЖЕН да се подчини и това е толкова важно,защото не искам да го сгази някоя кола или нещо да му се случи! Кучето трябва да се подчинява на стопанина като доминиращ и няма никаква нужда да се мачка бие или каквото и да е! За доминирането над кучето го казват и повечето които се занимават с това професионално...повтарям доминацията не е бой или "мачкане"! Та доминацията си е тяхния начин,те така си се дуржат един с друг и не изпадат в депресия,а си знаят мястото,целувки прегръдки,когато трябва,а когато е навън слуша, изпълнява и получава в замяна игра,любов и свободно тичане! Виждам ги тези,които искат да е щастливо и да не не му отказват нищо и в крайна сметка не го пускат щото не се връща, цял живот на повод или като го хванеш се обръща да те хапе и боже ще имам бебе ама не вярвам на кучето ми и ще трябва да го пратя на село или да го дам на приятел,ама е в къща и ще му е добре...а моя си търчи,плува играе,ама като не слуша се игнорираме,наказваме, а може и по дупето шамарче да получи ако много ме ядоса (НЕ ГО БИЯ НЕ МЕ НАПАДАЙТЕ :) ) А и нищо не става без близост...не може да не му обръщате внимание, да не общувате и след време "еми то не слуша" точно не ви разбира...аз знам много преди конфликт,че ще има такъв (не всики кучета се харесват,случва се) защото го познавам и взимам мерки преди проблем!

[simona623]

Не искам да споря, не претендирам, че разбирам. Не вадя думите от контекста им, не знам кой го прави това. Кучето ми не съм го лишавала от нищо (поне така мисля), но не виждам да е лигаво или да не изпълнява командите ми. Да, с него си имам проблеми, които се появиха, защото ми е първо куче, с чието възпитание се занимавам аз. Просто не знаех, като беше по-малък, как да реагирам при проявата на определени сигнали, които той ми е показвал, а аз даже не съм ги разчитала. Но не моето куче се обсъжда тук, неговите проблеми си ги оправям, след като промених погледа си за кучетата, чета повече стойностни неща и естествено за всичко се консултирам с професионалист. Като малък и той не идваше при повикване, въпреки че доста дълго време го учих на това, отдалечаваше се много и други подобни. Сега не се отдалечава, като се отдели малко спира и гледа къде съм и се връща. И това е, защото му имам доверие, а не го игнорирам или пренебрегвам, не му се карам. Ако му се скарам, като се отдалечи, той даже няма да разбере, че говоря на него, а ако му се скарам, когато дойде при мен, губя връзката, която е толкова важна и всеки се опитва да гради. Да не говорим, че доминирането, за което вие говорите и ученето на команди и не изпълняването им са съвсем различни неща. Защо си мислите, че като не седне един път по команда, то се опитва да ви се опълчва и любимото ви - да доминира?