Тогава изхвърляйки боклука чух, и това което чух ме вцепени, първо си казах : Теодора, ти съвсем изперка..., ама не отново чух и ми се прииска да избягам, ама не вместо това се зарових в контейнера с боклук, за да извадя това което беше вътре, докато ровех си мислех : дано да е коте, дано да е коте... ще го тръсна на д-р Бобадова и момичетата от Приятели на котката па ако ще до края на живота си да ме мразят...
Ама не беше коте, бяха кученца, и не едно, бяха много, бяха седем.
2 момченца и 5 момиченца....
Бяха настанени за два дни в Син кръст, за което безкрайно съжалявам.
Върнаха ми едното от бебетата с дупка пълна с гной в корема, без намерение да ми кажат, без да направят нищо...

В момента е на антибиотик /инжективен/ вече втора седмица, но хубавото е че се подобрява.
Бебоците са добре. Ядат, пишкат, акат както си му е реда. Справят се добре със всички бебешки задачи.
Аз се наложи да изляза в неплатено майчинство.
СПЕШНО НИ ТРЯБВА МАЙКА КЪРМАЧКА или финансова помощ за да се справим / мляко, храна, обезпаразитяващи,ваксини, чипове ... и успокоителни за мен/
Това са децата на НАДЕЖДАТА - Надежда, Нope, Еsperanza, Нoffen, Remény, Нoppas, Nada - стиснала съм здраво, няма как да избяга.
















