[Ивета Спасова]

Здравейте! Кучето ми се казва Ахил и е стафордширски териер на една годинка. Имам притеснения относно другите кучета и поведението на моето спрямо тях. Ахил много обича да си играе с другите кучета и никога не е нападал нито куче, нито човек. Дори когато него го нападне някое куче, той ляга на земята и не показва с нищо, че иска да се "бие". До тук добре, но вече няколко пъти ми се случва като го разхождам вечер на каишка и ни нападат улични кучета, а той не реагира по никакъв начин и това ме притеснява. Ето например тази вечер пред блока ни се "спусна" улично куче, а Ахил вместо да тръгне към него или да го налае, той се опита да избяга зад мен. Нормално ли е това поведение, тъй като Ахил е на една годинка (скоро ще навърши) като се има предвид породата му?

[ira67]

Като имаш предвид порода ,подобре да е така. Че неконтролируемо куче от тази порода ,бомба съсд закъснител.Ако агресивни ,те се поопасни по сравнение със други кучета ,взимайки предвид, за какво селекционирани,учитвайки характеристика на захапка и затъпена реакция на болка.
А по принцип ,кучето ти е младо,като стане в репродуктивна възраст,поне на 2 години ,там ще го видиш.Но характера на куче се вижда още от малак ,а на 7-8 месяца поясно се вижда за какво става дума,тогава трябва да помислиш -какво куче искаш и имаш шанс да коригираш това или онова.Но аз се съмнявам че ще стане злобар.
Със време като росте,той ще става посигурен,.Незабравяйте, че между кучета има и ерархия,това е разпределянена ниво на кой къде му е място,твойто куче избра свойто ниво,не чи някой пъть няма да поиска да промени неща във някоя непредвидена ситуация.
Можеш да му помогнеш в моменти на страх,има много совети в форума,стига да не ви мерзи да се поразровите,няма смъсъл да се повтаряме, в нета има толкова много инфо...
http://www.google.bg...0%B5&gsc.page=2


http://forum.dog.bg/...83%D1%87%D0%B5/

[Ивета Спасова]

Благодаря за информацията, ще погледна предоставения линк
Иначе като цяло той е много възпитан и е голям лигльо, т.е. много обича да лежи в мен и да го галя постоянно. Въпреки, че вече трудно се събира имайки предвид размерите му

[zlatabani4ka]

По-добре да е лигьо, ако искате спокойно да си го разхождате да играе с други кучета, ако не е или ще сте нон-стоп на тръни и разходката няма да е приятна или той ще е нон-стоп на повод! Вие си преценявате..ако се безпокоите от уличните кучета,той няма да им се остави ако го нападнат,но по-добре да страни от конфликт,защото някой ден да не ви тежи на съвестта,ако стане някой инцидент....не се притеснявайте, той тепърва навлиза в кучешкия свят като голямо куче а не бебе и ще си спомняте колко е било добре тогава никой да не го закача :)

[Z. Peev]

Здравейте,
Ще използвам тази тема, за да задам някои въпроси, свързани с поведението на малкия ми 5-месечен микс стаф/питбул - съжалявам, разликата не ми е напълно ясна и не съм задълбавал в дискусиите и "политиката" в кинологията :) Това за мен наистина няма значение.

Малкият не е точно асоциален, но се страхува от почти всички кучета - големи, малки, млади, стари. Ние го запознаваме внимателно и след минути той вече не подвива опашка, но отново - ние сме му много по-интересни и той не си играе с останалите. За мен това, че не си играе с другите кучета, а предпочита нас, не е проблем само по себе си.

Въпросът ми е: Възможно ли е този "страх" да се трансформира в агресия към останалите кучета на по-късен етап? Или по-точно, трябва ли да се притесняваме на този етап и евентуално да започнем ли да взимаме мерки. Ясно ми е, че е бебе, но искам колкото се може по-рано да туширам всеки изблик на агресия, ако възникне такъв и се оглеждам за индикации.
Може да разсъждавам елементарно, но страхът от другите кучета в този ранен етап много лесно може да се превърне в агресия тогава, когато нашето куче отрасне и съзрее. Или греша?

Когато го запознаваме на поляната с другите кучета, той винаги проявява по-голям интерес към стопаните им :)

Доверчив е и дори когато бездомни или домашни кучета го лаят, той стои съвсем пасивен, когато е на повод. Когато е пуснат се връща при мен, застава зад или между краката ми и търси закрила.


Много се радвам на това, че има хора, които не подхождат с предразсъдъци към кучето ни и с охота разрешават на своите кучета да се запознават с него. Особено добър ефект имаше един джак ръсел, който, съвсем типично за тези малки дяволи, не остави нашия на мира, докато не се подушиха и после всичко се разви много добре. Нашето дори започна да го имитира и да тичат заедно за пръчка :)

Реалист съм и ми е ясно, че нашето куче няма да стане игрив и доверчив към останалите кучета, както някои други породи, които са предразположени към това. Но пък съм и решен от нашето миксче да излезе добро и уравновесено куче, което да не създава проблеми нито на нас, нито на околните хора и четериноги, защото и без това тези кучета се ползват с лошо име.
Със сигурност по-нататък ще се консултираме и със специалист по обучението на кучета, по възможност някой с повече опит с "проблемни" породи и производните им, за да сме наясно дали не грешим някъде. Разсъждавам на принципа, че не е необходимо да става проблем, за да се вземат адекватни мерки и мнението на специалиста е винаги добре дошло. Във връзка с това ще съм много благодарен, ако ми препоръчате треньор, който работи с питбул, стаф и т.н. и със топаните им. По възможност изпитани хора, а не да тръгнем да си правим реклами по форумите. Ако пък искате да си направите реклама, пишете ми лично съобщение, отново няма да ви се обидя никак.

Поздрави! :)

П.П. и още нещо. Ако има някой стаф/пит/микс и т.н. в района на Гео Милев и имате желание и някой връсник на нашето куче, пък ако не, просто да се видим и да си поговорим за питомците, пишете, моля. Преди да вземем нашето ангелче все виждах хора с такива кучета, но законът на Мърфи си казва думата и от седмици не съм засичал тези симпатяги. Като цяло, всеки без предразсъдъци към кучето ни и готов да споделя опит, е добре дошъл да се видим на по бира и кучешки бисквитки :))

Съжалявам, ако тази тема е разисквана някъде, наистина чета, но нямам време да преглеждам всичко, особено след като нашия не ми дава да стоя пред компютъра задълго. Та се налага да чета в работно време, пепел ми на устата хаха.
Линкове също приемам, а попържните ще си ги изтърпя на драго сърце :).

[sazo]

Първо да ви е живо и здраво и да ви радва много.Второ сякаш самия вие имате много редразсъдъци.Той е малък трябва да общува наблюдавайте го,но когато е уплашен и търси вас за да се скрие не го поощрявайте.И внимавайте за конфликтни кучета.

[Z. Peev]

sazo, в 17 June 2013 - 01:02 PM, написа:

Второ сякаш самия вие имате много предразсъдъци

Май-май така излиза :)
Но пък нека не бъркаме предразсъдъците с повишеното внимание.

Онзи ден някаква жена с куче казала на приятелката ми, че когато нашия порастнел, щял да я изяде...


Точно заради такива изцепки искам да сме безупречни и да не даваме повод на хората да говорят такива просотии, а тъкмо напротив.

Цитат

не го поощрявайте

Да, не го утешаваме и т.н. По-скоро подходът ми се изразява в това да отида аз и да се позанимавам с чуждото куче, след това малкия като че ли се чувства значително по-сигурен.

Мерси за отговора!

[starrkopf]

Господин Пеев,
просто оставете кученцето само да прецени кога да се приближава до други....А ако виждате в поведението му възбуда,стойте на такова разстояние,от което на него да не му се налага да понася (от негова гледна точка) неподходящо отношение...
Кавате,че е имало случай на игра...Няма как то да не разчита моментното състояние и едновременно да не "желае дружба" - погледнете на нещата от този ъгъл.
Друго - откога е при Вас,как ,къде е отглеждано?Това също може да е причина....
Ако успеете да виждате и познавате моментното му състояние и то ще е по-спокойно и Вие ще знаете как да реагирате винаги.

Ще подмина съвета на sazo ,защото именно чрез закрила (разделяне ,успокояване) ние можем да създаваме връзка с кучетата.Поощрението няма нищо общо с току-що написаното - какво ще направите ако детето Ви е в такава ситуация? Ще го зарежете ли,или ще го успокоите?...
http://www.dogfriend...df/bg/?articles

[sazo]

Ще подмина съвета на sazo ,защото именно чрез закрила (разделяне ,успокояване) ние можем да създаваме връзка с кучетата.Поощрението няма нищо общо с току-що написаното - какво ще направите ако детето Ви е в такава ситуация? Ще го зарежете ли,или ще го успокоите?...
http://www.dogfriend...df/bg/?articles
[/quote]
Г-н starrkopf даването на пример с дете е неуместен.И без физически и вербален контакт кученцето ще усеща подкрепата на своя стопанин чрез неговото присъствие,не съм писал да го зарязва не прииначавайте думите ми.Със съветите които давате човека ще има едно крайно науверено куче,което за най малкото ще турси успокоение.А иначе да общува с кученцето,не съм казал да не общува.Никъде в статията към която сте дал линк не пише да успокояваме кучето когато го е страх.

[Z. Peev]

starrkopf, в 17 June 2013 - 05:57 PM, написа:

Друго - откога е при Вас,как ,къде е отглеждано?Това също може да е причина....
Ако успеете да виждате и познавате моментното му състояние и то ще е по-спокойно и Вие ще знаете как да реагирате винаги.

Благодаря за отговорите!

Кучето е с нас от около 2 седмици, преди това периодично е бил заедно с един немски шпиц. В общи линии е сменил няколко настойника и различни места (апартаменти). "Титулярът" му е бил чужденец, който е пътувал доста и впоследствие напуска страната, а кучето остава само и не може да го вземе със себе си. Тук се намесихме ние, като решението за куче изобщо не е спонтанно, нито е спонтанен избора на порода. Просто нещата се развиха правилно.

[starrkopf]

sazo, в 17 June 2013 - 08:29 PM, написа:

Г-н starrkopf даването на пример с дете е неуместен.И без физически и вербален контакт кученцето ще усеща подкрепата на своя стопанин чрез неговото присъствие,не съм писал да го зарязва не прииначавайте думите ми.Със съветите които давате човека ще има едно крайно науверено куче,което за най малкото ще турси успокоение.А иначе да общува с кученцето,не съм казал да не общува.Никъде в статията към която сте дал линк не пише да успокояваме кучето когато го е страх.

Знам много добре какво съм дал не само защото преводите са мои,а и защото имам ежедневни наблюдения върху кучетата.Когато едно куче не желае присъствието на друго,най-малкото което прави е да извърне глава. Това е най-простият начин,по който то изразява (заради поведнието на отсрещното) стремеж към туширане (понижаване на стреса) на ситуацията. В ситуация предвещаваща конфликт (заради превъзбуда) ,кучето се намесва като разделя обектите ( дали ще са човек-човек , човек -куче,куче-куче).Не мога да не дам този (примера с успокояването),защото той действа и при нас и при тях.Когато двама души се скарат и работата отива към бой,да не би да ги оставяте да се изколят?Разделяте ги,хващате единия и го отвеждате настрана.И колкото по-далеч,толкова по-добре.
Появата на страх е видима едва когато е ясно изразена,а преди това кучето е показало триста пъти (на стопанина си,който няма очи за да види) симптоми на стрес.Но човек започва да "поправя" едва тогава,когато животното прояви явни сигнали,а дотогава?.....
Бедата на стопаните е,че макар водени от добронамерени чувства,не са способни да разчитат моментното състояние на кучетата си.
Чета,че кученцето на г-н Пеев има интересна история....
Като финал ще Ви дам един пример ,а Вие кажете кой е прав и защо :
всеки ден бащата на Роберт Абрашев (слепият млад мъж от "Гласът на България") извежда двата си мъжки Ирландски сетера.До нас живеят група кучета (маркирани са) и веднъж едно от тях изрази по-бурно радостта си от срещата.Веднага беше атакувано (без лай) от най-силното куче,което го спря,раздели го докато човека с кучетата и останалите от ескорта се отдалечат.Но преди това мъжа му се скара : "....Ей,остави кученцето!..."

[sazo]

Аз също съм наблюдавал кучета и всеки специалист ще ви каже,че се поощрява желано поведение а не нежеланото.

[starrkopf]

И какво е заключението след като прочетохте темата от линка?
Ако искате да сте полезен на г-н Пеев дайте само основни насоки ( предполагам,че знаете защо) .

А иначе много стопани наблюдават кучета ( собствените и чужди),но вижте темите по форумите и ще си направите преценка,колко от тях общуват правилно.
Ще цитирам Flashback от темата (която не се отваря) : "...трябваше му време за да разбере,че като го тупвам по гърба и му казвам "Браво!" и му давам бисквитка го поощрявам..."
Или беше нещо подобно...Къде сте наблюдавал кучетата да се тупат по гърбовете?!?? Да се отъркват едно в друго да, да се лизват по муцуните - съгласен съм...,но...

[sazo]

Ами след като се разбра историята на кученцето,не се знае дали не е имало лоши случки с въпросният шпиц.Ако е имало съветвам г-н Пеев да се огледа за някой стопанин със уравновесено куче, с когото да се разхождат заедно.Отначало без да пускат кучетата,без да насилват работата.Малкият с течение на времето ще поиска сам контакт с другото куче.Тогава може да ги пуснат да се запознаят по-отблизо.И двамата собственици е добре в този момент да игнорират кучетата.Когато видимо вече малкият е спокоен може да го похвалим и наградим.Много е важно другото куче да не е доминантно,защото при евентуална страхлива реакция на малкия може да го нападне.С течение на времето и запознанства и с други кучета.

[Z. Peev]

Да, шпицът си беше кресльо, мъжко, почти на една и съща възраст с нашия. До някакви сериозни инциденти не се е стигало, но шпицът определено е бил по-нахален и доминантен, съдейки по разказите, а и от това, което видях за краткото време, когато бяхме заедно.

[sazo]

Постъпете както ви казах по горе намерете си компания,на първо време е достатъчно и 5 мин. на ден.да се разхождате с друго куче,без да им позволявате да контактуват.Постепенно удължавайте времето.Всичко друго съм го описал по горе.

[Z. Peev]

Благодаря за съветите!

[starrkopf]

Z. Peev, в 18 June 2013 - 01:53 PM, написа:

Да, шпицът си беше кресльо, мъжко, почти на една и съща възраст с нашия. До някакви сериозни инциденти не се е стигало, но шпицът определено е бил по-нахален и доминантен, съдейки по разказите, а и от това, което видях за краткото време, когато бяхме заедно.

Знам,че желаете доброто на кученцето си,затова (ако въобще ви се пише) не скривайте нищо.Нарочно писах на sazo да даде само насоки (защото почти винаги стопаните премълчават историята на кучетата си,или надявайки се???? някой да включи от само себе си) : съвет по някакъв конкретен случай може да се даде единствено ако се знае всичко (даже ако е подкрепено с клип още по-добре) и той няма да се ограничава в няколко реда.
Разкажете каквото сте видял лично,а после ще видим.Дори и за сега разкажете как преминават разходките,къде и най-важното как го разхождате : с какъв повод е кучето ( тип Flexi,къс ,дълъг),с нашийник или с нагръдник?Кое му позволявате по време на привдижване ( и кое не и защо),забелязвате ли нещо в поведението му преди среща ( при разминаване или близка) с други кучета? Опитвате ли да играете заедно?
Това са важни неща и без тях не може...

[starrkopf]

sazo, в 18 June 2013 - 01:04 PM, написа:

Ами след като се разбра историята на кученцето,не се знае дали не е имало лоши случки с въпросният шпиц.Ако е имало съветвам г-н Пеев да се огледа за някой стопанин със уравновесено куче, с когото да се разхождат заедно.Отначало без да пускат кучетата,без да насилват работата.Малкият с течение на времето ще поиска сам контакт с другото куче.Тогава може да ги пуснат да се запознаят по-отблизо.И двамата собственици е добре в този момент да игнорират кучетата.Когато видимо вече малкият е спокоен може да го похвалим и наградим.Много е важно другото куче да не е доминантно,защото при евентуална страхлива реакция на малкия може да го нападне.С течение на времето и запознанства и с други кучета.

Когато едно куче не проявява (заради средата или заради обект) някой от признаците на стрес ,когато не е ограничавано ( или чрез постоянно дърпане на повода,или с несъответстващо от страна на стопанина поведение) по отношение на ежедневните си нужди,социалните отношения не само с хора,но и със други кучета носят добри преживявания.
Имам приятел (тук от форума) ,който дойде за пръв път в училището с кучето си.Заради негово отсъствие от страната,малкото беше извеждано по-рядко и не бе се срещало с други кучета (разминаването по улицата не е среща). Та, когато той го пусна едното от четирите ми кучета отиде ,подуши го,но знаете ли как : понеже малкото (малко,защото тогава беше на 7мес.) беше стресирано от пътя до училището и още с влизането в двора започна да се облизва и скимти,моето куче се приближи към него по дъга,застана странично на него и обърна глава настрана.Малкото не знаеше какво означава този сигнал ( нека не забравяме,че кучетата учат тогава,когато имат възможност) и го удари на игра.Веднага беше спрян - мълчешком,от което то ( той,Спартак) застана до стопанина си.Моето куче се отдалечи,после седна изведнъж с гръб към него.'....Нищо страшно няма,успокой се. Аз не искам да се доближавам до теб".Това е значението на този успокоителен сигнал.И ако не го знаех,а бях тръгнал да играя с моето куче,другото щеше да реагира или с лай или с опит за нов контакт и тогава щеше да бъде атакувано отново.
Помолих моя човек да остане там където е,кученцето се притисна в него и всичко отшумя.
Това идва да покаже,че без познаване на моментното състояние на кучето си,човек винаги ще го обърка.

[Z. Peev]

Знам, че подробностите са важни, но наистина ми е трудно да опиша всяка една ситуация, която възниква. Утре на свежа глава, ще разкажа някоя случка по-подробно.
Накратко - в момента го мъкнем възможно на най-много места (това включва возене в кола, извънградски разходки, смяна на средата и т.н.), среща много и различни хора и по възможност най-различни кучета. Прочетохме, а и ни казаха, че това е добре на този етап. Няма си обаче някоя постоянна дружка. Чат-пат се засичаме с някого, когото вече сме виждали. Радвам се на отзивчивостта ви. Утре, с риск да стана твърде многословен, ще опиша как преминава едно "стандартно" запознаване на нашето бебе.

Поздрави!

П.П. Клипове има от домашните му изпълнения, но мога лично да пращам, не желая публично да показвам кученцето си по форуми. Не си е дало съгласието хаха :)))) Лично и на живо - няма никакъв проблем.