Бременност и куче
#21
Публикувано: 22 October 2006 - 10:58 AM
Другият маловажен момент: много често бременните развиват навика да си "пазят корема" дори в ситуации, където това е... излишен жест. Виждала съм кучета, които се стресират от подобно поведение у собственичката си - и съм виждала собственичка, която дотам се е стресирала, че не смееше да припари до кучето. Така че - полека с параноята wink и отсега започвай да учиш кучето да "пази коремчето", така ще е по-лесно и за теб да не се "психясаш" на тази тема, и за кучето.


#22
Публикувано: 22 October 2006 - 11:04 AM
Цитат
точно така поздравява, какво ли не сме правили да го отучим.Хайде, ние сме му свикнали, но към непознати като се метне за поздрав и хората направо падат/в буквален смисъл/. b)
Чела съм, че за да се отучи кучето да се хвърля така за поздрав трябва навреме да вдигнеш коляно.Е, опитвала съм и това, движението го спира, но изненадващи пристъпи на обич не са малко... r)

В тъгата потънах самичка, неразбиране в смях се обръщаше,[br]моята стара усмивка от бездушие се поглъщаше..[br]В скута ми леко потъна лапа,а поглед човешки с топлина ме обгърна...[br]`Само хората правите грешки`.
#23
Публикувано: 22 October 2006 - 11:19 AM
Добър вариант (поне така съм чела) е да му се отвлича вниманието в ключовия момент на радостта - примерно с играчка, ако се интересува от играчки; с лакомство, ако не се интересува... с изпълнение на някаква команда, примерно "седни"... т.е. да му мине първоначалното разгорещяване, след което човекът обилно му се радва.
При мен примерно едната кучка подпиква (съвсем съзнателен жест с приклякане) от радост като си влезеш вкъщи, поради което "терапията" е да не й се обръща веднага голямо внимание - влизаш, потупваш разсеяно по тиквичката, оставяш чанти-торби, събуваш обувки и т.н. и чак тогава се радваш... засега има ефект.
Та - нещо такова, само че "антискачащо", а не "антипикащо" b)


#24
Публикувано: 22 October 2006 - 11:33 AM
Цитат
Любима играчка вече няма, но умира за кучешки солетки.Види ли, че вадя от някъде тая вкусотия почва да изпълнява самичък почти всички команди l) . Аз със солетки съм пробвала да потуша първоначарната радост към нови гости, даже ги карам ако са седнали да станат прави , докато той се поуспокои.И като влязат хората, Рик се засилва да рипа на някого и аз вадя `оръжието`.Команда `седни` е безотказна в такива случаи.
Та така-солети май само в ушите нямам- b) намират се по джобове, чанти, портмоненца, шкафове и рафтчета...

В тъгата потънах самичка, неразбиране в смях се обръщаше,[br]моята стара усмивка от бездушие се поглъщаше..[br]В скута ми леко потъна лапа,а поглед човешки с топлина ме обгърна...[br]`Само хората правите грешки`.
#25
Публикувано: 22 October 2006 - 11:51 AM
За скачането върху теб съм чувала и съм го правила и имаше ефект- когато се изправи и му настъпваш крачето ...команда ...сигурно - "Не така" и поздрав много голям като слезе. Ако винаги му напомнащ и не го оставяш да ти скача ,а после му се радваш още повече няма да се стресира.
С първата ми бременност имах една пинчерка и котки. Когато ки идвах от родилният дом и кучето дойде , видя ме и хукна към вързопчето. Скача , мята се ...полудя... за малко да скочи и в кошарата - хванах я във въздуха. Все пак туку -що бяхме дошли и не съобразих да и покажа бебчето. Милата правише невероятни опити и шмекерии през този един час и като се осъзнах я извиках и и показах малката....е , това и стигаше да си научи мястото и да ни пази винаги по разходките особенно ако кърмех на вън.
Сегашните ми кучета също си знаят мястото и много нежно и внимателно се приближават към беба. Не ги учих -те си усетиха сами. А едната роди и понеже бебето и почина отказа всякъкво друго кученце и си осинови моето бебе. Едвам и спрях млякото oleeee
Тука след като давах пюренце и бебка нещо каза по бебешки и кучето направо извика и се хвърли в столчето , намести се и се приготви да храни тя. oleeee Явно тя по- добре разбираше езика на моето Стефи w) l)
Прикачени файлове
-
Picture_664.jpg (33.99K)
Брой сваляния: 134
#26
Публикувано: 22 October 2006 - 11:54 AM
#27
Публикувано: 22 October 2006 - 12:52 PM
като с сетя свекърва ми няколко пъти подметна че трябва наште да ги изхвърлят/тя по принцип мрази животни в къщи n) n) n) / и аз и казах че това няма да стане колкото и да и е неприятно и че това не е нейна работа b)
#28
Публикувано: 22 October 2006 - 01:10 PM
Когато аз забременях, доберманът ни беше 6-годишен и доста буйничък. Имаше много атаки от доброжелатели на тема "Не може куче и бебе", но аз не давах да се издума за махане на кучо l)
Не съм имала никакви проблеми с него, нито по време на бременността, нито след като се роди малката. Спазвахме нормалната хигиена, но не съм се вманиачавала чак толкоз да не го пускам в стаята при нея.
Нали си виждала, как нормалните кучета приемат кученца-бебета? Същото беше с малката l) - винаги беше много внимателен около нея.
Ако ти се гледа, тук има малко снимки:
Снимки
За отучване от скачането по нас използвахме да го настъпваме по пръстите на задните крака, когато се изправи върху някого. За кучето това е болезнено, и специално при Джими даде бърз резултат. l)
Но все пак, всяко куче е различно. Ти познаваш твоето най-добре и вярвам, че ще намериш най-правилния начин за добро съвместно съжителство на всички ви l)

#29
Публикувано: 22 October 2006 - 01:21 PM
Номера с настъпването явно и при други е имал успех
#30
Публикувано: 22 October 2006 - 03:47 PM
Анче, твоите пинчовци са ползвали безплатен транспорт явно. l)
Иначе ще опитам още днес да го настъпя по задните крака, ама като се изправи или преди това, той със засилване се мята.
Играчки не пази, само храната си/по последното работим/.А иначе ревнува като ме прегръщат, най-вече мъжа ми, бута се между нас и почва жално да лае...

В тъгата потънах самичка, неразбиране в смях се обръщаше,[br]моята стара усмивка от бездушие се поглъщаше..[br]В скута ми леко потъна лапа,а поглед човешки с топлина ме обгърна...[br]`Само хората правите грешки`.
#31
Публикувано: 22 October 2006 - 05:41 PM
За прегръдките няма страшно само за храната и играчки. Хубавото е ,че е голям и вече не кипи от бебешка енергия и ще е по-послушен.