Здравейте,
За съжаление нашата Бигъл история е твърде кратка и тъжна.
С много желание и очаквания намерихме Бийгъл от някакъв развъдник в Кърджали (намерихме сайта в интернет). От пръв поглед се влюбихме в кученцето и вярвахме, че и то в нас, защото се почувства тутакси у дома си. Беше много щуро и изглеждаше много здраво и карасиво. Най- хубавото кученце, което сме виждали. Беше прекрасно и го ктъстихме Хорхе - много му отиваше на дългите уши.
Доколкото разбрахме е внесено от Унгария и има една ваксина. Търговецът каза, че ни дава 10 дена гаранция за кученцето. което ни звучеше доста зловещо, но решихме, че ще го вземем без дори да сме го виждали.
Когато пристигна изпаднахме в еуфория, но тя беше за кратко, защото още на следващия ден Хорхе се разболя, започна да повръща и спря на яде.
Ветеринарният лекар, при който го заведохме положи много грижи за него, но в крайна сметка се оказа след тест, че е заразено с Паровироза.
Изживяхме два много мъчителни дни докато го гледахме как се измъчва и унива и в крайна сметка решихме, че ще го върнем на развъдника,за да не преживяваме поне краят му.
Все още не можем да забравим хубавата му муцунка.
Сигурни сме, че все пак ще си вземем ново Бийгълче, но сега пред нас стои въпросът как да дезинфектираме апартаментът си абсолютно сигурно, така че да не остават следи от Паровироза. Доколкото знам измиване с белина е достатъчно, но как се почиства текстил и доколко е устойчив този вирус в свободно състояние не знаем. Не знаем също колко време, след като в къщи е имало болно кученце е редно да вземем друго, а не бихме искали да сме причината за разболяването му и да не преживяваме отново всичко това.
За съжаление за пръв път имахме кученце и то за твърде кратко. Може би грешката ни беше, че не сме достатъчно информирани и не бихме искали да правим други грешки. Искаме да имаме здраво и щастливо кученце и то Бийгъл.
Ако знаете нещо повече за това как поне да му осигурим безопасна и здрава среда, моля да ни дадете някакви съвети
Моля, смалявайте снимките!
мод