Публикувано: 10 May 2010 - 11:29 PM
Имам опит с отглеждането на ловджийски кучета. Отглеждах женски пойнтер, като около 2 години се грижех и за нейния син. Женската беше изключително куче. Само истински стопанин на куче би ме разбрал. Говоря за застарялите лелки, които казват " булонката ми ме гледа и.......аха да ми проговори...", да ме извините, но аз говоря за истинска комуникация между човек и животно. Тя се казваше Лиза, и бе страхотна шоколадова пойнтерка. ако ви кажа, че разбирах какво ми "казва", когато лае, когато "свири" с нос, или когато рурука, ще ме сметнете за откачалка. "Рурукана' наричах това странно свиване на муцуната, като да каже " У", но с гърлено " Р". Не е възможно да се опише......Последното котило беше с мъжкар, чисто черен, а тя беше кафява. Роди се едно кученце.....рижаво със зелени очи. Умопомрачителна камбинация. Това беше сина и.......След това Лиза се разболя. от последната бременност получи ракови образования, които за около 3-4 години я умориха. Умря в краката ми, пред очите ми в адски мъки. След това се заклех, че никога няма да взема каквото и да е животно да гледам. Вече имам дъщеря на 7 годинки, усетих, че има влечение към къчета и гледа старите снимки на Лиза. В един момент душата ми се преобърна.......реших, че ще взема куче на дъщеря си. Не ми трябваше много време, за да се спра на породата. влюбих се в бигълите. И така, вече от 8 месеца си имаме женски бигъл, която съчетава в себе си хаоса и щастието. Представяте ли си? Казва се Максин, докараха ни я от Словакия, беше с бронхит и бълхи. Положихме всички усилия за да я излекуваме, и сегав къщи си имаме цяло бедствие и горещо посрещане с целувки и подскоци. Тичаме в полето, учиме се на навици. а за дъщеря ми, направо си е като сестричка. Такава забавна игра пада между тях. Забелязвам, че малката бийгълка много ббързо се учи. Още на 2-я ден от както я взехме, се научи да ходи по нужда в банята, където и показахме. Мен ме прие като лидер, или водач на глутницата. знае с всеки от семейството как да се лигави или играе. Много и говорим и обясняваме, като на човек, а тя взема, че разбира. Пиша всичко това, за да се похваля, но едно нещо не ми е ясно, за което търся съдействие. Почти нищо не зная за здравето на бийгълите. Ако има някой, който да ме осведоми, нека ми пише на мейла, моля.