teddi, в 10 May 2010 - 08:34 PM, написа:
Имам опит с отглеждането на ловджийски кучета. Отглеждах женски пойнтер, като около 2 години се грижех и за нейния син. Женската беше изключително куче. Само истински стопанин на куче би ме разбрал. Говоря за застарялите лелки, които казват " булонката ми ме гледа и.......аха да ми проговори...", да ме извините, но аз говоря за истинска комуникация между човек и животно. Тя се казваше Лиза, и бе страхотна шоколадова пойнтерка. ако ви кажа, че разбирах какво ми "казва", когато лае, когато "свири" с нос, или когато рурука, ще ме сметнете за откачалка. "Рурукана' наричах това странно свиване на муцуната, като да каже " У", но с гърлено " Р". Не е възможно да се опише......Последното котило беше с мъжкар, чисто черен, а тя беше кафява. Роди се едно кученце.....рижаво със зелени очи. Умопомрачителна камбинация. Това беше сина и.......След това Лиза се разболя. от последната бременност получи ракови образования, които за около 3-4 години я умориха. Умря в краката ми, пред очите ми в адски мъки. След това се заклех, че никога няма да взема каквото и да е животно да гледам. Вече имам дъщеря на 7 годинки, усетих, че има влечение към къчета и гледа старите снимки на Лиза. В един момент душата ми се преобърна.......реших, че ще взема куче на дъщеря си. Не ми трябваше много време, за да се спра на породата. влюбих се в бигълите. И така, вече от 8 месеца си имаме женски бигъл, която съчетава в себе си хаоса и щастието. Представяте ли си? Казва се Максин, докараха ни я от Словакия, беше с бронхит и бълхи. Положихме всички усилия за да я излекуваме, и сегав къщи си имаме цяло бедствие и горещо посрещане с целувки и подскоци. Тичаме в полето, учиме се на навици. а за дъщеря ми, направо си е като сестричка. Такава забавна игра пада между тях. Забелязвам, че малката бийгълка много ббързо се учи. Още на 2-я ден от както я взехме, се научи да ходи по нужда в банята, където и показахме. Мен ме прие като лидер, или водач на глутницата. знае с всеки от семейството как да се лигави или играе. Много и говорим и обясняваме, като на човек, а тя взема, че разбира. Пиша всичко това, за да се похваля, но едно нещо не ми е ясно, за което търся съдействие. Почти нищо не зная за здравето на бийгълите. Ако има някой, който да ме осведоми, нека ми пише на мейла, моля.
много ме трогна разказът ви....
относно здравето на бийгъла бих споделила, че имам бийгъл на почти 5 години.Засега не съм имала проблеми със здравето му с изключение на един ларингит една зима, но мина с 2-3 инжекции. Доколкото съм чела слабото място на тази порода е кожата.Веднъж на Рей му се беше образувала една брадавичка от вътрешната страна на ухото, но докторът ни увери, че може да е от обождане или нещо подобно.Махнахме я оперативно, но беше безобидна работа.Това е всичко.В никакъв случай не мога да кажа, че са болнави кученца, а и не съм чела да са предразположени към определно заболяване.
Целувки за вашето семейство и малката Максин.