
Връщаме се от поредната разходка с псетата и минавайки край една полянка с изоставена и ръждасяла кола,аз се обръщам натам и аз не знам защо и какво да видя - две малки псенца,седнали едно до друго,вперили поглед в нас и не мърдат,като миниатюрни статуйки. Ни гък,ни шук,само седят и гледат безмълвно в мен .. Бяхме аз,една приятелка и 4 кучета,като никой друг не ги беше забелязал още.. Седяха си малките гадинки,като посадени в тревата и ме зяпаха .. Дорева ми се,ама буквално .. сълзи ми текнаха.. У дома съм с 5 не особено дребни гада .. де да ги дяна и тия тъпаци?

В началото се опитах сама себе си да убедя,че само ще ги напудря,ще ги обезпаразитя и най-много да им нося храна.. нищо,че мястото е край гора на единия край на града,а аз живея на другия.. После се замислих,че от там минават и други хора с кучета,с коли .. и много бързичко в главата ми ми минаха няколко не особено приятни сценария на животеца им,който можеше да се окаже и не особено дълъг... Седях,въртях се.. псувах си късмета и се самосъжалявах .. Накрая се предадох,тръшнах се на тревата до тях,а моята приятелка хукна към у тях да вземе колата..
Тони,златна си,да знаеш!

Докато я чаках,продължавах да си скрибуцам тихо под носа и да съжалявам,че съм се родила такава смотла...
Като пристигна превозът,натоварихме четирите кучета отзад по седалките и в багажника,а малките грозници сложихме в краката ми отпред. У дома ги напудрихме здраво,та облак се стелеше край нас накрая.. Дадохме им и каквото имах под ръка за вътрешно обезпаразитяване.. И сега са настанени в банята,но вече щъкат из двора и изследват периметъра.
Момиче и момче .. все още съм твърде заета да се самосъжалявам,та и имена не съм им дала..
Изхвърлени са,защото не се страхуват от хора,даже напротив,много добре знаят кой носи манджата. И с кучетата тук свикнаха доста бързо.
Дали има някакъв жалък шанс някой да намери местенце в някое бусче за чужбинско в близките месец-два?

Докато са дребоси имам място за тях,но не мога да си позволя да ги гледам,докато порастнат,защото буквално няма да има място тогава... С Тони ще се справим някак с ваксини,паспорти и чипове... само молим някой да ни помогне да ги пратим нейде докато са още малки...
Ето да ги видите кви са ми грознички "пумяр4ета" ...