[merry_ny]

beni_kali, в 19 February 2012 - 03:33 PM, написа:

При нас положението с храненето също е сложно. Моята Джаки е на 6 месеца и вече много капризничи. Не приема никаква суха храна (пробвах буквално всичко което се продава в големите магазини и зоомагазините, от най евтиното до най скъпото, пакетирано и насипно). Предпочита домашно приготвена храна, овесени кашички и ориз с месо и консерви, но гранули никакви не приема, нито накиснати, нито сухи. Ако ги смеся в консерва ги намирам после в купичката. Имах възможност в продължение на около месец да я храня със свинско и телешко месо всеки ден на всяко хранене, и предполагам че това я е направило по капризничка, но и преди това гранулите ги хапваще с неохота. Пробвах вариянти да и слагам гранули и ако не прояви интерес да прибирам купичката до следващо хранене, оставяла съм купичката на място но уви...не я поглежда. Предпочита да отиде в коридора , да открадне торбичката с лешници и да яде тях или някоя ябълчица :) . Не ми е проблем да и приготвям манджички, но няма какво да се лъжем, не винаги имам желание и възможност да го правя така че сухата храна си е идеално решение. Как да постъпя? да продължа ли да прибирам купичката? Колко хранения мога да пропусна, т.к. я съжалявам и на последното хранене за деня отново и давам това което предпочита....

С Чара нещата стояха горе - долу по същия начин, но накрая ни писна да ни разиграва и сега си изяжда гранулите и ако има някое лакомство, то е винаги след гранулите. Както казват - здраво куче от глад не е умряло. Трябва ви малко постоянство.

[beni_kali]

merry_ny, в 19 February 2012 - 08:46 PM, написа:

beni_kali, в 19 February 2012 - 03:33 PM, написа:

При нас положението с храненето също е сложно. Моята Джаки е на 6 месеца и вече много капризничи. Не приема никаква суха храна (пробвах буквално всичко което се продава в големите магазини и зоомагазините, от най евтиното до най скъпото, пакетирано и насипно). Предпочита домашно приготвена храна, овесени кашички и ориз с месо и консерви, но гранули никакви не приема, нито накиснати, нито сухи. Ако ги смеся в консерва ги намирам после в купичката. Имах възможност в продължение на около месец да я храня със свинско и телешко месо всеки ден на всяко хранене, и предполагам че това я е направило по капризничка, но и преди това гранулите ги хапваще с неохота. Пробвах вариянти да и слагам гранули и ако не прояви интерес да прибирам купичката до следващо хранене, оставяла съм купичката на място но уви...не я поглежда. Предпочита да отиде в коридора , да открадне торбичката с лешници и да яде тях или някоя ябълчица :) . Не ми е проблем да и приготвям манджички, но няма какво да се лъжем, не винаги имам желание и възможност да го правя така че сухата храна си е идеално решение. Как да постъпя? да продължа ли да прибирам купичката? Колко хранения мога да пропусна, т.к. я съжалявам и на последното хранене за деня отново и давам това което предпочита....

С Чара нещата стояха горе - долу по същия начин, но накрая ни писна да ни разиграва и сега си изяжда гранулите и ако има някое лакомство, то е винаги след гранулите. Както казват - здраво куче от глад не е умряло. Трябва ви малко постоянство.

Да, благодаря!Ще се опитам да следвам съветите, трябва да игнорирам молещия поглед и щом при другите се е получило, врярвам, ще се получи и при нас

[Stenben]

. Как да постъпя? да продължа ли да прибирам купичката? Колко хранения мога да пропусна, т.к. я съжалявам и на последното хранене за деня отново и давам това което предпочита....

Специалистите препоръчват купичката да се поднесе за не повече от 20-30мин. след което се прибира до следващото хранене.
Има един лаф(гладът е по-силен от тока) няма да иска да яде един два дни и на третия ще се предаде,важното е обаче да няма достъп до друга храна(понеже споменахте по-нагоре за лешници).
Успех

[katetol]

По отношение въпросът за Педигрий храната - тя е доста нисък клас. В нея преобладава съдържанието на зърнени продукти, а фактът, че е с цветни гранулки, означава, че има и доста оцветители. Т..е. "КПД"-то на тази храна е доста ниско. Интересно ми е обаче защо доста кучета предпочитат такъв вид храна пред храните от висок клас. Моят дзвер предпочиташе Фрискис (също не много висок клас) пред Роял и други такива. Сега обаче с кеф си лапка Еукануба или Versele-Laga. Това се отрази на състоянието на козината, на зъбките и на цялостното му състояние. Иначе беше натрупал кошмарно много зъбен камък и ни препоръчваха да го чистим под анестезия. Мен обаче ме е страх повече и от него - сменихме храната, започнахме да гризкаме стикчета за зъбки всеки ден и, когато ни е кеф, кокали от пресована кожа.
Колкото до храненето - аз също минах през същите драми. Когато го взех, аз самата нямах режим и бях в несъстояние да му създам хранителен режим на него (имаше дни, в които по цял ден нямах възможност да се прибера) и той имаше храна буквално 24/7. Като поотрасна малко, ми се наложи да го оставя при родителите си за 2-3 месеца и там вече майка ми тотално го разглези с готвени манджотийки (супа за Джими - без сол и подправки, но с всичко останало). От там се започна драмата с готвене, смяна на храните, докато "налучкам" предпочитаната от него и т.н. и т.н. Последната мярка, която взех е, да си му създам режим, пък ако ще турско да стане! Цяла седмица ме бойкотира - отива, гризне две-три гранулки и се фръцне демонстративно! Тази сутрин, като му сложих купата, обра всичко до шушка! А е на три години и половина.
Изводът е - старо куче на нови номера МОЖЕ да се научи, а и е вярно, че здраво куче от глад няма да умре!

[beni_kali]

Както е тръгнало не че просто няма да я отуча да капризничи , ами май и още повече ще я разглезя
Направо не издържам да я гледам гладна, коремчето и все ми се струва залепнало за гърпа и се усещам че всеки изминаващ ден допускам все повече грешки :(( Снощи и тази сутрин Джаки си изяде гранулите, но не от купичката а от ръката ми. Седи и чака да и дам, ако не и дам и тя се врътва демонстративно и си ляга някъде.....Не съм предполагала че може да са такива манипулатори , хитреци и т.н. Не съм си представяла че и аз чак до там ще стигна че да храня кучето от ръка само и само да не седи гладно. Тъпо сръвнение може би ще направя, но дъщеря ми когато не харесва някоя манджичка обикновенно си ляга гладна или ако не мине номера да получи друга вечеря си изяжда това което е на масата....ама с кучето нещо не ми се получава да действам по този начин, с тази строгост...

[kapanec]

Лесно няма,както си го възпиташ така ще си го гледаш.УСПЕХ :?:

[merry_ny]

Не ми говорете за разглезване!!! Нашата пикла я научих през седмицата да й нося леглото в спалнята - да спи там, че ми е мъчно, че ни няма по цял ден. После, в големите студове й примъкнах леглото до моето да я завивам като се отвие, че да не й е студено на принцесата. Естествено, се научи, че "мама" ще я завие, и като се отвие и й стане студено, а аз случайно спя и съм пропуснала този факт - напомня ми се с две тропащи лапи - обляга се на леглото и така докато не обърна внимание. Хм... снощи реших, че няма да й обръщам внимание и - не се отказва това куче! Първо тропаше, после взе да скимуца, ляга, става и все идва да се оплаче. Накрая ми захапа одеалото и взе да го дърпа!!! Представяте ли си - по цяла нощ завивам куче!!!

[beni_kali]

merry_ny, в 22 February 2012 - 12:03 PM, написа:

Не ми говорете за разглезване!!! Нашата пикла я научих през седмицата да й нося леглото в спалнята - да спи там, че ми е мъчно, че ни няма по цял ден. После, в големите студове й примъкнах леглото до моето да я завивам като се отвие, че да не й е студено на принцесата. Естествено, се научи, че "мама" ще я завие, и като се отвие и й стане студено, а аз случайно спя и съм пропуснала този факт - напомня ми се с две тропащи лапи - обляга се на леглото и така докато не обърна внимание. Хм... снощи реших, че няма да й обръщам внимание и - не се отказва това куче! Първо тропаше, после взе да скимуца, ляга, става и все идва да се оплаче. Накрая ми захапа одеалото и взе да го дърпа!!! Представяте ли си - по цяла нощ завивам куче!!!

Извинете, но се посмях, наистина ми беше забавно....даже се опитах да си го представя момента с дърпането на одеалото Както пише в коментар по горе - ние си ги възпитаваме ние ще си ги търпим. Да са живи и здрави...то без ядове и глезотии не може

[plamka8711]

хахах и аз се посмях от сърце, да ви е живо и здраво и все така да ви радва, то иначе как ще се разбере че има куче в къщата:))

[vlado_judasa]

Здравейте ето го и нашият бандит Каспър на 3 месеца и 12 дена, много голям дивак е, но само вкъщи . Проблемът ни е че вече го извеждаме за 7-ми път навън, но не може да се отпусне ,постоянно скача в краката ни , не пиша не ака, само от нас се интересува, как да го накараме да се отпусне - да пиша, да ака ,а не като се прибире в нас и веднага да се изпикае. Някакви съвети? нормално ли е това , ще се отпусне ли?

[Stenben]

Здравейте,пробвайте да го изведете веднага след като се е наспал например и след като свърши някоя от нуждите си-наградка и можеби трябва да поостане по-дълго време навън(30-40мин.)

[vlado_judasa]

Stenben, в 23 February 2012 - 05:00 PM, написа:

Здравейте,пробвайте да го изведете веднага след като се е наспал например и след като свърши някоя от нуждите си-наградка и можеби трябва да поостане по-дълго време навън(30-40мин.)

Това го пробвахме вече.Днес го изведох веднага след сън,бяхме навън почти 1 час и нищо не свърши.
След като се прибрахме веднага си отиде на вестниците.Може би трябва да бъдем по упорити. обесняваме си го с това че е още малък и затова навънка не може да се отпусне

[vani6366]

Пробвайте като сте навън, да го оставите да подуши пишита и акита на други кученца, така ще се научи по-бързо. И да - след успех - наградка!

[ikka_6]

Изнесете вестника му навън, след като се е наспал или се е на ял. Така нашето куче свикна бързо, бързо

[beni_kali]

Дано да не ставам досадна с въпросите, но като незнам предпочитам да питам отколкото да карам през глава, пък били въпросите ми смешни или глупави :)
Видях че има тема за страхливи кучета и прочетох всички отгвори, но така и не открих това което ме интересува. Моята Джаки също забелязвам че е доста страхлива , а навсякъде чета че са смели кучета. На седем месеца е, среща се с други кучета всеки ден, опитвам се да преодолея моя страх от бездомни и едри породи и гледам да я срещам и с такива, расте с хора от различна възраст включително и с деца на 6 год , 2год и бебе.
Когато вървим по улицата с интерес гледа хората от далеч, но когато ги доближим, подвива опашка и ги заобикаля или се шмугва в краката ми, когато се срещне с кучета по едри от нея положението е същото освен ако не са и познати. Миналата седмица реших да отида на друга полянка, където се разхождат по едри кучета . Две от тях (хъски и доберман) се втурваха към нея за да играят но вида им явно я уплаши още повече, хъскито дори я понастъпа и тя взе да "плаче", скочи на краката ми и почна да скимти да се прибираме.
Вчера пък на нашата полянка в далечината видя и чу деца, почна да се радва, а когато те дойдоха на свой ред да и се порадват отново взе да скача от горе ми и да се крие. Едновременно имаше и страх и любоитство, но така и не се осмели да отиде да поиграе нищо ще бяхме клекнали в кръгче с децата. Като цяло не позволява на никой да я пипа освен ако не е от семейството, а точно това незнам дали е добре или не. Все пак не искам мастия,колкото и грозно да звучи, дето да ходи при всички но и не искам бъзла... Къде греша и как да постъпвам?

[beni_kali]

beni_kali, в 24 February 2012 - 12:20 PM, написа:

Дано да не ставам досадна с въпросите, но като незнам предпочитам да питам отколкото да карам през глава, пък били въпросите ми смешни или глупави :)
Видях че има тема за страхливи кучета и прочетох всички отгвори, но така и не открих това което ме интересува. Моята Джаки също забелязвам че е доста страхлива , а навсякъде чета че са смели кучета. На седем месеца е, среща се с други кучета всеки ден, опитвам се да преодолея моя страх от бездомни и едри породи и гледам да я срещам и с такива, расте с хора от различна възраст включително и с деца на 6 год , 2год и бебе.
Когато вървим по улицата с интерес гледа хората от далеч, но когато ги доближим, подвива опашка и ги заобикаля или се шмугва в краката ми, когато се срещне с кучета по едри от нея положението е същото освен ако не са и познати. Миналата седмица реших да отида на друга полянка, където се разхождат по едри кучета . Две от тях (хъски и доберман) се втурваха към нея за да играят но вида им явно я уплаши още повече, хъскито дори я понастъпа и тя взе да "плаче", скочи на краката ми и почна да скимти да се прибираме.
Вчера пък на нашата полянка в далечината видя и чу деца, почна да се радва, а когато те дойдоха на свой ред да и се порадват отново взе да скача от горе ми и да се крие. Едновременно имаше и страх и любоитство, но така и не се осмели да отиде да поиграе нищо ще бяхме клекнали в кръгче с децата. Като цяло не позволява на никой да я пипа освен ако не е от семейството, а точно това незнам дали е добре или не. Все пак не искам мастия,колкото и грозно да звучи, дето да ходи при всички но и не искам бъзла... Къде греша и как да постъпвам?

Сега пък забелязвам че в къщи и в двора е по смеличка. Лае непознати, но когато тръгнат към нея да я поглаят или бяга на страна, или отново сяда до мен или се скрива и сле секунди отново набира смелост

[vlado_judasa]

Пък нашия юнак все още не си върши кучешката работа , окуражаваме се с това че е малък, надявам се до две седмици да почне да пиша навън. Трябва да пробвам и метода на ikka_6 днес ще опитам.

[kapanec]

beni_kali, в 24 February 2012 - 12:20 PM, написа:

. Миналата седмица реших да отида на друга полянка, където се разхождат по едри кучета . Две от тях (хъски и доберман) се втурваха към нея за да играят но вида им явно я уплаши още повече, хъскито дори я понастъпа и тя взе да "плаче", скочи на краката ми и почна да скимти да се прибираме.
Вчера пък на нашата полянка в далечината видя и чу деца, почна да се радва, а когато те дойдоха на свой ред да и се порадват отново взе да скача от горе ми и да се крие. Едновременно имаше и страх и любоитство, но така и не се осмели да отиде да поиграе нищо ще бяхме клекнали в кръгче с децата. Като цяло не позволява на никой да я пипа освен ако не е от семейството, а точно това незнам дали е добре или не. Все пак не искам мастия,колкото и грозно да звучи, дето да ходи при всички но и не искам бъзла... Къде греша и как да постъпвам?

Можели някоя снимка да я видим .Има една пословична зависимост че кучетата по характер и поведение приличат до някаква степен на стопаните си.

Ще цитирам нещо което ти сама си го разбрал в по горния си пост
("Както пише в коментар по горе - ние си ги възпитаваме ние ще си ги търпим")


или поведението на домашния ви любимец е последвие от вашето поведение

не се заяждам просто искам да ти подскажа какво трябва се прави


Мод: Моля, не ползвайте червения цвят, той е запазен за редакция от страна на модераторския екип.

[beni_kali]

kapanec, в 26 February 2012 - 02:36 PM, написа:

beni_kali, в 24 February 2012 - 12:20 PM, написа:

. Миналата седмица реших да отида на друга полянка, където се разхождат по едри кучета . Две от тях (хъски и доберман) се втурваха към нея за да играят но вида им явно я уплаши още повече, хъскито дори я понастъпа и тя взе да "плаче", скочи на краката ми и почна да скимти да се прибираме.
Вчера пък на нашата полянка в далечината видя и чу деца, почна да се радва, а когато те дойдоха на свой ред да и се порадват отново взе да скача от горе ми и да се крие. Едновременно имаше и страх и любоитство, но така и не се осмели да отиде да поиграе нищо ще бяхме клекнали в кръгче с децата. Като цяло не позволява на никой да я пипа освен ако не е от семейството, а точно това незнам дали е добре или не. Все пак не искам мастия,колкото и грозно да звучи, дето да ходи при всички но и не искам бъзла... Къде греша и как да постъпвам?

Можели някоя снимка да я видим .Има една пословична зависимост че кучетата по характер и поведение приличат до някаква степен на стопаните си.

Ще цитирам нещо което ти сама си го разбрал в по горния си пост
("Както пише в коментар по горе - ние си ги възпитаваме ние ще си ги търпим")


или поведението на домашния ви любимец е последвие от вашето поведение

не се заяждам просто искам да ти подскажа какво трябва се прави

Не го разбирам като заяждане, не се безпокойте! Приемам всякакви прпоръки и коментари - негативни, положителни. Не познавам поведението на кучетата като цяло, незнам как аз самата да реагирам в определени ситуациии. При страх и свиване в краката ми незнам дали е необходимо да постъпвам по един или друг начин. Незнам как да се държа когато я срещам с големи кучета при положение че се страхува. Да, от улични и големи кучета и аз се страхувам, но не ги отбягвам когато съм с нея, като в повечето случай разчитам че стопаните им са коректни и искренни казвайки че кучето не е агресивно. В случай че се уплаши и започне да "моли" да я прибирам, да си тръгвам ли или да продължа разходката по поляната? Това са все въпроси които човек без опит или ще научи сам с времето, като е възможно да попадне в неприятни ситучции, или за даизбекне именно такива ситуации щепотърси съвет от опитни хора. И както казах и по рано предпочитам да задавам смешни въпроси от колкото например да я срещам с кучета които е възможно да я наранят (срещнах подобни случаи във форума) или пък да избягвам такива срещи влияейки на бъдещето развитие на характера и
Дали да я допускам за игра с други хора и деца това да, зависи от това как ще я възпитам, но страха незнам колко е повлиян от възпитанието., незнам как аз самата да и помогна да го преодолее. Не съм наясно как от далеч се радваме и следим с интерес , а когато се приближат хората гледаме да се отдалечим максимално.

Ето я и нея:

[Г-н Белев]

Здравейте, най-после и аз мога да се похваля като горд стопанин на Джак Ръсел териерче.Днес си го взехме на 32 дена е може би малко рано го взехме, но нетърпението е голямо.Кръстихме го Rush, а ето го и него самия:




За сега предимно спинка, после става веднага си свършва кучешката работа, хапва малко и пак ляга.Искам да попитам как да го научим да си пишка на памперсчето, защото като стане и започваме да го преследваме с него, но само няколко пъти успя да улучи.