Цитат
Това че вие лично отричате хранене от ръка като начин за контакт и изграждане на връзка в тандема "човек-куче" не е мой проблем, извинете))) Обяснявам, повтарям, потретвам с отегчение за кой ли път - това е един от начините чрез който можете да контролирате дажбата на кучето така, че то да не се нагълта с въздух и да не повръща, плюс към това се изгражда асоциативната връзка "човешката ръка дава, тя не отнема, а дава". Колкото по-рано се закрепи тази асоциация, толкоз по-добре. Че има топки-играчки като мотивация всеки го знае. Кучета от една и съща порода може да реагират за апорт, игра или лакомства като мотивация, аз моя с подражателно възпитание го научих да носи пръчки, защото нашите чау-чау като порода не са апортировчици. Ако исках апортировчик - да съм взела ретрийвър))))
Нека не се караме, предложих на момичето изход от цялата ситуация, където тя да може да контролира лакомията и да не й повръща кутрето. Паницата не контролира лакомията, повярвайте ми, виждала съм как се обръщат паниците със замах от космата лапа и после храната разпиляна по пода и кучето като прахосмукачка за секунди прави "ШЛЛЛЛЛЛЛЛЮЮЮЮЮПППП!".
Мир?:-)))
ПС: А, да, забравих да вметна че мои любими и уважаеми приятели с кучета канис-терапевти, работещи с деца-инвалиди, дават на кучета си точно гранули за наградка, защото кучета работят и се обучават по цял ден, дневната им дажба храна заминава през това време в стомаха. Какъв кошмар!)))))))))))