[Stasy_Britni]

Преди няколко дни си взех померанче на 2 месеца. Много е игрива и кипи от енергия. Проблемът, е че нощем не ме оставя да спя. През деня си играем, разхождаме се (но не е на каишка, а я нося), по някое време, горе-долу като се измори от игра или като се връщаме от разходка спи. Вечер като стане 21:00 й махам купичката с вода и 22:30 и двете си лягаме. После идва кошмарът. Събужда се и почва да ме буди като скимти ,и иска да си играем. Ставам заигравам я и пак си лягам. След 5 минути всичко се повтаря. Докато не се измори или й се доспи няма да ме остави. Доста трудно трябва да измориш такова малко кученце. На сутринта съм като парцал. Моля ви помогнете! :)

[Ангел]

Без да съм специалист, мисля че трябва по-малко да и угаждате. Ако я научите, че всеки път когато тя иска да играе вие ще сте насреща ще си имате проблеми.

[Stasy_Britni]

Проблемът е не, че угаждам много. Ако не се заиграя с нея тя няма да ме остави на мира. Искам да я науча че като не й обърна внимание тя да ме оставя да спя. Вече 3 ден сме така. Пробвах да й кажа просто тихо и строго "Лягай!", когато тя застанеше до леглото ми и почнеше да скимти, но нищо не стана.

[sazo]

Принципът на проба грешка знаете ли го?Ще ви дам един пример:гледали ли ли сте по телевизията плъхове в клетка и пред тях два различни на цвят бутона(син и червен)примерно,плъхът пробва синият бутон и нищо,пробва червеният бутон и пада сиренце,постепенно се научава да натиска само червеният бутон за да получи храна,това е принципът на проба грешка.Оттам вашето кученце почва да скимти като иска внимание и го получава,ако не го получи ще пробва друго примерно да ви дърпа завивките или друго.За него ,,червеният бутон" е скимтенето,така че ви препоръчвам когато си легнете да стиснете зъби и да търпите и в никакъв случай да не ставате и да не му говорите,това може да продължи и няколко нощи.

[Stasy_Britni]

Добре! Мерси, довечера ще пробвам!

[Stasy_Britni]

Амиии..... Не знам дали се получи. Беше към 01:30 и тя се събуди и почна да скимти. Не й обръщах внимание. Бритни скимтеше толкова жално, но аз пак не й обръщах внимание, стисках зъби и търпях. След 20 мин скимтене тя почна да прави бели. Разнасяше си вестниците из цялата стая, дърпаше ми завивката. И аз станах оправих вестниците, взех кученцето и я сложих в нейното легло, дадох й играчката. Заигра се и си легна.

[Stasy_Britni]

Съфорумници, дайте някой съвет! По-горе ще видите какъв е проблемът!

[Мил@]

Ще ти кажа как научихме кучето си бебе да спи само в стаята. Донесохме го - беше съвсем бебе, имаше си клетка и легълце в нея. Решихме, че ще спи в кухнята, няма да го пускаме в спалнята вечер. Играхме си с него, разхождахме се и т.н. Затворихме вратата и си легнахме. След малко - заскимтя. Скимтеж, вой, плач, на мен сърцето ми се скъса - не издържам. Казвам на мъжа ми - ще стана и ще го гушна. Той ми каза - ти си реши - сега е бебе и може да го гушнеш, може да го вземеш в леглото си и да спи с тебе. Но като порасне, ще стане 25 кила и ще е много космат и ще ходи навсякъде - тогава ще го искаш ли да го гушкаш всяка вечер в леглото си? Тая гледка ме отказа. Стисках зъби - той много плака, но заспа.

На следващата вечер - пак опита, но този път плака много по-малко.
На третата вечер си легна, заспа кротко и нямаше нито гък.
И е така оттогава.

Сега заспива вечер първи (като се стъмни, с кокошките хехехе), ако искаме нещо да си играем или да му дадем нещо, можем да го извикаме, той идва, прави каквото трябва, след което се тръшва на земята и откъртва отново. Но е на 5 години.

Научен е, че не може да ни безпокои. Ако иска нещо, идва обикновено при мене (при мъжа ми - само ако мене ме няма) и си мушка муцуната на колената ми. Ако му кажа - отивай и седни! (команда, която замества "не ми досаждай") - отива настрани и разбира, че не може в момента да досажда. Разбира кога работя и не трябва да гъква (работя от дома си и водя телефонни разговори често).

Така че - както са те посъветвали по-горе - или ти ще дресираш/тренираш кучето да прави каквото прави в подходящо за теб време - или то ще те дресира и ще му играеш по свирката по всяко време - няма трети вариант. Помисли си и си избери.

Успех!

[Stasy_Britni]

Ох, много е трудно. Скимтенето й е толкова жално. Ама добре и тази вечер ще пробвам и обещавам, че няма да ставам!

[Stasy_Britni]

Получи се!!!!

[starrkopf]

Stasy_Britni, в 14 August 2013 - 01:49 PM, написа:

Преди няколко дни си взех померанче на 2 месеца. Много е игрива и кипи от енергия. Проблемът, е че нощем не ме оставя да спя. През деня си играем, разхождаме се (но не е на каишка, а я нося), по някое време, горе-долу като се измори от игра или като се връщаме от разходка спи. Вечер като стане 21:00 й махам купичката с вода и 22:30 и двете си лягаме. После идва кошмарът. Събужда се и почва да ме буди като скимти ,и иска да си играем. Ставам заигравам я и пак си лягам. След 5 минути всичко се повтаря. Докато не се измори или й се доспи няма да ме остави. Доста трудно трябва да измориш такова малко кученце. На сутринта съм като парцал. Моля ви помогнете! :)

Не знам какво очаквате от кученцето , след като пишете на 14.08 . , а днес вече имате "успех" ? В какво успяхте - да го объркате още в самото начало ли ?
Странни хора сте ....някои . Тя майка му сигурно ( ако то беше с нея) щеше да се обърне на другата страна или още "по- доброто" решение , щеше да излезе от кошарката и да го остави ,защото много "плачело" ...
Но разсъждения от този род са нещо нормално за хората : това ни пречи да разберем кучетата си , защото поставяме нашите нужди и интереси пред техните ,вместо да проумеем ,че неадекватните ни действия оказват влияние върху цялостното им поведение.

Кога взехте кученцето и къде спи то ?
Голям успех... имате .

[KOKO_ko]

starrkopf, в 16 August 2013 - 01:06 PM, написа:

Stasy_Britni, в 14 August 2013 - 01:49 PM, написа:

Преди няколко дни си взех померанче на 2 месеца. Много е игрива и кипи от енергия. Проблемът, е че нощем не ме оставя да спя.

Не знам какво очаквате от кученцето , след като пишете на 14.08 . , а днес вече имате "успех" ? В какво успяхте - да го объркате още в самото начало ли ?
Странни хора сте ....някои . Тя майка му сигурно ( ако то беше с нея) щеше да се обърне на другата страна или още "по- доброто" решение , щеше да излезе от кошарката и да го остави ,защото много "плачело" ...
Но разсъждения от този род са нещо нормално за хората : това ни пречи да разберем кучетата си , защото поставяме нашите нужди и интереси пред техните ,вместо да проумеем ,че неадекватните ни действия оказват влияние върху цялостното им поведение.

Кога взехте кученцето и къде спи то ?
Голям успех... имате .

Обзалагам се, че тази объркана жена не разбра и една дума от нещата, които написа ... аз не бих се морил с такива като нея, че после мрънкат до безкрай "толкова тъжно" ...

[renny_yang]

Може би не е моя работа, но понеже знам що за щуротия са помераните, ще ти кажа, че ще е най-добре кучето да спи в отделна стая. И ще ти кажа защо. Моето кученце отначало си имаше нейно легло, което беше точно до моето и заспивахме една до друга. Отначало ѝ беше забранено да се качва на леглото, но тя беше прекалено сладка и не успях да се сдържа - започнах да я качвам върху леглото си, да лежим заедно, да се гушкаме, да си играем. Всички знаем, че помераните са страшно диви животинки, скоро Ейнджъл започна да спи с мен, но ме хапеше, драскаше, искаше игра от мен, но нейната игра беше прекалено груба. Не можех да я накарам да заспи, преди да си "поиграе с мен", а когато я слагах върху нейното легло и давах строга команда "НА МЯСТО", тя се вдигаше на задни лапи и с предните ме драскаше. Беше истински кошмар! Сега тя спи в друга стая, защото често се налага да я оставям сама при баба, а тя като е свикнала да спи с човек, ще ѝ бъде много тъжно. Цяла вечер е скимтяла, драскала вратата, скачала върху бравата, лаела е... Даже баба каза, че ѝ е изкъртила вратата. Но оттогава кучето си знае, че спи в друга стая.
Затова ти препоръчвам да ѝ намериш собствена стая на кучето, да обезопасиш всичко (да няма вестници, които да разнася и разкъсва) и просто да я научиш, че това е НЕЙНОТО място. Също така продължавай в същия дух - игнорът е най-добрия вариант да се справиш Когато започнат да ѝ растат зъбките, играта ще загрубее много, ще започне да хапе теб, ръцете ти, краката ти ще бъдат целите в драскотини, възможно е д аимаш по няколко дупки в ръкавите и крачолите, ако не се справиш бързо с проблема. Просто спираш играта и я игнорираш, но е все още рано за това.
Също така ще си позволя да ти кажа, че правиш грешка в "разхождането ѝ". Кученцето ти е на 2 месеца, няма ваксини, защо я извеждаш? Добре, че поне е на ръце, а не на каишка. Но това, че я извеждаш на ръце после ще доведе до проблеми. Когато я запознаваш с други кучета, тя ще скимти, ще се дърпа, ще я е страх и ще скача по теб, за да я вземеш на ръце, препоръчвам ти да спреш тези "разходки" и просто да изчакаш до 3,5-4 месечна възраст и тогава да я изкараш на каишка, на някоя полянка, където ще можеш да я социализираш с хора и себеподобни.
Поздрави и ти пожелавам да се справите колкото се може по-бързо с проблема, защото тази порода е наистина инатлива и проклета, но си заслужава

[Stasy_Britni]

Мерсиии!!!

[starrkopf]

KOKO_ko, в 16 August 2013 - 01:21 PM, написа:

starrkopf, в 16 August 2013 - 01:06 PM, написа:

Stasy_Britni, в 14 August 2013 - 01:49 PM, написа:

Преди няколко дни си взех померанче на 2 месеца. Много е игрива и кипи от енергия. Проблемът, е че нощем не ме оставя да спя.

Не знам какво очаквате от кученцето , след като пишете на 14.08 . , а днес вече имате "успех" ? В какво успяхте - да го объркате още в самото начало ли ?
Странни хора сте ....някои . Тя майка му сигурно ( ако то беше с нея) щеше да се обърне на другата страна или още "по- доброто" решение , щеше да излезе от кошарката и да го остави ,защото много "плачело" ...
Но разсъждения от този род са нещо нормално за хората : това ни пречи да разберем кучетата си , защото поставяме нашите нужди и интереси пред техните ,вместо да проумеем ,че неадекватните ни действия оказват влияние върху цялостното им поведение.

Кога взехте кученцето и къде спи то ?
Голям успех... имате .

Обзалагам се, че тази объркана жена не разбра и една дума от нещата, които написа ... аз не бих се морил с такива като нея, че после мрънкат до безкрай "толкова тъжно" ...

Напълно си прав . То само като прочете човек дълбоко емоционалните хрипове на такива потребителки на кучета и му става някак топло да душата . А иначе като пожелание към тях : дами , защо не научите повече за генезиса на игрите в животинския свят,за социалните отношения и поведение , а после ако все още имате желание , напишете ново мнение.
Към развъдчиците от форума : да са ви писали или да сте чели теми свързани с тази?
Колко нови стопани се обърнаха към хората развъждащи кучета и ги попитаха как майките-кучки се грижат за бебетата си?

[Marinka7]

Stasy_Britni, в 16 August 2013 - 08:04 PM, написа:

Мерсиии!!!

Имам същия проблем с тази разлика,че ме буди сутрин рано с ужасно скимтене първоначално игнор но после не се стърпявам защото няма спиране и и отварям вратата да дойде при мен а когато дойде се почва с "искането на игра" хапане ,драскане и какво ли още не

[renny_yang]

Marinka7, в 17 August 2013 - 12:47 PM, написа:

Stasy_Britni, в 16 August 2013 - 08:04 PM, написа:

Мерсиии!!!

Имам същия проблем с тази разлика,че ме буди сутрин рано с ужасно скимтене първоначално игнор но после не се стърпявам защото няма спиране и и отварям вратата да дойде при мен а когато дойде се почва с "искането на игра" хапане ,драскане и какво ли още не

Игнорираш! Ти си шефът, ти решаваш кога да започне играта и кога да приключи! Когато започне да те хапе и драска, казваш строго "НЕ" и си тръгваш от стаята. А това за буденето сутрин - след като е само скимтене, значи имаш проблем само ти, а не и съседите ти, затова просто трябва да се научиш да игнорираш. Да, къса ти се сърцето, да, ужасно досадно, да, искаш да млъкне, но това е начинът! Аз по принцип, когато моето куче лае, отварям вратата, скарвам се и пак я затварям. А ако има някакъв основен проблем (като например, че тя не може да стои с отворен прозорец), го затварям и отново затварям вратата.
Колко е голямо кучето ти? Може би те буди, защото има нужда от тоалетна? :)

[Marinka7]

renny_yang, в 17 August 2013 - 11:25 PM, написа:

Marinka7, в 17 August 2013 - 12:47 PM, написа:

Stasy_Britni, в 16 August 2013 - 08:04 PM, написа:

Мерсиии!!!

Имам същия проблем с тази разлика,че ме буди сутрин рано с ужасно скимтене първоначално игнор но после не се стърпявам защото няма спиране и и отварям вратата да дойде при мен а когато дойде се почва с "искането на игра" хапане ,драскане и какво ли още не

Игнорираш! Ти си шефът, ти решаваш кога да започне играта и кога да приключи! Когато започне да те хапе и драска, казваш строго "НЕ" и си тръгваш от стаята. А това за буденето сутрин - след като е само скимтене, значи имаш проблем само ти, а не и съседите ти, затова просто трябва да се научиш да игнорираш. Да, къса ти се сърцето, да, ужасно досадно, да, искаш да млъкне, но това е начинът! Аз по принцип, когато моето куче лае, отварям вратата, скарвам се и пак я затварям. А ако има някакъв основен проблем (като например, че тя не може да стои с отворен прозорец), го затварям и отново затварям вратата.
Колко е голямо кучето ти? Може би те буди, защото има нужда от тоалетна? :)

Да, и аз това си мисля че е .. След седмица ще направи 3 месеца

[renny_yang]

Значи проблемът е, че е самотно, а не, че трябва да излезе навън. Дано се научите по-бързо и поздрави на мъника от мен и кака му Ейнджъл.

[starrkopf]

renny_yang, в 18 August 2013 - 11:16 PM, написа:

Значи проблемът е, че е самотно, а не, че трябва да излезе навън.

Честито !
Но не е само това . Вие как си представяте живота на кученцето преди да отиде при новото семейство ? Ами нали затова едно животно преминава фази на развитие, а поведението му е отражение на средата , в която живее и опита натрупан до момента . Каккъв опит да има едно кученце на 60 дни , сменило кошарката с непознато място ?
Kато го лишавате от внимание не правите нищо друго,освен да го стресирате още повече. Нали затова те скимтят ,когато са в кучилото - търсят закрила и сигурност и от майка си и от другите кученца . Ама няма кой да пита или да попрочете ... А известно ли вие как се отразява този "игнор" и непукизъм ?
После ще ми пишете нови теми : " Кучето ми изпитва страх от самота " , или " Защо кучето ми постоянно търси контакт и внимание ?" ....
И ще го обучавате и ще го игнорирате отново , докато съвсем се предадете ,защото то няма да знае какво искате , дотолкова ще е объркано.
Но нищо , карайте както знаете . Те горките кучета търпят много .
Чудно как ще се отнасяте един ден с децата си : наверно и тях така ще пренебрегвате ?
Оставете кученцата си да се "окопитят " в новата обстановка , пък после ако няма ефект кажете на всички колко неадекватни съвети сте получили . Дайте им възможност да опознаят дома и да не се чувстват изолирани , да добият опит .