От близо една година с Дора помагаме на една баба с много (наистина доста много!)котки от квартал Орландовци. Бабата за щастие ни послуша и с малко съвети, насоки и финансова помощ от наша страна успя да занесе за кастрация доста котки. Жената обаче живее в къща с двор и както повечето хора в България, за които е видно, че обичат животните, и тя често става жертва на безсъвестните си съграждани. Преди 2 седмици и бяха подхвърлили едно мъжко 3-месечно котенце с калицивирус, а само преди няколко дена 4 още по-малки и още по-болни! Толкова болни, че въпреки че веднага ги занесохме на лечение във ветеринарна клиника, едното нещастниче почина до другия ден. Оказа се, че имат някаква необичайно тежка форма на иначе баналния и относително безопасен калицивирус. Вече два пъти ходя да ги виждам и лекарите все още не смеят да се ангажират с прогнози въпреки, че все пак се вижда някакво подобрение. Както ще видите на снимките едното коте дори е с абокат на лапичката, за да могат да му правят вливания.



Първо си мислех като ги излекуват (дай Боже да се оправят!) бабата просто да си ги вземе и пусне обратно в двора. Много трудно се намират осиновители за котки, особено в този все още отпускарски сезон и при това изобилие от малки и големи котета. Колкото повече ги гледам обаче, толкова по не ми дава сърцето да ги върнем обратно в мизерията и недоимъка

. Котетата са много дружелюбни и в момента, в който открехна вратата на клетката идват да ми се бутат в ръцете въпреки, че са болни и не се чувстват особено добре. Та нареждаме се на опашката за приемни домове и с тези трима герои. Когато станат готови за изписване, естествено, и се моля да имат късмет и шанс за по-светло бъдеще.