Нашият лош френски булдог
#1
Публикувано: 30 August 2013 - 08:05 AM
#2
Публикувано: 30 August 2013 - 09:13 AM
Прави с вас това,което е правило и докато е било с братята и сестрите си преди да го вземете.
Учете животинчето на послушание и ред и нещата с времето ще отшумят,това,което не Ви е приятно не разрешавайте да прави.
#3
Публикувано: 30 August 2013 - 07:31 PM
#5
Публикувано: 06 September 2013 - 01:03 PM
#6
Публикувано: 08 September 2013 - 08:32 AM
#7
Публикувано: 08 September 2013 - 10:12 PM
bubaandonov, в 08 September 2013 - 06:32 AM, написа:
Не правете нито едно от тези неща!
#8
Публикувано: 09 September 2013 - 10:28 AM
И защото не мога да си позволя да дам специализирани съвети за поведението (и аз сьм от четящите по тези въпроси )си позволявам да цитирам едно мнение което обяснява това поведение при малките кученца.
shifter, в 29 July 2013 - 06:30 AM, написа:
Първо и най-важно е, че магическа пръчица няма. Самият факт, че в няколко теми и в разстояние на няколко дни казвате, Marinka7, че "нищо не помагало" и "нямало решение" подсказва, че очакванията и представите ви се разминават коренно с реалността и именно в това е големият проблем. Не в хапането на кученцето и в нетърпимото му поведение.
Съжалявам за малко (или по-скоро много) надувковия тон, но... Кученцето не е играчка. Не е роботче с програмка и няма начин да се коригира нещо в поведението му от раз. Убедена съм, че знаете това, но между знанието на едно ниво и реалността на друго... болезнено е. Гадно е. Разочароващо е. Разбирам и съжалявам.
Така че първото и най-важно нещо е търпението. Повторение и постоянство му е майката, все едно дали кучето се учи да не хапе или да пиша в банята, или нещо друго. В света на живите същества нещата се случват за седмици, не за 1-2-3 дни.
Второто най-важно нещо е постоянството (повтарям се). Едно вече измислено (и правилно) правило не трябва да се променя, а да се наложи постепенно. И да не се отказваме, само защото вчера и днес още нямаме успех...
Казано по трети начин, на вас ви трябва добър треньор, който да Ви покаже къде бъркате, какви са нереалните очаквания към кученцето, които имате и да ви покаже как трябва да работите с него, за да постигнете истински резултати. С приказки по форумите няма да стане, за съжаление, и повечето съвети, които ще получите тук, ще навредят (започвайки от този за държането за врата например).
Иначе, връщайки се на темата за хапането, ще се осмеля да направя предположение:
- ако е магазинско или от зооборса, кученцето ви най-вероятно има проблеми със социализацията. Не е общувало с хора, а го взимате точно в момент, когато в кучилото започва борбата за доминантност и установяване на йерархически граници. Малките кученца на тази възраст могат да бъдат изумително злобни едно с друго, бият се, карат се, хапят се... игрите им често прерастват в играчка-плачка... когато мама е там, тя поставя граници на поведението им и се явява като авторитет. Когато мама не е там - бебетата ги взимат на 30-ина дена от нея и ги хвърлят в някоя клетка да се оправят сами, и скоро се разотиват по зоомагазините - най-първоначалната социализация изцяло отсъства. В аквариума в магазина се събират по 3-4-5 бебета от различни кучила, нито едно от тях нямащо подходяща социална подготовка за общуване със събратя. Войните, които водят там (ако не ги упояват да са кротки...), не подпомагат развитието на обществените им умения. Резултатът? В дома на клиента попада куче, което в най-добрия случай е "социално сакато" и не умее правилно да общува със съплеменниците си и с хората. В по-лошите случаи е с по-леки или по-тежки психически отклонения. Собственикът е онзи, който трябва да осигури "замяна" на ранното детско обучение, поне по отношение на социализацията спрямо хора, за да си осигури нормално ежедневие с това зооборсаджийско куче.
- ако кученцето е от истински развъдник или поне от грижовни стопани и е било социализирано нормално - от раждането си е пипано, взимано, галено и гушкано, не е отбито прекалено рано, общувало е с мама (и евентуално с други кучета) и най-вече с хора!!!, то тогава е много вероятно поведението му да е адекватно и то просто да минава нормална фаза в развитието си, присъща на всички бебета - изучаване на света с уста , на вкус и твърдост, детски игри, развитие на вокалния апарат (ръмжене, лаене...) и прочие. Както и упоменатите по-горе кученца, това социализирано животинче СЪЩО минава през фаза на установяване на граници, изпробване на авторитета и много други. Проблемът е дали собственикът тълкува правилно подаваните от него сигнали и реагира адекватно на тях. Ако тълкуванието е неправилно и реакцията не е "подходяща", кученцето се обърква и започват да възникват проблеми. Ще си позволя да направя сравнение с човешките деца - ако родителят няма представа какво да прави с растящото си дете, ще "произведе" психопат, хлапе с умствени отклонения, със социални затруднения и прочие придобити от неправилно общуване и отношение проблеми. Някои са ремонтируеми, други - не.
И, естествено, когато имаме лошо социализирано кученце и неподготвен за общуването кученцето си собственик, ситуацията бързо се влошава. Съдейки по темите и изказванията ви, Marinka7, имам чувството, че случаят е горе-долу такъв. Извинявам се, ако неправилно чета и тълкувам написаното от вас и това всъщност не е вярно.
#9
Публикувано: 24 September 2013 - 05:09 PM
#10
Публикувано: 24 September 2013 - 08:09 PM
buclat printseska, в 24 September 2013 - 06:09 PM, написа:
Единственото решение са разходките и то не просто да го заведете до близкия ъгъл,а ако има къде (обезопасено място) на което свободно да поитича и да погони я пръчка,я топка. Нашия само така стои сам и послучен,без да изяжда света. Но остане ли сам и да не е бил изморен преди това - смятай,че и стени няма да ви останат!
#12
Публикувано: 16 November 2013 - 12:28 AM
#13
Публикувано: 22 November 2013 - 11:35 AM
#14
Публикувано: 13 December 2013 - 12:05 PM
buclat printseska, в 22 November 2013 - 11:35 AM, написа:
#15
Публикувано: 13 December 2013 - 12:13 PM
#16
Публикувано: 13 December 2013 - 12:16 PM
има дадени варианти за справяне с такова поведение