Сега за моята специална Рая - намерена е в средата на май месец,сама,дезориентирана и изплашена на оживена улица.Отидох да я видя,харесахме се веднага двете и решихме да се вземем.Отначало го раздаваше скромна - спеше на чантичката на лаптопа,не лаеше,не правеше бели.

Но след седмица се отпусна и се превърна в душата на компанията.Чудесно се сработи с моите дребуси в къщи ,научи се да лае по-силно от тях и първа да измисля белите.Природно добро същество ,само дето имаше хоби да гризе кабели,но то никой не е идеален.
И така до вчера,когато трябваше да се разделим- тя да поеме по пътя към своя нов и надявам се щастлив живот,а аз към къщи,където ще мога да помогна на още някой закъсал дребус.Милата,усети,че ще се разделяме,първо се скри зад дивана,после тъжна легна на дивана и не мръдна от там,а по принцип е много щурава и почти не се спира на едно място.После тихичко поплакваше в колата (аз също ),докато пътувахме към димитровградската групичка,с която щеше да пътува до София.Така ме стискаше с лапички,милата.....
Стана тъжно,а трябваше да е радостно,защото Рая пътува към своя нов и щастлив живот,за жалост извън България.
Моето слънчево момиче.......

На добър път и сбогом!Там ще бъдеш най-щастливото куче на света,ще видиш!