Но не е така. Има. Просто биват периодично убивани.
А все още живите са толкова наплашени, че много рядко някое от тях позволява контакт.
Поне такава е ситуацията в селото, през което минавам всеки ден. И точно в това село виждам женски кучета на метър синджир, раждащи никому ненужни паленца.
Та.
Преди няколко седмици мярнах поредните паленца. Те бяха с екстра - живееха с майка си в занемарена къща, а човекът там се водеше техен стопанин. Около три дни напразно се опитвах да ги примамя с гранули - цялото семейство бягаше през глава. Мисълта ми беше да хвана мама и да я заведа за кастрация. Мисията ми изглеждаше невъзможна. Тогава една жена от съседна къща направи опит да помогне - без резултат. Та от жената разбрах, че бащата, болонкоподобен, много красив, бил отровен неотдавна. И че същото грозяло и другите - рано или късно.
Първоначалната ми идея малко се измени - към залавянето на мама за кастрация се реших и на прибиране и евентуално, с Божията помощ, задомяване на малките.
Около две седмици ми отне да спечеля доверието на малките - с помощта на котешки пастетчета. Мама все още се страхува, но познава двигателя на колата ми, веднага идва, като го чуе и едва тази сутрин ми позволи да я погаля.
Малките обаче са от 10 дена при нас.
Белият Бели, който по-бързо свикна с ласките и по-страхливия Хали, който в момента на докопването му извести на цялото село колко страшно нещо му се случва, та всички кучета в околността подеха и преразказваха, та и "стопанина" дотърча. С него бяхме говорили, имах "благословията" му - той също не може да се доближи до кучовци.
Малките вероятно ще останат дребни. В момента да са на около 3 месеца - няма ги острите като игли зъбки, повечето са подменени.
Към момента и двамата бебоци ме нападат къде индивидуално, къде дружно, а аз цялата бивам олигавена, нацелувана, надраскана от ноктенцата им и "нахапана" в опити да ме подканят за игра.
Търсят дом.
Бели - истински смелчага! Още докато им печелех доверието, маймуната първи се престраши, дори лягаше и даваше коремче за ласки и ми позволи да измъкна един кърлеж от ухото му.




Хали - името му идва с леки видоизменения от "howl" - толкова пронизително виеше и скимтеше, когато го хванах, че ...



Мама - откакто прибрах малките й, всеки път като ме види и ми се оплаква със скимтене. Когато хванах Хали, тя така се засуети край мен в опит да помогне, че решението, което взе, беше абсолютно нестандартно - грабна торбичката ми с храната и я замъкна в занемарената къща. И до сега си блъскам главата как това нейно действие трябваше да помогне на Хали да бъде освободен. Вероятно се очакваше да я подгоня за храната и междувременно да пусна Хали. Аз обаче устоях и прежалих храната :)

