[deni_avr]

Тази тема отлагам с вече 3 години. Но на прага на зимата много ми се иска това прекрасно и добро същество да зимува на топло със своя си човек.
Това е майката на моята Арви. Когато през 2010 взех Арви си обещах, че ще направя нещо и за майка й - прекрасно, добро, бяло куче, което си мислех, че няма да стои дълго без дом с този нрав и външност. Е, да, ама животът за завъртя около други подопечни и за Белка нямаше време. Всеки път когато я видех в гърлото ми засядаше топка, защото тя безумно прилича на дъщеря си, тоест обратното де, но на мен ми напомня и се чувствам ужасно да я гледам навън как притичва, как се страхува и страни от хората, защото явно достатъчно се е парила.
Стига й толкова години бездомен живот, студ и глад. Дълго време я нямаше на мястото, където намерих Арви докато накрая разбрах, че се е преместила пред един котешки блок и е останала там.
Като характер е абсолютно като Арви, дори и позите им са еднакви, както се вижда на снимките. Смея да твърдя, че е дори по-красива от Арви и по-дребна.

Моля за приемен дом за тази красота. Тя е да кажем най-малко на 3 години, кастрирана. Стопаните на Робин в Германия са ми обещали финансова подкрепа за нея, така че храна, консумативи, ваксини, има осигурени.

Ще бъда НАИСТИНА БЕЗКРАЙНО благодарна на човекът, който ще допише приказката на Белка или Мили както аз я кръстих. Устремена съм да й намеря постоянен дом и ще сторя ако трябва и невъзможното за това. Не знам защо (всъщност знам - заради приликата й с Арви), но просто искам това куче да види и доброто на хората. В момента тя страни от непознати, заради това единствената близка снимка е тази с кучето. Но обожава други кучета особено момчета и ходи при тях и стопаните им.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[PURSY]

Почти всяка седмица я виждам на път за работа, а днес лежеше по средата на улицата пред колата и не ставаше и реших, че е ударена, всичко ми се сви, но като свирнах, стана и побягна. тя е с по-дълка козинка от Арви и от 3-4 месеца, откакто минавам по този път, я виждам, но не много често, да се мота по тази улица, но не знам откъде идва.

[deni_avr]

Ох, не знам коя е тази улица, но ужасно много я мисля и ми е ужасно тъжно, че не мога да си я прибера.
Убедена съм, че ще бъде изключително добро и хрисимо същество и няма да създава никакви проблеми. Ако някой се навие да я вземе временно, може да разчита на мен за разходки събота и неделя да си почине или пътува ако иска.

[PURSY]

deni_avr, в 21 October 2013 - 09:00 AM, написа:

Ох, не знам коя е тази улица, но ужасно много я мисля и ми е ужасно тъжно, че не мога да си я прибера.
Убедена съм, че ще бъде изключително добро и хрисимо същество и няма да създава никакви проблеми. Ако някой се навие да я вземе временно, може да разчита на мен за разходки събота и неделя да си почине или пътува ако иска.

Успоредна е на Бъкстон, почти 99% съм сигурна, че е същото куче, аз също се бях замислила като я видях за пръв път колко е красива и как може да бъде прекрасен домашен любимец, но плащам за три кучета за приемен дом и изобщо не съм се замисляла за вариант за нея:(.

[deni_avr]

Да, точно там се е преместила, но Буш, моля те махни указанията на Пърси в поста. Суеверна съм.
Пърси, мерси за инфото!

[deni_avr]

Не знам дали мога да си изпрося форумно наказание и моля всички за извинение, но ще поддържам тази тема на първа страница. Или поне ще опитам...

[mil_]

Всеки ден като разхождам Реджо я виждам и онова рижото на първата снимка е мой Реджо. Те много се обичат и си имат поздравителен ритуал. Щом ни види, тя идва и ляга пред него с навирени краченца като на снимката, той я близва по коремчето. Ако я няма, Реджо проверява всичко наоколо и се завира под всички коли, не се успокоява, търси я. Като легне пред него аз се възползвам и я погалвам, иначе никога няма да ми позволи.
Сега следобяд пак минахме, Реджо я потърси, намери, казаха здрасти набързо и после не изглеждаше много заинтересован. Но тя продължи да подтичва, изпреварва ни, ляга пред нас и беше заради погалването! Вече ми има повече доверие и харесва да я докосвам. Милото белушче.
Много е мило това белушче, да знаете, който я вземе на приемен дом няма да има грижи с нея, много е деликатна. Пък и бързо ще я харесат.

[deni_avr]

mil_, в 23 October 2013 - 06:01 PM, написа:

Много е мило това белушче, да знаете, който я вземе на приемен дом няма да има грижи с нея, много е деликатна. Пък и бързо ще я харесат.

Личи й от километри.

Арви има същите привички и просто сърцето ми кърви. Все едно виждам кучето си бездомно навън. Не искам да прекарва още една зима навън...Пък ще я водим да се поздравяват пак с Реджо!

[PURSY]

Тази сутрин на път за работа пак я видях куклата, явно беше гладна, защото ходеше около кофите и душеше, но аз този път нямах нищо в колата си да й дам да яде
Тя не е белушка, тя е с леко жълт оттенък на козинката, и е доста слаба и козинката й виси на опашката. Като се изкъпе и като понапълнее, ще стане супер кученце.
Никой ли няма да се смили да й даде приемен дом? Става студено навън, особено нощите, а тя няма нито колибка някъде, нито кашон, в който да се скрие през нощта.
Много пресича улицата и това също ме притеснява.

[deni_avr]

Да, и аз забелязах, че е малко поотслабнала и козината й не е хубава. Дано да е временно. Ама то с храната на улицата каква козина да очакваш.
Аз силно вярвам, че скоро Мили ще има временен дом! Някой някъде ще я види и ще й подаде ръка - дом.

[deni_avr]

Абсолютно нищо отникъде за Мили.
Дали пък случайно тази вечер някой няма да влезе случайно във форума и да реши да даде шанс на едно бяло, дребно куче...?

[deni_avr]

Стопаните на моя прекрасник Робин изпратиха 190 лв. дарение за подготовката на Мили. За първи път ми се случва да имам дарение за куче и да не мога да го използвам.

Мили търси приемен дом и разполага със средства за пълна начална подготовка. Някой "смелчага" Това куче ще бъде наистина презпроблемно айде да не кажа на 100%, но 99%.

[deni_avr]

За мое огромно съжаление тази тема май трябва да се премести в разкази с неочакван край...

Намери се приемен дом за Белка, както е свикнала да я наричат и аз бях на седмото небе. Но уви не било писано.

Направихме опит да хванем Белка и да я настаним в приемен дом, за да започне хубавата част от приказката й, далеч от студа и кокалите навън. Белка, обаче категорично не желае близък контакт с хората. Позволява им погалване по главата и край, до там. Прави всичко, каквото е нужно, за да не позволи повече на никого, включително на хората, които я хранят и на които аз лично видях как тя се радваше много и ги изпращаше по улицата. На всичкото отгоре хората не са въобще в час с кучешкото поведение и много се шашкат когато някой се появи с желание да вземе всеобщия им любимец. Сто пъти ми повтаряха днес, че не искат да предизвиквам стрес за милата им Белка и бля бля. Разговарях с тях и днес отидох с Арви, за да ми повярват, че имам добри намерения. Част от тях бяха виждали Арви като бебе и днес много й се зарадваха, но друга част отново ме заклеймиха и подхвърляха реплики от терасите " ех, белке, много те искат, ела тук, не ходи там". Не мога, просто не мога да разбера подобно поведение. Викаха я далеч от нас, за да й дадат сурови кокали и попара с хляб. Белка посрещна Арви с интерес, което може би би било от полза ако ходя отново.

Благодарноси към Мил от форума, която две седмици ходи да се сближава с Белка и вчера е опитала да я хване, при което Белка е почнала да пищи и хапе. Не съм била там и не знам какво точно се е случило, но факт, че залавянето на Белка е почти мисия невъзможна, а и хората там го правят още по-трудно. Не знам какво е преживяла Белка, може и в изолатор да е била и от там да има някакви психози. Жената днес беше много по-разговорлива заради Арви и ми разказа, че когато Белка се е появила пред блока е била ужасно уплашена и само да я погледнеш, бягала в паника. С времето се е отпуснала и сега й давала да я гали, но не давала нищо повече. Самата тя се е опитала да й изреже един фитил заплетена козина отпред и не е могла. Преди много време се бях натъкнала на тази снимка от Сеславци и мислех, че това е Белка:

My link

Не знам....Каквото и да е, Белка не може да бъде уловена поне не и от нас. Много ми е жал, защото днес като я гледах, виждах колко е красива, дребна, по-дребна и от моята Арви и все си мисля, че би могла да бъде прекрасно домашно куче и би се чувствала по-добре в дом, а не на улицата с кокалите и студа.

Ако някой има идеи или желание да помогне в тази трудна ситуация, бих била ужасно щастлива.
За жалост с оглед новата информация, не смятам, че приемния дом, който се намери е подходящ за Белка, защото жената има малко дете, а кучето има нужда от "адапционен" период и процес, а и не знам дали в началото би била подходяща компания за малко дете.

Та, не виждам никакъв шанс за развитие на тази тема. И много съжалявам за което

[mil_]

deni_avr, в 10 November 2013 - 10:17 AM, написа:

която две седмици ходи да се сближава с Белка и вчера е опитала да я хване, при което Белка е почнала да пищи и хапе. Не съм била там и не знам какво точно се е случило,

Случи се това, че изчаках абсолютно спокоен момент. Тя си полегна на слънчице, отидох и я галих известно време, беше съвсем отпусната и успях да я хвана с две ръце, съвсем удобно. Но когато я повдигнах започна да пищи, да се мята и да се опитва да хапе. Не успя да ме ухапе, защото я бях хванала добре за врата, но ми поостърга ръката със зъби. Очаквах да се побори и да спре, но тя не спря, извъртя се. Не успях дори да се изправя с нея, за да я занеса във входа, където трябваше да ми донесат клетка.
Естествено, всички наскачаха по балконите. Като обясних, че искам да я заведа в дом, казаха, че щели да помогнат. Някои изразиха съмнение дали не съм "от ония", но повечето са ме виждали, че като минаваме с Реджо се спираме при нея.

[deni_avr]

Щом така е реагирала абсурд да се навре във вход, да се чака там и още по-абсурд да се навре в клетка. То ще е пищене и чудо, а хората няма да се зарадват на това. Да не говорим колко е рисково да стои във вход и да се пази да не избяга докато хората влизат и излизат. А и не е нужно да предизвикваме излишен стрес на кучето. Моята идея беше да се навре в колата възможно най-бързо и после в спокоен дом, за да се успокои. Но както казах приемния дом, който се намери, няма да е най-спокойното място за супер стресирано куче, та сме в начална позиция - няма приемен дом за нея следователно всички опити да се залавя засега се отлагат.

Така или иначе не мисля да опитваме повече. Ако някой ще я улавя, то трябва да е някой с опит и гъвкави и бързи движения. Във форума е имало случаи на залавяне на далеч по-тежки случаи, знаем, та предполагам е възможно, но не и от нас и най-вече не и преди да се намери подходящо място, където да се настани и човек, готов да й покаже нещата.Със сигурност не искам да е място тип хотел, не това й е нужно, според мен. Ех, ако нямах Тити, стаята ми за гости щеше да е толкова удобна...

Но нищо....може да не е писано и Белка да си остане просто улично куче.

[mil_]

Не можеше да се "навре" никъде - нито във вход, нито в кола, нито във въртолет.
По точно аз не можех, защото не успях дори да се изправя.
По-опитен ловец може и да се справи.
Някои кучета се поборят, пък мирясат. Разчитах да е от тях, но не е.

[deni_avr]

mil_, в 10 November 2013 - 11:07 AM, написа:

По-опитен ловец може и да се справи.

Именно. Тя не тежи повече от 12 кг. Въпросът е да се хване и премести в колата докато се мята.

[wind]

При такава реакция от страна на кучето винаги може да ухапе, ако се подходи по същия начин, независимо от опитността на човека. По-скоро сила е ключовата дума, но пак е възможно кучинка да захапе.
Щом все пак позволява контакт, може да се пробва да се постави намордник и тогава вече да се мести.
Друг вариант, невинаги приложим. Да се опита да се примами сама да влезе в клетка. Понякога се получава, зависи от кучето. Ако в клетката (най-голям размер, за кучета гиганти :) се постави апетитна примамка - месо, консерва и т.н., ако кучето не е съвсем подозрително, може да се прилъже да влезе, остава да се затвори зад него. (до скоро не вярвах, че може, но едно куче така го уловихме).
Друг вариант, след като куч позволява контакт. Първо се слага повод. Куч ще се мята, но накрая би трябвало да се кротне. Не е много удачен за мен, защото кучето се стресира ужасно.
Друг вариант. Да му се даде предварително нещо упойващо (има едни хапчета, които замайват). Обаче минава време докато (и ако) хапчетата подействат. Ако подействат, тогава да се хваща и мести.

Аз в момента се чудя как да ловя 3 женски, ужасно страхливи кучета, които дори не приближават за храна, чакат търпеливо да се отдалеча, едната чака да изчезна въобще. Едната е бременна и скоро ще роди, другата е разгонена, третата неотдавна роди, скоро й предстои същото :(

[Elizd]

wind, в 10 November 2013 - 06:53 PM, написа:

Първо се слага повод. Куч ще се мята, но накрая би трябвало да се кротне.

Ох, не искам да съм черна станция, но преди няколко седмици се опитах да хвана така едно много социално женско куче и като се почна едно мятане, квичене, щеше да се обеси :( А дойде и клошарът, който я нарича ;негова' и стана скандал, едва отървах боя. Та в тази ситуация (със съседите и нейното поведение), според мен това с повода няма да стане. Както на мен ми писахте в една тема с доста подобна ситуация, трябва мнооого търпение и всекидневно внимание. Като в Малкия принц...

Или безумното за мен - да я стрелят стрелец с упойка, но това ми се вижда лудост...

[deni_avr]

Както казах - на етап 0 сме. Нищо не може и да се мисли преди да се намери нов, подходящ приемен дом и човек.