- (7 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
Наследствени заболявания
#1
Публикувано: 24 October 2006 - 07:22 PM
#2
Публикувано: 24 October 2006 - 07:58 PM
Първо, никъде по света (доколкото на мен ми е известно) няма такава длъжност "клубен ветеринар", най-малкото по причина, че в клубовете длъжностите са на доброволни начала. Клубен ветеринар не е и необходим, защото пък за всичко, което може да се изследва - дисплазия, бедрена и лакътна, очни заболявания, глухота - си има сертификати, които развъдчикът предоставя в клуба, за да получи разплодни права за кучето си.
В България обаче (пак доколкото на мен ми е известно) няма нито един - поне за момента - ветеринар, който има права да издава сертификати за дисплазия или очни заболявания, т.е. легитимни такива.
Развъдчикът не може да "гарантира", че кучето не е носител на наследствено заболяване, независимо дали родителите на кучилото са сертифицирани. Но като нормален съвестен развъдчик е задължен да компенсира по някакъв начин собственика на "дефектното" животинче, независимо дали излезе с дисплазия, крипторх, с обратна захапка...


#4
Публикувано: 24 October 2006 - 08:09 PM

"Някои хора са като 1 стотинка - двулицеви и не струват нищо!! "


#7
Публикувано: 24 October 2006 - 08:18 PM
Всъщност възниква и въпросът дали собственикът на женската ИЗОБЩО е запознат с правата си: като например - правото да избира произволен мъжки, стига той да е допуснат до развъждане и никой копче да не може да му каже за избора.
А що се отнася до гаранциите... какви гаранции според вас трябва да може да даде един развъдчик?!
Вчера по случайност рових за съвсем друго за ЧРТ и попаднах на откъс в този горе-долу стил: във Финландия едно мъжко куче е кастрирано, защото показало тежка степен на дисплазия на снимката (мисля, че Д). Като се има предвид, че там поне по 3-4 и повече поколения назад прадедите са сертифицирани за ТБД... еми - случва се. Каква гаранция може да се даде, че едно кученце няма внезапно да се окаже носител на "развален" ген и да развие примерно... елементарна обратна захапка? Или, понеже за далматинци заговорихме, че няма да е глухо? Раждат си се глухи кученца и от сертифицирани родители - от поколения наред сертифицирани родители... случва се.


#8
Публикувано: 24 October 2006 - 08:28 PM
Кучето е живо същество,няма 100% гаранция,че няма да се появи някоя болест,както е и при хората,може някой пра-пра родител да я е имал(носещ без да се е проявила-има и такива болести).Но съм сигурна,че повечето развъдчици нямат за цел да заплождат болни кучета,а напротив правят всичко възможно да подобряват чрез селекцията освен екстериора и здравето на дадената порода.

"Някои хора са като 1 стотинка - двулицеви и не струват нищо!! "


#9
Публикувано: 24 October 2006 - 08:34 PM
#10
Публикувано: 24 October 2006 - 08:37 PM
п.с.Секциото при булдоците не е генетична болест!!!!

"Някои хора са като 1 стотинка - двулицеви и не струват нищо!! "


#12
Публикувано: 25 October 2006 - 10:09 AM
#13
Публикувано: 25 October 2006 - 10:36 AM
#14
Публикувано: 25 October 2006 - 10:58 AM
#15
Публикувано: 25 October 2006 - 11:55 AM
Цитат
Прeди доста време имаше тук такава тема - за генетичните заболявания по породи.Аз писах каквото знам за АСТ - за атаксията, за ТБД ,за сърдечните болести и щитовидната .
Не разбирам противопоставянето- лекари и развъдчици.То мърша има навсякъде.И навсякъде има и свестни.
Например системата вет.мед.учебна.Няма специалности.Няма и камари на специалисти за конкретни заболявания.Кой да издаде сертификати и кой да е арбитър при различни оценки?Както е по света.Например както е за ам стафа- кой да издаде в Бг тироид и кардиак сертификат ?Да е оторизиран и да се признава по света- като нaпример OFA..Ако пък има такава система тук - извинения и моля за инфо.

PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
#16
Публикувано: 25 October 2006 - 01:37 PM
Неизвестно защо предишното ми мнение не е излязло - но пък, по-добре. То касаеше други неща, по-строго академични.
Добре, въпросът не е колко пари дава човек. Съгласна съм, че купувайки куче с документи, освен произхода му купуваш и две гаранции: 1) че кучето е здраво и без дефекти; 2) че потомството на това куче ще бъде здраво и без дефекти (то не е скрит носител). И в случай, че самото куче покаже дефект или наследствено заболяване, развъдчикът следва да се отнесе сериозно към това и да вземе необходимите мерки, ако е възможно, да уточни откъде идва този дефект/заболяване, реално същото се отнася и за потомството на това куче.
Реалната "отговорност", каквато търси д-р AXEL Бултериерът, може да бъде поета от клуба дотолкова:
1. Управата на клуба и конкретно ОРД носят отговорност за допускане до развъждане на куче с дефект или проявено наследствено заболяване, т.е. те нямат право ПО ПРАВИЛНИК - това е задължителна точка в този правилник - да допускат таква куче до разплод. Някои неща МОГАТ да се скрият от недобросъвестен собственик.
2. Управата на клуба (съответно ОРД) са длъжни да изключат от разплод куче, в чието потомство системно се появява даден дефект/заболяване - това животно е носител на "развален" ген. МНОГО неща могат да се укрият от собственика на кучето... тук вече почвата става хлъзгава.
Няма... трети вид отговорност: за проявата на наследствено заболяване или дефект "неочаквано". Навлизаме в една много сложна област, която доскоро и при хората не се прогнозираше - диагностицирането за наличие на наследствени заболявания още по време на бременността. Не знам за по света, но в България и наоколо такова нещо във ветеринарията няма... засега поне съществува само при хората. След година-две-пет-десет: ще видим.


#17
Публикувано: 25 October 2006 - 01:45 PM

ветеринарен кабинет "Д-р КОКО" гр. Пловдив
тел: 0887415207 032/693578
Аз не съм най-добрия лекар, аз просто си върша работата.
#18
Публикувано: 25 October 2006 - 02:01 PM
Не съм обиждала рентгенолозите. Липсва качествена техника, която струва пари и не се изплаща. Сигурно знаете по-добре от мен колко време отнема разрешителният режим за един рентгенограф.
Слава богу, вече има тук-там съвременни машини.
Но пък съм виждала 2 снимки за ТБД, и на двете снимки кучетата са абсолютно неправилно позиционирани. От собствениците знам, че са ги накарали сами да позиционират кучетата. За едната, която публикувах тук, но и в чуждестранни форуми, ми казаха: "Първо иди набий този, който я е правил, после мисли за нова". Това, разбира се, не е представителна извадка. Но аз искам като направя снимка срещу определено заплащане да мога да я изпратя за разчитане на няколко инстанции по цял свят. Също така искам да не стресирам, упоявам и облъчвам кучето си 20 пъти. Това не е недоверие, никой не знае какъв документ и откъде ще му поискат. За селекционна работа е необходимо не просто да се установи дали дадено куче има тежка форма на дисплазия, а каква точно степен има по европейската класификация. Или пък по някаква друга.
Тежка степен на дисплазия може да се диагностицира, но не и да се издаде сертификат! Май забравяте, че развъдчикът освен да запложда в чужбина, и него го търсят за заплождания. Без сертификат той е неконкурентноспособен.
Ако съседа е ходил по чужбините за снимки и е вадил сертификати, ОК, значи аз спекулирам. Чисто хипотетично, защото не съм развъдчик и май няма да ставам в близките години.
#19
Публикувано: 28 October 2006 - 11:38 AM
Тази тема реално не е за този форум, а е за Да пазим и развиваме породите и въпроса е поставен доста провокативно и съответно доведе до бая спам r)
Мисля, че на ветеринарните лекари се предава прекалоно голяма тежест в тоя случай и според мен лично това не по неговите сили, да следи или да определя кое е генетино заболаване и кое не. Затова има иснтитути койсот се занимават с това, екипи който работят в определена насока и т.н. (тук не искам да се интрпретира че ветове са недадърнци, няма това предвид)
Друга основна, грешка която според мен лично е направена е че на клубовете се предава отговорносто която те едва ли биха могли да носят. За произведеното кучило отоговорносто носи единствено и само неговия прозводител, клуба неможе да носи отговорсност, освен ако самия клуб не участва в някакъв световен заговор и той е кукловода. b) b) Един клуб не е произовдител на кучила, и реално в 99% от случайте (има тук там някой изключения) клуба като клуб не е собственик на нито едно куче. В един клуб участват собсвениции любители на дадена порода и в голяма част те определят правилата, като се ръководят от рамките дадени от съответна организация. Тук е важния момент, че правилата не могат да бъдат "по-леки" от рамака която е задена, единствено могат дабъдат "по-тежки". Тук вече идват на първа линия членовете на клуба който решават какво допълнително да включат в правилата и колко по-строги да бъдат те. Мисля че вече стана ясно кой определя правила wink Тук вече опира до желание, политика и т.н., дали самите членове нададена органзация има ЖЕЛАНИЕТО, да го направят има ред субективани фактори, интереси, политика и т.н. Хората са хора и постъпват по-един и същ начин винаги, интереса е водещ.(макар и гадно това е истината)
Вабанк е обяснила кое как е по призумция, но всичко води, до това какви са правила. Колко е добре правила да бъдат супер строги и супер либерални, е доста спорен въпрос. Има ги и в двата вариянта и реално и двата вариянта, работят.
В едни правилник никога не могат да се обхванат всички неща, основното на което се обръща внимание е самата порода и нейната специфика.
Такъв пример е епилепсията за кяото е даден примерът и той реално не е удачан, понеже не е нужно някой от родителите на кучето да бъде епипетик за да има то епилепсия. Също такъв пример е и глухотата, не е нужно родителите или тенхните предци да има глухи или едностранно глухи за да рдо кученце което е едностранно глухо. Това не може да се предвиди, няма начин. За някой неща има възможност за проверка, както е глухотата и това може да се определи към 2-рия месец с BAER тест, но ако има такъв тест в страната(няма значение за коя странастава дума), но за други няма начин да се определи и се разбира впоследтствие, за жалост.
Мога да дам още няколко примера, но мисля че е ясно каквоима предвид вече.
По света има съдадени органозации(това не точната дума) който събират данни за таквиа гентични заболявания, правят статистики, дават предпоръки, в САЩ те са най-развити.
Има заболявания който са трудно установими, реално едно куче може да не е болно, но дае носител и това може да се разбре на много късен етап след едно, три и дори след 10-то негово поколение, защото просто не съществува метод по-който то да се определи. В такива случай се нагат определени схеми и правила за развъжданена такива кучета, който идват от такива линии(може да става дума и не само за кучета а и за всякакъв вид животни, по-принцип) , в някой случай те дават ефект в други случай те не дават ефект и се налга тотален брак на цалата популация. Таквиа случай не са прецеденти и са се случавали ина база на тях се взимат по-натъшни решения и т.н.
Мога дадам един пример, за такъв случай при далматини, през 70-те и години на миналия век. Държата е Норвегия болестае лефкодистрофия, след неупешни опитиза лечение, ограничаване и т.н. се е стигало до тотално бракуване на всики далматини в Норвегия(до последния пес)тук ще отворя още една скоба че това заболяване го има и при други породи. Дали е можело тогава да се направи нещо повече и т.н., аз немога да кажа, но пък Благодарение на това(опитът който са имали) години по-късно се овладява ситуацията с ARDS(няма начин как да се установи,кучето или умира до 7-месец или живе, после гадем или е носител или не е). Всичко приключва с 17 мъртви кученца, бракуване на много други, който са доказани носители на ARDS, специален режим за допускане до разплод и т.н. Нещата са овладяни, за монета няма релна опастност за тези страни.
ЕТО КАК СА ГО НАПРАВИЛИ ПРИ НАС - СТАТИСТИКА
По-горе спонах за политика и хората и тяхните интереси. Според някой ARDS, е измислица и всичко е било направено за да се спрът няколко развъдника, според други това е било нещо съвсем реално. Факт е че след взетите мерки, няма повече известни таква склучай. По-този въпрос съм говорил с няколко БГ ветове, едни ми казаха че токава живтоно няма, други казаха че знаят за това, но такива случай не са имали в своята практика. Според трети(доценти) това го има ама няма смисъл да плашим, защото ако то излезе ще се види, ще се махне и т.н. - според мен тъпо, ама много тъпо
Тук виждаме че няма единност и при самите вет специалисти, без значение тяхната научна степен.
Какви са ганциите, гаранции реално няма, гледайте питайте сключвайте договри при покупка за конпенсация при нещо такова. Има неща който не могат да се предвидят от никой, но ако се случи нещо такова уведомявайте клубове и т.н., за да се знае и за да могат да се вземат мерки след това.
#20
Публикувано: 28 October 2006 - 01:34 PM
Цитат
Тежка степен на дисплазия може да се диагностицира, но не и да се издаде сертификат! Май забравяте, че развъдчикът освен да запложда в чужбина, и него го търсят за заплождания. Без сертификат той е неконкурентноспособен.
Та пак да попитам : теоретично - необходими са ми тироид и кардиак сертификат за Ам стаф ,примерно.Кой в Бг ще ми ги издаде? Кой ще бъде оторизиран арбитър за последно обобщаващо мнение при 2 други различни? Или от мен си зависи да изпращам ЕКГ-та, ехографии ,хормонални и всякъвки необходими изследвания на например OFA ( срещу стотици долари ) ,защото ми е необходим такъв сертификат?
За ТБД - същото .Всеки лекар с опит и знания тук ще отредели степента, но кой ще издаде международен сертификат валиден навсякъде? И пак - кое ще се яви в Бг арбитър при 2 различни мнения за степени?
Има ли в Бг съсловни организации на вет ортопеди, кардиолози ,ендокринолози ?
Питам това, не за да нападам лекари ,а заради така посочената тема с подзаглавие "Права, отговорни и всякъкви такива".

PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
- (7 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »