Бретон спаньол
#22
Публикувано: 30 November 2006 - 01:53 PM
Ето още две снимки на Кера - беше щастливо куче надявам се
Прикачени файлове
-
post_29_1164887597.jpg (38.25K)
Брой сваляния: 826
#23
Публикувано: 30 November 2006 - 01:54 PM
И тази:
Прикачени файлове
-
000_0705.JPG (166.24K)
Брой сваляния: 798
#29
Публикувано: 04 December 2006 - 11:08 AM
Благодаря на всички за това, че сте толкова мили. Благодаря и на този, който обедини двете теми (самата аз съм модератор на форум и знам колко неприятно е това за мода). В сряда ще отида да взема кученцето от Добрич. Не знам как ще дочакам, но на снимката се вижда една страхотна сладурана r) . Вие, които сте губили куче и отново сте си взели, моля ви кажете ми - ще я сравнявам ли постоянно с Кера, ще я обикнем ли по същия начин d) . Отново ви БЛАГОДАРЯ r) .
Между другото петната й са малко по-бледи от тези на Кера. Предполагам това не е проблем???
Между другото петната й са малко по-бледи от тези на Кера. Предполагам това не е проблем???
#32
Публикувано: 04 December 2006 - 12:25 PM
За намаляване на снимки виж тук
Ето ти сега снимката намалена:
Ето ти сега снимката намалена:
Прикачени файлове
-
post_29_1165227494.jpg (11.56K)
Брой сваляния: 492
#36
Публикувано: 04 December 2006 - 07:33 PM
И на мен преди 3 години,когато се наложи да приспа 10 годишната си ротвайлерка(която обичах повече от всичко на света),понеже имаше огромен тумор на черния дроб,шока и мъката бяха необясними,беше ужас и сега плача като се сещам.Тогава не исках да чувам за друго куче,даже си казах,че повече няма да гледам кучета,но не издържах много,просто нещо липсваше вкъщи и след 2 седмици си взех друго куче,което много бързо ме разсея от мъката.
#39
Публикувано: 13 December 2006 - 02:33 PM
babylon 1977, направо не е истина колко ми е криво. Всъщност, Кера беше куче на баща ми. Ние с него сме комшии, както и да е. Малката душичка беше предвидена от сестра ми, мен и съпруга ми за подарък на татко - той много иска отново да си вземе бретанче, но после размисли нещо и каза, че му е рано да приеме новото кученце s) . Аз съм потресена - от мен ако зависеше, направо си го вземам за себе си, но съм в съжителство със свекърва и след като вече й натресох котарак за куче ще стане трета световна s) . Така си мечтаех как ще ходя всяка сутрин да го разхождам, как със съпруга ми ще го водим на вет и ще се грижим за него като за наше кученце, защото то дефакто щеше да бъде и наше (както и Кера s) ), но уви - баща ми явно много тежко го е преживял и явно още не може да преодолее шока колкото и да му казваме (пък и той да казва), че най-добре е ново куче и то същата порода, защото човек някак се привързва към породата на първото си куче...
Не знам, преди Коледа е - смея да се надявам на чудеса и татко да размисли. В крайна сметка от него се иска само да му предостави дом и тази обич и грижа, която полагаше дълги години за Керичка... Ние със съпруга ми сме готови да поемем и разходките, и ветът и всичко друго. Пък и той беше разкошен стопанин за Кера - тя беше едно много гледано куче и много обичано.
Все пак, наистина ми се плаче. Отивам при татко - никой не ми се кара да го разходя, никой не ме посреща на две лапи...толкова е тихо и странно, нещо липсва, а поводът на Кери още си стои на мястото...Приемам всякакви съвети, защото това не се трае... Вчера чак се почувствах цинично - хората загубиха близки преди дни в една нелепа катастрофа край Бяла, а ние скърбим така безутешно по едно...все пак куче s) . Знам, че звучи глупаво, но наистина се чувствам виновна, че скърбим на фона на тази трагедия... s)
Не знам, преди Коледа е - смея да се надявам на чудеса и татко да размисли. В крайна сметка от него се иска само да му предостави дом и тази обич и грижа, която полагаше дълги години за Керичка... Ние със съпруга ми сме готови да поемем и разходките, и ветът и всичко друго. Пък и той беше разкошен стопанин за Кера - тя беше едно много гледано куче и много обичано.
Все пак, наистина ми се плаче. Отивам при татко - никой не ми се кара да го разходя, никой не ме посреща на две лапи...толкова е тихо и странно, нещо липсва, а поводът на Кери още си стои на мястото...Приемам всякакви съвети, защото това не се трае... Вчера чак се почувствах цинично - хората загубиха близки преди дни в една нелепа катастрофа край Бяла, а ние скърбим така безутешно по едно...все пак куче s) . Знам, че звучи глупаво, но наистина се чувствам виновна, че скърбим на фона на тази трагедия... s)
#40
Публикувано: 30 November 2007 - 12:56 PM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com