[Snowy]

Ехе, какво оживление е царяло тук!
Здравейте всички, добре дошли на новите (макар и с голямо закъснение)!!! super best Радвам се,че компанията ни расте, още повече ще се радвам, ако успяваме да сме си полезни един на друг!
Статистиката при мен - снощи се върнах и в гнездилката ме чакаха 3 бебета-папагалчета, днес се е излюпило четвъртото, има още 4 яйчица, всичките са оплодени! Но трябва да благодаря на свекърва ми, която е отскачала всеки ден до нас заради птичките, благодарение на нея не само всички са оживели, но са и повече b) . Което пък ме кара пак да напомня - когато си взимате птички или каквито и да е други домашни любимци, преценете дали ще имате сигурен човек, на който ще му се зареждат хранилки и поилки всеки ден, когато по някаква причина ви няма вкъщи.
Сега накратко по въпросите (Malcolm и Snufy, с вас пак ще си поговоря за пресилените комплименти по мой адрес, но благодаря все пак r) ). За отглеждането на малките папагалчета има писано доста назад в темата, основното - добре е да им се прави покълнало семе, в раздел "Орнитология" има отделна тема специално за това. То е полезно и по време на снасянето, всъщност целогодишно им се отразява отлично, няма опасност от предозиране, а е пълно с незаменими витамини и други полезнотии. Друго - моркови и ябълки - редовно на родителите, парчета, те си ги изгризват сами. Глухарчета в момента май няма къде да се открият в по-голямата част на България с тази суша, но пък има чушки - червени и зелени, всичко става, особено обичат да огризват семките, така че може като готвите чушки, да им давате дръжката със семките, ще са ви благодарни. Това се сещам за момента. Но дори да са само на суха храна (просо или смеска за вълнисти папагалчета), спокойно могат да оживеят мъниците, стига родителите да са достатъчно грижовни. Моите са пример за това (тези последните де), просто нямаше как да им се приготвят покълналите семена, докато ме нямаше, но пак са живи и здрави. Е, сега съм им заредила бурканчетата и утре ще си получат дажбата wink .
За бегълката, те са си любопитни, най-вероятно излизат както казва Малкълм, като си повдигат вратичката. На нашите клетки всички вратички са хванати с малки безопасни игли, да не могат да се отварят, иначе много бързо се усвоява този трик с бягането . Другият вариант е да са се разпоили някъде пръчките и при по-голям натиск някоя се отмества леко, колкото да мине папагалката, после се връща на мястото си и на пръв поглед клетката е здрава. Проверете една по една пръчиците, като ги разклащате леко наляво-надясно, все ще се усети, ако има такова нещо.
Блъскането на папагалите не е безопасно за тях. Добре е на прозореца да има поне съвсем тънка завеса, иначе си мислят, че отиват на свобода и изходът може да е фатален. Но наистина е добре да им се осигурява всекидневен свободен полет (ако няма възможност за волиера, в която да си летят постоянно). Нормално е в началото да не са ориентирани, но се научават невероятно бързо кое къде е и къде може да се лети. Обикновено се приземяват на най-високата секция, не ги гонете,нека се ориентират в обстановката, да изследват на спокойствие нещата.Вълнистите папагалчета са отлични летци, в родината си на свобода прелитат много километри на ден в търсене на храна. Дори тези, които са живяли в клетка, се научават бързо да летят и са много гразиозни, особено като разперят красивите си опашки!!!
Ох, много дълъг пост стана, но бързах да напиша това, което се сещам в момента.
Поздрави на всички!

[Elfur Didu]

Привет! Крайно време беше и аз да се появя отново. Не съм писала сигурно 3 месеца, но така е! Сесия, изпити, ремонти... Бях тръгнала да разказвам за моите папагали. Началото на сагата е назад в темата (някъде на 41 страница май). Та така. Жената на Папи - Йони, умря. Взех му нова приятелка за да не е сам. Нарекох я Рая, защото имаше много райета. Хубава млада дама. Попитах в магазина как да ги събера. Казаха ми да пусна мъжкия извън клетката и женската също. Така и направих. Срещата им направо ми скри топката! Направиха 2-3 бясни обиколки на стаятя и после кацнаха на клетката да ядат листа от глухарче. Само 15тина минути след като се бяха видяли започнаха да се пощят и целуват! Това не го очаквах! От страна на семейството се чуха различни изказвания: "Папи е непоправим женкар!" "Тя му е ученическата любов!", "Явно страда от загуба на паметта!", "Те са стари любовници!" и разни такива. Е, Рая и Папи си заживяхя мирно. Тя беше кротичка и свенлива, пълна противоположност на Йони. Обичаше да виси надолу с главата от тавана на клетката. Папи никак не си промени отношението към мен, с изключение на това че се научи да спори с мен. Аз му свирвам, той ми отговаря. Свирвам по-силно - той започва да вика. Свирвам още по-силно - Папи изпада в дива ярост, разкрещява се и почва да пърха с крила.
Няколко месеца всичко си беше наред. И един ден просто намерих Рая мъртва на дъното на клетката. Така и неразбрах защо. Но след това Папи си спечели прозвището "Синята брада". И аз му казах, че ако ще си убива жените, просто ще трябва да си остане ерген. И той си остана. Вярно беше му скучно. Но му оставях включено радиото, поне да чува нещо. Оставях му разни играчки да се забавлява. Купих му огледало - той реши че отражението му е някакъв ужасен звяр и го хвърляше в паника. Сложих му камбанка - за нула време я съсипа. Унищожи тапета зад клетката, изгриза едната хранилка, направи куп поразии. С храната си се държеше безобразно - Не ядеше никакъв плод, само го гризеше и разпиляваше на всякъде. А един ден намерих клетката на земята. Калпазанинът системно беше унищожавал въжето на което висеше клетката всеки път когато съм го пускала да лети. И за мой позор не съм забелязала! За капак на всичко се научи да бяга от клетката! (Ерика, в това отношение напълно те разбирам. Имам котка, която докато са в клетката беше безразлична, но иначе...). Не беше лесно да открия от къде се измъква. Но успях да го надхитря. Когато стоях в стаята не се опитваше да бяга. Сложих едно голямо огледало до стената срещу клетката и го насочих така, че да мога да го гледам от към терасата, без собственото ми отражение да се вижда. И какво открих! От едната страна на клетката има два по-широки отвора, запречени уж, но пак достатъчни да се промуши пилето. Нарочно поставях хранилките пред тези отвори. Моя изедник се беше научил да повдига хранилката и да минава под нея и през отвора! Тъй като хранилката се държи хлабаво, след като той се измъкне, тя се връща в изходно положение и въобще не личи от къде е излязъл. Хитрец бе!
Но за съжаление и Папи умря. Около година и половина след като го купих. Много ми беше мъчно. Колкото и гаден да му беше характера аз си го обичах. С него просто нямаше скука!
От тогава не се решавам да си взема нови птички. Но напоследък идеята отново набира сила, а и приятелки се опитват да ме навиват, та знам ли... на есен може би...
А, сетих се нещо! Направи ми впечатление, че винаги когато обърнех внимание на Папи (а и на жените му също), той се приближаваше, прозяваше се, протягаше едно крилце и съответстващото краче и зачакваше да започнем разговор или нещо друго. Аз го приемах за един вид поздрав към мен. Котката ми постъпва по същия начин (е не с крилце де b) ). И вашите ли правят така?

[Malcolm]

Ами да ти кажа и с мен така се случи. Първо за един рожден ден ми подариха 1 папагалче. Много го заобичах веднага. Беше точно вълнист - тялото му беше на сини и бели вълни, а крилата му бяха черни. Опашката му беше бяла, с изключение на 1 перо, което беше тъмно синьо. Той беше първото животинче, което беше мое и аз трябваше сам да се грижа за него. Бях трети клас и ми се струваше трудна работа, но ми беше и весело. След около 30 дена, когато нашите купуваха подарък за съседчето (бяха купили един много хубав хамстер, чак ми се искаше да е мой) е клетката на моя папагал Бобо видях него и още един друг вълнист папагал. Оказа се че е женска и аз я кръстих Кики. Голяма красавица, беше типична окраска, зелено тяло, жълта глава и черни крила. Всъщност на мен тези двете окраски (на Бобо и Кики) са ми любимите, но като Бобо тук в магазините няма s) . Мисля, че по следващата Коледа реших да взема още едно папагалче, но все още бях дете и нищо ен знаех за тях, нищо не бях чел и не знаех какви ще са последствията. Купих женско папагалче, на цвят беше бяло със синкав отенък. Както вече бях свикнал да си кръщавам папагалите с имена състоящи се от две повтарящи се срички я нарекох Пипи. Известно време живяха, но Кики понякога беше много жестока към нея. Спомням си че им давах от ръка просо, за да свикнат с мен и едни път Кики изгони Пипи и аз повече не й дадох да яде, за да се научи да не прави така, но явно урокът не беше достатъчен и един ден намерих Пипи мъртва на дъното на клетката. Разбрах, че тези двамата трябва да си стоят така, без попълнения и така и живяха доста дълго, докато Кики не започна да се скубе, явно нещо се беше разболяла и соатана без пера по гушата. Когато намерих нея мъртва не ми се искаше да вярвам. Беше ми много, много тъжно. Реших, че мъжкия има нужда от нова приятелка, за това отидох до зоо магазинаи взех друга женска, която си изглеждаше по-възрастна - нослето й си беше вече кафяво, а тя беше чисто жълта. Те се разбираха доста добре, но кафявото от нослето започна да пада и отдолу се показа синичко и се оказа, че това е мъжко папагалче, и така аз реших, че на Бобо му трябва женска, а не мъжки (не знам поради каква причина) и отидох и го смених, с една женска, която беше жълта, с лилаво носла и червени очи. Обаче не се разбираха много добре, той я кълвеше, не знам защо и едни ден се случи най-лошото, намерих я мъртва. Беше изгризала 1/3 от минералите или витамини (не знам какво е точно, знам че трябва да им се дава). В този момент, реших, че Бобо ще трябва да чака доста (до лятото), докато му взема друго другарче. Той си поживя малко сам, не че имаше избор. Но когато един път се прибрах от училище клетката му беше завита с черен найлон. Попитах майка си защо е така, но преди да получа отговор отидох и махнах покривалото. На дъното с разперени криле, без да мърда и диша, стоеше моя Бобо cry2 . Когато понечих да го извадя беше като залепнал за дъното, не можех да го мръдна, тогава погледнах по внимателно и видях, че крилете му са под решетките на дъното. Измъкнах ги от там и отидох и ги погребах. Много се чудих дали да си взема пак папагали, но реших, че трябва.

[Elfur Didu]

Даам, много е тъжно. Е, аз бях 9ти клас когато ме запалиха по папагалите, но доста тежко преживях загубата им, особено на Йони. От тогава минаха 7 години, а аз още не съм се решила да опитам пак, въпреки че съм забелязала, че от втори път успявам да отгледам животинче. Първите ми хамстери живяха малко, следващите доживяха преклонна възраст. С костенурките по същия начин. Знам ли, може би това се дължи на факта че съм по-голяма... Може пък да отгледам следващите си пилета...
Хм...иначе горичката зад блока съвсем ще се превърне в гробище за домашни любимци!

[Malcolm]

Защо не се престрашиш? Вярно, че преди ти е било тъжно за тези, но пък вече си по-голяма и знаеш как да ги отгледаш, защото имаш и опит r) ...

[Nevi]

Здравейте на всички!!!
Искам да попитам хората с опит тук какви са признаците че една двойка има намерение да гнезди.
Имам 14 папагалчета във волиера, от тях има обособени 4 двойки. Сложила съм гнездилки, но досега никой не беше проявил интерес и даже мислех да ги махам. Но от 4-5 дена забелязах че един от мъжките посещава една от къщичките, талаша вече е изхвърлен, а вътрешността явно се оформя защото има изхвърлени тресчици. Чела съм обаче че женската се занимава с гнездото, а виждам мъжкия да проявява интерес. Въпроса ми е - има ли шанс тази двойка да направи нещо или просто някой се забавлява като чопли гнездилката???

[Elfur Didu]

Цитат

Защо не се престрашиш? Вярно, че преди ти е било тъжно за тези, но пък вече си по-голяма и знаеш как да ги отгледаш, защото имаш и опит  r) ...

Сигурно ще се престраша. То малко ми трябва да скоча и да хукна към магазина. Каквато съм си откачена. Но ми се иска да са 2-3 двойки, да е по весело, нищо че няма да се опитомят. Но колкото и да ми е голяма клетката.... Бих искала да си направя стайна волиера. Може ли някой с такава волиера да даде малко информация?

[Snufy]

Цитат

Здравейте на всички!!!
Искам да попитам хората с опит тук какви са признаците че една двойка има намерение да гнезди.
Имам 14 папагалчета във волиера, от тях има обособени 4 двойки. Сложила съм гнездилки, но досега никой не беше проявил интерес и даже мислех да ги махам. Но от 4-5 дена забелязах че един от мъжките посещава една от къщичките, талаша вече е изхвърлен, а вътрешността явно се оформя защото има изхвърлени тресчици. Чела съм обаче че женската се занимава с гнездото, а виждам мъжкия да проявява интерес. Въпроса ми е - има ли шанс тази двойка да направи нещо или просто някой се забавлява като чопли гнездилката???

Ами по пренцип това са белезите по които се забелязва че женската ще снася!А незнам защо мъжкия влиза,а не тя.

[Malcolm]

Цитат

Сигурно ще се престраша. То малко ми трябва да скоча и да хукна към магазина. Каквато съм си откачена. Но ми се иска да са 2-3 двойки, да е по весело, нищо че няма да се опитомят. Но колкото и да ми е голяма клетката.... Бих искала да си направя стайна волиера.

Хихи честно да ти кажа и аз искам да са повечко и за това мисля за някоя волиера на терасата.

[Snowy]

Elfur Didu, волиери - тук има снимки на стайни волиери (вярно, за амадини, но доста от тях биха били подходящи и за вълнисти папагалчета wink ). Това за стайната волиера и на мен ми е мечта, но явно и това лято няма да стане...
Nevi, наистина е странно, че мъжкият изхвърля стърготините, чела съм, че женската натъкмява гнездото по принцип, при моите също е така - тя първа започва да го изучава и да си прави дупчица в стърготините на дъното. Остави гнездилките, може да се "прилъгват" още. Признаците за гнездене - след като се престрашат да влязат в гнездилката, трябва да започнат да се чифтосват. Когато снасянето наближи съвсем, под женската остават доста отгромни купчинки "автографи" всеки път и опашката й започва да се движи малко по-особено.

[iorito]

Nevi и аз слагах стърготини в гнездото ,но папагалите постоянно влизаха вътре и изкарваха всичко навън...за това сложих плат вместо стърготини b) мисля че той им харесва повече,а и за малките няма никакъв проблем или не сам забелязала..

[iorito]

при земетресение какво правите с папагалите си за да не започнат да се блъскат в кафеза и да angelpik от страх? защото преди също имах папагали и те умряха точно от това...

[Nevi]

iorito, а плата какъв да е - цяло парче или да го режа на малки парченца???
Също така казаха ми на пода на волиерата да сложа сено, а те ако искали си слагали от него в гнездилката. Този вариант някой пробвал ли го е???
Snowy, мерси за отговора, знам че сте отгледали много бебета, ще следвам вашите съвети.
А, да се похваля - имаме в стаята едно мъжко папагалче - Чочко се казва - то всъщност е номер 15, но го гледаме отделно от другите. Сега е на 4 месеца, а го взех като бебе. Свикна с нас и съм почти сигурна че тази сутрин го чух да си казва името - "Чоченце", едва ли ми се е причуло. Имала съм и други опитомени папагалчета но така и никое от тях не проговори...Ще се опитам да го снимам да видите какъв сладурчо е.

[Snowy]

Цитат

А, да се похваля - имаме в стаята едно мъжко папагалче - Чочко се казва - то всъщност е номер 15, но го гледаме отделно от другите. Сега е на 4 месеца, а го взех като бебе. Свикна с нас и съм почти сигурна че тази сутрин го чух да си казва името - "Чоченце", едва ли ми се е причуло. Имала съм и други опитомени папагалчета но така и никое от тях не проговори...Ще се опитам да го снимам да видите какъв сладурчо е.

Ей това е новина! super best Браво на мъничето!!! Ще чакаме снимки с нетърпение, а може и аудиозапис wink !Браво, наистина забележително, това ще е първото проговорило папагалче във форума w) !
Нашият Лори научи най-различни сигнали да свирка, но до думичка така и не стигнахме (от една страна преднамерено, че както е в стаята на децата, можеше да научи любимите им изрази и тогава щеше да стане много интересно b) ).Но пък подсквирква забележително, понякога се чудя как не обърква кучето (като чуя от коридора подсвиркването, не мога да различа дали е той или децата), но явно слухът на кокерката е по-съвършен от нашия и досега не се е излъгала да изтича на "зова" на Лори l) .
Колкото до сеното, тези папагали по принцип не вият гнезда, всъщност в природата гнездят в празни хралупи, направо върху дървото. Не знам, може след толкова години в плен да са позагубили инстинктите си, лично аз не съм пробвала да им слагам сено. Иначе за стърготините пише, че много женски ги изхвърлят и снасят на голия под... Нашата само си прави вдлъбнатинка някъде и там си снася яйцата, да не се търкалят сигурно wink . Ето и една снимчица на нашите мъници (от снощи, днес са вече по-едри, но гледам да не нахалствам много с фотоапарата, че таткото как ми се кара....)

Прикачени файлове

•  S5003944m.jpg (47.77K)
  Брой сваляния: 1410

[Snowy]

А ето и предишното поколение, излюпени са на 12 и 14 юни. От светкавицата восковиците им изглеждат синкави, всъщност са още розови. Едното много крещи, има предположение, че е женско, защото един мъж никога не можел да вдигне такава врява b) .
Хм, при намаляването съм влошила доста качеството, но общо взето това е - зелено-жълти близнаци w) .

Прикачени файлове

•  S5003956m.jpg (43.08K)
  Брой сваляния: 190

[Snufy]

Супер са! Много много ! bravoS bravoS bravoS dribble

[iorito]

Nevi , аз слагам цял иначе като започват да се ровят вътре малките и влизат отдолу и...

[sky]

Snowy,честито за новите бебета!А тези поотрасналите са големи сладури-имат много красива зелена окраска.Аз много харесвам зелените папагалчета.

[Ерика]

А аз харесвам сините и белите.Женската ми е синя отдолу и с бял гръб - прилича много на папагала от аватара на SNOWY , а мъжкият е тюркоазено зелен с тъмно зелена опашка и жълта глава.Явно е смеска между син и зелен папагал с наченки на жълт.Бях си харесала една прескрасна чисто синя женска, ама е женска, не мъжки. b).Виждала съм и преди време чисто бял мъжки.
Понякога ми се ще чрез някаква селекция да излезе нов цвят или разновидност - ей така за постижение и за спорта.Но това надали някога ще стане. b)

[Nevi]

Здравейте всички!!!
Търпението ми се увенча с успех - вече съм почти 100 % сигурна че имам гнездяща двойка!!! Предишните дни заварвах женската да се мотае в снесилката, но като ме видеше изскачаше. Днес обаче изобщо не се притесни от мен а продължи да си стои вътре, само отвреме навреме си надигаше главата да види какво става навън. А мъжкия стоеше отпред на кацалката пред отвора и изобщо не помръдна. Явно си я пази...Двамата са много хубава двойка, тя е светлосиня с бяла глава, а той е яркозелен. Надявам се и децата им да са така красиви.
Оттук нататък, има ли нещо особено при храненето??? Освен зърнената смеска, давам покълнали семена, поници, а вчера купих и витамини на прах - Ferti vit на "Versele-laga". Доктора каза че са много подгодящи за птици които ще имат малки, а и въобще за декоративните птици. Сложила съм креди, пясък...Има ли друго, което съм пропуснала да направя???
Желая приятен и ползотворен ден на всички!!